Решение № 1300 от 27.10.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1300 гр. Варна, 27.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Стояна Илиева при участието на секретаря Маргарита П. Стефанова като разгледа докладваното от Стояна Илиева Административно наказателно дело № 20263110202292 по описа за 2026 година

Производството е образувано по жалба на "ХОТЕЛ ИНТЕРНАЦИОНАЛ“ АД представлявано от Изпълнителния директор Владимир Филипов против НП № 885279F856147/21.04.2025 г., издадено от зам. директор на ТД на НАП Варна.

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление, като се твърди, че същото е издадено при допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорва се фактическата обстановка. Твърди се, че АНО се е произнесъл извън срока, предвиден в чл. 52, ал. 1 от ЗАНН и е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 4 от ЗАНН, тъй са посочени различни от вписаните в Търговския регистър представляващи дружеството лица. Оспорва се посочената дата на установяване на нарушението, като се твърди че на същата са представени само част от документите, на които се основават констатациите, посочени в НП. Навежда се аргумент за непълно описание на нарушението, доколкото АНО не е посочил кои два способа е следвало да бъдат приложени в конкретния случай.Релевират се доводи за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.

В съдебно заседание за дружеството-жалбоподател, редовно призовано се представлява от юк Н., която моли НП да бъде отменено на наведените в жалбата доводи.Претендира разноски.

Въззиваемата страна се представлява от юк Флорева, която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази възраженията на страните, намира за установено следното:

От фактическа страна:

1

На 23.08.2025 г. в 00: 10 часа служители на ТД на НАП – Варна – св.И. Т. и М.Д. извършили проверка на обект - игрално казино "Интернационал", находящ се в к.к.Златни пясъци, хотел Интернационал, с организатор на хазартни игри /ОХИ/ "Хотел Интернационал" АД с ЕИК 175072185. В хода на проверката е изготвен ПИП сер. АА № 0001043/23.08.2025 г., с който протокол са изискани за допълнително представяне клиентски досиета на клиенти във връзка с настъпили условия за прилагане на мерки за комплексна проверка на клиент.

При допълнителната проверка по документи, на 05.09.2025 г. е установено че на 02.08.2025 г. лицето А.М.F., с дата на раждане ***. е осъществило залог в размер на 10 000 евро ( десет хиляди евро) , с оглед на което за "Хотел Интернационал" АД с ЕИК 175072185 са настъпили условия за прилагане на мерки за комплексна проверка на клиент по реда на чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМИП. При преглед на документите е констатирано, че "Хотел Интернационал" АД с ЕИК 175072185 , като организатор на хазартни игри (последно издадено Удостоверение за издаден лиценз №000030-5324/04.07.2025 г., издадено от Изпълнителния директор на Национална агенция за приходите), в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 4, т. 21 от ЗМИП, прилагайки мерките за комплексна проверка на клиент по реда на чл. 10, т. 4 от ЗМИП, не е използвало поне два от способите на чл. 66, ал. 1 от ЗМИП за изясняване на произхода на средствата, с които е направен съответния залог , а е пристъпил към изясняване на произхода само чрез писмена декларация - въпросник по смисъла на чл. 66, ал. 2 от ЗМИП, попълнена и представена от лицето, в която декларация е описан произход на средства по данни на декларатора.

При така установените факти свид. Т. съставил на дружеството-жалбоподател АУАН за извършено нарушение на чл. 66, ал. 1, вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 от ЗМИП, вр. с чл. 10, т. 4 от Закон за мерките срещу изпирането на пари ЗМИП. Актът е редовно предявен и връчен на В.Великова, в качеството и на упълномощено лице на 23.10.2025 г.

На основание чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срещу АУАН е постъпило възражение, заведено с вх. № 55-03-14704/30.10.2025 г.

АНО не приел направеното възражение и въз основа на съставения акт АНО издал обжалваното НП, с което за описаното в акта нарушение на основание чл. 116, ал. 1, т. 2 от ЗМИП наложил на дружеството- жалбоподател "Имуществена санкция" в размер на 1500 евро.

Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства – писмените такива, приложени по АНП и приобщени към доказателствата по делото – АУАН, протоколи за извършена проверка в обект, ведно с приложени към тях доказателства, както от показанията на св.Т..

Доказателствата по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. Показанията на св.Боев са последователни и логични, поради което съдът ги кредитира.

От правна страна:

Жалбата е депозирана в рамките на срока за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от 2 легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентен орган и оправомощено лице (Заповед № 3-ОПР-30-1/13.01.2026 г. на изпълнителния директор на НАП), в сроковете по чл. 34 ЗАНН.

Според състава на съда при съставяне на АУАН и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон, които да обуславят отмяна на обжалвания акт.

Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН. Спазена е формата и редът за издаването на наказателното постановление, а съдържанието му отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяваща изискуемите реквизити. Налице е пълно описание на съставомерната деятелност от гледна точка обективните признаци, включени в състава на нарушение.

Нарушението е установено на 05.09.2025 г., въз основа на извършената допълнителна проверка, когато са представени изисканите досиета на клиенти във връзка с настъпили условия за прилагане мерки за комплексна проверка на клиент, откогато е започнал да тече шестмесечният срок за съставяне на акта от откриването на нарушителя, съотв. АУАН е съставен в рамките на същия – на 23.10.2025 г. Нарушението е осъществено на 02.08.2025, поради което е бил спазен и петгодишният срок за съставяне на акта от извършване на нарушението, а НП е издадено в шестмесечен срок от съставянето на акта.

