Решение № 170 от 20.09.2021, Административен съд - Кърджали

Р Е Ш Е Н И Е

Номер

Година

20.09.2021

Град

Кърджали

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Кърджалийски административен

Съд състав

На

02.09.

Година

2021

В публично заседание и следния състав:

Председател

АНГЕЛ

МОМЧИЛОВ

Членове

Съдебни заседатели

Секретар

Павлина

Петрова

Прокурор като разгледа докладваното от

Ангел

Момчилов

Адм. дело номер

177 по описа за

2021 година.

Производството е по реда на чл. 118, ал. 1 от КСО.

Депозирана е жалба на Ф.Н.А. от ***, против Решение №

2153-08-127/16.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-000-00-01463154/21.04.2021 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Кърджали.

Въвежда доводи, че оспореното Решение № 2153-08-127/16.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали е незаконосъобразно, като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Излага съображения, че реално била засадила основни култури „други зеленчуци“, които били предназначени за продажба върху площ от 0.200 ха и 0.0100 „други овощни видове“.

Счита за неправилни и необосновани изводите на административния орган, че не били налице условията за отпускане на парично обезщетение, тъй като не била имала намерение да упражнява никаква трудова дейност като земеделски стопанин, понеже през спорния период била в състояние на напреднала бременност ***, което обосновавало фиктивност на регистрацията й като земеделски стопанин.

Твърди, че площта от 0.200 ха била покрита с оранжерии, в които реално отглеждала зеленчуци, предназначени за продажба. Следвало да се има предвид, че всяко производство започвало с подготовка на площите, наторяване, третиране с препарати, засяване на лехи за разсад, които мероприятия се извършвали през периода м. януари – м. март на съответната година, за сеитби на открито.

Моли съда да отмени Решение № 2153-08-127/16.06.2021 г. на директора на ТП на НОИ – Кърджали, с което е отхвърлена жалбата против Разпореждане № О-08-000-00-01463154/21.04.2021 г., издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Кърджали, издадено от ръководителя по изплащането на обезщетенията и помощите при в ТП на НОИ – Кърджали.

В съдебно заседание не се явява и не се представлява.

Ответникът по жалбата се представлява от юрк. Д. Я., който оспорва изцяло подадената жалба. Твърди, че оспореният акт е правилен и законосъобразен, поради което моли съда да постанови решение, с което да отхвърли жалбата като неоснователна. Сочи, че липсвали данни за упражняване на каквато и да е трудова дейност от страна на Ф.А., в качеството й на земеделски производител по смисъла на § 1 ал. 1, т. 5 от ДР на КСО и то в периода 22.02.2021 г. – 03.03.2021 г.. В тази връзка следвало да се има предвид, че от 03.03.2021 г. жалбоподателката била в непрекъсната временна неработоспособност, поради общо заболяване, като видно от издадените болнични листове, ***. Излага съображения, че случая Ф.Н. била заявила намерение за отглеждане на зеленчуци на площ от 200 кв.м. Счита, че земеделско стопанство от 200 кв.м. е една обикновена зеленчукова градина, която предполага, че продукцията ще е за лична консумация, а не за продажба, като продажба на продукция от такава незначителна площ, от която да се реализират доходи, които целогодишно да издържат земеделския стопанин, било житейски и финансово-икономически необосновано. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. В подкрепа на доводите си представя писмена защита.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От представените и приети по делото справка за дейността Ф.Н.А., издадена от ОД „Земеделие - Кърджали/л. 7/, 2бр. анкетни карти за регистрация а земеделски стопанин/л. 8 – л. 11/ и Анкетен формуляр № 01/л. 12

- л. 13/, се установява, че Ф.Н.А. се е регистрирала като земеделски стопанин на 22.01.2021 г., при което е заявила намерение за засяване на 0.0200 ха зеленчуци и засети 0.0100 ха други овощни видове.

На 08.04.2021 г. в ТП на НОИ – Кърджали е представено Удостоверение/вх. № Р14-08-000-00-********** – л. 31/, съдържащо данни за Ф.Н.М. от ***, относно правото й на парично обезщетение за временна нетрудоспособност във връзка с Болничен лист № ***, с период от 03.03.2021 г. до 04.04.2021 г. Към удостоверението е приложен

Болничен лист № ***/л. 32/, издаден на 08.03.2021 г., видно от който Ф.Н.А. е била във временна нетрудоспособност за периода от 03.03.2021 г. до 04.04.2021 г., с диагноза: „***“;

С Разпореждане №

О-08-000-00-01463154/21.04.2021 г./л. 23/, издадено от ръководител по изплащане на обезщетенията и помощите в ТП на НОИ – Кърджали, е отказано отпускане на парично обезщетение за временна нетрудоспособност поради общо заболяване на Ф.Н.А., с ЕГН **********. В административния акт са изложени мотиви, че събраните в административното производство доказателства можело да се направи обоснован извод, че лицето не отговаря на изискванията на регистриран земеделски стопанин по смисъла на § 1, ал. 1, т. 5 от ДР на КСО. В този смисъл за изложени съображения, че продукцията от 0.0100 ха „други овощни видове“ е предназначена за лични нужди, т.е. за отглеждане на култури с цел добив на суровини и храни за лична употреба, а не с цел продажба. Счетено е, че наличието само на регистрация като земеделски стопанин не е достатъчна, за да възникне осигурително правоотношение с произтичащото от него право на обезщетение. Въведени са доводи, че лице, което не произвежда земеделска продукция, предназначена за продажба, не може да има качеството на осигурено лице, независимо, че за него са подавани данни и са внасяни осигурителни вноски. Отделно от това е посочено, че от доказателствата по преписката било очевидно, че за периода от 22.02.2021 г. до 03.03.2021 г. било невъзможно лицето да е упражнявало трудова дейност като земеделски стопанин, свързана с производството на растителна продукция, предназначена за продажба;

