Решение № 4003 от 24.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 4003 гр. София, 24.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 18-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ при участието на секретаря МАЯ Ф. МЛАДЕНОВА като разгледа докладваното от АНГЕЛ Ф. ПАВЛОВ Административно наказателно дело № 20221110216682 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на раздел V към глава III от ЗАНН. Образувано е по жалба на Р. Т.

И. срещу НП № 22-4332-022800 от 09.11.2022 г., издадено от Д Д Д, началник-сектор към ОПП - СДВР, с което на жалбоподателката за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 5 вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер на 800 лева и лишаване от право да управлява МПС за 6 месеца. От страна на жалбоподателката се прави искане за отмяна на постановлението, както и за присъждане на разноски, като се излагат конкретни доводи за нарушаване на процесуалните правила, конкретно фактическо твърдение относно липса на издаден и връчен конкретен ЕФ и практически лишени от конкретика доводи за нарушаване на материалния закон.

Административно-наказващият орган не излага становище.

От писмените доказателствени материали, както и от снимковите материали и направените разпечатки в хода на проведения в съдебно заседание оглед, приложени също към доказателствената съвкупност (ангажирането - изобщо - и на гласни доказателствени материали по арг. от чл. 14, ал. 2 от НПК вр. чл. 84 от ЗАНН не е задължително, а в случая не е и необходимо за разкриване на обективната истина) – освен оправомощаването на конкретните актосъставител и наказващ орган съответно за съставяне на АУАН и за издаване на НП по ЗДвП с писмена (и подписана) заповед на министъра на вътрешните работи и освен това, че срещу въззивничката (родена през 1953 г.) към процесната дата (21.06.2022 г.) имало три влезли в сила НП (отделно от фишовете, упоменати в атакуваното 1 постановление и въобще отделно от каквито и да било други фишове – електронни или неелектронни) за нарушаване на правилата за движението по пътищата, контролът за чието спазване се осъществява от органите на МВР (за последно такова НП било влязло в сила през 2011 г.) - се установява изложената в процесното НП фактическа обстановка (касае се за самите факти, включвайки тук и датата на влизане в сила на съответните предходни ЕФ, а не за правната им трактовка, например за наличието на системност, по който въпрос виж изложеното по-долу в тази връзка!), с която страните са запознати и към която съдът препраща (забрана за използване на такъв метод за излагане на установената от съда фактическа обстановка, при който просто се избягва преписването/повтарянето на даден текст, липсва в релевантната нормативна уредба), с единствената корекция, че в НП е допусната грешка с очевидно технически характер и съответният ЕФ е посочен като такъв с № 276463 вместо с № 2764631, както фигурира той в приложената справка картон на водача, а и в процесния АУАН (очевидно е, че просто е пропусната в тази връзка в НП една цифра „1“ в края), както и се установява още това, че съответните предходни ЕФ са били издадени за нарушаване на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Липсват логически обосновани аргументи съдът да не се довери на който и да било от така визираните доказателствени материали, в това число изхождайки от липсата на каквато и да било нелогичност в тяхното съдържание, липсата на признаци на необективност или неавтентичност, както и от липсата на вътрешни или между отделните доказателствени материали противоречия (визираната тук доказателствена съвкупност най-общо казано има обективен характер).

При това положение материалният закон е приложен неправилно от страна на наказващия орган единствено досежно квалификацията за системност, т. е. по чл. 182, ал. 5 от ЗДвП (виж по-горе!), респективно относно индивидуализацията на наказанието (наказанието, разгледано като съвкупност от отделни елементи). Хипотеза на системност съгласно дефиницията по § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, при внимателния анализ на последната посочена разпоредба, е налице тогава, когато има три или повече нарушения от един и същи вид, като второто, третото и евентуалните следващи – като време на извършването им – са извършени в едногодишен срок от влизане в сила на НП/ЕФ за първото (няма как, разбира се, логически изискването касателно едногодишния срок да се отнася и до първото от гледна точка на времето на извършването му административно нарушение, просто защото то няма как да е извършено след влизане в сила на НП или ЕФ, издадено/издаден именно заради него). С други думи, ако на една и съща дата влязат в сила например 5 НП/ЕФ за превишаване на максималната разрешена скорост (т. е. за нарушаване на чл. 21, ал. 1 или ал. 2 от ЗДвП), което е напълно възможно житейски (например ако се извърши връчване на повече от едно НП/един ЕФ на една и съща дата без да се инициира след това каквато и да било процедура по обжалване или възразяване), то това положение не би се квалифицирало като хипотеза на системност по смисъла на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП. Завишената обществена опасност на осъщественото в условията на системност административно нарушение идва от упоритата повторяемост (повече от веднъж) на извършване на съответния вид административно нарушение след влизане в сила на санкциония акт за първото такова нарушение, т. е. след като спрямо съответното отговорно за нарушението лице вече е било въздействано с 2 методите на административно-наказателната репресия (дори и само от гледна точка на самото третиране на дееца като нарушител въз основа на вече влязъл в сила санкционен правен акт). В процесния случай релевираните като основания за наличие на системност предходни административни нарушения са били санкционирани с влезли на една и съща дата два ЕФ. При това положение, без да се отклонява съществено от обстоятелствата на нарушението, съдът единствено може (и следва) да измени НП, като приложи закон за полеко наказуемо административно нарушение, а именно такова по чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1, т. 4 от ЗДвП (съдът не може изобщо да обсъжда налице ли е основание за квалифициране на нарушението като системно от гледна точка на други ЕФ/НП, неупоменати в обжалваното постановление) и като намали в тази връзка размера на наказанието (по смисъла на чл. 63, ал. 7, т. 2 от ЗАНН, който смисъл е свързан с разглеждането на административното наказание като единен комплекс в случаите, когато са налице отделни елементи като например глоба и лишаване от право, наложени кумулативно със съответното обжалвано НП) на глоба в размер на 800 лева без лишаване от право да се управлява МПС; налице е хипотеза на повторност съобразно § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП, независимо от това, че съответните предходни влезли в сила санкционни актове се явяват ЕФ и че в разпоредбата на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП за разлика от тази по § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП не се говори изобщо за ЕФ, а само за НП (настоящият съдебен състав намира, че се касае за непоследователен подход от страна на законодателя при самото формулиране на отделните нормативни текстове, но – независимо от уредбата по ЗНА и УПЗНА – тълкувателната дейност не може да има друга насоченост освен изясняване на действителния смисъл, вложен в съответната разпоредба), доколкото приложение в случая намира изричната (и напълно ясна като смисъл) разпоредба на чл. 189, ал. 11 от ЗДвП. С други думи, съдът следва да измени обжалваното НП в горния смисъл по реда на чл. 63, ал. 7, т. 1 и т. 2 вр. ал.

