Решение № 362 от 08.07.2026, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Благоевград, 08.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Полина Дянкова при участието на секретаря Герасим Ангушев като разгледа докладваното от Полина Дянкова Въззивно гражданско дело № 20261200500737 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

Производството е образувано е по въззивна жалба с вх. № 11966/18.05.2026 г. на П. Г. Т., ЕГН **********, подадена чрез адв. И. С., срещу Решение № 327 от 11.05.2026 г. по гр. д. № 72/2026 г. по описа на Районен съд Благоевград. С обжалвания съдебен акт: 1/ по молбата на Б. Б. Т., ЕГН **********, против П.

Г. Т., на молителката е предоставена защита от домашно насилие, чрез мерките по чл. 5, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4 от ЗЗДН, като: на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН П. Г. Т. е задължен да се въздържа от извършването на всякакви актове на физическо, сексуално, психическо или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, както и друга форма на домашно насилие по отношение на Б. Б. Т.; на осн. чл. 5, ал. 1, т. 2 от ЗЗДН П. Г. Т. е отстранен от съвместно обитаваното с пострадалата Б. Б. Т. жилище, находящо се в ***, за срок от дванадесет месеца, считано от датата на постановяване на решението и издаването на заповед за защита от домашно насилие – 11.05.2026 г.; на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН на П. Г. Т. е забранено да се приближава на по-малко от 50 метра до пострадалата Б. Б. Т., до нейното жилище на адрес: ***, местоработата й, както и до местата й за социални контакти и отдих, за срок от дванадесет месеца, считано от датата на постановяване на решението и издаването на заповед за защита от домашно насилие – 11.05.2026 г.; на осн. чл. 5, ал. 1, т. 4 от ЗЗДН е забранено на П. Г. Т. да осъществява контакт с пострадалата Б. Б. Т. под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез 1 електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация, за срок от дванадесет месеца, считано от датата на постановяване на решението и издаването на заповед за защита от домашно насилие – 11.05.2026 г. 2/ постановено е да се издаде заповед за защита, която подлежи на незабавно изпълнение (чл. 20 от ЗЗДН) и преписи отнея и решението да се връчат на пострадалото лице, на извършителя, както и на РУ на МВР по настоящия адрес на извършителя и по посочения от пострадалото лице адрес (чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН).

С решението си районният съд се е произнесъл и по разноските по делото, като на осн. чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН вр. чл. 16 от ТДТГПК е осъдил П. Г. Т. да заплати по сметка на РС-Благоевград сумата в размер на 12,78 евро – държавна такса за производството по делото, както и сумата от 2,56 евро, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Във въззивната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано. Жалбоподателят навежда довод, че то е постановено при неизяснена фактическа обстановка. Твърди, че по делото не се установява несъмнено, че той е извършил акт на физическо насилие. Счита, че няма свидетел, който да е очевидец на твърдените действия. Посочва, че по делото не е била назначена СМЕ, по която да се даде заключение относно: механизма на причиняване на уврежданията; възможността същите да са настъпили по друг начин; времето и начина на получаването им; съответствието между твърдения механизъм и констатираните травми.

Намира, че представените медицински документи установяват увреждания, но не доказват по несъмнен начин техния причинител. Счита, че съдът е формирал изводите си без необходимото експертно заключение. Навежда доводи, че определените мерки за защита са несъразмерни. Поддържа, че неправилно съдът не е възприел част от показанията на свидетелите, ангажирани от защитата. Моли да се отмени първоинстанционното решение и да се отхвърли молбата за защита. В условията на евентуалност моли решението да се измени, като се намали срокът и наложените мерки.

Претендира разноски.

Постъпил е „отговор“, имащ характер на възражения, по смисъла на чл. 17, ал. 4 ЗЗНД, подаден от Б. Б. Т., ЕГН **********, подадени чрез адв. В. У., в който въззиваемата изразява становище за неоснователност на въззивната жалба и за правилност на обжалваното решение. Навежда доводи, че в случая декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН е подкрепена от множество други доказателства по делото. Оспорва възражението, че липсата на СМЕ е обусловила неправилност на решението. Счита, че медицинската документация и съдебномедицинското удостоверение са достатъчни за установяването на уврежданията и на съвместимостта им с описания механизъм на причиняване. Сочи, че съдебномедицинското удостоверение не е било оспорено по реда на ГПК и че в хода на първоинстанционното производство ответникът не е искал назначаването на СМЕ, нито е ангажирал доказателства, които да поставят под съмнение медицинските констатации. С оглед на това счита, че съдът не е бил длъжен служебно да назначава експертиза, поради което и липсата й не води до необоснованост на 2 решението му. Намира, че в процеса на доказване следва да се съобразява спецификата на производството по ЗЗДН. Въззиваемата намира за неоснователни и възраженията относно продължителността на определените мерки. Счита, че те са съобразени с тежестта на деянието и с необходимостта от защита.

В съдебно заседание пред Окръжен съд - Благоевград въззивникът, чрез своя пълномощник, поддържа така подадената въззивна жалба и моли съдът да я уважи, като отмени обжалваното решение на районния съд.

В съдебното заседание въззиваемата страна, чрез своя служебен защитник, моли съда да постанови решение, с което обжалваното решение бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Въззиваемата страна - Б. Т., в откритото съдебно заседание пред настоящия съд, твърди, че е сигурна, че травмите са причинени от П. Г. Т., тъй като само двамата са присъствали, подчертава, че ако е имало съмнения отно уврежданията, е следвало своевременно да бъде поискано експертно изследване.

