Определение № 51124 от 15.12.2025, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 51124 гр. С. 15.12.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в закрито заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА

ПАНОВА като разгледа докладваното от ЯНА ЕМ. ВЛАДИМИРОВА ПАНОВА Гражданско дело № 20251110130998 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от „А.В.Е.Б.Л.“ ООД срещу „В.**“ ООД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11 471, 54 лева, представляващи неплатени спедиторски и съпътстващи ги услуги, ведно със законната лихва от 30.05.2025 г. до окончателното плащане на задължението, както и 549,62 лв., представляващи дължими лихви за забава на основание чл. 86 от ЗЗД за периода 23.12.2024 г. до 30.05.2025 г., както и направените по делото разноски.

Ответникът е направил възражение за прихващане, което следва да бъде прието за разглеждане. На ответника следва да се укаже да уточни общия размер на вземането си и размера, до който прави възражение за прихващане, както и с кое от вземанията на ищеца прихваща, доколкото твърденията му в тази част са неясни.

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

На основание чл. 140, ал. 3, вр. с чл. 146 ГПК съдът следва да съобщи на страните проекта на доклад по делото.

По доказателствата:

Ищецът и ответникът са представили писмени доказателства, които са относими, необходими и приемането им е допустимо. Ответникът е представил документи на чужд език и следва да му бъде указано да представи същите в точен превод на български в срок до откритото съдебно заседание по делото.

Основателно е искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по поставените в исковата молба въпроси.

Основателни са исканията за допускане до разпит на двама свидетели в режим на довеждане от ищеца и един свидетел в режим на довеждане от ответника за установяване на обстоятелствата, посочени респективно в 1 исковата молба и в отговора на исковата молба.

По искането на ответника за задължаване на ищеца да представи документите, касаещи завеждане на щета относно поръчка за сухопътна доставка на стъклопакети от Турция, предмет на фактура № 3000001456/2.12.2024 г., съдът ще се произнесе в открито заседание след изслушване на страните.

Съдът намира, че не са налице предпоставките на чл. 140а, ал. 1 ГПК за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, с оглед извършената от съда преценка по реда на чл. 140а, ал. 2 ГПК.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, вр. чл. 146, ал. 1 и 2 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:

Ищецът твърди, че между него и ответника има сключени договори за организиране и изпълнение на превози на товари и всички съпътстващи ги сделки и услуги. Описва следните облигационни отношения във връзка със сключените договори между него и ответника:

Ответникът бил отправил заявка до ищеца за организиране на международен транспорт (сухопътен) при следните условия: Адрес на натоварване: Турция; Abdurrahmangazi, Atayolu Cd. No: 197, 34887 Sancaktepe/istanbul, Tiirkiye; получател и адрес на доставка: „В.**“ ООД, Адрес: Д.Б. -***, Производствена база В.Е. номер: **A**********ZZZZ5, Детайли на пратката: товар (размери, килограми, вид): 680*2790*1930 стъклопакети 12078 кг.; спедиторско възнаграждение: общо 3 377, 72 лева, от които 3 227,12 лева за сухопътния транспорт и 150,60 лева - за карго застраховка. Ищецът твърди, че е организирал и извършил качествено, в срок и съгласно предвиденото възложеният транспорт, за което е съставена и съответна ЧМР товарителница, подписана чисто. За извършената транспортна и съпътстващи услуги ищецът бил издал фактура № 3000001456/02.12.2024 г. на обща стойност 3 377,72 лева с падеж 22.12.2024 г. Ответникът не бил платил на падежа дължимата сума, поради което ищецът претендира и законна лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД в размер на 203,34 лева за периода от 23.12.2024 г. до 30.05.2025 г.

На следващо място се твърди, че ответникът е отправил заявка до доверителя ми за организиране на международен транспорт (сухопътен и морски) при следните условия: Име на компанията: „В.**“ ООД, Адрес: Д.Б. ***, Произвдоствена база В.Е. номер: **A**********ZZZZ5 Имейл за контакт:

************** **********; Детайли на пратката: Тип контейнер: 40-футов; Място на товарене: С. Б., бул.Б.Ш. Производствена база В. -***, отправно пристанище: Пиреус, Гърция, Място на доставка:

Пристанище Ню Йорк, адреси на доставка след разтоварване: 1). 1133 Briarwood Ln, Northbrook, I; 2). 37 Upland Road, Marlborough, MA 01752; 3).

