Решение № 98 от 26.02.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно наказателно дело 974/2024
- Вид
- Решение № 98
- Подписан
- 26.02.2025
- В сила
- 26.02.2025
- Състав
- Петя Шишкова, Иван Стойчев, Петя Колева
Цитирани разпоредби
- чл.199 · Наказателен кодекс
- чл.200 · Наказателен кодекс
- чл.321 · Наказателен кодекс
- чл.107, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.124 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.13 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.240 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.347, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.351, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.354, ал.1, т.1 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 98 гр. София, 26.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО НАКАЗАТЕЛНО
ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Петя Шишкова
Членове:
Петя Колева
Иван Стойчев при участието на секретаря Галина В. Иванова в присъствието на прокурора Сийка Г. Милева като разгледа докладваното от Петя Шишкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002200974 по описа за 2024 година Производството е по реда на гл.ХХІІІ от НПК.
Образувано е по повод на постъпил протест с допълнение към него от прокурор в Апелативна прокуратура – София, срещу присъда № 15 от 13.05.2024г., постановена по ВНОХД № 843/22г. по описа на Софийски апелативен съд. Въззивнят съд е отменил присъда № 260014 от 10.12.2020г. по НОХД № 3555/2018г. на Специализирания наказателен съд (закрит) в частта, с която подсъдимите Е. Д. М., М. В. Д. и К. Н. Б. са осъдени за престъпление по чл.199, ал.2, т.3, вр. с чл.198, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 НК, и са им наложени наказания лишаване от свобода за срок съответно шестнадесет, шест и шест години, като вместо това ги е признал за невиновни и ги е оправдал по обвинението за това на 30.12.2008г. около 23.00ч. в магазин „Б.“, находящ се в гр. София на ул."С. г." №4, в съучастие като съизвършители да са отнели чужди движими вещи - сумата от 193 024лв. от владението на Б. П. Б. заместник главен касиер на магазина, и В. Ф. Ф. - администратор, с намерението противозаконно да я присвоят, като употребили за това 1 заплашване, предметът на престъплението е в особено големи размери и дейците са били въоръжени. Присъдата е потвърдена в останалата й част, с която тримата подсъдими са били признати за невиновни и оправдани по обвинението грабежът да е бил извършен в изпълнение на решение на организирана престъпна група - по ал.1, т.5 на чл.199 от НК. Потвърдено е и оправдаването им по обвинението за престъпление по чл.321 ал.3 т.1, вр. ал.1 /за подсъдимия М./ и т.2, вр. ал.2 /за подсъдимите Д. и Б./ от НК за това, че за времето от началото на 2008г. до 30.12.2008г. в района на гр.София Е. М. ръководил, а М. Д. и К. Б. участвали във въоръжена организирана престъпна група, създадена с користна цел.
С протеста се иска отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане от въззивната инстанция. Твърди се, че апелативният съд е допуснал съществено процесуално нарушение при анализа и оценката на уличаващите подсъдимите доказателствени средства, по-специално на показанията на трима от свидетелите – Н. Г., Д. В. и свидетел с тайна самоличност с идентификационен № 339. Според прокурора не е отчетен в достатъчна степен фактът, че показанията на Г. не са изцяло производни, защото макар и да не е присъствал на грабежа, е участвал лично в подготовката му. Неговите и на В. възприятния за признанията на М. след това, също били непосредствени. Възразява се срещу констатацията на съда за съществени противоречия в показанията на Г. относно инициатора на грабежа, относно запознаването му с Д. и съвместните огледи на магазина, за наблюдение на обекта в присъствието на жена му, за наличието на секретна врата към трезора, като се претендира, че те могат да бъдат обяснени с изминалия продължителен период от време, с разликата в субективните представи на другите лица и с начина на провеждане на разпитите, а не с недостоверност на информацията. Констатираните противоречия в показанията на В. се определят като незначителни. Във връзка с оценката на показанията на св.№ 339, прокурорът счита, че апелативният съд е следвало да извърши преразпит, за да установи непосредствено дали информационният дефицит не се дължи на страх от разкриване на самоличността му.
