Протокол № 69 от 27.02.2025, Районен съд - Пещера

ПРОТОКОЛ

№ 69 гр. Пещера, 27.02.2025 г.

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, IV ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Ели Ас. Каменова при участието на секретаря Севделина М. Пенчева

Сложи за разглеждане докладваното от Ели Ас. Каменова Гражданско дело № 20245240100563 по описа за 2024 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

Ищецът Л. Д. Х., редовно уведомен, не се явява лично. За него се явява пълномощник адв. Т. Д. М., надлежно упълномощен да го представлява по делото.

Ответницата С. П. К., редовно уведомена, не се явява. За нея се явява пълномощник адв. Т. Л. Д., надлежно упълномощена да я представлява по делото.

АДВ. М. – Да се даде ход на делото.

АДВ. Д. – Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че не е налице процесуална пречка за даване ход на делото, поради което и на основание чл. 142 ГПК,

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът прикани страните към постигане на спогодба.

АДВ. М. – Няма условия за спогодба.

АДВ. Д. – Не се е променило нищо, ищцовата страна продължава да отрича, че е получила сумите, което е получила.

Съдът констатира, че в днешното съдебно заседание спогодба не се 1 постигна.

АДВ. М. – Ние водим свидетелката М. Х.а, тя беше поискана от ответника, за да се установи чии са парите – дали на ищеца, или на някой друг.

АДВ. Д. - Водим допуснатите ни двама свидетели – Й.Б. и К.Г..

Заявявам, че ответникът не само не е искал, но и се е противопоставял да бъде допускана свидетелката М. Х.а за установяване на факти и обстоятелства, които не са своевременно въведени в процеса.

Съдът счита, че следва да се пристъпи към разпит на водените от страните свидетели, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИСТЪПВА се към разпит на водените от страните свидетели.

Същите се въведоха в съдебната зала.

Сне се самоличността на свидетелката М. Х.а:

СВИДЕТЕЛ М. Л. Х.А – 37 год., от гр. Батак, живуща в гр. Велинград, българка, български гражданин, разведена, със средно специално образование, неосъждана, дъщеря на на ищеца Л. Х..

На свидетелката се разясниха правата по чл. 166 от ГПК.

СВИДЕТЕЛКАТА М. Х.А - Желая да бъда свидетел.

Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Обещава да говори истината.

Сне се самоличността на свидетелката Й.Б.:

СВИДЕТЕЛ Й.Г.Б. – 20 год., от гр. Батак, българка, български гражданин, работи, неомъжена, неосъждана, ищецът Л. Х. ми е чичо, дъщеря на ответницата С. К..

На свидетелката се разясниха правата по чл. 166 от ГПК.

СВИДЕТЕЛКАТА Й.Б. - Желая да бъда свидетел.

Предупредена за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Обещава да говори истината.

Сне се самоличността на свидетеля К.Г.:

СВИДЕТЕЛ К.Б.Г. – 18 год., от гр. Батак, българин, български гражданин, ученик в 12-ти клас, неженен, неосъждан, син на ответницата С.

К..

На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК.

СВИДЕТЕЛЯТ К.Б.Г. - Желая да бъда свидетел.

Предупреден за наказателната отговорност по чл. 290 от НК.

Обещава да говори истината.

2

Свидетелите Б. и Г. се изведоха от съдебната зала.

Пристъпи се към разпита на св. Х.а:

На въпроси от адв. М.:

СВИДЕТЕЛКАТА Х.А – Баща ми даде парите в брой, които аз след това преведох към траурната агенция „Самсара“. Той не е много запознат с електронното банкиране, затова аз ги преведох. От моята лична банкова сметка са преведени.

На въпроси от адв. Д.:

