Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 212 от 27.02.2024, Окръжен съд - Бургас

Съд
Окръжен съд - Бургас
Дело
Въззивно гражданско дело 1967/2023
Вид
Решение № 212
Подписан
27.02.2024
В сила
30.04.2024
Състав
Албена Янчева Зъбова Кочовска, Таня Димитрова Евтимова, Радостина Петкова Иванова

Цитирани разпоредби

  • чл.250 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.259, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.345 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.40 · Закон за устройство на територията
  • чл.40, ал.1 · Закон за устройство на територията

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 212 гр. Бургас, 26.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, VI ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Янч. Зъбова Кочовска

Членове:

Таня Д. Евтимова

Радостина П. Иванова при участието на секретаря Станка Д. Чавдарова като разгледа докладваното от Таня Д. Евтимова Въззивно гражданско дело № 20232100501967 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Предмет на въззивна проверка е решение № 196/29.09.2023г., постановено по чл.250 от ГПК от Районен съд –Поморие по гр. д. № 20222160100177. С това решение съдът оставя без уважение молбата на съделителя С. Т. Т., ЕГН: ********** за допълване на решение № 135/02.06.2023г. с диспозитив за допускане на делба при условията на чл.345 от ГПК по отношение на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Поморие.

Подадена е въззивна жалба от С. Т. Т. против решение № 196/29.09.2023г.

Жалбоподателят твърди, че е допусната делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** без да се отчете факта, че този имот представлява първи етаж от източен близнак на двуетажна двуфамилна жилищна сграда – тип близнак, в която липсва тоалетна – баня и склад и която не представлява самостоятелно жилище съгласно чл.40 от ЗУТ. Жалбоподателят оспорва отказът на съда да допусне делбата на този обект при условията на чл.345 от ГПК. Той подчертава, че искането да се допусне до делба самостоятелния обект при условията на чл.345 от ГПК е направено своевременно и се основава на факта, установен в хода на производството, че този имот няма самостоятелен вещноправен статут като жилище, а представлява част от еднофамилна двуетажна жилищна сграда – източен близнак, на втория етаж от който се намират кухня и тоалетна и който втори етаж е изключителна негова собственост на друго основание. Поради това, наследственият на страните имот, индивидуализиран като самостоятелен обект в сграда на първия етаж, ведно с прилежащата площ от терена, е съсобствен за съделителите – сънаследници с трето лице - жалбоподателя – съделител в качеството му на изключителен собственик на втория етаж от сградата. Жалбоподателят заявява, че правото на собственост върху самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр.

Поморие е придобито от общата на страните наследодателка Д.С.А. по силата на съдебна спогодба, одобрена от Районен съд – Поморие с решение № 14.06.1982г. по гр. д. № 1

407/1981г. Обстоятелството, че този обект не е самостоятелен такъв, се установява от представените по делото писмени доказателства и от съдебно-техническата експертиза. С.

Т. прави възражение за нищожност на съдебната спогодба и подчертава, че съдът се произнася служебно за това. Той анализира приложимите във времето строителни правила и норми за обособяването на едно жилище като самостоятелно и заключава, че спорният самостоятелен обект не е такъв. Въз основа на тези оплаквания, Т. иска от въззивната инстанция да отмени решението в частта, в която е допусната делба на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Поморие при равни квоти за страните, да прогласи нищожността на съдебна спогодба, одобрена от Районен съд – Поморие с решение от 14.06.1982г. по гр. д. № 407/1981г. и да допусне до делба самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Поморие при изричното съобразяване, че се касае за етаж от двуетажна еднофамилна жилищна сграда – източен близнак, чийто втори етаж е изключителна собственост на ищеца по делото на основание сделка или давностно владение, т.е. да се допусне делба на обекта, ведно със съответната част от общите части и прилежащата част от терена между страните по делото при равни дялове за всеки от тях (по ¼ идеална част), но при условията на чл.345 от ГПК.

Въззивната страна се представлява в съдебно заседание от адвокат Т. от БАК, която оттегля жалбата против основното решение и поддържа основанията за отмяна на допълнителното решение. Адвокат Т. подчертава, че основното оплакване е за допускане на делба при условията на чл.345 от ГПК.

Ответните страни С. Т. С. и С. Т. Т. подават писмен отговор, в който твърдят, че според съдебно-техническата експертиза обектът с идентификатор *** по КККР на гр. Поморие е самостоятелен такъв и така е отразен в кадастралната карта.