В срока по чл.351, ал.4 от НПК подсъдимият М. е депозирал възражения срещу протеста с искане да не бъде уважаван, като изтъква, че кредитирането на показанията на свидетеля Г. би нарушило правото му на справедлив процес, правото да не се самоуличава, както и забраната присъдата да почива на 2 предположения, на неподкрепени самопризнания или на показанията на свидетели с тайна самоличност.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата поддържа протеста. Счита, че са допуснати нарушения на процесуалните правила по чл.13, чл.14 и чл.107, ал.5 от НПК, довели до нарушение на материалния закон. Намира, че свидетелските показания на Г. и съпругата му са интерпретирани избирателно и тенденциозно, че те добросъвестно са възпроизвели разказа на подсъдимия М., а въззивният съд неправилно е преценил, че показанията им са единствените в подкрепа на обвинителната теза, без да съобрази показанията на свидетел с тайна самоличност № 339, на свидетелите – служители на магазина и заключението на видеотехническата експертиза. Открива неяснота и противоречие в мотивите на апелативния съд относно това дали приема за достоверни показанията на свидетеля Г. за лично възприетите от него действия по подготовката на грабежа, както и дали кредитира или не показанията на Д. В. и защо. Според прокурора е процесуално допустимо, когато подсъдимият отрича съпричастността си към дадено престъпление или отказва да даде обяснения, чрез разпит на свидетел да бъде установено направено извънсъдебно признание, особено ако е направено пред избрано от подсъдимия лице, доброволно и спонтанно, както е в конкретния случай. Относно показанията на свидетел № 339 счита, че въззивният съд е следвало да го разпита непосредствено, за да установи дали информацията му е от лични възприятия или е опосредена. Моли присъдата да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане.
Частните обвинители и повереникът им не се явяват в съдебно заседание и не взимат становище по протеста.
Защитникът на подсъдимия Е. М. моли протестът да бъде оставен без уважение. Според него в мотивите са изложени достатъчно съображения за оправдаване на подсъдимите, въпреки че той съзира и други такива, например в заключението на видеотехническата експертиза и в обстоятелството, че св.Г. е лице с трайно изградени престъпни навици, признало съпричастността си към тежки умишлени престъпления, осъждан е и негативно настроен към М..
Възразява, че прокуратурата не е посочила по каква причина е било необходимо да се преразпита свидетеля с тайна самоличност. Обобщава, че обвинението се подкрепя само от едно единствено косвено доказателство 3 показанията на Г., чиято достоверност е съмнителна.
Към становището на адвоката се присъединява и конституираната като защитник на М. негова съпруга М. П..
Подсъдимият М. моли протестът да не бъде уважен. Счита, че постановяването на осъдителна присъда би било в нарушение на правото на обвиняемите и подсъдими лица да не се самоуличават и на забраната за свидетелстване по слухове, като в тази връзка се позовава на решение на ВКС № 56 по к.д. № 2416/2013г. на ІІІ наказателно отделение. Според него в хода на досъдебното производство е нарушено правото на защита и правото на справедлив съдебен процес. Изтъква, че докато е бил задържан за 24 часа по ЗМВР, свидетелят Г. е разпитан в негово отсъствие пред съдия, а самите му показания дословно възпроизвеждат протоколирания разпит в СДВР, което поставя под съмнение спазването на принципите на непосредственост и устност. Възразява срещу незаконосъобразното предоставяне на записите от магазин „Б.“ на Н. Г., за да идентифицира извършителите, тъй като дадените по този повод показания не биха могли да заместят експертизата и не представляват годно разпознаване. Изтъква неубедителното обяснение на свидетеля за характерните белези, по които е разпознал маскираните лица и от своя страна обосновава възможността самият свидетел да е един от тях.