СВИДЕТЕЛКАТА Х.А – За тези пари се издадоха фактури. Аз съм наясно с цялата ситуация. Имахме оферта със траурна агенция „Самсара“ за докарването на трупа от Италия. Имахме преди това запитване до траурна агенция в Пещера и сумата беше много голяма – с 5000 евро ни искаха само да докарат трупа. Баща ми е брат на починалата, живеехме в една къща, това е причината баща ми да се заеме с това. С., която е моя първа братовчедка и кака, каза, че няма възможността да се занимава с тези неща и предостави на нас тази възможност да организираме всичко. С. не е споменала, че няма финансова възможност за това. На пети февруари вечерта, денят на смъртта на леля ми, разговаряхме, съобщих й новината, защото аз бях първата, която разбра за това нещо, и тя ми зададе въпроса къде е майка й, и каза, че оттук нататък проблемите са нейни, но на следващия ден просто разписа едно пълномощно на баща ми, с което му дава отговорността по организацията на погребението. До подписването на това пълномощно се стигна, след водени разговори между баща ми Л. Х. и С. К., като не мога да цитирам точно разговорите, не съм била свидетел на тях. Относно документа за нощувки в хотел в Италия, когато бяхме в Италия аз и баща ми, по повод да се прекратят телефони, да се вземе багажа на леля – общо-взето масово дрехи – това ни отне време, затова има фактури от хотел. Отидохме и просто да видим какво е положението там, защото ние никога не сме били там, комуникирала съм единствено с нея и с нейни колежки. Когато отидохме там, се видях с тези колежки, разговаряхме. Отидохме в банката, казаха, че трябва да изчакаме 3 дни за одобрение, за да разберем какви са сумите по банковите сметки и дали изобщо може да се изтеглят, но ние сметнахме, че още три дни са още разходи за нас. Не сме получили информация от банките. От нейната колежка Ц. взех личната й карта, от болницата са й я предали. Парични суми от колежките й не съм получавала, единствено сумата, с която ме ангажираха да купя букетите за погребението, букетите излязоха около 160 лева. През 2023 година К. К. не ми е прехвърляла имот, аз си го закупих, с покупко-продажба съм си закупила първи етаж от къща. Как се е стигнало до там - това са лични взаимоотношения между нея и мен и смятам, че няма нищо общо с погребението. По договор и покупко-продажба, единствената клауза, която имаше, е тя да ползва имота, докато е жива. С К. К. отношенията ни бяха много добри, мога да кажа, че ми беше като втора майка. В Италия тя беше може би 18, 19 години, не мога да кажа точно, но повече от 15 години. Аз не 3 съм живяла в Италия, за първи път отидох в този град Гросето, но съм поддържала връзка с нея непрекъснато, дори вечерта преди смъртта й също водехме разговор може би два часа. К. К. и ответницата – дъщеря й С. К. не си говореха, дори не се бяха виждали години наред. К. К. поддържаше отношения само с внуците си. Причината аз да пътувам до Италия е, че баща ми е на вече на 62 години, смятам, че е малко некоректно да го оставям сам, особено в такъв момент, когато сестра му е починала. Мога да твърдя, че като брат и сестра бяха прекалено близки. Може да са имали някакви недоразумения през годините, но бяха много близки. Не мога да кажа какво отношение има баща ми към кремацията на сестра си, по-скоро отрицателно е отношението му, това са хора, ще се изразя малко по-грубо, от старата генерация, за които може би новостите не са присъщи за тях. Не сме обсъждали възможността за кремация, той просто искаше да получи трупа, да види сестра си, като от траурната агенция ни предупредиха, че може трупът да не е в състояние да бъде видян и да е в затворен ковчег. По принцип не е задължително присъствието ни в другата държава при транспортиране на труп, ние отидохме в Италия след погребението, за да вземем личните й вещи. Реално всичко се извършва от траурната агенция, всяка една услуга, до погребението.

Документите от хотела в Италия са от ходенето ни след погребението. От Италия искаха да отидем преди самото погребение, докато трупът е там, но ние тогава нямахме възможност да отидем и траурната агенция пое целия ангажимент. Те я докараха, извърши се погребението, и след издаването на удостоверението за наследници, и след като се легализира, тръгнахме за Италия. Основната ни цел беше да съберем личното й имущество, защото беше прекалено много. Когато отидохме там, където живееше и гледаше бабата, половината стая беше с кашони, опаковани. Не успяхме да съберем всичко в колата, остатъка от багажа го натоварихме в бус, пътуващ за България. После се оказа, че всичко това са дрехи. Ответницата така и не пожела след това да имаме някаква комуникация, за да й предадем тези вещи.

Баща ми я потърси в тази връзка, не мога да кажа дата. Пълномощното от С.

К. в полза на баща ми, доколкото съм го чела, дава право ние да организираме с траурната агенция докарването на трупа и да се извършат всички необходими неща в Италия – банкови сметки, работодатели и др., тоест ние да проверим за наличности в банките и да ги съберем, ако има такива – по принцип. Както казах, не се стигна дотам. Не знам каква е била причината за включването на клаузи за теглене на пари от банкови сметки и уреждане на взаимоотношения с работодатели в това пълномощно, Доколкото знам, такива разговори не е имало между баща ми и С. К.. За това пълномощно тя е отишла при нотариус, разписали са го и тя го прати по Еконт, ако не се лъжа.

Нямам представа за уговорките между баща ми и С., не съм присъствала на всички разговори. Не съм наясно дали без пълномощно траурната агенция ще извърши транспортирането. Заявката към траурната агенция се попълни от самата траурна агенция. Не мога да отговоря дали баща ми я е подписал, не съм присъствала. В София се намира траурната агенция. Не мога да отговоря 4 дали баща ми е ходил в София, защото аз съм работеща, ходя на работа.

На въпрос от адв. М.:

СВИДЕТЕЛКАТА Х.А – С. К. присъстваше на погребението. Не са водени тогава разговори между нея и баща ми.

На въпрос от адв. Д.:

СВИДЕТЕЛКАТА Х.А - Децата на С. също бяха на погребението.

АДВ. М. - Нямам други въпроси.

АДВ. Д. - Нямам други въпроси.

Разпечатката съдържа 60 от 131 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ee4c121f-3984-413b-9925-988d1056c3e4