Решение № 319 от 11.11.2023, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 319 гр. Карлово, 11.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20235320100785 по описа за 2023 година

Предявени са искове за връщане на дадено без основание, с правно основание на исковата защита - чл.26 от ЗЗД във вр. с чл. 19, ал. 4, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-10 от ЗПК.

Ищецът - С. К. М. твърди, че на 17.03.2023г. сключили Договор за паричен заем № ***** с дружеството „К.Й.” ООД. Предмет на договора бил отпускане на паричен заем в размер на 400.00 лева. По договор били договорени да заплати 5 вноски всяка в размер на 88.17 лева, при месечен лихвен процент 3.340% и ГПР 49.510%. Общата сума за погасяване бил 434.69 лева. Срок на погасяване 21 седмици. Заплатена била сумата от 400 лева за погасяване на кредита. Договорът за потребителски кредит бил недействителен, тъй като не били спазени нормите на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК. Съгласно разпоредбата на чл.11, ал.1, т.9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит задължително следвало да съдържа информация относно лихвения процент по кредита и условията за прилагането му.

Лихвеният процент по сключения между страните договор за паричен заем е фиксиран, но това не давало основание да се счита, че в случая изискването за посочване на условията за прилагането му не важало. И при фиксиран лихвен 1 процент следвало да е налице яснота относно начина на изчисление на възнаградителната лихва - на база на целия размер на кредита към датата на неговото сключване, на база на остатъчната част от главницата при нейното последователно плащане или др. Аргумент в подкрепа на горния извод бил и разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12, изискваща погасителният план да съдържа разбивка на погасителните вноски, от която да е видно, каква част от тях съставлява главница и каква- възнаградителна лихва. Такава разбивка не била налице в договора за паричен заем. Относно съдържанието на договора за потребителски заем и по конкретно изискванията по чл.11, ал.1, т.7 и т.10 от ЗПК, за точно посочване на ГПР, който да не надхвърля 50% (петкратния размер на законната лихва) и на общата дължима сума били изпълнени само формално.

Твърди, че в чл. 8 от договора било предвидено заплащане на неустойка от кредитополучателя в размер от 216.31 лева, платими на 21 равни части в размер на 10.30 лева към погасителната месечна вноска, в случай, че не изпълни чл. 6 от договора - ипотека върху недвижим имот; особен залог върху движимо имущество; банкова гаранция, ценна книга издадена в полза на Заемодателя. Задължението по чл. 8 от договора условно било наименувано „неустойка“ и действителното му предназначение е да бъде набавена допълнителна печалба за заемодателя, значително надхвърляща тази от посочените в договора възнаградителна лихва. В случая информацията относно общата дължима сума от кредитополучателя и ГПР била напълно некоректна, което давало достатъчно основание да се приеме, че сключеният договор за потребителски кредит е недействителен на основание чл.22 от ЗПК. В този смисъл било Решение № 260641 от 13.05.2021г. постановено по в.гр.д. № 1037/2020г. на Окръжен съд - П..

Твърди, че договорът за потребителския кредит бил недействителен, поради неспазване на императивните изисквания, залегнали в чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК. Така, в договора, кредиторът се е задоволил единствено с посочването като абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР.

Липсва обаче ясно разписана методика на формиране годишния процент на разходите по кредита, кои компоненти точно са включени в него и как се формира посочения в договора ГПР от 49.510%. Не ставало ясно по какъв начин бил формиран годишния процент на разходите, като не се сочели 2 взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишният процент на разходите. Освен това нито в договора нито в погасителния план имало отбелязване какъв е общият размер на дължимата за срока на договора възнаградителна лихва и съотношението й с главницата по кредита, за да се направи преценка дали посоченият лихвен процент отговаря на действително прилагания от кредитодателя. Тази неяснота ограничава правата му като потребител и е основание за недействителност на договора за кредит. Не било спазено изискването на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, да се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Именно тези непълноти и неточности в съдържанието на договора за потребителски кредит и съобразно с разпоредбата на чл.22 от ЗПК, същият се явявал недействителен.

Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразявал общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а съгласно §1, т. 1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“, са всички разходи по кредита, вкл. лихви, комисионни, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия.

При така дадените легални дефиниции в закона, при изчисляване на годишния процент на разходите, при процесния договор, е следвало да бъде включена и неустойката в размер на 216.31 лева, като по този начин в договора не е посочен действителният ГПР. Така не само, че ГПР е посочен единствено като процентна стойност в цифри, а и не е посочена действителната стойност на ГПР, изчислен към момента на сключване на договора за кредит. Поради липсата на конкретизация относно начина, по който е формиран посочения ГПР, което водело и до неяснота относно 3 включените в него компоненти, се препятства възможността му като потребител да прецени дали да сключа договора за кредит при определените условия за връщане на заетата сума и обуславя нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и разбираем за потребителя начин (чл. 10, ал. 1 от ЗПК). Нарушаване на изискването на чл.11, ал. 1, т. 10 от ЗПК е самостоятелно основание за недействителност на договора, съгласно чл. 22 от ЗПК. Според чл. 22 ЗПК, когато не бии спазени изискванията на чл.

11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал.2 и чл. 12, ал.1, т.7 - 9, договорът е недействителен.

Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК - изначална недействителност, тъй като същите са изискуеми при самото сключване.

Твърди, че в чл. 8 от Договор за паричен заем била уговорена неустойка в размер на 216.31 лева: „С подписването на настоящия договор Заемателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в случай, че Заемателят не представи договореното в чл. 6 от настоящия договор в тридневен срок от сключването му или представянето обезпечение не отговаря на условията, посочени в чл. 10, ал. 2, т. 1 и т. 4 от Общите условия към договора за заем, Заемателят дължи на Заемодателя неустойка в размер на 216,31 лева, с начин на разсрочено плащане подробно посочен в Погасителен план към настоящия договор за заем“, само където обаче е пропуснал заемодателя да коригира ГПР, който също се променя. Клаузата на чл. 8 от договора за паричен заем, в която е уговорена неустойка за неизпълнение на договорно задължение, счита за нищожна. Така, както е предвидена, неустойката е предназначена да санкционира кредитополучателя за виновното неспазване на задължението за предоставяне на обезпечение. По същността си тя не обезпечава изпълнението на основното задължение по договора, а вторичното задължение за предоставяне на обезпечение. Само по себе си обаче непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди от кредитора. Следователно уговорената неустойка излизала извън основните й функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна, доколкото същата се дължи дори при редовно изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума. Отделно от това се наблюдавало и значително оскъпяване на ползвания заем, с повече от 50% от заетата сума, водещо до утежняване на финансовото съС.ие на длъжника. Правилата на чл.

16 и чл. 10а от ЗПК вменявали задължение на кредитора преди сключване на 4 договора за кредит сам да оцени кредитоспособността на потребителя и то без да начислява допълнителни суми за това. Ето защо, не следвало върху кредитополучателя да се прехвърля финансовата тежест за оценката на платежоспособността на длъжника и евентуалните вреди, които кредиторът би могъл да претърпи, ако се окаже неплатежоспособен. Съгласно чл. 21, ал.

1 от ЗПК, всяка клауза в договора за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона е нищожна. Счита, че клаузата в чл. 7 от Договора за недействителна поради заобикаляне на закона, именно чл. 19, ал. 4 ЗПК, която недействителност е изначална още към момента на сключване на договора.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което на основание чл. 124, ал. 1 от ЗЗД във вр. чл. 22 от ЗПК, да бъде признато за установено по отношение на „К.Й.” ООД гр. Х., че Договор за паричен заем № ***** от 17.03.2023г. е недействителен на основание чл. 22 вр. с чл.11, ал.1, т.9, т.10 и т.11, чл. 10а, ал. 2, чл. 19, ал. 4, и ал. 1 от ЗПК или в условията на евентуалност, съда да прогласи за недействителна клаузата в чл. 8 от Договор за паричен заем № ***** от 17.03.2023г. сключен между „К.Й.” ООД гр. Х., ул. ****** и С. К. М. от с. В., ул. ******* с ЕГН **********.

Претендира за адвокатско възнаграждение на адв. П. на основание чл.

38, ал. 2 от Закона за адвокатурата за предоставена безплатна адвокатска помощ на близък, съобразно вида и броя на предявените искове и броя проведени съдебни заседания, както и да му бъдат присъдени сторените в производството разноски.

Ответното дружество – „К.Й.“ ООД Ответното дружество счита депозирания иск за допустим, но изцяло неоснователен. По отношение на иска по чл. 22 от ЗПК за прогласяване на недействителност на договора за паричен заем № ***** сключен 17.03.2023г. на между „К.Й.“ ООД- като заемодател и С. К. М.-като заемател счита за неоснователни релевираните от ищеца аргументи за недействителност на договора, в тази връзка възразява срещу твърдението на ищецът, че договорът е недействителен на основание чл.10 ал.1 вр. чл.22 от ЗПК, като счита същото за неоснователно, предвид това че приложения договор напълно отговаря на изискванията на чл.10 от ЗПК и не е в противоречие с тях. Спазени били изискванията на посочените разпоредби от ЗПК. Договорът е сключен в писмена форма, на хартиен 5 носител, изготвен по ясен и разбирам език, като всички елементи по него са представени с еднакъв по вид, формат и размер шрифт в размер 12. Всички параметри по него били изчислени към момента на сключването му и са посочени по ясен и четлив начин, съгласно изискванията на ЗПК. В него е посочен общия размер на заема, условията за усвояването му, лихвения процент, ГПР, общата дължима сума, изчислена към момента на сключване на договора за заем, както и информация за правото на потребителя при погасяване на главницата. Подписан е погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. В настоящия случай заемът се погасява при фиксиран лихвен процент за целия срок на договора. Няма промени в лихвения процент за срока на отпускане на кредита. Отсъства основание за недействителност на процесния договор или на неговите клаузи. Възразява срещу твърдението на ищецът, че договорът е недействителен на основание чл.11 ал.1 т.10 от ЗПК, като счита същото за неоснователно, предвид това че в чл.3 от договора е направено подробно описание на параметрите на отпуснатия заем. В договора не били посочени референтен лихвен процент, т.к. лихвения процент е фиксиран за целия срок на договора. ГПР на заема не може да бъде променян.