Решение № 863 от 04.06.2026, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 863 гр. Плевен, 04.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Биляна В. Видолова при участието на секретаря Галя Р. Николова като разгледа докладваното от Биляна В. Видолова Гражданско дело № 20254430100129 по описа за 2025 година за да се произнесе, взема предвид:

Иск с правно основание чл. 22 от ЗПК вр. чл.11 ал.1, т.10 и чл.19 от ЗПК и чл. 55 ал.1 пр. първо от ЗЗД.

Насрещни искове с правно основание чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Делото е образувано въз основа на депозирана искова молба от П. Д. А., ЕГН **********, против “***” ООД, ЕИК ************, в която се твърди, че на 10.04.2023 г. между "***" ООД, ЕИК ************ - Заемодател, от една страна, и П. Д. А., с ЕГН ********** - Заемател, от друга, е подписан Договор за паричен заем № ЕН********** при който заемодателят е предоставил паричен заем в размер на 2500.00 лв., при размер ГЛП 38.00 %, брой на вноските - 18, с крайна дата 10.10.2024 г. Сочи се, че в чл. 3 ал. 5 е посочен годишният процент на разходите, който е в размер на 45.37 %. Сочи се, че в чл.

6 от договора е предвидено условието за предоставяне на допълнително обезпечение по кредита, чрез предоставяне на банкова гаранция или поръчител. При непредоставяне на обезпечение, съгласно чл. 8, е предвидено начисляването на неустойка в размер на 1 955.88 лв. Още с подписването на договора и изготвянето на Погасителен план към него е начислена неустойка за непредставяне на обезпечение, като същата е включена в крайната сума за 1 връщане. Твърди се, че в изпълнение на задълженията, поети със сключения договор за паричен заем, ищецът е заплатил всички суми, дължими по Договора за паричен заем, ведно с възнаградителната лихва и начислената неустойка за непредоставено обезпечение. Твърди се, че договорът за паричен заем е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК, т.к. не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал.1, т.7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.12, ал.1, т.7 - 9.Твърди се, че съгл. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК в договора за заем следва да се съдържа годишният процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, като в процесния договор е посочен годишен процент на разходите, но не е ясно нито какво включва, нито как е формиран - изрично е уговорен само годишен лихвен процент от 38.00 % и годишен процент на разходите от 45.37 %. Твърди се, че в ГПР не са включени всички допълнителни разходи и ако те са били включени в ГПР, той би надхвърлял многократно предвидения размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК, който не следва да надвишава пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, определена с постановление на Министерски съвет на РБ.

Развити са съображения за неустойката и е посочено, че заемателят дължи връщане по договора само на получената сума от 2500 лева, които вече са заплатени на заемодателя. Твърди се, че всичко над чистата стойност на получената сума за главницата от 2500 лева е платено при изначална липса на основание с оглед недействителността на договора, поради което подлежи на връщане.

Съдът е сезиран с искане да постанови решение, с което да признае сключения между “***” ООД и П. Д. А. Договор за паричен заем № ЕН********** от 10.04.2023 г. за недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК вр. чл.11 ал.1, т.10 и чл.19 от ЗПК, и с искане на основание чл.55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД, да осъди ответника да му заплати следните суми, недължимо платени по Договора за паричен заем: 818.12 лева - договорна/възнаградителна лихва, и 1955.88 лева - неустойка за непредставено обезпечение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендират се разноски.

В с.з. на 25.03.2026г., е допуснато намаляване на размера на исковата претенция по чл. 55 ал. 1 от ЗЗД, като същата следва да се счита за предявена в размер на: 361.47 лева - договорна/възнаградителна лихва, и 543.30 лева - 2 неустойка, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ответникът оспорва претенциите на ищеца, като са наведени аргументи за действителност на договора, твърди се, че ищецът е заплатил по договора само сумата от 1465лв.

Ответникът е предявил насрещни искове срещу ищеца за заплащане на сумата от 1035лв. – главница, и 103.06лв. – законна лихва от за забава от датата на крайния падеж на договора – 11.10.2024г. до 30.06.2025г. и законна лихва от подаване на насрещния иск до окончателното погасяване на главницата. Претендират се разноски.

Ищецът оспорва насрещните искове, заявява, че договорът е недействителен и че в този случай не дължи каквито и да било суми. Счита, че ответникът е направил математическо изчисление на дължимите суми, но то е неправилно, заявява, че не е направено изрично възражение за прихващане на сумите, счита, че дори и да бъде уважена насрещната искова молба не следва да се извършва прихващане. Моли насрещните искове да бъдат отхвърлени.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и взе предвид доводите на страните, намира за установено следното: От представения Договор за паричен заем № ЕН**********/10.04.2023г., е видно, че ищецът П. Д. А. и ответникът “***” ООД са сключили Договор, по силата на който на ищеца е предоставен кредит от 2500.00лв., който следва да бъде върнат в срок до 10.10.2024г., на 18 бр. месечни вноски в размер на 184.34лв., при фиксиран годишен лихвен процент 38.00%, като общата дължима сума е 3318.12лв. ГПР по договора е посочен в размер на 45.37%. В чл. 6 ал. 1 е уговорено, че договорът ще бъде обезпечен от заемателя с едно от посочените обезпечения: банкова гаранция или поръчители, отговарящ на условията по чл. 9, ал.1.1 от ОУ към договора.

