Решение № 109 от 22.06.2026, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Бургас, 22.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Павел Ал. Ханджиев

Членове:

Илияна Т. Балтова

Янко Н. Новаков при участието на секретаря Станка Ст. Ангелова като разгледа докладваното от Павел Ал. Ханджиев Въззивно гражданско дело № 20262000500135 по описа за 2026 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 132 от 04.03.2026 г., постановено по гр.д. № 1300/2025 г. по описа на Окръжен съд – Бургас, е осъдено “ЗАД ОЗК – Застраховане” АД, ЕИК 121265177, да заплати на Н. Н. В. сумата 76 693,78 € (150 000 лв.) – застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка В. В. в резултат на ПТП от 16.06.2023 г., заедно със законната лихва от 07.11.2023 г. до пълното изплащане, като е отхвърлен искът за разликата до претендирания размер от 102 258,38 € (200 000 лв.). Присъдени са разноски.

Недоволен от решението е останал ищецът “ЗАД ОЗК – Застраховане” АД, който го е обжалвал с въззивна жалба в частта, с която искът за обезщетение за неимуществени вреди е уважен над размера от 61 355,03 € (120 000 лв.)

Изразява се несъгласие с определения от съда размер на обезщетението за неимуществени вреди. Съдът при прилагането на чл. 52 ЗЗД не съобразил в достатъчна степен относимите факти и обстоятелства – липсата на икономическа зависимост, която да налага ищцата да бъде подкрепяна от майка си; установяването на ищцата извън България и трайното пребиваване в чужбина; собственото семейство със съпруг и две деца, за които ищцата полага грижи.

Поддържа се, че е налице съпричиняване на вредите от страна на починалата. Тя възприела предприелия завой надясно товарен автомобил, възприела е опасността и е имала обективна възможност да пропусне 1 товарната композиция. Поведението на пешеходката от техническа гледна точка не покривало напълно критериите за безопасно пресичане въпреки наличието на зелен сигнал на светофара. Пострадалата нарушила чл. 113 ЗДвП като не изпълнила задължението си за предварителна преценка за разстоянието и скоростта на приближаващите МПС. Дори да се приеме, че поведението на пешеходката не е противоправно, то било рисково. Съгласно съдебната практика поемането на предвидим и очакван риск съставлявало обективен принос, който е противоправен и е в пряка причинна връзка с вредоносния резултат.

Въззивникът отправя искане за отмяна на решението над размер на обезщетението от 61 355,06 € до присъдения размер от 76 693,78 € заедно със съответната законна лихва и отхвърляне на исковете в тази част.

Постъпил е отговор на въззивната жалба от ищцата Н. В. чрез пълномощника адв. К.. Жалбата се оспорва като неоснователна. Излагат се аргументи за това, че определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди е справедливо, а от страна на пешеходката няма съпричиняване на вредите.

Бургаският апелативен съд, като взе предвид изложените съображения и доводи на страните, прецени събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в определения от закона срок; от легитимирана да обжалва решението стран; срещу акт, подлежащ на обжалване и отговаря на изискванията на закона за редовност, поради което с определение на осн. чл. 267 ГПК е прието, че е допустима и ще се разгледа по същество.

Съдът е сезиран с пряк иск на осн. чл. 432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди заедно с лихва за забава.

В исковата молба на Н. Н. В. са изложени твърдения, че на 16.06.2023 г. в гр. Айтос при управление на товарен автомобил МАН с рег. № ***, от водача И.С.Г., за който е била сключена застраховка “гражданска отговорност” с ответника “ЗАД ОЗК – Застраховане” АД, са били нарушени от водача на автомобила правилата за движение по пътищата, допуснато е ПТП и е причинена смъртта на пешеходката В. Б.-В., майка на ищцата. От смъртта на своята майка ищцата претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в мъка, душевни болки и страдания. Ищцата поискала от ответника да бъде изплатено застрахователно обезщетение, но предявяването на иска не получила плащане. Отправила искане до съда да бъде осъден ответникътзастраховател да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 200 000 лв. заедно със законната лихва върху сумата от 07.11.2023 г. до пълното изплащане.

Ответникът-застраховател оспорил допустимостта на иска, тъй като майката на ищцата починала при инцидент, който представлявал “трудова 2 злополука” и това изключвало отговорността на застрахователя по застраховката “гражданска отговорност”. По същество оспорил размера на претендираното обезщетение, което не отговаряло на критериите за справедливост. Следвало при определяне на размера на обезщетението да се отчете, че към настъпването на смъртта на майка ищцата била зряла човек на 33 години, със собствено семейство, трайно установена в Германия.

Повдигнал възражение за съпричиняване на вредите от пострадалата, която със собственото си поведение, нарушавайки като пешеходец правилата за движение, се поставила в ситуация на предвидим и очакван риск.

С обжалваното решение съдът приел, че е налице деликт, за който отговаря застрахователят по застраховка “гражданска отговорност” и на ищцата се дължи обезщетение за неимуществени вреди в размер на 76 693,78 € (150 000 лв.) заедно със законната лихва от 07.11.2023 г. Възражението на застрахователя за съпричиняване на вредите било счетено за неоснователно.

Извършвайки служебна проверка съгласно чл. 269 ГПК, съдът констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. По същество то е правилно и на осн. чл. 272 ГПК настоящият състав препраща към мотивите му, които не е необходимо да повтаря.

В допълнение и по повод конкретните оплаквания във въззивната жалба:

Във въззивното производство не се поддържа спор относно наличието на предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя, като ответник по пряк иск на осн. чл. 432 КЗ вр. чл. 479 КЗ – противоправно деяние на водача на товарния автомобил; причинена смърт на наследодателката на ищцата; причинна връзка между деянието и вредите. Постановената присъда по нохд № 225/2024 г. по описа на БОС, с която водачът на товарния автомобил е признат за виновен за причиняване по непредпазливост смъртта на майката на ищцата, е задължителна на осн. чл. 300 ГПК за гражданския съд.

