Решение № 115 от 07.04.2023, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Варна, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева като разгледа докладваното от Диана Д. Митева Въззивно търговско дело № 20233001000026 по описа за 2023 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството подлежи на разглеждане по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по въззивна жалба на М. Е. И. против решение № 56/18.10.2022г. по ТД №68/2021г. по описа на ОС-Шумен , В ЧАСТИ, с които са били отхвърлени предявени срещу ЗД“ЛЕВ ИНС“АД претенции за присъждане на горници от главници на търсени застрахователни обезщетения, съответно над 20000 лв. до 75000 лв. за понесени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания поради телесно увреждане и психотравма и над 420.38 лв. до 525.48лв. за имуществени вреди, представляващи разходи за лечение, причинени при ПТП на 08.12.2020г от водач, застрахован с полица № BG/22/120003035083 по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законни лихви, считано от уведомяване на застрахователя на 18.12.2020г., като съответно са били определени и разноски в тежест на насрещни страни.

Предварителните въпроси по допустимостта на производството и редовното сезиране на въззивния съд с контрола върху акта по същество са разгледани в определение №62/20.01.2023, неоспорено след обявяване на страните, ведно с доклада на излоЖ.те подробни оплаквания по обжалвания акт.

Въззивникът М. Е. И., чрез адвокати Д. и Т., се позовава на неправилно остойностяване на засягането на неимуществената сфера на пострадалия, като сочи, че не са отчетени в съвкупност всички обстоятелства, възприемани в практиката като критерии за справедливия размера, обичайно определян за такъв брой и интензитет комбинирани телесни увреждания(контузия на глава с рани е лека степен на черепно-мозъчна 1 травма, контузия на коляно с вътреставна фрактура и загуба на зъби), продължителността на лечението над обичайните срокове за възстановяване на костните структури и симптоматиката по адаптиране на психиката на пострадалия към стреса и влошеното здраве, включително и доказаните с показанията на свидетелите продължаващи и към настоящия момент значителни затруднения при двиЖ.е и негативни психически изживявания, превърнали пострадалия в неравностойно и непълноценно човешко същество.

Оплакванията се свързват и с пропуск на съда да съобрази актуализацията на лимитите на отговорността на застрахователя като белег за икономически тенденции и допълнително развиващите се в страната инфлационни процеси след 2019г., чиито нарастващи темпове са публично оповестени като общоизвестни факти с публикувани статистически данни за цялата страна, като жалбоподателят счита че ограничаването на преценката само до икономическата обстановка в област Шумен не е законосъобразно. Отделно са излоЖ. и оплаквания по установен по предполоЖ.е, а не категорично доказан вероятен принос на пострадалия за настъпване на вредоносния резултат, без да е категорично установено нито конкретното противоправно поведение, нито евентуалното отраЖ.е на неупотребата на предпазен колан върху причиняването на конкретно понесени увреждания или разлика в интензитета им.

В писмена пледоария по същество(депозирана по поща и достигнала до съда след проведено съдебно заседание), упълномощените адвокати поддържат бланкетно доводите за основателност на претенция за обезщетяване на вредите в целия предявен размер и искането за отмяна на обжалваната част от решението и присъждане на горниците като справедлив еквивалент размер на неимуществените вреди и доказани разходи за лечение без намаляване поради принос на пострадалото лице.

Въззиваемият застраховател ЗД“ЛЕВ ИНС“АД, чрез пълномощник адв. И.(АД И. – Табаков), оспорва жалбата с доводи за съответно на справедливостта остойностяване само на пряко понесените и доказани вреди и обосновано уважено възраЖ.е за съпричиняване поради липса на предпазване на пътника с поставен колан.

Пред въззивния съд с писмено становище се поддържат доводи за неоснователност на претенцията, съответно на искането за потвърждаване на решението в обжалваната отхвърлителна част след споделяне на изводите за неоснователно претендирана горница на подлежащите на компенсиране вреди, редуцирани поради основателно възраЖ.е за съпричиняването им.

Пълномощниците на въззивника претендират за присъждане на разноските и във въззивното производство. Адвокатите са поискали първоначално и присъждане на възнаграждение в полза адв. Р за безплатно предоставена правна услуга, а към приключване на съдебното дирене са посочили като изпълнител на услугата адв. Д..