Подсъдимият счита, че показанията на свидетеля с тайна самоличност № 339 са без доказателствена стойност, както поради забраната по чл.124 от НПК, така и защото възпроизвежда чутото от неизвестно лице и се отнасят до факти, станали известни по слух и мълва, и възразява срещу ползването на информация, станала му известна от трети неидентифицирани лица, достоверността на която не може да бъде проверена. Открива противоречие в обстоятелството, че самият Н. Г. не е познавал К. Б., а анонимният свидетел е научил за участието му именно от него. Сочи несъответствие между вмененото му в обвинителния акт конкретно поведение и експертното заключение за ръста на всеки един от тримата извършители. Позовава се на разминаването на показанията на Г. с тези на свидетеля Е. П. относно подготовката на грабежа, и с безспорно установения момент на стрелбата по витрината на магазин „Б.“. По повод правилното приложение на материалния закон излага съображения за несъставомерност на деянието, тъй като служителите на магазина са действали с убеждението, че се провежда полицейска акция, а не под заплаха.
4
Защитникът на подсъдимия М. Д. моли присъдата на Софийски апелативен съд да бъде оставена в сила като правилна и законосъобразна.
Споделя извода, че е налице категорично противоречие в показанията на основния свидетел Н. Г., на неговата съпруга В. и на свидетеля с тайна самоличност. Твърди, че от изготвения по реда на чл.240 от НПК видеозапис се установява, че протоколът за разпит на Г. е изготвен предварително.
Намира, че анализът на показанията на свидетеля Г., на свидетелката В. и на свидетеля с тайна самоличност е достатъчно обстоен, но те не са източник на преки доказателства и не подкрепят обвинението. Напомня за събраните по делото данни за зависимост на Н. Г. от полицейски служители и органите на досъдебното производство.
Подсъдимият М. Д. заявява, че не е познавал Н. Г. до 2013г., когато е бил призован като свидетел по едно от делата на М. и до този момент той не е давал показания срещу него.
Защитникът на подсъдимия К. Б. също намира присъдата за правилна, законосъобразна, произнесена е след пълен анализ на събраните по делото доказателства. Конкретно относно подзащитния му счита, че по делото липсват уличаващи го данни.
Подсъдимият К. Б. се присъединява към становището му.
С последната си дума и тримата подсъдими изразяват желание да бъдат оправдани.
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като се запозна с атакувания съдебен акт, материалите по делото и становището на страните, намери протеста за неоснователен.
Преди всичко, с оглед необходимостта от очертаване на пределите на касационната проверка, следва да бъде уточнено, че макар и това да не е изрично посочено, въззивният съдебен акт не е атакуван изцяло, а частично.
Видно от резюмираното по-горе съдържание на протеста, той се отнася единствено до оправдаването на тримата подсъдими за осъществения грабеж в магазин „Б.“. Аналогично е конструирана и пледоарията на участвалия в откритото заседание прокурор. В чл.347, ал.1 от НПК изрично е записано, че касационната инстанция проверява присъдата или решението само в обжалваната част. Мотивите, с които апелативният съд е потвърдил оправдателната част от първоинстанционната присъда са отделни и различни 5 от тези, с които е признал подсъдимите за невиновни по обвинението за грабеж. Срещу отхвърлянето на обвиненията, свързани с ръководенето и участието на подсъдимите в организирана престъпна група, не са изложени никакви възражения от страна на прокуратурата. Поради тази причина, както и поради императивното изискване протестът да съдържа данни в подкрепа на искането за отмяна на атакувания съдебен акт, ВКС констатира, че по отношение на обвинението за осъществено престъпление по чл.321 от НК, присъдата е влязла в законна сила.
На следващо място, при систематизиране оплакванията на касатора и възраженията срещу тях се констатира, че страните не спорят относно обстоятелството, че досежно авторството на деянието, обвинението намира доказателствена опора основно в показанията на свидетеля Н. Г.. По тази причина приоритетно следва да бъдат обсъдени доводите, свързани именно с този свидетел. Както правилно е отбелязано и в мотивите към присъдата и в протеста, показанията на Н. Г. условно могат да бъдат разделени на две части, тъй като за част от обстоятелствата твърди, че е възприел лично, а за друга, че е научил от подсъдимия М.. Докато за първата част от показанията му се спори доколко са достоверни, за втората част се поставят и въпросите дали са годно доказателствено средство и ако да, каква е доказателствената им стойност.
Разпечатката съдържа 31 от 66 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ee4bfd10-3c10-4fbc-ad9e-dd965cc7d916