Решение № 5638 от 20.06.2025, Административен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5638

Бургас, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Бургас - XII-ти състав, в съдебно заседание на единадесети юни две хиляди двадесет и пета година в състав:

Съдия:

ДИАНА ГАНЕВА

При секретар ИРИНА ЛАМБОВА като разгледа докладваното от съдия ДИАНА ГАНЕВА административно дело № 20257040700295 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 215, ал.1 от Закона за устроиство на територията (ЗУТ), във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.219, ал.3 от ЗУТ.

Образувано е по жалба на В. К. В. от [населено място], [улица], чрез адв.Д.С., против Заповед №8-Z-89/17.01.2025 г. на кмета на О. С., с която е наредено да бъде премахнат преместваем обект наименован: „Дървен навес към каравана“, поставен без разрешение за поставяне/монтаж в поземлен имот с кадастрален [идентификатор] в [населено място].

В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на оспорения акт. Основните възражения са, че разпоредения за премахване обект няма характеристиките на преместваем по смисъла на чл. 56 от ЗУТ и §5, т.80 от ДР на ЗУТ. Освен това се твърди наличието на две образувани административни производства относно процесния обект. Посочва се, че другото производство е по реда на чл. 225а, ал. 2 от ЗУТ и определя обекта като строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, и предхожда процесното производство по чл. 57 от ЗУТ, по което е издадена оспорената заповед. По същество се иска отмяна на заповедта В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв.Д.С., който поддържа жалбата. Ангажира доказателства. Пледира оспорената заповед да бъде отменена, както и да бъдат присъдени сторените по делото разноски. Представя писмени бележки.

Ответната страна, редовно призована, се представлява от адв.Б., който излага съображения за неоснователност на жалбата. Претендира адвокатско възнаграждение. Представя писмени бележки.

Административен съд - Бургас, като прецени събраните по делото доказателства, доводите на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С писмо с рег. № 91-97-41/16.02.2024 г. Областният управител на област Бургас изпратил на директора на РИОСВ – Бургас и на кмета на община Созопол за процедиране по компетентност сигнал с твърдения за незаконно изградени къмпинги – Е. къмпинг Градина, находящ се на плаж „Градина“, О. С. и „съседен“ на него къмпинг (л.29 гръб- л.30).

С писмо с рег. № 94-00-4256 от 31.10.2024 г. (л. 28гръб) кметът на Община Созопол уведомил жалбоподателя за образувано административно производство по реда на чл.57а от ЗУТ, вследствие на извършена проверка в ПИ с кадастрални номера ***, ***, *** и ***, м. Герени, землището на [населено място], при която били установени поставени каравани, с изградени към тях дървени конструкции (навеси) без необходимото разрешение за поставяне. На основание чл. 26, ал. 1 от АПК, с писмото на В. е предоставена възможност в 7-дневен срок от уведомяването му да представи становище и документация. Писмото е получено от жалбоподателя на 22.11.2024г., видно от представеното по делото известие за доставяне (л. 29).

На 26.11.2024 г. работна група от служители на Община Созопол, извършила проверка на обект: „дървен навес и подиум към каравана“, находящ се в [ПИ], м. Герени, [населено място], констатациите от която са обективирани в констативен протокол № 31/26.11.2024г. (л. 26). В него е посочено, че в описания имот е монтирана дървена конструкция – навес, подиум, с приблизителни размери 8/8 м. Отбелязано е, че е изпълнен обект за временно обитаване, захранен с електрическа енергия и вода, без да е издавано необходимото за това разрешение за поставяне съгласно разпоредбите на ЗУТ. За нарушена е посочена нормата на чл. 56, ал. 2 от ЗУТ. В констативния акт е посочено, че установеното нарушение е основание за започване на административно производството по чл. 57а, ал.1, т. 1 от ЗУТ за издаване на заповед за премахване. Предоставена е възможност на собственика на ПИ да направи възражения. Към акта е приложен схема. Констативният акт е съобщен на жалбоподателя чрез писмо изх.№ 94-00-49-11/16.12.2024 г. на 07.01.2025г., видно от представеното известие за доставка (л.25).