Въззиваемият застраховател не е заявил искане за присъждане на разноски.

За да се произнесе въззивният състав съобразява следното:

Решението на първоинстанционния съд е действително (по критериите, възприемани в мотивите към ТРОСГТК №1/2011 г. на ВКС) и съответства В 2

ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ на отхвърляне на част от предявените от пострадало от ПТП лице преки претенции срещу застрахователя на автомобилиста, причинил имуществени и неимуществени щети.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск на осн.чл.432, ал.1 от КЗ, за присъждане на застрахователно обезщетение, поискано, но неизплатено от ответника като справедлив еквивалент за причинени неимуществени вреди на обща стойност 75 000 лв. за понесени болки и страдания поради телесни увреждания и психически стрес както и компенсация на разходи до 525.48лв., направени за лечението, дължими по задължителната застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, включващо и дължима от застрахования законна лихва върху главниците, считано уведомяване на застрахователя за настъпване на увреждането на 18.12.20г. до окончателното им погасяване. Като ползващ се от застраховката пътник М. И. е основал претенцията си на твърдения за понесени болки и страдания от комбинирано телесно увреждане в областта на главата и крайниците(вътрешночерепна травма и охлузване в дясна част на челната област; избиване на три зъба и разместване на четвърти; счупване на кости в областта на колянната става на десния крак), проведено консервативно болнично лечение на мозъчната травма и обездвижване с ортеза на фрактурата, последвано от усложнено поради ограниченото двиЖ.е на крайника домашно лечение, изискващо постоянно битово обслужване с чужда помощ при двиЖ.е и хигиена, както и допълнително развили се затруднения на говора и наложилото се цялостно протезиране на горната челюст. Ищецът е посочил, че възстановяването на двиЖ.ята и зъбите не е било приключило и било съпътствано с изживяване на тежка и остра психотравма, чиято негативна симптоматика (главоболие, гадене, страхови изживявания при пътуване с МПС, нарушения на съня и апетита) и породени от силната негативна емоция неувереност, зависимост от близки и чувство на непълноценност поради ограничените значително възможности за самостоятелно двиЖ.е и обслужване и ограниченият двигателен режим, който се налагало да съблюдава. Сочи, че променил хранителни навици и общуването си поради затрудненията при дъвчене и говорене. Комплексът от тези телесни и психични увреждания, както и направените разходи за медицински изделия, лекарства и зъболекарски услуги са посочени като пряк резултат от предизвикано на 8.12.2020г. на път I-7 до с. Загоричене от починала при ПТП застрахована Фатме Халил, която при управление на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Шаран“, рег.

№Х6977ВТ нарушила правилата за двиЖ.е и непредпазливо увредила няколко лица, между които и ищеца, пътувал на задна дясна седалка в същия автомобил.

Застрахователят е оспорил в отговора по исковата молба както обстоятелствата, пораждащи отговорност на застрахования, така и размера на паричния еквивалент за понесените болки и страдания от пострадалия ищец, прякото пораждане на всички телесни увреждания от това събитие и съответно направените за лечението разходи. Ответникът изрично е заявил и възраЖ.е за съпричиняване на вредоносния резултат с поведение на ответника, конкретизирано с твърдения за нарушаване на задълЖ.ето на пътника да се обезопаси с наличния в МПС колан.

Обезщетението за неимуществени вреди е било поискано в по-голям 3 размер от пострадалия преди предявяване на претенцията в съда. По делото е нямало спор, че към момента на уведомяване на застрахователя за увреждащото събитие и начално установеното телесно увреждане, разследването за престъпен характер на вредоносното деяние на автомобилиста не е било приключено, но същевременно срокът за разглеждане на претенцията за обезщетяване на вредите е изтекъл без застрахователят да е съобразил представен от пострадало лице протокол за ПТП с ясно отразени факти за вредоносно поведение на застрахован водач, причинило телесни увреждания на пътника. Затова съдът намира за установен интересът на неудовлетворения от застрахователя ползващ се от задължителна застраховка пострадал пътник да търси с иск по чл. 489 ал. 3 КЗ разрешаването на спора за дължимост на застрахователното обезщетение, ведно с акцесорни към него лихви.

