Решение № 7102 от 24.11.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7102 гр. София, 24.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-9 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария М. Запрянова при участието на секретаря СИМОНА Н. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от Мария М. Запрянова Гражданско дело № 20251100103044 по описа за 2025 година

Страни в производството са ищецът Т. В. Я. с ЕГН **********, гр. София, ж.к. ****, и ответникът Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. Витоша №2.

Предявен е иск с правна квалификация по чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за сумата 100 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в престъпление по чл.199 ал.2, т.3 пр. 1 и 2, вр.чл. 198 ал. 1 пр.2, вр. чл.20 ал.2, вр. ал. 1 от НК, за което е оправдан с влязла в законна сила присъда № 10 от 12.04.2022г. по внохд 232/2021 г. по описа САС, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане в сила на съдебния акт – 27.04.2022г., до окончателното й заплащане.

Ищецът твърди, че му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.199 ал.2, т.3 пр. 1 и 2, вр.чл. 198 ал. 1 пр.2, вр. чл.20 ал.2, вр. ал. 1 от НК.

На 01.04.2014г. на ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП № 75/2012г. по описа на СДВР, пр.пр. 3719/2012г. по описа на СГП и разпитан в това му качество, като се възползвал от правото си и дал подробни обяснения пред разследващия. Били му наложени последователно мерки за неотколонение „задържане под стража“, „домашен арест“, „парична гаранция“.

На 30.10.2020 г. СГС признава Т. Я. за виновен по така повдигнатото му обвинение и го осъжда на 8 години наказание „лишаване от свобода“ за престъпление по чл.199, ал.2, т.3, вр.чл.198, ал.1, пр.2, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, като го оправдава по обвинението престъплението да е извършено от повече от две лица, сговорили се предварително да извършват грабежи, а също и по квалификацията по чл.199, ал.1, т.2, пp.2, алт.2 от НК.

Със същата присъда СГС осъжда Т. В. Я. да заплати солидарно с другите двата подсъдими 1 на гражданския ищец „Марказит“ ЕООД сумата от 393 769,31лв. - обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди от дружеството, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата .

На същата дата СГС, а именно 30.10.2020г. взема спрямо Я. мярка за неотклонение гаранция в размер на 5 000 лв., вносима в 7-дневен срок, както и налага на Т. Я. мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“.

След депозирана жалба от защитника на Т. Я. срещу осъдителната присъда се образува внохд 232 / 2021 г., Апелативен съд - София, 7-ми наказателен състав.

На 12.04.2022г. САС по внохд 232 / 2021 г. с Присъда № 10 отменя присъда № 260032 от 30.10. 2020 г. по нохд 1025 / 2016 г. на СГС, 5-ти състав в частта, с която Т. В. Я. е признат за виновен по обвинението му по чл.199, ал.2, т.3. вр. чл.198, ал.1, пр.2, вр.чл.20, ал.2 , вр. ал.1 от НК, в частта, с която е осъден да заплати солидарно обезщетение по предявения граждански иск от „Марказит“ ЕООД, в частта, в която е осъден да заплати държавна такса върху уважения граждански иск и вместо това признава Т. Я. за невиновен и го оправдава.

Софийска апелативна прокуратура не подава протест срещу оправдателната присъда № 10 от 12.04.2022г по внохд 232/2021г. и същата влиза в сила.

Ищецът твърди, че е бил обвиняем и подсъдим в извършване на тежко умишлено престъпление от общ характер за периода от време от 01.04.2014г. до 27.04.2022г.

Ищецът твърди, че е претърпял неимуществени вреди от незаконното обвинение, които оценява на 100 000 лева.

Бил подложен на наказателно преследване осем години, което възприел като непрекъснат тормоз с трайни и невъзвратими последици.

Обвинението му причинило смесено тревожно-депресивно разстройство, което се изразявало в силно безпокойство и тревожност, безсъние, световъртеж, отчаяние, нарушение на режима му на спане и хранене. Обвинението не му позволявало да се грижи пълноценно за семейството си, тъй като докато изпълнявал повече от година мярката „домашен арест“ не можел да работи. От здрав мъж, бивш служител на реда от 09 РПУ-СДВР, ищецът се превърнал в изключително нервен и напрегнат човек, като му била предписана терапия – медикаменти, успокояващи нервното безпокойство и приспивателни медикаменти.

