Решение № 619 от 14.10.2026, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 619 гр. София, 14.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Велислав Павков

Десислава Попколева при участието на секретаря Райна Г. Стоименова като разгледа докладваното от Велислав Павков Касационно гражданско дело № 20268002101515 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Н. С. П. против решение № 1137/30.09.2025 г., постановено по гр.д.№ 766/2022 г. от Х-ти състав на САС.

Ответникът по касационната жалба не е подал писмен отговор, като в открито съдебно заседание оспорва жалбата, чрез своя процесуален представител.

Касационното обжалване е допуснато с определение №

2729/26.05.2026 г.

Правния въпрос, по който е допуснато касационното обжалване е, следва ли при определянето на обезщетение за неимуществени вреди да се обсъдят събраните по делото по делото доказателства във връзка със здравословното състояние на ищеца и отражението върху него на воденото наказателно производство, както и тежестта на повдигнатите обвинения, като преценката следва да е цялостна.

Касационното обжалване е допуснато в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК – поради противоречие с практиката на ВКС по повдигнатия правен 1 въпрос.

По отговора на правния въпрос, обосновал допустимостта на касационното обжалване, състава на ВКС приема следното:

Съгласно ППВС № 4/23.12.1968 г., т. 11 и т. 13 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, и основаната на тях, трайно установена задължителна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, в която се приема следното: Понятието „справедливост”, по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, не е абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни, обективно съществуващи при всеки отделен случай обстоятелства, които следва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Такива обстоятелства са вида, характера, интензитета и продължителността на увреждането на ищеца. Конкретно при исковете по чл.

2, ал. 1, т. 3, пр. 1 от ЗОДОВ такива правно релевантни обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди са: тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден; продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; както и по какъв начин всичко това се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние и в каква степен и от какъв вид е то, конкретните преживявания на ищеца, и изобщо – цялостното отражение на предприетото срещу него наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация, обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликтите по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ се определя глобално – за всички претърпени неимуществени вреди, като в случаите, когато ищецът е оправдан с влязла в сила присъда, обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража, т.е. – при определяне размера на обезщетението съдът следва да вземе предвид и това обстоятелство. В мотивите към решението си съдът трябва да посочи конкретно обстоятелствата, които е взел предвид, както и значението им за определения от него размер на обезщетението за неимуществените 2 вреди.

По касационната жалба, ВКС приема следното:

С Постановление за предварително задържане от 13.12.1997г. по следствено дело №242/1997г. по описа на Окръжна следствена служба Благоевград е задържан Н. С. П. за 24 часа, считано от 13.12.1997г. – 15.30 ч., като заподозрян в извършване на престъпление по чл.212, ал.4 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК /ред. към 1997г./ за това, че на 14.05.1997г. в гр.Благоевград, е извършено престъпление от общ характер, наказуемо с лишаване от свобода или по-тежко наказание чрез съставяне на документи с невярно съдържание /справки декларации за теглене на данъчен кредит/ на стойност 169 милиона лева и е получил без правно основание сумата /възстановен ДДС/ с намерение да я присвои от ТДУ – Благоевград. Задържането е било продължено от страна на прокуратурата за още три дни, считано от 14.12.1997г., 15.30 часа. С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 16.12.1997г. по следствено дело №242/1997г. по описа на Окръжна следствена служба-Благоевград, Н. С. П. е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.212, ал.4 от НК във вр. с чл.20, ал.2 от НК за това, че в съучастие с Росен Крумов Щерев от Благоевград е съставил документи с невярно съдържание /справки декларации за теглене на данъчен кредит/ на стойност 169 милиона лева и е получил без правно основание сумата /възстановен ДДС/ с намерение да я присвои от ТДУ-Благоевград, като му е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. С Постановление от 17.12.1997г. на следовател в Окръжна следствена служба-Благоевград на Н.

С. П. в качеството на обвиняем по ДП №242/1997г. по описа на ОСлСБлагоевград е наложена мярка „Забрана за напускане пределите на Република България“. С Определение от 13.01.1998г. по ЧНД №2/1998г. Окръжен съд Благоевград оставил без уважение жалбата на Н. С. П. за изменение на взетата по отношение на него мярка „задържане под стража“ по сл.д.№242/1997г. по описа на ОСлС-Благоевград, като прокуратурата е изразила становище за неоснователност на искането. По предложение на следовател при Окръжна следствена служба Благоевград, С Определение №2482/03.07.1998г. по ЧНД №147/1998г. на Окръжен съд-Благоевград е изменена взетата по отношение на Н. С. П. мярка за неотклонение „Задържане под стража“ с „парична гаранция“ в размер на 1 млн. лв. Съдът е приел, че с оглед изтичане на шестмесечния 3 срок по чл.222, ал.3 от НПК, задържането е незаконно и са отпаднали основанията за същото. На същия ден - 03.07.1998г. Н. С. П. бил освободен от ареста след представяне на разписка за внесена гаранция.

С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 10.02.2004г. по сл.д.№242/1997г. по описа на Окръжна следствена служба-Благоевград Н. С. П. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.212, ал.4 във вр. с ал.2, пр.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че на неустановено място за периода от 28.03.1997г. до 31.03.1997г. при условията на продължавано престъпление е съставил документи с невярно съдържание – данъчни фактури, като съзнателно е дал възможност на други физически лица да получат без правно основание чуждо движимо имущество – собственост на републиканския бюджет, в размер на 186 384 000 стари лева, като имуществото е в особено големи размери и случаят е особено тежък.

