Решение № 347 от 12.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 347 гр. Пловдив, 12.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Гражданско дело № 20235300103089 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правна квалификация чл. 2, ал. 1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът М. З. К., ЕГН **********, с постоянен адрес с. ***, област ***, ул. ***, моли съда да осъди Прокуратурата на Република България, седалище гр. ***, бул. „Витоша“ №2, да му заплати обезщетение в размер на 50 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в резултат на повдигнато срещу него обвинение в престъпление, ведно със законната лихва, считано 21.06.2023г. до окончателното изплащане. Претендира разноски.

Исковата претенция се основава на твърденията, че срещу ищеца е повдигнато обвинение за извършване на престъпление по чл.343, ал.1, б“в“, пр.1 вр. чл.342, ал.1 от НК, за това, че на *** в с. ***, при управление на МПС е нарушил правилата за движение по пътищата, при което при непредпазливост е причинил смъртта на М. Г. К.. Образувано е досъдебно производство- ДП № 367/ 2018г. по описа на ОСО при ОП- Пловдив, впоследствие и съдебно производство – НОХД № 1468/ 2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, което е приключило с оправдателна присъда, влязла в сила на 21.06.2023г. По отношение на ищеца била взета мярка за неотклонение „подписка“. Ищецът твърди, че освен обичайните 1 неимуществени вреди, които настъпват винаги в резултат от наказателното производство, търпи и вреди над обичайните, които са обусловени от следните конкретни обстоятелства: прокуратурата не е отчела, че ищецът е *** и е изпълнил моралното си и правно задължение да направи всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалата; наказателното производство продължило повече от пет години и половина, при положение, че ищецът имал безупречно процесуално поведение на подсъдим и в тази връзка твърди, че е нарушено правото му на разглеждане на делото в разумен срок; през цялото време по отношение на него била взета мярка за неотклонение. Ищецът твърди, че наказателното преследване дало крайно негативно цялостно отражение върху живота му – семейство, приятели, професия и професионална реализация. Било засегнато доброто му име сред неговите *** и ***, както и хората от общината, където живее и работи. На всички хора, живущи в община ***, било известно, че той бил обвинен в причиняване на смърт при управление на МПС, което се отразило негативно на отношението към него. В периода на наказателното производство преустановил участието си в професионални събития.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Прокуратурата на Република България е подал писмен отговор, с който оспорва иска изцяло – по основание и размер. Възразява, че ищецът не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си за преживените психически и емоционален стрес, негативно отражение върху живота му и отношението на съселяните върху него.

Оспорва твърдяната от ищеца продължителност на наказателното производство, като развива аргументи, че от датата на привличане на ищеца като обвиняем – 6.11.2019г., до влизане в сила на присъдата- 21.06.2023г., е изтекъл срок от три години и седем месеца. Релевира възражение срещу размера на претенцията като прекомерна, несъобразена с принципа на справедливостта и разпоредбата на чл.52 ЗЗД и социално- икономическите условия в страната.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:

По допустимостта на иска.

Предявеният иск е допустим и следва да бъде разгледан по същество.

По основателността на иска.

2

Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани, от незаконно обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или наказателното производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление. Отговорността на държавата е обективна. Тя може да бъде ангажирана независимо от това дали вредите са причинени виновно от съответното длъжностно лице, действало от името на съответния държавен орган, както и независимо от това дали осъществените отделни процесуално-следствени действия са били извършени в съответствие със закона и в рамките на правомощията на съответния държавен правозащитен орган. Достатъчно основание е обвинението в престъпление да е признато за незаконно, а то винаги е такова, щом като привлеченото като обвиняем лице бъде оправдано или наказателното производство спрямо него бъде прекратено на основание, че деянието не е извършено или че извършеното деяние не е престъпление.

Основателността на предявения иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: повдигнато срещу ищеца обвинение за извършено престъпление; влязла в сила оправдателна присъда или акт за прекратяване на производството; претърпени неимуществени и/ или имуществени вреди; причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение.

В настоящия случай по отношение на първите две предпоставки за уважаване на иска за неимуществени вреди – повдигнато срещу ищеца обвинение и влязла в сила оправдателна присъда, съдът намира, че същите са налице, което се установява от приложените по делото материали по наказателното производство – НОХД № 1468/ 2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, ВНОХД № 328/ 2022г. по описа на Апелативен съд- гр.

Пловдив. От същите се установява, че на ищеца му е било повдигнато обвинение за престъпление по чл.343, ал.1, б“в“, пр.1 вр. чл.342, ал.1 от НК, изразило се в това, че на *** в с. ***, при управление на МПС – лек автомобил марка „Ситроен Ксантия“ е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.20, ал.2, изр. второ от ЗДвП, при което по непредпазливост е причинил смъртта на М. К.. Установява се, че наказателното производство е приключило с оправдателна присъда, а именно:

3 присъда № 260009/ 11.03.2022г., постановена по НОХД № 1468/ 2020г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, потвърдена с решение № 37/ 02.03.2023г., постановена по ВНОХД № 328/ 2022г. по описа на Апелативен съд- гр.

Пловдив. Присъдата е влязла в сила на 21.06.2023г.