Въз основа на съставения констативен акт и събраните в административното производство доказателства е издадена оспорената заповед №8-Z-89/17.01.2025 г. на кмета на Община Созопол, с която на В. К. В. е разпоредено да премахне за своя сметка обект: „дървен навес към каравана“, поставен без разрешение за поставяне/монтаж, находящ се в [ПИ], м. Герени, [населено място]. Органът е приел, че обектът според характеристиките на конструкцията – дървена, сглобяема, без трайно фундиране към терена, е преместваем по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ. За обекта не е издавано разрешение за поставяне. Поради това административният орган, на основание чл.57а, ал.1 от ЗУТ и чл. 57а, ал. 3 и ал. 6 от с.з., наредил неговото премахване (л. 24).

По делото е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза, изготвена от инж. С. И.. Видно от заключението, след оглед на място, вещото лице е установило, че посочения в заповедта обект представлява дървена едноскатна конструкция с размери в план ~6,0 х 5,00м, или площ 30,0кв.м. и покритие от винил. Конструкцията се състои от: дървени греди/колони 10х10см., покривни ребра 5х10см. с дъсчена обшивка „вагонна шарка“, разположена върху бетонови блокчета 30х60х30см. Височини h1 = 2,50м и h2 = 3,00м. Според експертът разпределението на обекта - общ дървен навес се състои от: 1) навес над каравана и 2) навес с размери 5,00x3,60м с подиум дюшеме и разпределение WC с размери 2,00х1,00м, кухненски бокс, маса с пейки и оборудване - хладилник и печка. Има ток, вода и канал. Предназначението на поднавесното пространство е каравана за спане, WC, кухненски бокс, маса с пейки и оборудване - хладилник и печка, или общо „За сезонно обитаване“. Цялата дървена носеща конструкция на обекта и обзавеждането са боядисани в бял цвят и имат добър естетически вид.

Направен е извод, че от техническа и фактическа страна с оглед вида и конструкцията си, описаният обект „дървен навес към каравана“, находящ се в [ПИ] по КК на [населено място], О. С. може да бъде преместван в пространството, след демонтиране на всяка една от дървените колонки с бетоновите блокчета в основата. Възможно е да бъде пренесен в пространството с помощта на кран и съответното текелажно оборудване на друго място без да губи своята индивидуализация, както и да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което се ползва на мястото, от което е отделено. Посочва се, че земни работи не са били необходими за монтирането/демонтиране на процесното съоръжение. Няма изменение в субстанцията или начина на ползване на земята.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.149, ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за това са следните.

Съгласно чл.57а, ал.3 от ЗУТ, кметът на общината издава заповед за премахване на обектите по чл.56, ал.1 от ЗУТ, когато са поставени без разрешение или в противоречие с издаденото разрешение. В случая заповедта е издадена от кмета на О. С.. Следователно оспореният административен акт е издаден от компетентен орган.

Заповедта е изготвена и в предвидената от закона писмена форма с реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК.

На следващо място при издаването на заповедта са спазени специалните административнопроизводствени правила, регламентирани в чл. 57а, ал. 2 от ЗУТ, съгласно който обстоятелствата по чл. 57а, ал. 1 от ЗУТ се установяват с констативен акт, съставен от служителите по чл. 223, ал. 2 от ЗУТ в 7-дневен срок от констатиране на нарушението. Констативният акт се връчва на собствениците на обектите по ал. 1, които могат да направят възражения в тридневен срок от връчването. Такъв в случая е съставен, според изискването на закона, от служители при дирекция „УТИПЕ“ към Община Созопол. Издаденият констативен акт № 31/26.11.2024 г. е съобщен на собственика на поземления имот, на когото е била предоставена възможността да изложи становище и да реализира правото си на защита.

Настоящият съдебен състав не споделя възражението за допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като за процесния обект има съставен констативен акт № 5/16.05.2024 г., с който е открито производство по чл.225а, ал.2 от ЗУТ, за издаване на заповед за премахване на строеж „Къмпинг“, тоест за един и същи обект е прието в единия случай, че е строеж, а в другия, че е преместваем обект.