Ф.Н.А. е обжалвала така постановеното разпореждане в срока чл. 117, ал. 2, т. 2 във вр. с ал. 1, т. 2, б. „е“ от КЗ, която жалба с Решение № 2153-08-127/16.06.2021 г./л. 19 – л. 20/, издадено от директор на ТП на НОИ – Кърджали, жалбата е отхвърлена като неоснователна. В акта са изложени доводи, че понятията „регистриран земеделски стопанин“ по Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските стопани и „регистриран земеделски стопанин“ по смисъла КСО не били тъждествени, като по отношение на последното освен, че лицето трябвало да е регистрирано по установения ред, следвало то да произвежда растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба.

Предвид това е прието, че лице, за което не било доказано, че е извършвало трудова дейност – в настоящия случай, че е произвеждало земеделска продукция, предназначена за продажба, то не можело да има качеството осигурено лице. С други думи, изискването на законовата разпоредба за осигурено лице по смисъла на КСО било лицето да осъществява дейност като земеделски стопанин, като произвежда продукция за продажба.

Въведени са доводи за правилност и обоснованост на изводите в оспореното разпореждане, че Ф.А. не е упражнявала трудова дейност като регистриран земеделски стопанин. В тази връзка е посочено, че заявените от жалбоподателката намерения да засади площи от 0.0200 ха с други зеленчуци, както и засадените вече площи от 0.0100 ха с други овощни видове, по никакъв начин не обосновавали правопораждащия факт, че към момента на настъпване на осигурителното събитие (03.03.2021 г.) от нейна страна в качеството й на земеделския стопанин е упражнявана каквато и да е трудова дейност. На следващо място е прието за очевидно, че през спорния процесен период Ф.А. е била в състояние на напреднала бременност, което предвид наличието ***, за което свидетелствали болнични листове № ***, № *** и № ***, издадени за периода от 03.03.2021 г. до 11.06.2021 г. с диагноза: „***“, обосновавало извода, че е нямала възможност да упражнява каквато и да е трудова дейност. Счетено е, че жалбоподателката е нямала никакви намерения да упражнява трудова дейност като земеделски стопанин., свързана с производството на растителна продукция, предназначена за продажба, аргументирано с предстоящото настъпване на осигурителните събития - бременност, раждане, майчинство и отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст. С оглед това са изложени съображения, че регистрацията на лицето като земеделски стопанин е направена фиктивно, само и единствено с цел получаване на парични обезщетения от фондовете на ДОО, като в този контекст е посочено, че стопанската година започва на 1 октомври на текущата година и завършва на 1 октомври на следващата година, като нормално било един и същи земеделски стопанин да бъде такъв целогодишно, а не само преди настъпване на осигурителното събитие и получаване на обезщетение от фондовете на ДОО.

В заключение е посочено, че след като по отношение на Ф.Н.А. не е било налице условието да произвежда растителна продукция, предназначена за продажба, то не е възникнало осигурително правоотношение, което от своя страна изключвало правото на лицето да получи осигурителни плащания.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че процесната жалба е подадена в срока по чл. 118, ал. 1 от КСО, от надлежна страна и при наличен правен интерес, в предвидената от закона писмена форма, срещу административен акт, който подлежи на оспорване, т.е. на съдебен контрол за законосъобразност, поради което се явява процесуално допустима.

След извършване на проверката по чл. 168 от АПК относно законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, съдът намира за установено, следното:

Оспореното решение е издадено от компетентен по място, материя и степен орган, съгласно чл.

117, ал. 1, т. 2, б. „е“ от КСО и в предписаната от чл.

117, ал. 3 от КСО писмена форма, съдържащ фактически и правни основания за постановяването му. Разгледан по същество оспореният акт е законосъобразен като издаден в съответствие с материалния закон и при липса на допуснати нарушения на административно производствени правила, по следните съображения:

Съгласно чл. 40 от КСО/в редакцията на нормата с ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г./, осигурените лица за общо заболяване и майчинство имат право на парично обезщетение вместо възнаграждение за времето на отпуск поради временна неработоспособност и при трудоустрояване, ако имат най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурени за този риск. Изискването за 6 месеца осигурителен стаж не се отнася за лицата, ненавършили 18-годишна възраст.

С оглед така посочената нормативна уредба, за да придобие право на обезщетение за временна неработоспособност поради общо заболяване и майчинство, следва по отношение на съответното лице да са налични при условията на кумулативност две предпоставки, а именно: 1. лицето да е осигурено към момента на настъпване на осигурителното събитие и 2. лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за всички осигурени социални рискове.

Осигурено лице по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КСО е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1 от КСО и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл.

9, ал. 2, т. 1 - 3 и 5. Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8, а лицата по чл. 4а се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски.

Съгласно чл. 10 от КСО, осигуряването възниква от деня, в който лицата започнат да упражняват трудова дейност по чл.