Допълнително унижение и безпокойство му били причинени от статия във вестник „24 часа“, която е следствие на вмененото му обвинение.

Голяма част от приятелите му са започнали да странят от него, след като разбрали, че е задържан по обвинение за тежко престъпление.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът Прокуратурата на РБ оспорва иска по основание и размер. Сочи, че досъдебното производство е протекло в разумни срокове, както и че първоинстанционният съд е намерил ищеца за виновен, което налага извод, че в процесния период са търпени вреди не само и единствено в резултат на актове и действия на органи на Прокуратура на РБ. Сочи, че не отговаря за вреди от действия на трети лица във връзка с 2 твърденията на ищеца относно публикация във вестник „24 часа“ Възразява относно размера на търпените вреди от 100 000 лв., като сочи, че такива не са доказани и не отговарят на икономическия стандарт в България и на съдебната практика по аналогични случаи /включително тази на ЕСПЧ/.

В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че срещу него е водено наказателното производство, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, вследствие на което е преживял описаните в исковата молба болки и страдания.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ: „държавата отговаря за вредите, причинени на граждани от прокуратурата при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано….“

В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че срещу него е водено наказателното производство, което е приключило с влязла в сила оправдателна присъда, вследствие на което е преживял описаните в исковата молба болки и страдания.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства, които съдът кредитира като обективни и безпротиворечиви.

Не е спорно и от приложеното наказателно производство се установява, че на ищеца Т. В.

Я. е било повдигнато обвинение за това, че на 24.10.2011г. в гр. София , жк. „Младост 2“ РУМ „Младост 2“, от магазин 28-29, в съучастие с Х.Г.Г., В.А.Б. и Р.К.Р., отнел чужди движими вещи собственост на „Марказит“ ЕООД , както следва: 1 брой златен аксесоар с тегло 0,87 грама на стойност 67,99лева, 10 броя златни детски гривни с общо тегло 32,80грама на стойност 2623, 02 лева, 18 броя златни колиета с общо тегло 253,49 грама на стойност 20867,30 лева, 171 броя златен синджир с общо тегло 977,06 грама на стойност 75868,71 лева, 218 броя златни обици с общо тегло 664,15 грама на стойност 52667,10 лева, 17 броя златни мъжки гривни с общо тегло 231,28 грама на стойност 20866,08 лева,311броя златни дамски пръстени с общо тегло 1463,28 грама на стойност 116901, 44 лева, 93 броя златни дамски гривни с общо тегло 655,22 грама на стойност 53144,89 лева , 11 броя златни мъжки пръстени с общо тегло 70,15 грама на стойност 5649,88 лева , 349 броя златни пандативи с общо 550,24 грама на обща стойност 44497,91 лева , 1 брой кожено изделие със златен обков с тегло 3,6 грама на стойност 350 лева, 3 броя кристални накити с общо тегло 1,99грама на стойност 264,99 лева - всичко на обща стойност 393 769, 31 лева, от владението на Х.П.Г. - продавач консултант в „Марказит“ ЕООД, с намерение противозаконно да ги присвои, като за това е използвана заплаха - В.А.Б. насочил оръжие срещу Г. и й казал „Легни на земята!“, след което Р.К.Р., Х.Г.Г. и Т. В. Я. прибрали накитите в сак и пазарска чанта, като грабежът е в особено големи размери и дейците са били въоръженипрестъпление по чл.199 ал.2, т.3 пр. 1 и 2, вр.чл. 198 ал. 1 пр.2, вр. чл.20 ал.2, вр. ал. 1 от НК.

На 01.04.2014г. на ищецът е бил привлечен като обвиняем по ДП № 75/ 2012 г. по описа на СДВР, пр.пр. 3719/2012г. по описа на СГП и разпитан в това му качество, като се възползвал 3 от правото си и дал подробни обяснения пред разследващия.

На същата дата Т. Я. е бил задържан за срок от 24 часа по ЗМР и му е бил извършен личен обиск.

На 01.04.2014г с Постановление на прокурор при Софийска градска прокуратура на Т. Я. му е наложено задържане от 72 часа за довеждането му пред съда, считано от 01.04.2014г от 18.00 часа.