Образуваното административно производство с констативен акт 5/16.05.2024 г. за премахване на незаконен строеж „къмпинг“ по реда на чл.225а, ал.1 от ЗУТ е прекратено със заповед на кмета на Община Созопол, едва след което е образувано административното производство по реда на чл.57а от ЗУТ, със съставянето на констативен акт № 31/26.11.2024 г. Ето защо в случая не са били налице едновременно висящи две административни производства относно процесния обект, образувани на различно правно основание, съответно не е налице и неяснота на волята на административния орган относно вида на процесния обект и правото на защита на жалбоподателя не е нарушено.

Оспорената заповед на кмета на Община Созопол е издадена в съответствие с материалноправните изисквания на закона.

За преценка валидността и законосъобразността на обжалваната заповед релевантна е правната квалификация на обекта, като е необходимо да бъде установено и доказано по делото, че същия е преместваем обект, за поставянето на който е необходимо да има разрешение за поставяне.

Съгласно чл.56, ал.1 от ЗУТ, върху поземлени имоти могат да се поставят: 1.преместваеми увеселителни обекти; 2.преместваеми обекти за административни, търговски и други обслужващи дейности; 3.преместваеми обекти за временно обитаване при бедствия; 4.преместваеми обекти, свързани с отбраната и сигурността на страната.

Според своето предназначение, процесният обект е преместваем, съгласно чл.56, ал.1 ЗУТ, тъй като неговото ползване не е за задоволяване на лични нужди на собственика на имота, а е свързано с извършвана търговска дейност.

Съгласно §5, т.80 от ДР на ЗУТ, „преместваем обект“ е обект, който няма характеристиките на строеж и може след отделянето му от повърхността и от мрежите на техническата инфраструктура да бъде преместван в пространството, без да губи своята индивидуализация и/или възможността да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което е ползван на мястото, от което е отделен, като поставянето му и/или премахването му не изменя трайно субстанцията или начина на ползване на земята, както и на обекта, върху който се поставя или от който се отделя. Преместваемият обект може да се закрепва временно върху терена, като при необходимост се допуска отнемане на повърхностния слой, чрез сглобяем или монолитен конструктивен елемент, който е неразделна част от преместваемия обект и е предназначен да гарантира конструктивната и пространствена устойчивост на обекта и не може да служи за основа за изграждане на строеж.

Видно от заключението на вещото лице, процесният обект е преместваем по смисъла на §5, т.80 от ДР на ЗУТ, тъй като няма характеристиките на строеж и може да се премести в пространството без да губи своята индивидуализация, както и да бъде ползван на друго място със същото или с подобно предназначение на това, за което се ползва от мястото, от което е отделено, като няма изменение в субстанцията или начина на ползване на земята. Съгласно така извършеното описание на процесния обект, същият не представлява строеж по смисъла на § 5, т.38 от ДР на ЗУТ, като той не се определя като обект на допълващо застрояване, по смисъла на чл.41 и чл.42, ал.2 от ЗУТ, тъй като не служи за задоволяване личните нужди на собственика на имота. Същевременно, безспорно той не е временен строеж по смисъла на чл.54, ал.1 и ал.4 от ЗУТ и не попада сред изключенията предвидени в нормата на чл.147, ал.1 от ЗУТ, за които не се изисква одобряване на инвестиционни проекти, за да бъде издадено разрешение за строеж. След като този обект, с оглед неговото предназначение и начин на изграждане не е строеж шеста категория, по смисъла на посочените разпоредби, а е преместваем обект по смисъла на чл.56, ал.1 от ЗУТ, то за неговото поставяне е необходимо да бъде издадено разрешение по чл.56, ал.2 от ЗУТ. Ето защо, след като се установява, че в случая се касае за преместваем обект, поставен без изискващото се по силата на закона разрешение, то са налице предпоставките по чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, за неговото премахване, както правилно е приел административният орган в обжалваната заповед.

Разпечатката съдържа 32 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ee4a55e0-b0e3-4705-808d-eeb7caf8f069