Решение № 185 от 09.10.2026, Районен съд - Харманли

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 185 гр. Харманли, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. Г.А при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. И.А като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. Г.А Административно наказателно дело № 20265630200277 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалбата на Б. Ц. Б., ЕГН ********** от с. О. к. против Наказателно постановление №24-0271-001138 от 10.03.2025г. на Началник група в ОД МВР Хасково, РУ Харманли. Счита, че атакувания акт е неправилен,необоснован и постановен при наличие на съществени процесуални нарушения в административно наказателното производство.

С Решение № 2291/02.06.2026г.,постановено по КАНД № 452/2026 по описа на АС Хасково е отменено Решение № 39/26.02.2026,постановено по АНД № 548/2025 по описа на РС Харманли и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав.

В съдебно заседание, жалбоподателят редовно призован не се явява.Представлява се от процесуален представител – адв.Д.А., който поддържа жалбата и доразвива доводите в нея, отново моли за отмяна на процесното НП и за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна –Началник ГРУПА РУ Харманли при ОДМВР Хасково, редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не се представлява. Същия е изложил становището си обективирано в Писмо №271000-9050/30.10.2025г.,с което отправя искане за потвърждаване на акта.

Контролиращата страна РП Хасково,ТО Харманли,редовно призована не се явява представител.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните изводи:

От фактическа страна:

С обжалваното Наказателно постановление № 24-0271-001138 от 10.03.2025г. на Началник на група в ОДМВР Хасково, РУ Харманли, издадено въз основа на АУАН сер. АД № 1138/23.12.2024г. на жалбоподателя на основание: - чл.175 ал.1 т.4 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. (102.26 евро) и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца и на основание чл. 183, ал. 2 т.3 пр. 1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание 1

"Глоба" в размер на 20 лв. (10.23 евро); за това, че: "На 17.10.2024г. в 02.25ч. в гр. Харманли, като водач на лек автомобил Крайслер Гранд Вояджер с ДКН *******, при обстоятелства: В гр. Харманли, на ул. "Ханска" срещу хотел „Хеброс“ до бившия нощен клуб „Али Баба“ в посока на движение ул.“Никола Петков“, управлява лек автомобил Крайслер Гранд Вояджер с ДКН *******, собственост на Ц. В. Б.а ЕГН **********, след подаден светлинен и звуков сигнал от служител на РУ Харманли, чрез служебен автомобил с надпис „Полиция“ не спира плавно в най-дясната част на платното движение, а подава рязко газ и се отправя по ул.“Н.Петков“ в посока към ул.“Васил Левски“, с което осуетява полицейска проверка.

Водача не спира на пътен знак Б2 „Стоп“ на кръстовището на ул. „Никола Петков“ към ул.“Васил Левски“ като продължава движението си посока местност „Старите лозя“ нарушение на чл.6 т.1 отЗДвП .

АУАН е съставен във връзка с преписка №271р30486/24г.

От правна страна:

Жалбата е подадена от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.НП е връчено на 03.10.2025г.,а жалбата е подадена 20.10.2025г.. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана.

По доказателствата:

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните и проверени доказателства по делото.Разпитани са свидетелите Б.–актосъставител и свидетели по акта –И. и К..

Събрани са писмени доказателства: Наказателно постановление № 24- ***/10.03.2025г.;

Акт за установяване на административно нарушение

№АД/430620/23.12.2024г.; Заповед №8121з-1632/02.12.2021г.; Заповед за назначаване на държавен служител на длъжност в МВР; Формуляр за изготвяне на Длъжностна характеристика рег.№3286р-44934/07.09.2023г.; Типова длъжностна характеристика; Заповед №8121К-1097/31.03.2015г.; Копие на структурите числящи се към РУ Харманли; Докладна Записка №271р-30486/23.10.2024г.; Докладна Записка №271р-4419/17.02.2025г.; Копие на Справка №271р-4420/17.02.2025г.; Покана с рег.№271000-10369/30.10.2024г.; Справка за нарушител водач;

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи: Разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган. АУАН е издаден извън срока по чл.34 ал.1 б.В от ЗАНН.Съгласно посочената разпоредба: Не се образува административно-наказателно производство, а образуваното се прекратява, когато:в) това е предвидено в закон или указ.(Доп. – ДВ, бр. 51 от 2022 г., бр. 54 от 2025 г.) Не се образува административно-наказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението.Законодателят е предвидил срок от три месеца от установяване на нарушителя или една година от извършване на нарушението.В случая е налице първата хипотеза.Нарушителя е установен,видно от Докладна записка рег.№30486 / 23.10.2024г.–стр.17 от АНД 548/2025.Съда приема,че това е датата,на която е установен нарушителя и от тази дата тече срока за съставяне на АУАН.Срокът е изтекъл на 23.01.2025г.След изтичането му е съставен АУАН-12.02.2025г.До този извод съда достигна преценяйки,че на тази дата е връчено на жалбоподателя.Неясни нелогични и в някои пунктове липсващи бяха свидетелските показания за датата на 2 съставяне и дали жалбоподателя е присъствал.Св.К. твърди,че акта е съставен в присътвието на актосъставителя и свидетелите-„Мисля,че няколко пъти ходи до с. О. к. да му го връчва“., а в последствие заявява,че“акта беше написан,но го предяви на нас,когато бяхме на работа и ни прочети какво е написал“.Св.И. не се спомня.Поради това е следвало АНО,да не издава НП,а да прекрати преписката.Освен неспазването на сроковете се установяват и други съществени пороци при съставянето и връчването на акта.