Решението, в частта, с която са били присъдени дължими (редуцирани с 1/5 след признато съпричиняване) застрахователни суми от 20000 лв. като справедливо обезщетение за понесени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания поради телесно увреждане и психотравма и 420.38 лв. за направени имуществени разходи за лечение, не е обжалвано, поради което въззивният съд зачита стабилното вече установяване както на основанието за възникване на покритата от застрахователя гражданска отговорност на застрахования автомобилист, причинил вредоносно ПТП, така и на отговорността на застрахователя за изплащане на обезщетение, поискано ведно с дължими от застрахования лихви(като акцесорна последица от определяне на главниците), присъдени считано от предявяване на застрахователната претенция на 18.12.2020г. до окончателно плащане.

Затова и понастоящем не се може да се изследват възраЖ.ята по гражданската отговорност на виновния застрахован водач и забавата на застрахователя от посочения вече от съда момент на достигане до него на изявлението за търсене на обезщетение от пострадалото лице.

Обжалваната допустима част от съдебното решение визира както горница над 25 000 до 75 000лв определен от първа инстанция по справедливост еквивалент на неимуществени увреждания, така и частите, съответни на 20 % от компенсациите, намалени и съответно отхвърлени поради уваженото възраЖ.е за съпричиняване на вредоносното събитие от пострадал необезопасен пътник.

Съдът, след преценка на излоЖ.те в жалбата оплаквания, съобразно чл.269 от ГПК, и представените по делото доказателства, доводите и възраЖ.ята на страните в производството намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Безспорни пред Варненския апелативен съд са фактите по механизма на вредоносното събитие, установен от първата инстанция със заключението на комплексна техническа и медицинска експертиза въз основа на официално удостоверени в протоколи от ПТП и оглед на местопроизшествие с фотоалбум следи от удара в страничната и предна дясна част на автомобила, в който е пътувал пътника, пострадал поради неправомерно управление на застрахованият водач. Вещите лица са установили категорично механизма на причиняване на уврежданията на пътника на задна дясна седалка, като са съпоставили наранявания с посоката и силата на инерционните сили, 4 генерирани от първия страничен и слаб (с приплъзване по първия тежкотоварен автомобил) удар и много по-травматичния втори, но вече челен удар с друг ТИР, настъпил при сборна скорост над 100км/ч. Автоекспертът е потвърдил, че седалките на всички пътници са били оборудвани с колани, като този на местото на ищеца е триточков и при правилното му поставяне е следвало да фиксира торса към седалката, но без да може да ограничи двиЖ.е на крайници и глава. Именно в тези места обаче са установените наранявания на пътника, като според медиците, коментирали документацията по делото, съставена непосредствено след ПТП, в спешен център били диагностицирани леката скрита вътречерепна мозъчна травма и охлузването на главата в дясно, които били лекувани консервативно, а на следващия ден с образна диагностика била установена и фрактурата на костите в областта на колянна става, която била обездвижена с гъвкава ортеза за 45 дни. Именно тези увреждания експертите потвърждават като резултат от директни удари в тъпи предмети, понесени от пътника при челния удар. При съпоставката на образните изследвания в спешния център и при по-късна рентгенография и посещение при стоматолог, вещите лица са намерили, че състоянието на венците на пострадалия още преди ПТП е било силно увредено от пародонтоза и макар на рентгеновите снимки на черепа в деня след ПТП да са видими липсата на предни горни зъби в дясно, левите са били на място, но с ясно изразена мобилност, която не е била констатирана като резултат от прясно нараняване на челюстта. Специалистът дентален хирург изрично е пояснил, че няма категорични данни за увреждането на предните зъби при удара на главата в дясната теменна част(където несъмнено са установени следите от раната), но напредналото редуциране на съзъбието поради нелекувано заболяване с дългогодишна давност не изключва и възможността за „изпадване“ (а не травматично избиване) и на някои от левите горни зъби само поради сътресение с лека интензивност, а изваждането на останалите е последица от единственото възможно протезиране на цяла горна челюст при липса на здраво крепящи се в горния венец други зъби поради пародонтозата.