Решение № 275 от 23.09.2025, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 275 гр. София, 23.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ

2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристияна Генковска

Членове:

Боян Балевски

Анжелина Христова като разгледа докладваното от Анжелина Христова Касационно търговско дело № 20248002901659 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба от НАП, чрез Б. Х.-Т. - главен публичен изпълнител в Дирекция „Събиране“ на НАП София срещу решение №60 от 26.01.2024г., поправено с решение №306 от 14.05.2024г., постановено по т.д. №606/2023г. по описа на Апелативен съд- София, с което е потвърдено решение №58 от 19.05.2023г., постановено по т.д. №229/2021г. на Софийски окръжен съд. С първоинстанционното решение са отхвърлени исковете, предявени от НАП, както следва: 1. за обявяване за недействителна спрямо Държавата на сделката сключена между Кооперация „Самопомощ“ /в ликвидация/, ЕИК 832002017, М. Г. А., И. А. Н., заместен на основание чл.227 ГПК от Т. И. А. и А. И. А., с намерение за увреждане на публичен взискател, обективирана в Нотариален акт за покупко-продажба №69/11.11.2016г., т.IIА, нот.д. №238/2016г., на Нотариус №239 от регистъра при НК, на основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК и 2. за обявяване за недействителна спрямо Държавата на сделката сключена между Кооперация „Самопомощ“ /в ликвидация/, ЕИК 832002017, „Арсист“ ЕООД, ЕИК 175352397 и „БМБ Трейд“, ЕИК 203919690, 1 с намерение за увреждане на публичен взискател, обективирана в

Нотариален акт за покупко-продажба №21/01.03.2017г., т.I, нот.д. №20/2017г., на Нотариус №439 от регистъра при НК, на основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК.

В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно поради нарушения на материалния закон и необоснованост.

Касаторът счита, че са незаконосъобразни изводите на съда, че по делото не се установява фактическият състав на чл.216, ал.1 т.4 ДОПК, тъй като не е доказано съществуване на публични задължения на Кооперация „Самопомощ“ преди процесните сделки, респ. качеството на Държавата на взискател с установени и изискуеми публични вземания. Поддържа тезата, че в конкретния случай е доказано съществуването на публични задължения по смисъла на чл.105 ДОПК- подадени от данъчнозадълженото лице декларации за самоопределяне на данъчни и здравноосигурителни вноски /СД по ЗДДС, декларации обр. №6 за ДДФЛ, ДОО, здравно осигуряване и УПФ/, без да е било необходимо установяването им по реда на чл.108 ДОПК. Счита, че са доказани всички посочени в исковата молба релевантни факти, поради което исковете за обявяване на двете процесни сделки за недействителни на основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК са основателни. Моли да бъде отменено решението и да бъдат уважени предявените искове. Претендира разноски Ответницата М. Г. Атонова, чрез адв.М.Х. оспорва касационната жалба, като поддържа, че обжалваният съдебен акт е законосъобазен и обоснован и следва да се остави в сила. Претендира разноски.

Ответниците „Арсист“ ЕООД, гр.Костенец и „БМБ Трейд“ ЕООД, гр.Костенец, и двамата чрез адв. М.С. оспорват касационната жалба. Излагат съображения за правилността на атакуваното въззивно решение. Молят да бъде оставено в сила. Претендират присъждане на разноски.

Ответниците Кооперация „Самопомощ“ /в ликв./, с.Радуил, Т. И. А. и А. И. А. не вземат становище по касационната жалба.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК приема следното:

За да потвърди първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, въззивният състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че не се установява преди сключването на процесните сделки продавачът Кооперация „Самопомощ“ да има установени публични задължения. Намира за доказано, че Кооперация „Самопомощ“ е начислявала и декларирала дължими данъчни задължения по ЗДДС, ЗДДФЛ, здравно осигуряване, ДОО и УПФ за периода 2014-2017г.; че на основание Постановления за налагане на обезпечителни мерки през 2013г., 2015г., 2017г. и 2019г. върху имуществото на кооперацията са били наложени обезпечителни мерки /възбрани и запори/; че на 11.11.2016г. е бил сключен 2 договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №69/11.11.2016г., н.д. №238/2016г., на Нотариус С.Хаджиангелов, по силата на който кооперацията е продала на И. А. Н., в режим на СИО с М. Г.

А., подробно описаните недвижими имоти; че на 01.03.2017г. е бил сключен договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №21/01.03.2017г., н.д. №20/2017г., на нотариус М.Х., по силата на който кооперацията е продала на „Арсист“ ЕООД и „БМБ Трейд“ ЕООД подробно описаните недвижими имоти.

Решаващият състав намира, че спорът между страните следва да бъде разрешен съобразно редакцията на чл.216 ДОПК към момента на изповядване на атакуваните сделки, т.е. редакцията на ДВ, бр.105/2006г., в сила от 01.01.2006г., продължила да действа до изменението и допълнението й с ДВ, бр.105/2020г., в сила от 01.01.2021г. Приема, че с посочената редакция на разпоредбата на чл.216, ал.1 ДОПК като увреждащи са определени действия и сделки, извършени както след датата на установяване на публичното задължение, така и преди това – в периода след получаване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията се установят публични задължения. Споделя съдебната практика, съгласно която за основателността на иска с правно основание чл.216, ал.1, т.4 ДОПК следва да бъдат доказани всички елементи от фактическия състав, вкл. по отношение на длъжника да е установено публично задължение с влязъл в сила акт /административен или съдебен/. Въззивният състав приема за безспорно, че в случая публичните задължения, обективирани в посочените в исковата молба Справкидекларации по ЗДДС и Декларации- обр. 6 по ЗДДФЛ, ЗО, ДОО и УПФ, съставени и подадени от ответната кооперация, не са били предмет на ревизионно производство с оглед установяването им с влязъл в сила административен акт. Намира, че за преобладаващата част от задълженията, обективирани в посочените декларации и справки, е изтекъл 5-годишният срок за ревизия и същите следва да бъдат счетени за окончателно установени ex lege от този момент /чл.108, ал.2 ДОПК/.

