Решение № 1023 от 29.07.2026, Административен съд - Монтана
- Съд
- Административен съд - Монтана
- Дело
- Административно дело 331/2026
- Вид
- Решение № 1023
- Подписан
- 29.07.2026
- В сила
- 29.07.2026
- Състав
- Соня Камарашка
Цитирани разпоредби
- чл.137 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.138, ал.3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.145 и сл. · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146, т.1-5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.149, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1-3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1-3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.168, ал.1-3 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.172, ал.2, предл. второ · Административнопроцесуален кодекс
- чл.21, ал.1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.35 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 59, ал. 2 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 1 и ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 6, ал. 1 и ал. 5 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл.22 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
- чл.140, ал.1, предл.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.143, ал.10 · Закон за движението по пътищата
- чл.171 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 171, ал. 1, т. 1, б. "е" · Закон за движението по пътищата
- чл.171, т.1, буква з) · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.172, ал.5, изр. второ · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 15, ал. 3 · Закон за нормативните актове
- чл.461, т.1 и т.2 · Кодекс за застраховането
- чл.461, т.1 и т.2 · Кодекс за застраховането
- чл. 574, ал. 10 · Кодекс за застраховането
- чл. 574, ал. 11 · Кодекс за застраховането
- чл.345, ал.2 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 1023
Монтана, 29.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на двадесет и осми юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:
СЪДИЯ:
СОНЯ КАМАРАШКА
При секретар АЛЕКСАНДРИНА АЛЕКСАНДРОВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА административно дело № 20267140700331 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.172, ал.5 във вр. с чл.171, т.1, буква з)гг, от ЗДвП.
Образувано е по жалба подадена от Ц. П. Г. с [ЕГН] от обл.Монтана, общ.Бойчиновци, [населено място], [улица]против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) №26-0294-000076 от 01.07.2026год. издадена от мл. Автоконтрольор в РУ Лом при ОД на МВР – Монтана, упълномощен със заповед №301з-4401/19.10.2024г. на Директора на ОД на МВР – Монтана, с която за установено с АУАН серия GA № 5514855 от 27.06.2026г. административно нарушение по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка по чл.171, т.1, буква з)гг), от ЗДвП – временно отнемане на СУМПС на водач, който е извършил нарушение по чл.175, ал.3 от ЗДвП до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от шест месеца. Отнето е СУМПС [номер]. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на издадената заповед за прилагане на принудителна административна мярка, постановяването при неспазване на установената форма, при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и издаването и в противоречие с действащите материално правни разпоредби. Твърди се, че по никакъв начин не е бил уведомен за липсата на гражданска отговорност, както и че лекия автомобил е бил дерегистриран, тъй като е имал регистрационни табели. Излагат се доводи за несъразмерност на ПАМ и постигане на нейната цел, тъй като веднага след като разбрал за липсата на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ сключил такава, за което прилага застрахователна полица №BG/23/126002230853 относно МПС лек автомобил [Марка], модел „Х5“ с рег. №[рег. номер] със застрахователен период от 19:29:00ч. на 27.06.2026г. до 23:59ч. на 26.06.2027г. Твърди, че към датата на издаване на ЗППАМ 01.07.2026г. автомобилът е бил със служебно възстановена регистрация, поради наличието на валидна застраховка и не са били налице материално правните предпоставки за прилагане на мярката.
В съдебно заседание жалбоподателя от Ц. П. Г. от обл.Монтана, общ.Бойчиновци, [населено място], [улица], редовно призован се явява лично и с надлежно упълномощения адв. Д. С. от АК – Монтана, която поддържа жалбата, като моли за цялостна отмяна на оспорената заповед, като неправилна и незаконосъобразна по доводите и съображенията изложени в сезиращата съда жалба Претендира сторените по делото разноски - внесената държавна такса за образуване на делото, ведно с банкова такса и заплатено адвокатско възнаграждение по представени списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът – мл. автоконтрольор в РУ - Лом при ОД на МВР – Монтана издал оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка, редовно призован не се явява и не се представлява. При изпращане на административната преписка взема становище за неоснователност на жалбата, като моли за потвърждаване на издадената ЗППАМ. Депозира възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
Жалбата е депозирана в законоустановения 14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК тъй като оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №26-0294-000076 от 01.07.2026год. издадена от мл. Автоконтрольор в РУ Лом при ОД на МВР – Монтана, упълномощен със заповед №301з-4401/19.10.2024г. на Директора на ОД на МВР – Монтана е връчена на Ц. П. Г. от обл.Монтана, общ.Бойчиновци, [населено място] на 01.07.2026г., видно от разписката инкорпорирана в издадената ЗППАМ, а жалбата е подадена чрез административния орган до Административен съд – Монтана на 09.07.2026г. и е заведена с вх.№УРИ 294000-8285, от надлежна страна адресат на ЗППАМ и срещу индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА.
