Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 464 от 08.11.2021, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1592/2021
Вид
Решение № 464
Подписан
08.11.2021
В сила
14.11.2022
Състав
Даниела Дончева Михова, КРИСТИЯН АНТОНИЕВ ПОПОВ, Радостина Петкова Иванова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 464 гр. Бургас, 08.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Даниела Д. Михова

Членове:

РАДОСТИНА П. ПЕТКОВА

Кристиян Ант. Попов при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Даниела Д. Михова Въззивно гражданско дело № 20212100501592 по описа за 2021 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК и е образувано по въззивната жалба на И.

П. С., чрез процесуалния му представител - адв.Илиана Мелконян, против решение № 260053/06.07.2021 г. по гр.д.19/2021 г. по описа на Районен съд Средец, с което са отхвърлени исковете на въззивника против "Промет Стийл" ЕАД, ЕИК 130919989, за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на въззивника, извършено със Заповед № ІД-18/17.12.2020 г. на изпълнителния директор на ответното дружество, с която, на основание чл.195 КТ и чл.188, т.3 КТ, вр.чл.187, ал.1, т.3, предл.последно, т.5 и т.10; чл.126, т.5, т.10, т.11, на ищеца е наложено дисциплинарно наказание "уволнение"; за възстановяване на ищеца на заеманата от него преди уволнението длъжност - "приемчик разпределител на метал" в "Промет Стийл" ЕАД, и за заплащане на ищеца на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ в размер на 11 960,22 лв; и с което решение въззивникът е осъден да заплати на въззиваемия разноските му за първоинстанционното производство. Обжалваното решение се оспорва като неправилно, постановено при допуснати нарушения на материалноправни норми, както и в противоречие с процесуалните правила. Твърди се, че съдът не е извършил анализ поотделно и в съвкупност на всички събрани по делото доказателства (свидетелски показания, обяснението на ищеца, дадено в дисциплинарната процедура, както и на заключението на СТЕ) относно релевантните факти, поради което не е достигнал до извод за пренатовареността на работниците в предприятието и в частност - на ищеца. На следващо място се сочи, че съдът не е съобразил, че в деня на злополуката старши-организатор на производството е бил К. Б., а съгласно Инструкция за безопасна работа - цех "Подготовка на метал", задължението да определя последователността на действията при директно обработване и зареждане на метала към ПКП е било на организатор на производството, който в случая е бил св.И. Б.. Изложени са подробни съображения. Заявено е искане за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на 1 решение, с което исковете се уважават изцяло. Не са ангажирани нови доказателства. В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа. Не се претендират разноски.

Въззиваемият "Промет Стийл" ЕАД оспорва като неоснователна въззивната жалба с писмен отговор в законовия срок, както и в съдебно заседание – чрез процесуалния си представител. Твърди се, че първоинстанционният съд правилно е анализирал и преценил всички събрани по делото доказателства, като изводите му за неоснователност на исковете са обосновани. Оспорва се твърдението във въззивната жалба, че в деня на злополуката ищецът е бил пренатоварен като се твърди, че дори да е било така, той, като работник с над 20 години трудов стаж в цех "Подготовка на метала", би следвало да умее да степенува по важност, и най-вече - с оглед условията за безопасност на труда, възложените му задачи.

Твърди се, че по делото е установено, че не пренатовареността на ищеца в процесния ден, а проявеното от него нехайно поведение, изразяващо се в това, че е оставил контрола за стифирането на заготовката върху скарите за след обяда си, е създало опасна ситуация, която в злощастна комбинация от различни неблагоприятни фактори, е довела до получаване на тежка телесна повреда на работника А. Г.. Твърди се, че евентуалната пренатовареност на ищеца не го освобождава от задължението за спазване на изискванията на ЗЗБУТ. На последно място се твърди, че работодателят е наложил дисциплинарното наказание на ищеца, съобразявайки се с констатациите на държавните органи, участвали в разследването на злополуката и така е преценил тежестта на дисциплинарното нарушение на ищеца. Претендира се потвърждаване на обжалваното решение и присъждане на съдебни разноски – юрисконсултско възнаграждение. Също не сочи нови доказателства.