Съдът намира за неоснователни доводите на въззивника за опорочаване на административнонаказателното производство поради неспазване на срока, предвиден в нормата на чл. 52, ал. 1 от ЗАНН, като съобрази, че в посочената разпоредба е уреден инструктивен, а не преклузивен респ. давностен срок, отклонението от който би могло да релевира върху законосъобразността на проведеното производство.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на административно нарушение чл. 66, ал. 1, вр. чл. 12, ал. 1, т. 2, вр. чл.

10, т. 4 от ЗМИП.

В чл. 3 ЗМИП са предвидени мерки за превенция на използването на финансовата система за целите на изпирането на пари, сред които (т. 1) е и мярката "комплексна проверка на клиентите". Тези мерки са задължителни за субектите по чл. 4 от ЗМИП, сред които попадат и организаторите на хазартни игри, получили лиценз за организиране на хазартни игри на територията на Република България (т. 21).

Съгласно чл. 12, ал. 1, т.2 от ЗМИП лицата по чл. 4 прилагат мерките за комплексна проверка на клиента при изплащането на печалби и/или осъществяването на залагания на обща стойност, равна или надвишаваща 2000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция или сделка, или чрез няколко свързани операции или сделки.

Съгласно пар.1 т.9 от ДР на ЗМИП "Клиент" е всяко физическо или юридическо лице или 3 друго правно образувание, което встъпва в делови взаимоотношения или извършва случайна операция или сделка с лице по чл. 4.

В разпоредбата на чл. 10, т. 4 от ЗМИП е посочено, че комплексната проверка на клиентите включва изясняване на произхода на средствата.

Дружеството - жалбоподател е задължено лице по смисъла на чл. 4, т. 21 от ЗМИП,тъй като се явява организатор на хазартни игри. Предвид това за жалбоподателя е възникнало задължение да приложи мерките за комплексна проверка на клиента, включително изясняване на произхода на средствата му – доколкото клиентът е осъществил залог в размер на 10 000 евро.

Нормата на чл. 66, ал. 1 вр. чл. 12, ал. 1, т. 2 вр. чл. 10, т. 4 ЗМИП изисква, по отношение на подконтролните лица, при изплащането на печалби и/или осъществяването на залагания на обща стойност, равна или надвишаваща 2000 евро или тяхната равностойност в друга валута, независимо дали операцията или сделката е осъществена чрез една операция или сделка, или чрез няколко свързани операции или сделки, да извършат комплексна проверка на клиента, вкл. и изясняване произхода на средствата, чрез прилагане на поне два от следните способи: събиране на информация от клиента за основната му дейност, включително за действителния и очаквания обем на деловите взаимоотношения и на операциите или сделките, които се очаква да бъдат извършвани в рамките на тези взаимоотношения, чрез попълване на въпросник или по друг подходящ начин; събиране на друга информация от официални независими източници - данни от публично достъпни регистри и бази от данни и други; използване на информация, събирана във връзка с изпълнението на изискванията на този или други закони и подзаконови нормативни актове, включително Валутния закон, която да показва ясен произход на средствата; използване на информация, обменяна в рамките на групата, която да показва ясен произход на средствата, когато е приложимо; проследяване на паричните потоци в рамките на установените делови взаимоотношения с клиента, при което да е виден ясен произход на средствата, когато е приложимо.

Декларацията по чл. 66, ал. 2 ЗМИП няма алтернативен характер, а субсидиарен такъв, доколкото е годен способ за извършване на проверка на клиента по смисъла на чл. 66, ал. 1 от ЗМИП, но само ако е изпълнено едно от двете алтернативни условия: способите по ал. 1 са изчерпани, но въпреки това произходът на средствата все още не може да бъде установен или са приложени поне два от способите по ал. 1, но е достигнато до противоречива информация. В този смисъл, възможността по чл. 66, ал. 2 ЗМИП е изрично уредена, като изключение от правилото, но ползването й в конкретния случай не съставлява изключващо отговорността обстоятелство, при липса на която и да е от предпоставките за прилагането й.

По делото безспорно е установено, че не е приложен нито един от способите по чл. 66 от ЗМИП за изясняване произхода на средствата от страна на жалбоподателя, поради което от обективна страна той е извършил вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно квалифицирано.

4

Имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната дейност, поради което не следва да се изследва въпросът за наличието на вина.

За така констатираното нарушение не се установяват и предпоставките за приложение на чл.

28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на обществена опасност за нарушенията от този вид, като жалбоподателят осъществява дейност, към която има повишени законодателни изисквания, а сумата, депозирана от клиента не е незначителна.

Съдът намира, че правилно АНО е приложил в случая санкционната норма на чл. 116, ал. 1, т. 2 от ЗМИП, която обхваща в диспозицията си конкретното нарушение и предвижда за извършването му налагане на юридическите лица на административно наказание "Имуществена санкция" от 2000 до 20 000 лв.

На дружеството е наложена имуществена санкция в размер от 1500 евро. Съдът счита, че наложената на въззивника санкция следва да бъде намалена до минималния размер, предвиден в нормата на чл. 414, ал. 3 от КТ, а именно – до сумата от 2000 лева /1022.58 евро.