2, т. 4 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т. 1 от ЗАНН (с изричното уточнение, че разпоредбата на чл. 63, ал. 7, т. 1 от ЗАНН се явява специална спрямо тази по чл. 63, ал. 3, т. 1 от ЗАНН, респективно изключва приложението на последната).

Изложените от страна на жалбоподателката доводи не могат да бъдат споделени поради следните причини:

От проведения в съдебно заседание оглед се установи еднозначно, че място, съответстващо на описаното в процесните АУАН и НП като такова на извършване на административното нарушение, обективно съществува (и няма абсолютно никаква причина съдът да счита, че това не е мястото на извършване на процесното административно нарушение).

Законово изискване актосъставителят да е очевидец на административното нарушение (т. е. на неговото извършване) липсва, а в процесния АУАН изрично е отбелязано, че свидетелите по него са такива, присъствали при съставяне на акта. Дори ако се приеме, че е имало възможност АУАН да се състави в присъствието на поне един свидетел, който е присъствал при извършване или установяване на административното нарушение (съобрази чл. 40, ал. 3 от ЗАНН!) и дори ако се приеме, че съгласно чл. 40, ал. 3 от ЗАНН в акта следва да се посочат и причините, поради които АУАН не се съставя в присъствие на свидетел по чл. 40, ал. 1 от ЗАНН, то тези нередовности на акта биха попаднали в хипотезата на чл. 53, ал. 2 от 3

ЗАНН. Изрично следва да се посочи, че наличието на съдебна практика по други производства, която не се явява тълкувателна, респективно не се явява задължителна за настоящия съдебен състав, само по себе си е напълно ирелевантно.

Техническите детайли по осъществяване на контрола със съответните АТСС (като например относно конкретен режим на работа на АТСС, номер на използвания служебен автомобил, обхват на заснемане и много други) не се явяват част от описанието на административното нарушение или на обстоятелствата, при които то е извършено, по смисъла съответно на чл.

42, ал. 1, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН. Липсва законово изискване в АУАН или в НП да се извършва детайлно описание на доказването на административното нарушение извън посочването на самите потвърждаващи нарушението доказателства. Иначе уредбата по чл. 9 от Наредба № 8121з-532 от 12 май 2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата не съдържа изобщо правила досежно някакъв конкретен режим на работа на АТСС, като в процесния случай, включително от приложения протокол за използване на АТСС, по никакъв начин не може да бъде направен извод, че визираната уредба по посочения чл. 9 е била нарушена, в това число посредством някаква недопустима намеса в работата на апаратурата от момента на поставяне на началото на съответния работен процес до момента на поставяне на края на същия процес (които моменти са надлежно протоколирани в представения протокол за използване на АТСС).

Посредством индивидуализацията на съответните предходни ЕФ в акта и постановлението (с направеното по-горе уточнение касателно наличието на грешка от техническо естество, допусната в НП, като по този въпрос виж и по-долу!) на нарушителя на практика е съобщена цялата необходима му за защита по същество информация от гледна точка на обвинението за системност съобразно дефиницията по § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, като в тази връзка няма никаква пречка жалбоподателят да изложи твърдения – ако това е така – че например такива ЕФ не са издавани срещу него, не са му връчвани/влезли в сила, не са влезли в сила на съответната посочена дата, отнасят се за различни по вид административни нарушения и пр.

По-горе беше посочено каква грешка с очевидно технически характер е допусната в НП касателно номера на единия от предходните фишове, но именно с оглед очевидността на визираната грешка не може да има никакво съмнение за това кой точно ЕФ визира обвинението, който фиш при това е посочен коректно в АУАН, с който нарушителката е била запозната, т. е. и в тази връзка е очевидно, че до реално ограничаване на процесуалното право на защита на въззивничката не се е стигнало.

Начинът на въвеждане на неспазеното ограничение на скоростта е посочен по напълно ясен и позволяващ осъществяване на защита по същество начин в АУАН и НП, а именно като 50 км./ч. за населено място в съчетание с релевиране на разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП като нарушена, т. е. няма съмнение, че обвинението е за неспазване на скоростно ограничение, което е въведено по силата на закона (чл. 21, ал. 1 от ЗДвП), а не с пътен знак (не по реда на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП).