Определение № 6532 от 16.02.2026, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6532 гр. София, 16.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 148 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СТОЙЧО Т. ПОПОВ като разгледа докладваното от СТОЙЧО Т. ПОПОВ Гражданско дело № 20241110175908 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Ж. Б. И. - А. срещу Б. Х. С. и К. Х. К..

На основание чл. 146, ал. 1, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК и като съобрази фактическите твърдения на страните, съдът изготвя следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:

Съдът е сезиран с предявен от Ж. Б. И. – А. срещу Б. Х. С. и К. Х. К. иск с правно основание чл. 34 ЗС за делба на следните имоти:

Източното жилище от партерния етаж на пет етажната масивна жилищна сграда, находяща се в град София, район „Триадица”, на ул.

„Солунска” /старо наименование „Васил Коларов”/ №29/двадесет и девет/, състоящо се от стая, хол, кухня, баня-клозет, черно антре и 1/2 ид.ч. от входното антре, със застроена площ 71,40 кв.м., при съседи на жилището: ул.

„Васил Коларов”, Харистина Г. Златева, от две страни двор, отгоре сем.Георги Ефремови и отдолу-мазе, което жилище съгласно КККР, одобрени със Заповед №РД-18-108/13.12.2016г. на ИД на АГКК представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор № ***/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда и едно точка четиристотин тридесет и пет точка едно точка две/, с адрес на имота: гр. София, район Триадица, ул.

„Солунска“ №29, етаж 1, самостоятелният обект се намира на етаж 1, в сграда с идентификатор № *** предназначение:жилищна сградамногофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор № *** предназначение на самостоятелния обект: жилище, апартамент-в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта:1 , посочена в документа площ: няма данни, ниво: едно, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж:

№ ***, № ***, под обекта: няма, над обекта; №

***, стар идентификатор:няма; североизточния магазин със застроена площ от 24,60 кв.м., при съседи :ул. „В. Коларов”, двор и от две 1 страни жилището на Е. Г.И., който магазин съгласно КККР, одобрени със Заповед №РД-18-108/13.12.2016г. на ИД на АГКК представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор

№

***/шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда и едно точка четиристотин тридесет и пет точка едно точка едно/, с адрес на имота: гр. София, район Триадица, ***, етаж 1, самостоятелният обект се намира на етаж 1, в сграда с идентификатор №***, предназначение: жилищна сграда-многофамилна, сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор №

*** предназначение на самостоятелния обект: за търговска дейност, брой нива на обекта:1 , посочена в документа площ: няма данни, ниво: едно, съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж: № ***, под обекта: няма, над обекта: № ***, стар идентификатор: няма ; ½ /една втора/ид.ч. от средното южно таванско помещение със застроена площ 18,00 кв.м., при съседи: сем. Георги Ефремови, покрив, от север-коридор, от юг-дворно място и отдолу Руска С.

Бъчварова; североизточното мазе със застроена площ от 24,60 кв.м.,при съседи:ул. „В.Коларов“, дворно място, Руска Ст.Бъчварова и входно антре, заедно с 11,24% от общите части от сградата и от дворното място , в което е построена цялото с площ от 651 кв.м. по нотариален акт, кв.м. съставляващо У П И VI-6/парцел шести за имот шест/ от кв.329 по плана на гр.София, местност „Центъра”, *** и съседи по доказателствения нотариален акт: ул. „Солунска”, Д-ръ Христо Стефанов,Димитър Хайтов,Петър Ачков,Николай А.,Атанас Стойков и н-ци на Васил Разсолков, който поземлен имот съгласно КККР, одобрени със Заповед №РД-18- 108/13.12.2016г. на ИД на АГКК, представляващ Поземлен имот с идентификатор № *** /шестдесет и осем хиляди сто тридесет и четири точка хиляда и едно точка четиристотин тридесет и пет /, с адрес на поземления имот: гр.София, район Триадица, ул.“Солунска“ №29, местност IV-67, с площ от 610 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: високо застрояване над 15 м., предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 6, кв.:329, парцел VI, при съседи: ***; ***;

***;

***; ***; ***., при следните квоти: 68

544,58/220053 идеални части за Ж. Б. И. - А. от всички делбени имоти; 75749,21/220053 идеални части за Б. Х. С. от всички делбени имоти; 75749,21/220053 идеални части за К. Х. К. от всички делбени имоти.

Ищцата твърди, че съделителите са придобили горепосочените имоти на основание наследство, нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №104, том I, вх. peг. №4543, н.д. №87/2012г. на Нотариус Татяна А., както й въз основа на съдебни решения. Сочи, че заедно със сестра й Юлианна Б. К.а, са наследници на майка си Е. Г. И. с ЕГН **********, починала на 15.09.2012 г. Посочва, че Юлианна Б. К.а е майка на ответниците Б. Х. С. и К. Х. К.. Посочва, че на 12.11.1992г. с Нотариален акт № 192, том 2

LXXXIV, дело № 18260/1992г. по описа на Нотариус при Софийска Нотариална служба при втори районен съд, Е. Г. И. е дарила на Юлианна Б. К.а - сестра на ищцата и майка на ответниците, собствените си недвижими имоти, находящи се в гр. София, район „Триадица”, на ул.

„Солунска” №29 описани по-горе. Твърди, че с тази разпоредителна сделка е нарушена запазената й част от наследството на майка й Е. Г.

И., поради което е предявила иск с правно основание чл.30 от ЗН, по което е образувано гр.д. №18226/2013 г. по описа на CPC, II ГО, 77 с-в. Делото е приключило с влязло в сила решение на Въззивната инстанция - /Решение №2982/03.05.2017 г. на СГС, ГО, II-A с-в постановено по гр.д.2581/2015 г./, с което по иска с правно основание чл.30 от ЗН е възстановена запазената част на ищцата от наследството на нейната майка Е. И., като е намалено с 67510,83/220053 части дарението на процесиите недвижими имоти, направено от майка й в полза на Юлианна Б. К.а, като решението е влязло в сила на 17.04.2018 г. Посочва, че на 01.11.2012 г. дарената Юлианна Б. К.а е продала дарените й от майка й Е. И. имоти на двете си деца Б. Х. С. и К. Х. К. ответници по настоящото дело. Продажбата е била извършена с нотариален акт №104, том I, peг.№4543, HOT.д.№87/2012г. на нотариус Татяна А., с район на действие СРС, рег.№272 на Нотариалната Камара. Сочи, че с предвид решението по чл.30 ЗН и това, че дарената Юлианна Б. К.а е продала дарените й имоти и те не се намират в нейния патримониум, както и предвид това, че не е можела да допълни своята запазена част от имуществото на дарената, а преобретателите Б. Х. С. и К. Х. К. не са допълнили запазената й част в пари е завела дело, като е предявила иск по чл.37 от ЗН. за отмяна на извършеното от Юлианна Б. К.а разпореждане с дарените й от майка й имоти до размера на извършеното намаление от 68554,58/220053 ид. части. Посочва, че искът по чл.37 от ЗН е бил уважен и с Решение № 260374/06.10.2020 г. на СГС, I ГО, 16 с-в гр.д.384/2019 г., съдът е отменил отчуждението на дарените недвижими имоти до размера необходим за допълване на накърнената част на ищцата, а именно: 668554,58/220053 ид. части, което отчуждение е извършено с нот.

№104, том I, вх. рег. №4543, н.д. №87/2012 г. Счита, че след отмяната на отчуждението на процесиите имоти, отменените 668554,58/220053 ид. части са станали нейна собственост и с тях се допълва запазената й част от наследството на общата наследодателка Е. И. Моли за допускането на делба на процесните имоти, както и ответниците да и заплащат обезщетение на основание чл.344, ал.2 от ГПК, считано от датата на предявяване на иска до приключване на делото за делба, за това, че същата е лишена от ползването на съсобствените им имоти, съответно Б. Х. С. да й заплаща 250 евро месечно, от които 150 евро за апартамента и 100 евро за магазина и К. Х. К. да й заплаща 250 евро месечно, от които 150 евро за апартамента и 100 евро за магазина.

В срока по чл. 131 ГПК са постъпили отговори на исковата молба от двамата ответници, с които оспорват предявения иск.