345 Possinger Dr, Stroudsburg, PA 18360 спедиторско възнаграждение: общо 10 325,70 лева, от които 6 379,42 лева за морската част от транспорта, 3 872,54 лева за сухопътната част от транспорта и 73,74 лева - за карго застраховка.

Също така били договорени заплащането на терминални разходи на 2 пристанище и доставка на адресите, посочени в заявката от пристанище Ню Йорк до вътрешнистта на САЩ с обща стойност от 8 093,82 лева. Ищецът бил организирал и извършил качествено, в срок и съгласно предвиденото възложеният траспорт, за което е съставена и съответна морска товарителница (коносамент). От пристанище Ню Йорк до съответните адреси във вътрешността на САЩ товарът е доставен със сухопътен транспорт като по искане на възложителя е отпаднал адресът на доставка 37 Upland Road, Marlborough, МА 01752, но за доставката на всички палети са организирани 3 камиона - един за адреса в 1133 Briarwood Ln, Northbrook и два камиона за адреса в 345 Possinger Dr, Stroudsburg, PA 18360 (поради голямото количество палети, които не се събират в един камион). За извършената транспортна и съпътстващи услуги ищецът бил издал две фактури: 1). Фактура № 3000001232/29.11.2024 г. на обща стойност 10 325,70 лева с падеж 19.12.2024 г. за организирания и извършен сухопътен и морски транспорт от Б. до пристанище Пирея и от там до пристанище Ню Йорк, както и съпътстващи карго застраховки. Тази фактура била платена и не се претендира от ищеца; 2).

Фактура № 3000001507/17.01.2025 г. на обща стойност 8 093,82 лева с падеж 06.02.2025 г. - за терминални разходи на пристанище и доставка на адресите, посочени от ответника във вътрешността на САЩ. Ответникът не бил платил на падежа дължимата сума по фактура № 3000001507/17.01.2025 г., поради което ищецът претендира и законна лихва за забава по чл. 86 от ЗЗД в размер на 346,28 лева за периода от 07.02.2025 г. до 30.05.2025 г.

Ищецът твърди, че многократно кани ответника да заплати дължимите фактури и ответникът бил обещавал да плати, без да предявява претенции по отношение на извършената услуга, но въпреки това не плащал.

С изрично писмо-покана до ответника от 15.04.2025 г., изпратено по имейл и чрез куриер ищецът бил поканил ответника да плати натрупаните задължения. Твърди се, че ответникът отговорил с имейл от 24.04.2025 г., с който признал две от трите претендирани основни вземания, едното от които било вземането по фактура № 3000001456/02.12.2024 г., но въпреки това не го заплатил. Ищецът твърди, че след като настоятелно започнал да изисква дължимите суми, ответникът започнал да оспорва неоснователно дължимостта на сумата по фактура № 3000001507/17.01.2025 г. на обща стойност 8 093,82 лева с падеж 06.02.2025 г. - за терминални разходи на пристанище и доставка на адресите, посочени от ответника във вътрешността на САЩ.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск. Оспорва изцяло основанието и размера на претенцията по фактура № 3000001507/17.01.2025 г. на стойност 8 093 лв. Твърди, че с издадената фактура, ищецът повторно бил фактурирал вече извършена и платена от ответника предходна доставка. Твърди, че било видно от митническа декларация от 27.09.2024 г., и издадената към нея митническа декларация и фактура, с един контейнер с номер JZPU1076797 е следвало да бъдат транспортирани ПВЦ дограма прозорци - 43.604 кв.м, представляваща 27 елемента, врати 9.174 кв.м., представляващи 3 броя елементи, както и 14 броя мрежа против насекоми, на обща стойност 20 923,32 лева, опаковани в 44 пакета.