На 03.04.2014г. с определение на СГС, 10 състав, по нчд 1520/2014г. по отношение на Т. Я. е взета мярка за процесуална принуда „Задържане под стража“.

На 10.04.2014г. САС по внчд 335/2014 г. отменя определението на СГС, с което на Т. Я. му е определена мярка за неотклонение „задържане под стража“ и вместо нея взема мярка за неотклонение „домашен арест“

На 07.04.2015г. СГС, по нчд 1372/2015 г. мярката за неотклонение „домашен арест“ е изменена в парична гаранция от 3000лв., която е внесена от майката на ищеца.

На 14.01.2016г. с постановление на СГП паричната гаранция постановена по отношение на Т. Я. е отменена и освободена.

Прокурор от Софийска градска прокуратура е внесъл обвинителен акт срещу Т. Я. и го е предал на съд.

На 25.05.2016г. Софийски градски съд, Наказателно отделение по нохд № 1025/2016г., 5- ти състав, е насрочил делото в открито съдебно заседание.

Пред СГС се е развил процес от 25.05.2016 г. до 30.10.2020 г., като ищецът се е явил на най малко 22 заседания.

На 30.10.2020 г. СГС признава Т. Я. за виновен по така повдигнатото му обвинение и го осъжда на 8 години наказание „лишаване от свобода“ за престъпление по чл.199, ал.2, т.3, вр.чл.198, ал.1, пр.2, вр.чл.20, ал.2, вр. ал.1 от НК, като го оправдава по обвинението престъплението да е извършено от повече от две лица, сговорили се предварително да извършват грабежи, а също и по квалификацията по чл.199, ал.1, т.2, пp.2, алт.2 от НК.

Със същата присъда СГС осъжда Т. В. Я. да заплати солидарно с другите двата подсъдими на гражданския ищец „Марказит“ ЕООД сумата от 393 769,31лв. - обезщетение за претърпени от престъплението имуществени вреди от дружеството, ведно със законната лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата .

На същата дата СГС, а именно 30.10.2020г., взема спрямо Я. мярка за неотклонение гаранция в размер на 5 000 лв., вносима в 7-дневен срок, както и налага на Т. Я. мярка за процесуална принуда „Забрана за напускане пределите на Република България“.

След депозирана жалба от защитника на Т. Я. срещу осъдителната присъда се образува внохд 232 / 2021 г., Апелативен съд - София, 7-ми наказателен състав.

На 12.04.2022г. САС по внохд 232 / 2021 г. с Присъда № 10 отменя присъда № 260032 от 30.10. 2020 г. по нохд 1025 / 2016 г. на СГС , 5 състав в частта, с която Т. В. Я. е признат за 4 виновен по обвинението му по чл.199, ал.2, т.3. вр. чл.198, ал.1, пр.2, вр.чл.20, ал.2 , вр. ал.1 от НК, в частта, с която е осъден да заплати солидарно обезщетение по предявения граждански иск от „Марказит“ ЕООД, в частта, в която е осъден да заплати държавна такса върху уважения граждански иск и вместо това признава Т. Я. за невиновен и го оправдава.

Също така САС отхвърля предявения граждански иск от „Марказит“ ЕООД като неоснователен.

Софийска апелативна прокуратура не подава протест срещу оправдателната присъда № 10 от 12.04.2022г по внохд 232/2021г. и същата влиза в сила.

По отношение на другите двама подсъдими след депозирани жалби ВКС с решение № 244 от 22.04.2024г. оставя в сила присъдата на САС.

От показанията на св. Я.а се установява, че свидетелката е живяла с Т. Я. на семейни начала повече от шестнадесет години и е била непосредствен очевидец на всичко, което се е случило с него от момента на задържането му, особено в периода, когато е бил под домашен арест. Свидетелят сочи, че този период е бил изключително тежък както за ищеца, така и за цялото семейство. Посочва, че Т. Я. е бил силно притеснен, нещастен и отчаян, като вследствие на преживяното е започнал да има здравословни проблеми, изразяващи се в повишено кръвно налягане. Свидетелката споделя, че по това време е работила като полицейски служител в Криминална полиция, но впоследствие поради възникнали трудности е била преместена на друга длъжност като държавен служител, което допълнително е влошило състоянието на Я., тъй като той се е притеснявал за нейното професионално бъдеще и възможността тя да загуби работата си заради него.