Доказателствата по делото са писмени съдържащи се в приетата по делото административна преписка, представените от жалбоподателя и допълнително изисканите писмени доказателства относно компетентността на административния орган издал оспорената ЗППАМ.
Съдът, след преценка на събраните по делото писмени доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и във връзка с доводите изложени в жалбата, приема за установено от фактическа страна следното:
На 27.06.2026год. около 16:15 часа в [населено място] по [улица], жалбоподателя управлявал собствения си лек автомобил [Марка], модел „Х5“ с рег. №[рег. номер], като след извършена проверка и справка с РСОД е установено, че регистрацията на автомобила е служебно прекратена от 24.03.2026г. на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП – поради липса на застраховка гражданска отговорност. Издадена е оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ №26-0294-000076 от 01.07.2026год. издадена от мл. Автоконтрольор в РУ Лом при ОД на МВР – Монтана, упълномощен със заповед №301з-4401/19.10.2024г. на Директора на ОД на МВР – Монтана, в която е отразено, че се издава въз основа на АУАН, като от фактическа страна заповедта е мотивирана с установеното управление на МПС от страна на жалбоподателя, което е със служебно прекратена регистрация от сектор „Пътна полиция“ гр.Монтана на 24.03.2026г. – поради липса на застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, към датата и часа на проверката, на основание чл.143, ал.10 от ЗДвП.
По делото е приложен съставения АУАН серия GA № 5514855 от 27.06.2026г. съставен от мл. Автоконтрольор в РУ – Лом в който е описана и отразената в оспорената ЗППАМ фактическа обстановка, а именно управление на МПС, което е със служебно прекратена регистрация от 24.03.2026г. поради липса на застраховка гражданска отговорност, като е посочено, че е извършено административно нарушение по чл.140, ал.1, предл.1 от ЗДвП.
Приложена е застрахователна полица №BG/23/126002230853 издадена на 27.06.2026г. в 19:29часа на л.15 по делото от която се установява, че е заплатена полицата по сключената за лекия автомобил застраховка "Гражданска отговорност на автомобилистите" със застрахователен период от 19:29:00ч. на 27.06.2026г. до 23:59ч. на 26.06.2027г. относно МПС лек автомобил [Марка], модел „Х5“ с рег. №[рег. номер] за която е постъпила и служебно информация в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Монтана и регистрацията на автомобила е възстановена на 27.06.2026г. в 17:30часа по аргумент от чл.143, ал.10 от ЗДвП въз основа на уведомление от ГФ за валидна Гражданска отговорност.
Видно от приложената справка за МПС от Националния регистър на ППС на л.23 по делото от 24.03.2026г. в 05:09часа е прекратена регистрацията на МПС-то по чл.143, ал.10 от ЗДвП, поради уведомление от Гаранционния фонд за липса на Гражданска отговорност и на 27.06.2026г. в 17:30часа е възстановена регистрацията на МПС – то.
По делото е приложена мотивирана резолюция №26-0294-М000089 от 29.06.2026г. на Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Лом при ОД на МВР – Монтана в качеството му на наказващ орган за прекратяване на административното производство по АУАН серия GA №5514855 от 27.06.2026г. против Ц. П. Г. от обл.Монтана, общ.Бойчиновци, [населено място], поради наличие на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК по което е образувано досъдебно производство ЗМ 469/2026г. по описа на РУ – Лом. По делото липсват данни резолюцията да е връчена на жалбоподателя.
В хода на съдебното производство от жалбоподателя е представено Постановление за отказ да се образува наказателно производство по пр. преписка №3646/2026г. по описа на РП – Монтана и ЗМ №469/27.06.2026г. за извършено престъпление по чл.345, ал.2 във вр. с ал.1 от НК.
С оглед компетентността на издателя на оспорената ЗППАМ по делото са приложени Заповед №301з-4401/09.10.2024г. на Директор ОД на МВР – Монтана за оправомощените длъжностни лица в случая в т.14 касаещи длъжността „младши антоконтрольор“ в РУ е оправомощен да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП на л.30,31 по делото, Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП.