Въззивната жалба е подадена от легитимирано лице, против акт на съда, подлежащ на обжалване, в законовия срок, поради което съдът я намира за допустима.

С оглед твърденията на страните и ангажираните по делото доказателства, съдът приема от фактическа и правна страна, следното:

Производството пред първоинстанционния Районен съд – гр.Средец е образувано по искова молба на въззивника И. П. С. против въззиваемия „Промет Стиил“ ЕАД, за отмяна на Заповед № IД-18/17.12.2020 г. на Изпълнителния директор на въззивното дружество, с която на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“; за възстановяване на ищеца на заеманата от него длъжност до уволнението „приемчик – разпределител на метал“ за участък подготовка на метал; както и за осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 11 960,22 лева, представляваща обезщетение за оставането на ищеца без работа за срок от шест месеца. Ищецът твърди, че между него и ответника е било налице трудово правоотношение, по силата на което е заемал в ответното дружество длъжността „приемчик разпределител на метал“ за участък подготовка на метал, което трудово правоотношение е прекратено със Заповед № IД-18/17.12.2020 г. на изп.директор на дружеството на основание чл.195 от КТ и чл.188, ал.3 от КТ, вр.чл.187, ал.1, т.3, предл.последно, т.5, т.10 и т.11 от КТ. Твърди, че заповедта, с която му било наложено дисциплинарното наказание за незаконосъобразна, тъй като не е извършил нарушение на трудовата дисциплина, което да се явявало в причинно следствена връзка с настъпилата на 21.10.2020 г. с А. Н. Г. трудова злополука. Сочи се, че процесната заповед е незаконосъобразна и поради нарушение на чл.190, ал.2 от КТ, чл.189, ал.1 от КТ, и чл.23, ал.2 от Закона за здравословни и безопасни условия на труд (ЗЗБУТ). Твърди, че не е извършил нарушение нито на правилата за безопасни и здравословни условия на труд, нито на трудовите си задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, инструкция за 2 общите изисквания по безопасност на труда в „Промет Стиил“ АД, раздел 7 /Инструкция ИБ 2/ 00-30-01/, правилата на раздел 3 от Инструкция ИБ 2-02-30-02. Сочи, че от заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не става ясно какви, кои точно действия на ищеца са причина за настъпване на трудовата злополука; че цитираните текстове на Инструкция ИБ 2-00-30-01, Инструкция ИБ 2-02-3002, длъжностната характеристика за длъжността „приемчик разпределител на метала“ са посочени бланкетно. Излага, че огледът за точното, правилното, съобразено с всички правила за безопасност зареждане на скарите в халетата предстояло да бъде извършено от него след приключване на обедната почивка, а настъпилата трудова злополука е в резултат на нарушение на вътрешно организационните правила от страна на заемащия длъжност Старши организатор производство.

Предявени са искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, последният във вр.чл.225, ал.1 КТ.