С оглед изложеното, решаващият състав приема, че не се установява атакуваните сделки да са извършени или след установяване на задълженията, или в периода след връчване на заповедта за ревизия до установяването им.

Като съобразява, че първата сделка е извършена на 11.11.2016г., а втората на 01.03.2017г., а датите на декларациите и справките, обективиращи задължения, послужили като основание за предявяването на исковете, са от периода 2014г.-2017г., стига до извод, че нито едно от задълженията не е било окончателно установено към датите на двете сделки.

С определение №913/20.03.2025г. по настоящото дело въззивното решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса - относно приложението на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК, в редакцията преди изменението с ДВ, бр.105/11.12.2020г., в сила от 01.01.2021г., в хипотезата на публични задължения, установени с декларация, подадена от данъчно задълженото лице.

3

За да даде отговор на поставения правен въпрос настоящият състав на ВКС съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК /в действащата редакция преди изменението с ДВ , бр.105/11.12.2020г./ недействителни по отношение на държавата, съответно на общините са сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели, сключени след датата на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения. В глава ХІV, озаглавена „Установяване на данъците и задължителните осигурителни вноски“, е регламентирано т.нар. предварително установяване /раздел І/ и установяване /раздел ІІ/. Процедурата по предварително установяване е чрез деклариране на данъчните задължения от данъчнозадълженото лице, което само изчислява основата и дължимия данък и/или задължителните осигурителни вноски и е длъжно да ги внесе в законоустановените срокове /чл.105 ДОПК/. Законодателят изрично е регламентирал декларацията и като изпълнително основание. Принудително изпълнение на публични вземания се допуска въз основа на предвидения в съответния закон акт за установяване на вземането /чл.209, ал.1 ДОПК/, един от които е декларацията, подадена от задължено лице с изчислени от него задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски /чл.209, ал.2, т.2/. Предвидено е, че органът по приходите издава акт за установяване на задължението, когато се налага коригиране на декларацията в хипотезата на установени несъответствия, които засягат основата за данъчното облагане или за изчисляването на задължителните осигурителни вноски или размера на задължението, които не са отстранени по реда на чл.103 от кодекса /от самото данъчнозадължено лице/.

Независимо от издаването на този акт, включително когато е обжалван, задълженията за данъка или за задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия /чл.106 ДОПК/. Разпоредбата на чл.107 ДОПК изрично регламентира процедурата по установяване на размера на данъчните задължения от органа по приходите по данни от декларации, при която е възможно по искане на задълженото лице органът по приходите да издаде акт за установяване на задължението или да го издаде служебно в изрично регламентираните хипотези.

В раздел ІІ е уредено установяването на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски Съгласно чл.108 ДОПК данъчните задължения и задълженията за задължителни осигурителни вноски се установяват с ревизионен акт по чл.118, а когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл.109 е изтекъл, установените задължения по раздел първи се считат за окончателно установени. Не се образува производство за установяване на задължения за данъци по този кодекс, когато са изтекли 5 години от изтичането на годината, в която е подадена декларация или е следвало да бъде подадена декларация, или от изтичането на годината, в която са постъпили данни, получени от трети лица и организации, в случаите, 4 когато по този закон не е предвидено подаването на декларация /чл.109 ДОПК/.

С изменението на чл.216, ал.1, т.4 ДОПК /ДВ, бр.105/11.12.2020г., в сила от 01.01.2021г./ изрично е предвидено, че недействителни по отношение на държавата, съответно на общините, са увреждащите сделки, сключени след датата на деклариране или на установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения.

Анализът на горните разпоредби налага извод, че целта на конститутивния иск по чл.216, ал.1 т.4 ДОПК е да обезпечи принудителното изпълнение на установени публични вземания, когато длъжникът извършва действия и сделки с намерение да осуети или затрудни възможността за удовлетворяване на държавата чрез изпълнение по отношение на неговото имущество. Доколкото и предварително установеното публично вземане по чл.105 ДОПК подлежи на принудително изпълнение /чл.209, ал.2, т.2 ДОПК/, няма правна логика да се изключат от обхвата на нормата, вкл. и в редакцията й преди измененията с ДВ, бр.105/11.12.2020г., в сила от 01.01.2021г., увреждащите сделки, сключени след декларирането на публични вземания от самото данъчнозадължено лице.

В хода на настоящото дело е постановено решение №109 от 15.07.2024г. по т.д. №1132/2023г. на ВКС, I т.о., с което е прието, че декларациите по чл.105 ДОПК, бидейки самостоятелно изпълнително основание, окончателно установяват размера на задълженията по тях с изтичането на 5-годишната давност, съгласно чл.109 ДОПК. Посочено е, че изтичането на давността не е предпоставка за възникване на качеството им на „изпълнително основание“, аналогично на останалата част от изпълнителните основания по чл.209, ал.2 ДОПК и съответно не е нужно, за приложението по чл.216, ал.1 ДОПК, декларациите да установяват окончателно съответното публично задължение.