Окръжен съд - Благоевград, след като прецени при условията на чл. 12 и чл.

235, ал. 2 от ГПК събраните по делото доказателства, взе предвид доводите на страните и в обхвата на правомощията си съгласно чл. 269 от ГПК, намира следното:

Според чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част.

Обжалваното решение е постановено от първоинстанционен съд в законен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно.

Постановено е при наличие на процесуалните предпоставки за съществуване и упражняване на правото на иск и по предявените претенции, поради което е допустимо. Съгласно чл. 269, изр. 2 ГПК при проверка на правилността му, въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата, освен когато следи служебно за интереса на някоя от страните, констатира нарушение на императивна материална норма (т. 1 от ТР 1/2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС) или нищожността на правни сделки и отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства (ТР 1/2020 г. по тълк. д. № 1/2020 г. на ОСГТК на ВКС).

Окръжният съд като прецени оплакванията направени в жалбата, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в седмодневния срок по чл. 17, ал. 1 от ЗЗДН от надлежна страна (лице, което е роднина по сватоство от втора степен на ответника - брат на починалия съпруг на молителката) и в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН от твърдяните да са извършени от П. Т. актове на домашно насилие против Б. Т., срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Безспорно по делото е, че въззивникът е брат на починалия съпруг на 3 въззиваемата страна.

Съгласно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство или в интимна връзка. Според чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН молбата се подава в срок до три месеца от акта на домашно насилие.

За да бъде квалифициран един акт като акт на домашно насилие по чл. 2, ал. 1 ЗЗДН той трябва е съзнателен, т. е., умишлен, като актът на физическо, психическо и емоционално насилие следва да е извършен с цел да накърни телесния или психически интегритет на пострадалото лице.

От анализа на събраните по делото доказателства съдът приема, че от въззивника спрямо въззиваемата странае извършен твърдения в молбата акт, съставляващ акт на домашно насилие, а именно – осъществено физическо насилие.

Декларираното от молителката Т. в декларацията й по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН относно извършен спрямо нея от ответника акт на насилие изцяло се подкрепя от писмените доказателства – декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, лист за преглед на пациент в СПО към „МБАЛ Благоевград“ АД, епикриза от Хирургично отделение към „МБАЛ Благоевград“ АД и СМУ № 7/2025 г., изготвено от * Я. М. З., справки от ЦСМП, РП – Благоевград, Дирекция „Национална система 112“ - МВР и 01 РУ – Благоевград, материали по преписка № 1899р-943/16.01.2026г., образувана във връзка със сигнала по ЗЗДН, подаден от Б. Т. срещу П. Т..

Съдът се солидализира с приетото от първоинстанционния съд относно показанията на свидетелката К. Д. Д. в частта, в която същата възпроизвежда свои лични възприятия относно отношенията между страните, а именно за наличието на конфликти в семейството през годините и за липсата на възприети от нея скандали между Б. Т. и жалбоподателя след смъртта на съпруга на въззиваемата страна. В частта относно твърдения акт на домашно насилие съдът не кредитира показанията й, тъй като св. Д. изрично заявява, че няма лични възприятия за случилото се, а възпроизвежда информация, получена от друго лице, поради което тези показания имат производен характер и не могат да установят релевантните за спора факти.

Настоящият съдебен състав изцяло споделя извода на първоинстанционния съд относно преценката на показанията на свидетелките Т. Я. Б. и А. С. Г..

Правилно е прието, че показанията на свидетелката Б. следва да бъдат кредитирани единствено в частта, в която възпроизвежда непосредствените си възприятия относно пристигането на полицейските служители и екипа на Спешна медицинска помощ, извеждането на ответника с белезници и качването на молителката в линейката. В останалата им част показанията й не установяват пряко релевантните за спора обстоятелства, доколкото свидетелката не е очевидец на твърдения акт на домашно насилие, а пресъздава сведения, получени впоследствие от молителката и други лица.

4

Правилно първоинстанционният съд е отчел и вътрешното противоречие в показанията й относно това дали е обсъждала възприетото с останалите свидетелки, което обуславя необходимостта от критичната им оценка.

Настоящият съд споделя и извода, че показанията на свидетелката А. С. Г. следва да бъдат кредитирани единствено относно обстоятелствата, възприети лично от нея във връзка с отношенията между страните през годините.

Законосъобразно е прието, че сведенията й относно процесния инцидент не могат да послужат за установяване на релевантните факти, тъй като не почиват на нейни непосредствени възприятия, а представляват възпроизвеждане на информация, получена от свидетелката Б., поради което имат производен доказателствен характер.

Съдът следва да посочи, че обвързващата доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН е задължителна за съда, само ако няма други доказателства, които да я оборват, тъй като по съществото си тя представлява частен документ. В случая доказателствената сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН не само, че не е опровергана, а обратно – ангажираните от въззиваемата страна доказателства са изцяло в подкрепа на декларираните в декларацията й факти относно осъщественото спрямо нея от ответника физическо насилие, поради което и съдът приема, че е проведено нужното главно и пълно доказване на твърденията й за извършено от ответника спрямо нея домашно насилие – физическо насилие, реализирано на 14.01.2026 г., около 16:00 часа,

Разпечатката съдържа 40 от 77 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/ee497d0a-7427-46e0-b7c2-0cc44aa18c3c