Поръчката била доставена и за нея е издадена фактура №3000001043/31.10.2024 г., която била платена надлежно на ищеца през април 2025 г., тъй като ищецът я е изпратил на ответника едва през април 2025 г. Същото се потвърждавало и от приложената към исковата молба писмена кореспонденция. Съобразно митническа декларация от 3

11.11.2024 г., на доставка с контейнер №HAMU2328190, са подлежали алуминиева дограма 13,999 кв.м, представляващи 3 броя елементи и прозорци 47,702 кв.м., представляващи 17 броя елементи, на обща стойност 13 100, 01 лева, опаковани в 20 пакета. За доставката ищецът бил издал две фактури фактура № 3000001232/29.11.2024, надлежно платена и допълнителна повторна фактура № 3000001507/17.01.2025 г., която е предмет на настоящото производство. И двете доставки е следвало да бъдат осъществени с 4 палета.

Ответникът сочи, че не оспорва извършването на доставката, но оспорва основанието и размера на задължението по фактура № 3000001507/17.01.2025 г., предвид факта, че изготвените от превозвача транспортни документи не кореспондирали с представените от ответника търговски документи, а по предмет припокриват превозните документи на поръчката от 27.09.2024 г.

Твърди, че видно било от изготвената от превозвача товарителница за превоз по море (коносамент), на поръчката от 11.11.2024 г., същата била съставена от 44 пакета и включва доставка на прозорци, врати и комарници, което не отговаряло на обективната действителност. Съобразно изпратените от ответника превозни документи пратката се е състояла от 20 пакета и е била много по-малка по размер. Наред с това същата се различавала и по вид транспортирани продукти. В нея нямало изпратени комарници, но такива са посочени от ищеца като доставени. Според ответника, воден от броя пакети посочени в попълнената от него товарителница, превозвачът е осигурил три броя камиони, но всъщност при заявката за поръчката ответникът е посочил, че са били необходими само два: един до Нортбрук, Илинойс и втори до Страудсбърг, Пенсилвания (това било потвърдено и от ищеца). Вместо това, превозвачът представя документи, че извършил доставката с три камиона един до Илинойс и два до Пенсилвания. При последващите изготвени от превозвача поръчки за доставка за вътрешен транспорт, имало пълно разминаване между вида на доставените продукти и техния тонаж. Неизяснен оставал и въпроса защо превоза е бил извършен от три камиона вместо два, както и на какво се дължат неточностите в съпровождащия коносамент.

Именно поради тази причина, ответното дружество било поискало ищецът да разясни коя доставка е предмет на издадената фактура № 3000001507/17.01.2025 г. и какво включва тя, особено предвид факта, че за същата поръчка вече е била издадена и платена фактура № 3000001232/29.11.2024, което обстоятелство не се оспорва от ищеца.

Ответникът оспорва допълнително начислената сума и защото при вноса в САЩ всички такси били платени от дъщерното дружество на „В.**" ООД в САЩ, а разходите за вътрешен транспорт по поръчка от 27.09.2024 г. били помалки от тези по-поръчка от 11.11.2024 г., макар първата поръчка да е поголяма, а адресът за доставка да е същият. Ответникът бил останал с убеждението, че превозвачът неправилно е фактурирал два пъти една и съща доставка, изготвяйки аналогични документи за превоз, и бил възразил срещу допълнително фактурираните задължения. В действителност терминалните разходи се изчислявали в зависимост от вида и тежестта на товара, но ако задълженията по фактура № 3000001507/17.01.2025 г. представляват начислени терминални такси, единствено въз основа на неправилно изготвения коносамент от превозвача, то същата била изцяло недължима, а отговорността за тяхното заплащане била изцяло негова. Според ответника изцяло недължимо е задължението за втория осигурен камион до адреса в Пенсилвания. Още при искането на оферта, превозвачът е бил наясно с тонажа и размера на превозваната продукция и в тази връзка страните ясно са 4 договорили, че превоза следва да бъде извършен до посочения адрес само с един камион на посочената от превозвача цена. Ако превозвачът бил ангажирал за превоза неподходящ камион, то отговорността за това била отново негова с оглед разпоредбата на чл. 374, ал.1 от ТЗ. Отделно от това цялостната цена за доставката, не кореспондирала по никакъв начин с изпратената от ищеца и потвърдена от ответното дружество, оферта за превоз.