Ответникът е оспорил исковете като неоснователни, като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК е представил писмен отговор на исковата молба. Оспорват се твърденията на ищеца, че трудовата злополука е настъпила в резултат на нарушение на вътрешно организационните правила от страна на заемащия длъжност Старши организатор производство, както и, а не в резултат на неспазване от страна на ищеца на приложимите в работния процес инструкции и норми по безопасност на труда. Излага се, че на 21.10.2020 г. в цех „Подготовка на метала“ на „Стан 300“ в ответното дружество, към 13,15 ч. „Старши организатор производство“ Красимир Бакърджиев започнал обработка на заготовки, с тегло всяка една по 2,4 тона, в пачка по четири броя и приложени върху скара, без да бил преминал през задължителен инструктаж по ЗБУТ за този вид дейност. Твърди се, че при освобождаване от опаковъчния материал – връзки и хамути чрез срязването им с ръчни клещи, в момента на срязване на крайната пачка, намираща се на границата на скарата, в близост до обработваната пачка, поради неправилно складиране на обработваната крайната пачка на скарата, която не била легнала с цялата си повърхност върху скарата, при срязването на обвързващия материал /хамут/, две от заготовките се свлекли и затиснали ходилото на преминаващия в близост А. Г. - „Организатор производство“. Сочи се, че в резултат на това на Г. е причинено „открито смачкване на ниво дистална подбедрица, глезен и ходило на ляв крак“, представляващо тежка трудова злополука, довела до инвалидност на работника, настъпила поради грубо нарушаване на действащите законови, подзаконови и административни разпоредби в предприятието. Твърди се, че от извършения анализ е установено, че злополуката е настъпила в резултат от неизпълненото задължение на ищеца да извърши контрол за правилността при поставянето на пачките за заготовка върху скарата за обработка, представляващо нарушение на действащите норми по безопасност на труда, по-конкретно - на задълженията му по Инструкция ИБ 2-00-30-01, Инструкция ИБ 2-02-3002 и по Наредба № 12 от 30 декември 2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при извършване на товаро–разтоварни работи, във връзка с чл.126, т.10 от КТ. Твърди се, че при налагане на наказанието работодателят е преценил дисциплинарната отговорност на ищеца с оглед принципа за съответствие на тежестта на наказанието с тежестта на нарушението, като е установил, че извършеното от ищеца нарушение е от 3 небрежно изпълнение на трудовите му задължения, тъй като ищецът е бил длъжен и могъл да предвиди общественоопасните последици от неизпълнението, игнорирал е задължителните нормативни разпоредби за безопасност в работния процес и се осланял на „обичайната практика“. Посочено е, че задължението на ищеца за осъществяване на контролна функция за правилност на разпределението на пачките със заготовка върху скарите, е могло да се извърши за не повече от 5 до 10 минути, но ищецът не го е извършил, пренебрегнал е установените норми по безопасност на труда и е излязъл в обедна почивка, с което е допуснал груба небрежност като не положил дължимата грижа, която бил положил и най–небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия – при проявена от работника липса на елементарно старание и внимание, пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност, довели до тежка трудова злополука. Искът по чл.344, ал.1, т.3 КТ, вр.чл.225, ал.1 КТ е оспорен по основание и размер по съображения, че ищецът не е представил доказателства за оставането си без работа за целия период от 6 месеца; както и, че за 2020 г. на основание чл.17, ал.1 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, на ищеца е определено брутно трудово възнаграждение в размер на 1576,19 лв, което следвало да се приеме за основа на изчисляване на обезщетението, при което обезщетението за претендирания шестмесечен период би следвало да бъде 9 457,14 лв. Алтернативно, при уважаване на предявения иск за заплащане на обезщетението по чл.225, ал.1 КТ, се заявява възражение за прихващане на изплатената сума в размер на 225,17 лв по чл.224, ал.1 от КТ, която сума би била платена без основание с оглед отмяната на уволнението.

С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове и е осъдил ищеца да заплати на ответното дружество направените по делото разноски. Съдът е приел, че по делото е установено, че на 21.10.2020 г. ищецът, в качеството си на „приемчик разпределител на метала“ в „Промет Стиил“ ЕАД, при разтоварване на пачки с метални заготовки, не е подредил правилно и безопасно същите на скара, като след това не е извършил и контрол за тяхното правилно поставяне непосредствено след тяхното разтоварване, вследствие на което е настъпила трудова злополука, изразяваща се в причиняване на тежка телесна повреда, довела до инвалидност на служител в ответното дружество. Съдът е приел, че извършеното от ищеца представлява особено тежко нарушение на трудовата дисциплина с оглед характера на нарушените правила, свързани със здравословните и безопасни условия на труд, възможните и реално настъпилите тежки последици от тези нарушения за живота и здравето на лицата, които полагат труд при дружеството работодател, както и с оглед обстоятелството, че нарушението е извършено в резултат на съзнателно поведение на ищеца, в разрез с известните му правила по правилното подреждане на метала и действията по контрол за това след неговото поставяне.