Ответниците оспорват искането на жалбоподателя за приложение на чл.345 от ГПК и искат от съда да потвърди първоинстанционното решение. Ответните страни не представят писмен отговор на жалбата против допълнителното решение.

Въззиваемите страни не се представляват в съдебно заседание.

Като взе предвид твърденията на страните и събраните по делото доказателства, Бургаският окръжен съд намира за установено следното:

І. ФАКТИ:

Т.В.Т.., бивш жител на гр. Поморие сключва брак с Д.С.А. на 28.01.1962г.

(удостоверение за сключен граждански брак, издадено от Община Поморие на 28.09.2006г.) На 15.10.1964г. Т. купува ½ идеална част от дворно място, представляващо парцел ХV в кв.138 по плана на гр. Поморие, цялото с площ от 736 кв.м. (нотариален акт № 132, том І, дело № 247/15.10.1964г. на Поморийски районен съдия).

По врече на брака, Т.Т. и Д.А. построяват в имота източен близнак на два етажа от двуетажна двуфамилна жилищна сграда (факт, който се твърди от ищеца и не се оспорва от ответните страни). Западният близнак от двуфамилната сграда е собственост на наследниците на Ж.М.Ж..

През 1981г. Т.Т. и Д.А. се развеждат (удостоверение № 1243/10.10.2006г., издадено от Окръжен съд – Бургас).

С решение от 14.06.1982г., постановено по гр. д. № 407/1981г., изграденият по време на брака източен близнак от сградата е поделен между страните, в резултат на което Т.В.Т.. става изключителен собственик на жилището, изпълнено на втория етаж, ведно с баня в двора, ½ идеална част от общото стълбищно помещение, западната стая от незаконно построена в двора стопанска постройка – необитаема, ½ от подобренията в двора и 198/729 кв.м. идеални части от дворното място (протокол от 14.06.1982г., с който е одобрена съдебна спогодба по гр. д. 407/1981г. по описа на Районен съд – Поморие). Д.А. става изключителен собственик на първия етаж от сградата, дворен клозет, ½ от стълбищното помещение, източна стая на площ от 9 кв.м., пригодена за живеене от незаконно изградената в двора 2 стопанска постройка, ½ идеална част от подобренията в двора и 198/729 кв.м. идеални части от дворното място.

Д.С.А. умира на 09.02.2005г. и оставя за наследници: С. Т. Т. – син, С. Т. С. – дъщеря, В. Т. Т. – син и С. Т. Т. – син.

На 22.02.2006г. В. Т. Т. купува 56,67/710 кв.м. идеални части от дворното място, представляващо УПИ ХІІІ-2112 в кв.138 по действащия план на гр. Поморие (нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 189, том І, рег.№ 601, дело № 171/22.02.2006г. на нотариус с рег.№ 289 в регистъра на НК).

На същата дата, Т.В.Т.. продава на сина си В. Т. Т. собствените си 177,50/710 кв.м. идеални части от дворното място (нотариален акт за покупко-продажба № 190, том І, рег.№ 602, дело № 172/22.02.2006г. на нотариус с рег.№ 289 в регистъра на НК).

С нотариален акт № 32, том VІІІ, рег.№ 3125, дело № 1372/30.08.2006г., съставен от нотариус с рег.№ 289 в регистъра на НК Т.В.Т.. е признат за собственик по давностно владение на следния недвижим имот, находящ се в гр. Поморие, област Бургаска, ул. „Димо Хаджидимов“ № 37, а именно: втори жилищен етаж, състоящ се от две спални, дневна, кухня – бокс и санитарен възел, заедно с използваемото подпокривно пространство, обособено като склад от двуетажна масивна жилищна сграда, застроена на площ от 75 кв.м., представляваща източен близнак, построен в УПИ ХІІІ-2112 в кв.138 с площ от 353 кв.м.

На 13.09.2006г. Т.В.Т.. продава на В. Т. Т. вторият жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда - източен близнак, заедно с използваемото подпокривно пространство обособено като склад (нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 169, том VІІІ, рег.№ 3357, дело № 1502/13.09.2006г. на нотариус с рег.№ 289 в регистъра на НК).

