Решение № 13698 от 09.07.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 44457/2025
- Вид
- Решение № 13698
- Подписан
- 09.07.2026
- Състав
- МАРИЯ ЕМИЛОВА МАЛОСЕЛСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 - чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 238 - чл. 239 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 2, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 239, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 40, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл.150 · Закон за енергетиката
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 13698 гр. София, 09.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско дело № 20251110144457 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 238 – чл. 239 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „Топлофикация София” ЕАД, ЕИК 831609046, срещу М. Я., гражданин на Германия, роден на ********** г., с която са предявени осъдителни искове за следните суми: 2 146,77 евро – главница за ТЕ за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., 398,04 евро – мораторна лихва за периода 15.08.2023 г. – 01.08.2025 г., за дялово разпределение сума 6,04 евро за периода 01.07.2022 г. – 30.04.2024 г. и 2,24 евро – мораторна лихва за период 15.09.2022 г. 01.08.2025 г.
Преписи от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника, като в срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба.
Ищецът твърди, че по силата на възникнало с ответника договорно правоотношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди при общи условия е доставил на ответника на адреса на топлоснабдения имот: гр. ж.к. Л., инсталация 4000194732, за процесния период топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена.
Поддържа, че ответникът е собственик на топлоснабдения имот, с оглед което и има качеството на потребител на услугите на ищеца. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху това вземане. Заявява искане за постановяване на неприсъствено решение, с което исковете да бъдат изцяло уважени.
Ответникът не е депозирал писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК и не е изпълнил задълженията си по чл. 40, ал. 1 и ал. 2 ГПК, въпреки дадените му нарочни указания.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Нелбо“ АД не оспорва предявените искове.
Съдът е сезиран с обективно кумулативно съединени претенции с правна 1 квалификация чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва да установи при условията на пълно доказване следните правопораждащи факти, а именно: по иска за главницата - че спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия за битови нужди до имота през исковия период, обема на реално доставената на ответника ТЕ за процесния период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, дължимостта и размера на претенцията за цена на услугата за дялово разпределение, настъпването на падежите на главните вземания и изпадането на ответника в забава.
Ответникът следва да докаже възраженията си /правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи/ срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им.
Ответникът не е заявил възражения срещу предявените искове.
В тежест на всяка от страните е да установи фактите, на които основава изгодни за себе си последици.
С исковата молба ищецът е заявил искане за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
По искането за постановяване на неприсъствено решение:
Съдът приема, че в случая са налице формалните предпоставки по чл. 238, ал. 1 ГПК и по чл. 239, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно:
- ответникът е получила преписи от исковата молба и приложенията към нея;
- не е представил в срок отговор на исковата молба;
- не се е явил, нито е представляван в първото открито съдебно заседание по делото, като не е направил искане за разглеждането на делото в негово отсъствие;
- указани са му последиците от неспазването на срока за подаване на отговор на исковата молба и от неявяване в първото заседание по делото без депозиране на искане до съда в тази насока (съгласно разпореждане № 144127/17.09.2025 г., препис от което е връчен).
Налице също така е и предпоставката по чл. 239, ал. 2, т. 2 ГПК – предявените искове са вероятно основателни с оглед изложените в исковата молба обстоятелства и представените в производството писмени доказателства.
Като взе предвид процесуалното поведение на ответника и изричното искане на ищеца в този смисъл, съдът намира, че следва да постанови неприсъствено решение, като изцяло уважи исковете без да излага допълнителни мотиви по същество на предявените искове /чл. 239, ал. 2 ГПК/.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК на заявителя /ищец/ се следват разноски в исковото производство в размер на сумата от общо 202,13 евро - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение (100 евро), определено от съда на осн. чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 238, ал. 1, вр. чл. 239 ГПК, съдът РЕШИ:
ОСЪЖДА М. Я., гражданин на Германия, роден на ********** г., ДА ЗАПЛАТИ на 2 основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ, чл. 139 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул.
„Ястребец” № 23Б сумата 2 146,77 евро, представляваща главница за топлинна енергия за топлоснабден имот гр. София, ж.к. Л. за периода 01.05.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска – 26.08.2025 г. до плащането, сумата 398,04 евро – мораторна лихва за периода 15.08.2023 г. – 01.08.2025 г., сумата 6,04 евро, представляваща главница за дялово разпределение за същия топлоснабден имот за периода 01.07.2022 г. – 30.04.2024 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска – 26.08.2025 г. до плащането и сумата 2,24 евро – мораторна лихва върху главницата за дялово рзпределение за период 15.09.2022 г. 01.08.2025 г.
ОСЪЖДА М. Я., гражданин на Германия, роден на ********** г., да заплати на основание чл. 78, ал. 1, вр. ал. 8 ГПК на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, сумата 202,13 евро – разноски в исковото производство (гр.д. № 44457/2025 г. по описа на СРС, 41 състав).
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Нелбо“ АД на страната на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване /чл. 239, ал. 4 ГПК/.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3