С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 27.04.2004г. по сл.д.№242/1997г. по описа на Окръжна следствена служба-Благоевград Н. С. П. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.212, ал.4 във вр. с ал.1, пр.1 във вр. с чл.20, ал.4 и вр. с чл.26, ал.1 от НК за това, че в гр.Благоевград в периода 28.03.1997г.31.03.1997г. при условията на продължавано престъпление умишлено е улеснил Ваня Димитрова Червенкова от гр.София и Едислав Емилов Николов от гр.София в извършване на престъпление по чл.212, ал.4 във вр. с ал.1, пр.1 във вр. с чл.26, ал.1 и във вр. с чл.20, ал.2 от НК /документна измама/ - чрез използване на документи с невярно съдържание фактури, справкидекларации, митнически декларации, да получат без правно основание чуждо движимо имущество - възстановен данъчен кредит от републиканския бюджет на стойност 186 384 000 /неденоминирани/ лева, като присвоеното имущество е в особено големи размери и представлява особено тежък случай. В Постановлението за привличане на обвиняем от 27.04.2004г. е посочено, че на привлеченото в качеството на обвиняем лице Н. С. П. е взета мярка „парична гаранция“ в размер на 1 000 000 /неденоминирани/ лева.

По образуваното НОХД №1224/2004г. по описа на Окръжен съдБлагоевград били проведени 29 съдебни заседания в периода 08.02.2005г.09.09.2010г. С Определение от 19.07.2006г. по НОХД №1224/2004г. наложената мярка „забрана за напускане пределите на Република България“ е 4 отменена. С Присъда №134/09.09.2010г. по същото дело Н. С. П. бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.212, ал.4 във вр. с ал.1, пр.1 във вр. с чл.20, ал.4 и вр. с чл.26, ал.1 от НК. По протест на ОПБлагоевград на 15.03.2011г. е образувано ВНОХД №233/2011г. по описа на САС, по което с Решение №163/02.05.2011г. е отменена оправдателната Присъда №134/09.09.2010г. и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на ОС Благоевград. На 05.05.2011г. е образувано ново НОХД №207/2011г. по описа на ОС-Благоевград, като с Разпореждане от 21.06.2011г. делото е прекратено и върнато на ДП заради допуснати процесуални нарушения. На 21.07.2011г. било образувано трето поред НОХД №355/2011г. по описа на ОС-Благоевград по внесен от ОП-Благоевград обвинителен акт, което с Разпореждане от 22.07.2011г. е прекратено и върнато на прокуратурата. На 14.11.2011г. ОП Благоевград внесла обвинителен акт в ОСБлагоевград, по който било образувано НОХД №561/2011г. по описа на съда, като с Разпореждане от 07.12.2011г. съдебното производство е прекратено и делото е изпратено по компетентност на Софийски окръжен съд, където на 19.12.2011г. било образувано НОХД №668/2011г. по описа на СОС. С Присъда №9/04.03.2014г. по НОХД №668/2011г. по описа на СОС ищецът Н. С. П. е признат за невиновен и оправдан по предявеното му обвинение по чл.212, ал.4 във вр. с ал.1, пр.1 във вр. с чл.20, ал.4 и вр. с чл.26, ал.1 от НК. След протест на Софийска окръжна прокуратура, с Решение №128/08.04.2016г. по ВНОХД №1006/2014г. на САС, оправдателната присъда била потвърдена. С Решение №250/23.02.2017г. по КНОХД №865/2016г. ВКС оставил в сила решението на САС.

С Решение №5392/29.12.2014г. по гр.д.№83/2014г. по описа на Окръжен съд-Благоевград, влязло в сила на 05.11.2015г., Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати на ищеца Н. С. П. сумата от 7 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.2, ал.1, т.3, пр.1 от ЗОДОВ в резултат на неправомерно повдигнато обвинение по сл.д.№94/2004г. по описа на ОСлС-Благоевград, по НОХД №14/2005г. по описа на ОС-Благоевград, за това, че на 16.05.1997г. е извършил престъпление по чл.212, ал.4 /ред. към м.май 1997г./ във вр. с ал.2, пр.1 от НК, ведно със законната лихва, считано от 02.05.2012г. до окончателното заплащане на сумата.

5

По делото са представени извадки от публикации от печатни и електронни информационни издания - от Информационен всекидневник – вестник „Струма“, година VII, брой 3 /сряда 07.01.1998г./; вестник „Струма“, година VII, брой 4 /четвъртък 08.01.1998г./; вестник „Струма“, година VII, брой 8 /вторник 13.01.1998г./; Извадка от информационен всекидневник „Струма“, година VII, брой 58 /събота - неделя 14-15.03.1998г.; Извадка от информационен всекидневник „Струма“, година VII, брой 62 /четвъртък 19.03.1998г./; Извадка от информационен всекидневник „Струма“, година VII, брой 86 /петък 16.04.1998г./; Извадка от информационен всекидневник „Струма“, година VII, брой 87 /петък 17.04.1998г./; Извадка от информационен всекидневник „Струма“, година VII, брой 92 /петък 24.04.1998г./, Извадка от информационен всекидневник „Струма“, година VII, брой 93 /събота-неделя 25-26.04.1998г./; публикация в сайта „Е-79 News“ от 30.03.2010г.; публикация в сайта „Блиц“ от 08.05.2015г.; публикация в сайта „Dunavmost” от 11.12.2015г., от които се установява, че в медиите са оповестявани данни във връзка с предприетото срещу ищеца и други лица разследване за неправомерно теглене на данъчен кредит, задържането му под стража, хода на наказателното производство, като в част от статиите е посочено името на ищеца. От приложената справка за съдимост се установява, че Н. С. П. не е осъждан.