По делото са приети като писмени доказателства административната преписка, допълнително изисканите писмени доказателства, с оглед служебното начало в производството и представената от жалбоподателя задължителна застраховка Гражданска отговорност.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Административен съд - Монтана, при спазване на изискванията на чл.168, ал.1-3 от АПК за проверка на оспорения административен акт на всички основания по чл.146, т.1-5 от АПК, намира от правна страна, следното:
Заповедта за налагане на принудителна административна мярка е форма на изпълнително - разпоредителна дейност, чрез която в предвидените от закона случаи се упражнява държавна принуда, като същата е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията, визирани в чл.146 от АПК. В частност, за да бъде една принудителна - административна мярка законна, тя трябва да отговаря на следните изисквания: да бъде прилагана само в изрично и точно изброени в закон или указ случаи; да бъдат налагана само от посочените в правната норма административни органи или приравнени на тях други органи; да бъде прилагана във вида и по реда, определен в правната норма. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. По смисъла на чл.22 от ЗАНН генералната цел на всяка принудителна административна мярка е да се постигне превантивен, преустановяващ и възстановяващ ефект спрямо административните нарушения.
Оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка е издадена от компетентен орган по смисъла на чл.172, ал.1 от ЗДвП, с установена по делото материална и териториална компетентност видно от приложената Заповед №301з-4401/09.10.2024г. на Директор ОД на МВР – Монтана. Съгласно т.14 на тази заповед „младши автоконтрольор“ в РУ, който е издател на оспорената заповед е сред оправомощените длъжностни лица да издава заповеди за прилагане на ПАМ по чл.171 от ЗДвП. Цитираната заповед на директора на ОД на МВР - Монтана е издадена въз основа на Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за определяне на службите за контрол по ЗДвП. Следователно заповедта е издадена от териториално и материално компетентен орган и не е налице отменителното основание по чл.146, т.1 от АПК.
В обжалваната заповед е посочено, че същата се основава на обстоятелства, изложени в съдържанието на акта за установяване на административното нарушение, като същите са възпроизведени в заповедта. Фактите свързани с управлението на МПС което е със служебно прекратена регистрация от сектор „Пътна полиция“ гр.Монтана от 24.03.2026г. поради уведомление от Гаранционния фонд за липса на Гражданска отговорност са отразени както в АУАН, така и в оспорената ЗППАМ. Предвид наличието на посочени фактически и правни основания за издаването на заповедта, от които става ясно от кои юридически факти органът черпи упражненото от него публично субективно право. Формата на акта, съдържащ необходимите реквизити по чл. 59, ал. 2 АПК, настоящият състав на съда приема, че е спазена при издаване на административния акт, поради което е възраженията на жалбоподателя са неоснователни.
Процесната заповед за прилагане на ПАМ е издадена на 01.07.2026г. въз основа на АУАН от 27.06.2026г., като в същото време обаче на 29.06.2026г. (преди издаване на ЗППАМ) е постановена писмена резолюция №26-0294-М000089 на Началник сектор „Охранителна полиция“ в РУ – Лом в качеството му на административно – наказващ орган за прекратяване на административното производство по АУАН серия GA №5514855 от 27.06.2026г. против Ц. П. Г., поради наличие на данни за извършено престъпление по чл.345, ал.2 от НК по което е образувано досъдебно производство ЗМ №469/27.06.2026г., това на свой ред сочи, че ЗППАМ е издадена при неизяснена фактическа обстановка т.е. дали в конкретния случай се касае за административно нарушение, за което са приложими принудителните административни мерки по чл.22 от ЗАНН или за извършено престъпление от общ характер за което са приложими процесуалните правила на НПК. Тези факти и обстоятелства от значение за издаване на ЗППАМ административния орган е следвало да изясни по аргумент от чл.35 от АПК, поради което настоящият съдебен състав намира, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на ЗППАМ, тъй като законодателя по правилата на ЗАНН е предвидел в случаите на констатирано административно нарушение като допълнителна мярка да се налага ЗППАМ. Тя не може да бъде налагана самостоятелно без да е налице констатирано административно нарушение. Според правната доктрина, административното нарушение се счита за установено със съставяне на АУАН, докато в случая административно наказателното производство е прекратено. Впоследствие е прекратено и воденото наказателно производство, видно от представеното Постановление за отказ от образуване на РП - Монтана.
Разпечатката съдържа 28 от 52 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ee4d3902-3212-40da-a20f-b4b6839efb19