Решение № 1002 от 30.07.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1002 гр. София, 30.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тридесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Анелия Маркова

Членове:

Величка Борилова

Зорница Гладилова като разгледа докладваното от Величка Борилова Въззивно гражданско дело № 20251000501935 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.247, ал.1 ГПК се развива по почин на съда, след дадени задължителни указания с Определение № 3724/07.07.2026 г. по гр.д. № 1322/2026 г. по описа на ВКС, III-то гр.о.

При извършената проверка във връзка с последните решаващият състав констатира, че в мотивите на постановеното от него решение № 1407/02.12.2025 г. по ясен и категоричен начин е изразил волята си в насока обжалваното пред него първоинстанционно решение на СГС под № 990/19.02.2025 г., постановено по гр.д. № 8139/2024 г., с което Прокуратурата на РБългария е осъдена да заплати на С. Е. П. сумата в размер на 3 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, претърпени от незаконно обвинение в извършване на престъпления по чл. 354а, ал.3, т.1 НК, за което е оправдан с влязла в сила присъда по НОХД № 258/2018 г. на СРС, 109 състав, ведно със законната лихва върху сумата считано от 15.07.2021 г. до окончателното й изплащане, като предявеният иск е бил отхвърлен над уважения размер до претендирания такъв от 80 000 лв., да е правилно изцяло.

Поради последното и с диспозитива на съдебния си акт го е потвърдил, като формираната воля в тази насока също е ясна - „потвърждава изцяло“ първоинстанционното решение - т.е. както в отхвърлителната, така и в уважителната му части, като последната включва както главния иск, така и акцесорния - за заплащане на дължимата лихва за забава 1 върху търсеното парично вземане така, както е посочено и от СГС - считано от 15.07.2021 г.

- датата на влизане на оправдателната присъда в сила, до окончателното й изплащане.

Вярно е, че в мотивната част на въззивното решение е посочено погрешно, че датата на влизане на оправдателната присъда в сила е 17.07.2019 г.

Настоящият състав на САС обаче не намира последният факт да предпоставя необходимост от допускане поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното от него решение.

Последното, предвид че решаваща воля на въззивния съд, според която първоинстанционното решение е изцяло правилно, вкл. в частта му относно акцесорния иск, за присъждане на законната лихва върху главницата от 3 000 лв., считано от 15.07.2021 г. до окончателното й изплащане, е намерила съответното точно отражение в диспозитива на решението, доколкото със същия е посочено, че се потвърждава изцяло Решение № 990/19.02.2025 г., постановено по гр.д. № 8139/2024 г. по описа на СГС, ГО.

Приема се в теорията и съдебната практика, че диспозитивът на съдебният акт представлява източника на силата на пресъдено нещо.

Този извод се налагаот изричната разпоредба на чл.236, ал.1 и ал.2 ГПК, тълкуването на които налага, че мотивите към решението не са част от него.

В този смисъл е и разбирането, застъпено в т.18 от ТР № 1/04.01.2001 г. на ВКС по т.д.

№ 1/2000 г., ОСГК, което не е изгубило значението си и при сегашната редакция на ГПК и според което мотивите към решението не са част от него и не подлежат на самостоятелно обжалване.

От своя страна явната фактическа грешка е всяко несъответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

Тя е налице когато съдът, след като е обсъдил всички доказателства по делото и е направил въз основа на тях своите изводи относно правния спор между страните, е пропуснал или погрешно е отразил в диспозитива /а не в мотивите/ на решението тези свои изводи /в този смисъл и Решение № 2192/28.12.1984 г., по гр.д. № 1124/84 г., ІІ г.о./.

С оглед изложеното налага се изводът, че в конкретния казус не е налице описаната хипотеза по отношение на произнасянето по акцесорния иск в частта му, считано от коя дата е дължима законната лихва върху главницата.

Тази дата е изрично посочена в диспозитива на първоинстанционното решение 15.07.2021 г., което пък е потвърдено изцяло с диспозитива на въззивното решение.

В този смисъл и в случая не е налице противоречие в изразената воля при формирането на мотивите в постановеното решение и отразеното в диспозитива на същото, доколкото волята на съда е изрично и недвусмислено изразена както в изложените мотиви за основателност на този иск и за правилност на решението в обжалваната му част по отношение на него и е намерила точно отражение в диспозитива на последното.

В този смисъл и липсва несъответствие между формираната истинска воля на съда и 2 нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

Ето защо и решаващият състав намира, че не се касае се до очевидна фактическа грешка с изясненото вече съдържание, поради което и не се налага допускане на такава.

По изложените съображения Софийският апелативен съд, ГО, 16-и състав :

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. Е. П. - ЕГН **********, чрез адв.С. Н. от САК, обективирана в касационната му жалба с вх.№ 470/09.01.2026 г. за допускане на очевидна фактическа грешка в мотивите на Решение № 1407/02.12.2025 г., постановено по настоящето делото касателно датата, от която е дължима законната лихва върху присъдената главница.

Настоящото решение подлежи на обжалване пред ВКС на РБългария в едномесечен срок от връчването му на страните, при наличие на основанията по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3