С решение № 62/18.01.2008г., постановено по гр. д. № 182/2007г., Районен съд – Поморие приема за установено по отношение на С. Т. Т. и С. Т. С., че В. Т. Т. и съпругата му С.И.Т. не са изключителни собственици на подпокривно пространство, представляващо обща част от двуетажна масивна жилищна сграда, застроена на площ от 75 кв.м., представляваща източен блицнак, построена в УПИ ХІІІ-212 в кв.138 по плана на гр.

Поморие.

На 10.09.2008г. В. Т. Т. и съпругата му С.И.Т. продават на С. Т. Т. втори жилищен етаж, състоящ се от две спални, дневна, кухня – бокс и санитарен възел със застроена на площ от 75 кв.м. от двуетажна масивна жилищна сграда, представляваща източен близнак, ведно със съответните идеални части от общите части на сградата,построена в УПИ ХІІІ2112 в кв.138 с площ от 353 кв.м. и със съответните части от правото на строеж върху поземления имот.

Т.В.Т.. умира на 19.03.2021г. и оставя за наследници С. Т. Т.– син, С. Т. С. – дъщеря, В. Т. Т. – син и С. Т. Т. – син.

На 01.04.2022г. С. Т. Т. предявява против С. Т. Т., С. Т. С. и В. Т. Т. иск за делба на недвижимите имоти, оставени в наследство от тяхната майка Д.С.А., както следва: 1) самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***, представляващ първи етаж от еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, с предназначение жилище – апартамент с площ от 64,08 кв.м., тераса с площ от 6,72 кв.м. и 13,54 кв.м. идеални части от общите части на първо ниво; 2) източна стая от незаконно построена стопанска постройка с идентификатор *** с площ от 9 кв.м. и 3) 198/729 кв.м. идеални части от дворното място, представляващо поземлен имот с идентификатор *** по КККР на гр. Поморие при дялове по ¼ идеална част за всеки от съделителите. В исковата молба, С. Т. описва изложените по-горе факти и пояснява, че след смъртта на бащата В. Т. първият етаж от къщата е необитаем. Ищецът твърди, че е придобил сграда с идентификатор *** като складово помещение към неговото жилище с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 169, том VІІІ, рег.№ 3357, дело № 1502/13.09.2006г. на нотариус с рег.№ 289 в регистъра на НК или по силата на давностно владение, упражнявано от 13.09.2006г. първоначално чрез праводателите му В. и Стаматка Т.и, а впоследствие от него.

3

Ответните страни С. Т. С. и С. Т. Т. представят писмен отговор, в който твърдят, че първият етаж от къщата и тоалетната на двора представляват един обект. Ответниците оспорват твърдението на ищеца, че е придобил за себе си правото на собственост върху сграда с идентификатор ***. Те искат да се допусне делба и на други съсобствени помежду им имоти, оставени в наследство от общия наследодател Д.С.А., а именно: нива с площ от 3 337 кв.м., находяща се в землището на гр. Поморие, местността „Пчелина“, лозе с площ от 1 069 кв.м., находящо се в гр. Поморие, местността „Лахана“ и нива с площ от 3 099 кв.м., находяща се в землището на гр. Поморие, местността „Бадемите“.

Ищецът С. Т. Т. представя писмено становище, в което оспорва твърдението на ответниците, че съделителят С. Т. е правил подобрения в процесния имот и се е грижил за някои от съделителите. Той посочва, че съществуващата тоалетна в двора е премахната и не се противопоставя да се допусне делба на земеделските имоти, посочени в отговора на исковата молба.

В хода на първоинстанционното производство са събрани показанията на свидетелите С.И.Т. и Г.К.Д.. Свидетелката твърди, че е живяла в къщата от 2006г. – 2007г. на първия етаж. Тя посочва, че в къщата не е имало баня и тоалетна. Съпругът й, В. Т. е извършил ремонт на пристройката, „залепена“ до къщата, чието първоначално предназначение е било баня, в резултат на което всички започват да я използват. Т.а твърди, че подобрения в имота е извършвал само С. Т., който в момента живее със съпругата си на втория етаж. Според свидетелката, първият етаж е в окаяно съС.ие и не се използва към настоящия момент.

Свидетелят К. заявява, че С. е живял на втория етаж, който е освободил по настояване на С. през 2007г. На първия етаж са живели двамата му братя, майка му и баща му. В къщата не е имало тоалетна. Тя е била в двора като самостоятелна постройка. Банята е била до антрето. Други постройки не е имало. С.