Решение № 7032 от 17.04.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 7032 гр. София, 17.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: В. Б. В. при участието на секретаря Ц. Б. Т. като разгледа докладваното от В. Б. В. Гражданско дело № 20221110127630 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба от Г. Н. К. с ЕГН ********** срещу ****** с ЕИК ******, с която са предявени обективно съединени искове по чл. 128, т.

2 КТ за заплащане на сумата общо 14 016,79 лева и по чл. 224 КТ за заплащане на обезщетение за неизползван 10 /десет/ дни платен годишен отпуск, конкретно: 11 994, 22 лева неизплатено трудово възнаграждение за периода м. август 2021г. – м. 04. 2022г. , 2 022,57 лева обезщетение за 10 /десет/ дни неизползван платен годишен отпуск и 245,07 лева мораторна лихва сумарно за периода 06.09.2021г. – 27.05.2022г. Претендира законна лихва върху главниците и разноски.

Ответното дружество не оспорва, че ищецът е бил в трудово правоотношение с него по Трудов договор № ******г. и че то е прекратено на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ считано от 16.05.2022г. Оспорва обаче дължимостта на претенциите и моли исковете да бъдат отхвърлени по съображения, че трудово възнаграждение се полагало само за извършена от работника работа, за действително престиран труд. Претендира разноски.

Съдът, като разгледа и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното.

Не се спори между страните, а и от писмените документи се установява, че ищецът е работил по трудов договор ******г. за неопределено време, по силата на който е изпълнявал длъжността „******“ срещу месечно възнаграждение 4408,00 лева, годишен отпуск 20 дни и клас за прослужено време 0,6% за всяка зачетена година трудов стаж. Не се спори още, че така възникналото трудово правоотношение е прекратено считано от 1

16.05.2022г.

По делото е прието по делото Заявление от ищеца същият е уведомил ответното дружество, че на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ прекратява едностранно трудовия си договор поради системно неизплащане на трудовото възнаграждение. Същото е изписано, че е доставено с куриер на 16.05.2022г. при ответника.

Видно от приложената Заповед № 346/13.05.2022г. същата е изготвена за прекратяване на трудовото правоотношение с ищеца, но на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ и е отбелязано, че „на лицето не се дължат обезщетения по КТ“. Няма данни кога е връчена заповедта на работника.

На л. 73 – 80 са приети представените от работодателя фишове за заплата на ищеца за процесния период. Видно от същите през месец август 2021г. ищецът е ползвал 5 дни платен годишен отпуск, през декември 2021г. – 3 дни платен годишен отпуск и през м. март – 1 ден платен отпуск.

Изслушаният пред съда свидетел Н. Г. – също бивши служител на ответното дружество дава сведения, че е работел заедно с ищеца на един етаж. Винаги взимал пример от него, защото той идвал рано на работа, бил запознат с работата, имал повече опит и въобще свидетелят не си спомня Г. К. да не си е вършил работата, напротив. Свидетелят лично също е имал проблеми с изплащането на възнаграждението си и вече не работи при ответника.

Изготвената по делото Съдебно-счетоводна експертиза основна и допълнителна/, която изцяло се кредитира от съда като безпристрастна и обективна, дава заключение по зададените от ищцата въпроси, след обстойна проверка на представените от двете страните документи по делото. Категорично е установено, че на ищеца не са определяни допълнителни обезщетения след прекратяване на трудовия договор. Така се дава заключение, че ищецът има да получава сумата общо 13 842,78 лева, която е сбор от 11 544,45 лева трудово възнаграждение, 108,92 лева мораторна лихва и 2298,33 лева обезщетение по чл. 224 КТ за 10 дни неизползван отпуск.

При така установените факти и на основание на закона съдът достигна до следните правни изводи.

При заявените претенции се доказа, че ищецът е бил в трудово правоотношение със ****** по силата на безсрочен трудов договор, прекратен считано от 16.05.2022г.

По отделните претенции съдът взе предвид следното.

Основателността на иска по чл. 128, т. 2 от КТ се обуславя от установяване от ищеца наличието на следните предпоставки: трудово правоотношение между страните през процесния период, реално полагане на труд при работодателя през периода, за който се претендира заплащане на трудово възнаграждение; размера на дължимото трудово възнаграждение, както и неговия падеж. Всички тези факти бяха доказани от ищеца, 2 ответникът не успя да докаже твърденията си, че Г. К. не е полагал реално труд. Напротив, от свидетелските показания се установи, че ищецът редовно е ходил на работа и съвестно е изпълнявал задълженията си, дори другите са взимали пример от него. След като неоспорено има валиден трудов договор и ищецът е на разположение на ответника в уговореното работно време, изцяло в работодателската власт на ответника е как ще разпределя текущата работа и конкретните задачи измежду своите служители. Така в случая ищецът е изпълнил дължимото от него – бил е на разположение на работодателя си, а той не му е превеждал в цялост възнагражденията.