Уговорено е също, че едновременно с тези обезпечения, заемателят издава и запис на заповед в полза на кредитора, за заемната сума, лихва и евентуално неустойка. В чл. 8 е уточнено, че обезпечението по чл. 6 следва да се представи в тридневен срок от сключване на договора, като при липсата му, или ако то не отговаря на условията на други норми от ОУ – чл. 9 ал. 2 т. 1 и т.

4, заемателят дължи неустойка в размер на 1955.88 лв., разсрочено, съобразно подписан погасителен план. От представените ОУ се установява, че 3 изискването за поръчителство е: кумулативно - при един поръчител, следва осигурителния му доход да е най-малко 5 пъти МРЗ, а при двама – осгурителния доход на всеки от тях да е най-малко 3 пъти МРЗ, да не са поръчители или заематели по други договори при този заемодател, да нямат кредити с класификация, различна от Редовен, да представят служебна бележка за получавания доход. Изискването за банкова гаранция е тя да е безусловна и да покрИ. 110% от общата сума за плащане. Уговорено е, че заемодателят може еднолично, без да се мотивира, да прецени дали предложеното му обезпечение е годно и да откаже сключване на договор до представяне на искано обезпечение или да откаже сключване на договор при непредставяне на обезпечение.

Видно от приложения погасителен план по договора, неустойката е включена в него и същата е посочена в размер на 108.66 лв. към всяка от осемнадесетте погасителни вноски. От представените от ответника доказателства и изготвената по делото ССчЕ, се установява безпротиворечиво, че кредитополучателят е заплатил по договора суми в общ размер на 1 465.00 лв., които кредиторът е отнесъл, както следва: главница – 560.23 лв., договорна лихва – 361.47 лв. и неустойка – 543.30 лв.

Заключението на ССчЕ сочи също, че компонентите, които са включени при изчисляване на ГПР по процесния договор в размер на 45,37 %, са: главница в размер 2 500.00 лв. и договорна лихва в размер на 818.12 лв., като при включване на предвидената неустойка, ГПР ще бъде в размер на 192.73%.

Заключението е отговорило и на въпроса на ответника по насрещния иск относно дължимата законна лихва върху неплатената главница за периода 11.10.2024 г. до датата на предявяване на насрещния иск - 30.06.2025 г., в два варианта: върху дължима главница в размер на 1 939,77 лв. - в размер на 186,52 лв., и върху дължима главница в размер на 1 035.00 лв. - в размер на 99,52 лв.

От установеното от доказателствата по делото, съдът прави следните изводи, които ще бъдат основание за разглеждане на предявените от всяка от страните конкретни искове:

Сключеният между страните договор попада в приложното поле на Закона за потребителския кредит /в редакцията му в сила от 01.01.2021 г., /, тъй като отговаря на критериите по чл.3 ЗПК, и не засяга изключенията по чл.

4

4 ЗПК. Трайно установената съдебна практика на ВКС приема, че съдът следи служебно - дори и при незаявено основание за нищожност на договора, когато е нарушена норма, предвидена в закона в обществен интерес, и не се изисква събиране на доказателства; когато се отнася за формата /външната страна на представения правопораждащ спорното право документ/; когато е налице противоречие с добрите нрави / решение № 229 от 21.01.2013 год., по т.д.№ 1050/2011 год. на II т.о. на ВКС, т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 год. на ОСТК на ВКС/, когато е налице неравноправна клауза, както и някои други особени от правна или фактическа страна хипотези, но всички свързани с охраняването на блага от специфичен обществен порядък, които преодоляват - поради изключителната си значимост - основния принцип на диспозитивността в гражданското съдопроизводство. В случая, с получаването на сумата по кредита, уговорен в писмена форма и съгласно изискванията на чл. 10 ал. 1 от ЗПК, за заемодателя е възникнало задължението да върне суми на разсрочени месечни вноски. В договора обаче са налице уговорки, които са препращащи към общите условия, и на практика неизпълними от кредитополучателя.

Съдът намира, че в случая кредиторът неправилно е посочил в договора от 10.04.2023г. ГПР по него, посочвайки, че дължима сума по договора ще бъде сумата от 3318.12 лв. и въз основа на тази сума е посочил ГПР 45.37%. Съдът намира, че клаузата за осигуряване на обезпечение създава затруднения на икономически по-слабата в правоотношението страна, и цели да създаде предпоставки за начисляване на неустойка. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение, но задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. Съдът намира, че въведените в договора и ОУ изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен - то изцяло да се възпрепятства.

Непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия. Това следва и от начина, по който обезпеченията са 5 предвиденни в ОУ – при липса на обезпечение да не се сключва договор за паричен заем, докато в самия договор, уговорката изцяло противоречи на ОУ – договор се сключва, а обезпечението се дължи до три дни след неговото сключване и получаването на заемната сума. Поради горното съдът намира, че макар и да е уговорена в договора като санкционна, доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката цели оскъпяване на кредита. Неустойката по съществото си е добавък към възнаградителната лихва, и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя, която печалба би увеличила стойността на договора. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума, и доколкото нейното начисляване в конкретния случай е било сигурно /налице е уговорка, че кредиторът може еднолично, без да се мотивира, да прецени дали предложеното му обезпечение е годно/, то тази сума е следвало да се включи в ГПР. Тази сума е заложена в договора, а недействителността на клаузата, а в случая – и на целия договор, се разглежда към датата на неговото сключване. Поради горното, съдът констатира недействителност на договора на осн. чл. 22 от ЗПК – в този смисъл е Решение на СЕС от 21.03.2024г. по дело C‑714/22, съгласно което когато в договора не е посочен ГПР с всички разходи, този договор може да се счита за освободен от лихви и разноски, така че да води единствено до връщане само на главницата.