Ответникът К. Х. К. оспорва ищцата да притежава права на собственост в делбените имоти, като оспорва тя да е материално легитимирана като 3 съсобственик в процесиите недвижими имоти. Твърди, че въз основа на първото постановено съдебно решение по чл. 30 ЗН ищцата не е придобила право на собственост от имотите, а единствено правото на парично вземане, а въз основа на второто съдебно решение по чл. 37 ЗН недвижими имоти единствено са върнати в патримониума на прехвърлителката Юлианна Б. К.а, за да служат за удовлетворение в принудителното производство, образувано срещу нея за събиране на паричното вземане на ищцата от 58 612,92 лева, тъй като Юлианна Б. К.а няма друго имущество, от което ищцата да допълни запазената й част от наследството в пари. Твърди, че той и сестра му не са допълнили запазената част на ищцата в пари, тъй като те самите са заплатили целия имот на майка си и не са имали основание да плащат втори път определени идеални части от него. Счита, че ако се приеме, че с решението по чл. 37 ищцата е придобила право на собственост върху процесните имоти би се достигнало до извод, че автоматично трябва да отпада и паричното задължение на Юлианна Б. К.а към ищцата за сумата от 58 612,92 лева, което по своето същество е алтернативен начин за възстановяване на запазената част на ищцата и запазването на неговото съществуване означава запазената част на ищцата да бъде възстановена в двукратния й размер, което би било недопустимо и би довело до неоснователно обогатяване на ищцата. Моли за оставяне без уважение и искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК, доколкото от една страна ищцата не е активно легитимирана да претендира ползване на чужд имот, а от друга страна не я е и възпрепятствал да ползва процесиите имоти, включително тя има и ключове от същите.

Ответницата Б. Х. С. оспорва иска като недопустим и неоснователен.

Оспорва ищцата да е собственик на идеални части от недвижимите имоти, за които е предявила иск за съдебна делба. Твърди, че имотите са съсобствени между нея, К. Х. К. и Юлианна Б. К.а, а ищцата Ж. Б. И. - А. притежава само и единствено парично вземане към сестра си Юлианна Б. К.а, но не и права в съсобствените недвижими имоти. Твърди, че въз основа на първото постановено съдебно решение по чл. 30 ЗН ищцата не е придобила право на собственост от имотите, а единствено правото на парично вземане, а въз основа на второто съдебно решение недвижими имоти единствено са върнати в патримониума на прехвърлителката Юлианна Б. К.а, за да служат за удовлетворение в принудителното производство, образувано срещу нея за събиране на паричното вземане на ищцата от 58 612,92 лева, тъй като Юлианна Б. К.а няма друго имущество, от което ищцата да допълни запазената й част от наследството в пари. Моли за отхвърлянето на иска за делба, както и оставяне без уважение и искането по чл. 344, ал. 2 от ГПК, доколкото от една страна ищцата не е активно легитимирана да претендира ползване на чужд имот, а от друга страна не я е и възпрепятствала да ползва процесиите имоти, включително тя има и ключове от същите.

По отношение на искането за спиране на производството по ИД № 20188380402015 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 при КЧСИ:

Съдът намира, че по същество искането за спиране на производството по 4

ИД № 20188380402015 по описа на ЧСИ М.Б., рег. № 838 при КЧСИ представлява искане за налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението. В тази връзка действащият граждански процесуален закон предвижда две възможности: първата – по реда на чл. 389 и сл. ГПК да се иска спиране на изпълнението от ищеца като обезпечение на вече предявен или бъдещ иск; и втората – като обезпечителна мярка при подадена жалба срещу действията на ЧСИ. Посочените хипотези не са налице в разглеждания случай, тъй като настоящото производство е исково, респ. не е такова по реда на чл.

435 и сл. ГПК за обжалване действията на съдебния изпълнител, и искането е направено от ответника, тъй като последният не разполага с възможност в исковото производство, инициирано от ищеца, да иска допускането на обезпечителна мярка. Ето защо искането за спиране на изпълнението е неоснователно, доколкото не са налице законовите предпоставки затова и като такова следва да се остави без уважение.