По претенцията по чл. 224 КТ. Ищецът твърди, че му се полага обезщетение за неизползвани общо 10 дни /3 дни за 2021 г. и 7 дни за 2022г./, но видно от приложените фишове за заплата ищецът е ползвал един ден през м. март 2022г., а за периода м .август 2021г. – м. декември 2021г. общо 8 дни. Не се доказва по категоричен начин, че за 2021г. преди м. август не за ползвани полагаемите за годината общо 20 дни, за да се направи извод, че се дължат точно 8 дни. Така не става ясно дали и колко дни са пренесени за 2022 година и ползваният през м. март един ден от кои се приспада. Изобщо ищецът, макар и да му беше гарантирана тази процесуална възможност, не поиска събирането на доказателства за да обоснове този иск. Докато при трудовото възнаграждение дължимостта има обективен характер при положение, че работникът идва редовно на работа, то за ползването на платения отпуск се събират обичайно повече доказателства, включително и трудовото досие на работника, което не стана част от делото. С оглед диспозитивното начало, съдът не е длъжен да насочва в конкретика страните с кои точно доказателствени средства следва да докажат претенцията си. Затова като недоказан този иск подлежи изцяло на отхвърляне.

По размер съдът, кредитирайки приетата ССЕ счита за доказано, че на ищеца се дължи неизплатено нетно възнаграждение: за периода м. август 2021г. – 16.05.2022г. общо 11 544,45 лева, мораторна лихва върху него за периода 06.09.2021г. – 27.05.2022г. общо 108,92 лева.

Спрямо предявените размери исковете се явяват основателни и подлежат на присъждане в следните размери: 11 544,45 лева за трудово възнаграждение, не се дължи изричен диспозитив за отхвърляне, тъй като възможността съдът да присъди нетно или брутно трудово възнаграждение подлежи на преценка във всеки конкретен случай и така това не влияе върху размера на иска.

По иска по чл. 86 ЗЗД за мораторна лихва съдът приема, че е доказано че се дължи 108,92 лева, а не 245,07 лева колкото е по искова молба.

По разноските

На първо място с оглед изхода на делото и по направеното искане се следват разноски на ищцовата страна. Същата доказва, че са сторени такива в размер на общо 1200,00 лева адвокатско възнаграждение. По съразмерност от частично уважените претенции се дължат 997,66 лева.

Ответникът дължи освен това да заплати по силата на чл. 78, ал. 6 ГПК държавна 3 такса върху уважените искове общо в размер на лева и разноски по съразмерност – 330 лева за изготвеното заключение, изплатено от бюджета на съда.

Воден от горното съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА на основание чл. 128, т. 2 от КТ ****** с ЕИК ******, със седалище и адрес на управление: ******, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. К. с ЕГН **********, с адрес: гр. ******, сумата 11 544,45 /единадесет хиляди петстотин четиридесет и четири лв. и 45 стотинки/ лева, представляващи нетно трудово възнаграждение за периода 01.08.2021г. – 16.05.2022г., ведно със законната лихва считано от 27.09.2022г. до окончателното изплащане, както и на основание чл. 86 ЗЗД да заплати сумата 108,92 /сто и осем лв. и 92 стотинки/ лева мораторна лихва за периода 06.09.2021г. – 27.05.2022г.

ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. Н. К. срещу ****** иск по чл. 224, ал. 1 от КТ за заплащане на сумата 2 022,57 лева обезщетение за 10 /десет/ дни неизползван платен годишен отпуск: 3 дни за 2021г. и 7 дни за 2022г. като НЕДОКАЗАН.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ******, ДА ЗАПЛАТИ на Г. Н. К. сумата 997,66 /деветстотин деветдесет и седем лв. и 66 стотинки/ лева разноски за адвокатско възнаграждение по съразмерност.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ******, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Софийския районен съд сумата 466,10 /четиристотин шестдесет и шест/ лева дължима държавна такса и 330,00 /триста и тридесет/ лева дължими разноски по съразмерност.

Решението може да се обжалва пред СГС в двуседмичен срок от връчването му в препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4