Съгласно приетото в мотивната част на присъдата настъпването на ПТП, при което са причинени несъвместимите с живота наранявания на пострадалата, е било неизбежно, като не е налице виновно неизпълнение от подсъдимия К. на повелята на чл.20, ал.2, изр. 2 от ЗДвП, което да е предпоставило причинно- следствен процес, завършил със смъртта на пешеходката.

По отношение на следващите две предпоставки – претърпени неимуществени вреди и причинна връзка между претърпените вреди и незаконното обвинение, съгласно ТР № 3/2005г. по т.д. 3/2004 на ОСГК на ВКС държавата отговаря за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността е обективна и не е обвързана от наличието или липсата на вина у длъжностното лице, пряк причинител на вредите.

По отношение на неимуществените вреди съдът намира следното:

В практиката на ВКС се приема, че когато при незаконно повдигнато обвинение се претендират неимуществени вреди в рамките на обичайния размер – то тяхното настъпване и причинната връзка с незаконния наказателен процес се предполагат /в този смисъл са и Решение № 480/2012. по гр.дело № 85/2012 г., IV г.о. на ВКС; Решение № 138 по гр.д. № 637/2012, IV г.о. на ВКС; Решение № 457 от 25.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1506/2009 г., IV г. о. на ВКС/.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав приема, че са налице всички кумулативно изискуеми елементи на фактическия състав – като претърпяването на неимуществени вреди и причинната връзка с незаконно водения процес, се установяват от въведената с цитираната практика на ВКС житейска презумпция.

С исковата молба ищецът излага твърдения за претърпени неимуществени вреди, които се отличават по своя интензитет от обичайното за подобни случаи.

За установяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди във 4 връзка с незаконно повдигнато му обвинение са събрани гласни доказателства – изслушани са показанията на св. Р. К. /*** на ищеца/ и св. Р. К. /*** на *** на ищеца/.

От показанията на св. К. се установява, че повдигнатото срещу ищеца обвинение за причиняване на смърт поради ПТП му се отразило много зле, ищецът станал притеснителен, неспокоен, тъжен, имал безсънни нощи, като човек изпаднал в дупка. Изпитвал страх, че може да влезе в затвора. Бил много разстроен от това, че не било взето под внимание факта, че оказал първа помощ на пострадалата. Почти прекъснал социални контактни, прекъснал развлеченията, както и спрял да посещава събранията на регионалния ***ски съюз в гр. ***. Установява се, че ищецът се затворил в себе си и се отдал изцяло на професията си, като по този начин може би намирал нещо като утеха. Установява се, че ищецът е известен в общината със своя професионализъм, всеотдайност на работното място, с отношението си към хората. След инцидента хората не са променили своето отношение към него, той не станал по- малко всеотдаен към ***те си. В показанията си свидетелката сочи, че на ищеца му е тежала цялата случка с ПТП-то, не само обвинението е правело ищеца толкова мрачен и подтиснат, а и самото ПТП.

Случаят му бил отразен в медиите, били посочени инициалите на ищеца като шофьора на автомобила.

От показанията на св. К. се установява, след инцидента ищецът бил унил, плачел със сълзи, бил много притеснен, тъй като той спасява хора, а не е убиец, повтарял, че той не е виновен. Страхувал се да не влезе в затвора. Бил много притеснен през целия период, тъй като е ***, неговата работа е да спасява хора, а не да ги убива. Променил се, станал повече затворен, но въпреки това продължил постоянно да обикаля своите ***, обикалял шест населени места, карал колата на свидетеля. Хората в началото не знаели, че срещу ищеца се води дело, постепенно започнало да се разчува, хората го питали какво става, защо кара колата на свидетеля и така се разбрало, но въпреки това ищецът не се отказал да ходи. Установява се, че въпреки всичко нито един от неговите *** не се отказал от него, даже и от друга община хората пожелали той да им е ***. Установява се, че ищецът не бил чул негативно отношение към себе си. Установява се, че шофьорската книжка на ищеца не е била взета. Установява се, че ищецът ходил на мероприятия, 5 семинари, обучение в *** за работа с апаратура за преглед на вътрешни органи преди четири – пет години. Установява се, че след инцидента ищецът продължил да шофира автомобила на свидетеля. Установява се, че ищецът съжалявал за случилото се, за починалата.

Предвид гореизложеното искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди се явява доказан по своето основание и съдът следва съгласно чл. 52 ЗЗД да определи размера на неимуществените вреди по справедливост.

Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени с ППВС 4/68г. понятието "справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. Сред тези обстоятелства, с оглед спецификата на правното основание по чл.2, ал.1, т.3, пр. 1 ЗОДОВ, практиката на ВКС отнася: тежестта на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение; продължителността на незаконното наказателно преследване; интензитетът на мерките на процесуална принуда; броят и продължителността на извършените с участието на подсъдимия процесуални действия; начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия с оглед личността му и начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му емоционална сфера, здравословното му състояние, характера и интензитета на претърпените емоционални, психически и нравствени терзания, възраст на увредения, обществено и социално положение, разгласа и публичност на воденото наказателно производство, икономическите условия в страната и стандарта на живот, установената практика за присъждане на обезщетения при сходни случаи /в този смисъл са Решение № 358 от 06.01.2015 г. по гр. д.