Не се поддържа спор, че ищцата има право на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 120 000 лв. До тази размер на обезщетението решението не е обжалвано и е влязло в сила.

С оглед конкретните оплаквания на въззивника-застраховател във въззивната жалба спорни по делото пред настоящата инстанция са въпросите за общия размер на дължимото на ищцата обезщетение за неимуществени вреди, за наличието на съпричиняване от починалата и неговото процентно изражение.

Неоснователно е оплакването на въззивника, че при определяне на обезщетение за неимуществени вреди съдът не отчел в цялост всички относими критерии за справедливо обезщетение.

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съгласно чл. 52 ЗЗД трябва да се определи от съда по справедливост. Понятието “справедливост” е всякога свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, както и на общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитието на обществото. Това разбиране е обусловено от 3 обективните икономически условия в страната, индиция за които са нормативно определените лимити на застрахователните покрития.

Вярно е, че по делото е установено, че от 2014 г. ищцата се е установила за постоянно в Германия заедно със съпруга и децата си, докато майка е останала да живее в България. Вярно е, че ищцата има свое семейство, за което полага грижи. В същото време чрез показанията на свид. Я. се установява, че между ищцата и нейната майка са съществували близки отношения, основани на обич и внимание. Независимо от различното им местоживеене те са останали в постоянна връзка. Децата на ищцата са прекарвали ваканциите си при баба си, ищцата и семейството прекарвали един месец през лятото в България, както и коледните празници. Ходели заедно с майка си на почивка, отбелязвали заедно семейни празници.

Планирали след пенсионирането починалата при инцидента В. да заживее при дъщеря си, за да помага с децата. Ищцата преживявала тежко смъртта на майка си, изпитвала голяма болка и още не можела да приеме, че я няма.

При така установени факти и съобразявайки икономичеески условия в страната към 2023 г., индиция за които са лимитите на застрахователните обезщетения, съдът приема, че обезщетение за неимуществени вреди в размер на 150 000 лв./76 693,78 € е справедливо.

Неоснователно е оплакването на въззивника, че окръжният съд неправилно не намалил обезщетението на осн. чл. 51, ал. 2 ЗЗД – поради съпричиняване на вредите от пострадалата.

В тази връзка следва да се вземе под внимание формираната казуална съдебна практика на ВКС, основана на ППВС № 17/1963 г. и ТР № 1/23.12.2015 г. по т. д. № 1/2014 г. на ОСТК, например: решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ІІ ТО, решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/12 г. на ІІ ТО, решение № 151/12.11.2010 г. по т. д. № 1140/11 г. на ІІ ТО, решение № 169/02.10.2013 г. по т. д. № 1643/12 г. на ІІ ТО, решение № 16/04.02.2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на І ТО, решение № 92/24.07.2013 г. по т. д. № 540/12 г. на І ТО, решение № 256/21.04.2015 г. по т. д. № 3557/2013 г. на I ТО, решение № 36/02.05.2019 г. по т. д. № 1354/2018 г. на II ТО, решение № 137/20.11.2020 г. по т. д. № 1775/2019 г. на II ТО, и др. Според нея, за да бъде намалено на основание чл. 51, ал. 2 ЗЗД дължимото обезщетение, приносът на пострадалия следва да бъде надлежно релевиран от застрахователя чрез защитно възражение пред първоинстанционния съд и да бъде доказан по категоричен начин при условията на пълно и главно доказване от въвелата възражението страна. Изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл.

51, ал. 2 ЗЗД не може да почива на предположения, а следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за реализиране на вредоносния резултат. Намаляване размера на обезщетението може да се извърши въз основа на комплексна преценка относно степента на каузалност на действията, както на делинквента, така и на пострадалия. Преценка е необходима и относно степента на тяхната обективна вредоносност.

4

В случая въвелата възражението за съпричиняване страна, ответникътзастраховател, не е провела пълно и главно доказване на конкретните действия, извършени от пострадалата и тяхната обективна вредоносност.

Установено е по делото чрез САТЕ, че починалата е предприела пресичане на пътното платно на установеното за това място – на обозначена пешеходна пътека и в правилния момент – след подаден разрешителен/зелен сигнал от светофарната уредба. В момента, в който тя е предприела преминаване по пешеходната пътека, намиращият се вляво от нея товарен автомобил се е придвижил напред, но все още не е бил предприел завой надясно. За да избегне качване на задната част на дългата товарна композиция върху тротоара, водачът е придвижил същата напред, успоредно на движението на пешеходката и едва когато жената е била по средата на платното, е предприел завой надясно, като по този начин съгласно влязлата в сила присъда по нохд № 225/2024 г. на БОС е нарушил чл. 5, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 1, чл. 25, ал. 1 и чл.

119, ал. 1 и ал. 4 ЗДвП.

Съгласно чл. 119, ал. 5 ЗДвП “при пътнотранспортно произшествие с пешеходец на обозначена пътна маркировка "пешеходна пътека", когато водачът е превишил разрешената максимална скорост за движение или е нарушил друго правило от Закона за движението по пътищата, имащо отношение към произшествието, пешеходецът не се счита за съпричинител за настъпване на съответното произшествие”. Хипотезата на правилото е изпълнена: осъществило се е ПТП на обозначена пешеходна пътека, при което водачът на автомобила е нарушил посочените по-горе разпоредби на ЗДвП и това е станало причина за произшествието. Съпричиняване от страна на пешеходеца в този случай няма. Няма следователно и основания за намаляване на застрахователното обезщетение.