От събраните доказателства не се установява безспорно кой е извършителя на процесното деяние и неговата вина.

В тежест на АНО е да докаже с допустимите, необходими и относими доказателства твърдяното за извършено административно нарушение, че то е извършено от лицето, посочено като нарушител, при това виновно, тъй като именно наказващият орган е субектът на административно-наказателното обвинение.

В конкретния случай от доказателствата, не може да се направи обоснован извод, че именно жалбоподателя е извършил противоправното деяние и на същия да бъде ангажирана административно-наказателна отговорност.Неустановена е останала и собствеността на МПС.Единственото сигурно е,че жалбоподателя не е собственик.В този случай е следвало собственика на ППС на основание чл.188 от ЗДвП е следвало собственика да декларира кой е управлявал автомобила на16/17.102024г.

Относно второто нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП ,за което на основание чл. 183, ал.

2, т. 3, пр. 1 от ЗДвП е наложено наказание, а именно несъобразяване с пътен знак Б2 „Стоп“.

Наличието на пътен знак Б2 на посоченото кръстовище към датата на нарушението, за коя посока на движение е действал той, от какво място и при какви условия полицейските служители са възприели преминаването на автомобила, както и дали при данните за нощно време, движение с висока скорост и последване от полицейски автомобил възприятията на свидетелите са достатъчни за несъмнен извод относно осъществяването на това нарушение.

Липсва и преценка дали описанието в НП съдържа всички съставомерни белези на вмененото нарушение по чл. 6, т. 1 от ЗДвП във връзка с конкретния пътен знак Б2.

От събраните по делото доказателства се установява, че на посочените в НП време и място – Б. е санкциониран за нарушение по чл.103 от ЗДвП. Разпоредбата предвижда, че при подаден сигнал за спиране от контролни органи водач на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най – дясната част на платното за движение или на посоченото от представителят на службата за контрол място. Чл. 103 от ЗДвП не съдържа конкретизация на понятието „подаден сигнал за спиране“, поради което тази разпоредба препраща към разпоредбата на чл. 170 ал. 3 от ЗДвП. Според нея контролният орган трябва да подаде своевременно ясен сигнал за спиране със стоп - палка, при който за водача на ППС да е оформено убеждението, че този своевременно подаден ясен сигнал за спиране е предназначен за него, след което следва задължението да спре най-вдясно на пътното платно или на посоченото от контролния орган място. През нощта сигналът за спиране може да бъде подаден и с описваща полукръг червена светлина, като униформен полицай може да спира пътните превозни средства и чрез подаване на сигнал само с ръка. Сигнал за спиране може да бъде подаден и от движещ се полицейски автомобил или мотоциклет. За да е осъществен съставът на нарушението по чл. 103 от ЗДвП следва да е подаден своевременен и ясен сигнал за спиране от контролен орган, който да е предназначен за конкретния водач на ППС, като въпреки възприетия сигнал водачът да не е изпълнил задължението си да спре 3 плавно в най-дясната част на пътното платно или на посочено от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите разпореждания.

В случая от събраните по делото доказателства не се установява да е подаден своевременно ясен сигнал за спиране със стоп – палка, съгласно чл. 170, ал. 3 от ЗДвП, вкл. от движещ се полицейски автомобил. Звуковият и светлинен сигнал не са сред предвидените възможни варианти за спиране от контролния орган, тъй като звуковият сигнал не сочи, че водачът на конкретно ППС следва да намали скоростта и да спре на указано място.

Светлинният сигнал не може да удостовери задължение за водач на ППС да спре за проверка - този вид сигнал означава, че е в действие специален автомобил, което задължава другите водачи на ППС да отбият и да създадат условия за преминаване на този автомобил със специален режим на движение. Съгласно действащата правна уредба, подаването на светлинен и звуков сигнал обозначава полицейският автомобил като автомобил със специален режим на движение. При подаване на такъв сигнал възникват задължения за останалите водачи за осигуряване на безпрепятствено преминаване на автомобила със специален режим на движение (чл. 104, ал. 1 от ЗДвП), както и задължение за пешеходците да освободят платното за движение (чл. 115, ал. 2 от ЗДвП). Всички тези задължения са различни от тези, възникващи при подаден сигнал за спиране по чл. 103 от ЗДвП.

Следователно подаването на светлинен и звуков сигнал от автомобил със специален режим на движение не може да бъде приравнено на сигнал за спиране по смисъла на ЗДвП.

По делото безспорно е установено, че по никакъв друг начин на жалбоподателя не е подаван сигнал за спиране от полицейските служители. Отделно от така изложеното съгласно чл.207 от Правилника за прилагане на ЗДвП, сигнал за спиране от движещ се полицейски автомобил се подава чрез постоянно светещ или мигащ надпис "Полиция-Спри!". По делото липсват данни да е бил подаден точно такъв вид светлинен сигнал с постоянно светещ или мигащ надпис "Полиция-Спри!". Също така по аргумент за противното подаването на светлинен и звуков сигнал от движещ се полицейски автомобил за обозначаване на специалния режим на движение не съставлява сигнал за спиране и не вменява задължение на водача да спре.

От изложеното по-горе неспирането на жалбоподателя при подадения светлинен и звуков сигнал от органите на реда, не може да бъде квалифицирано като отказ да се изпълни нареждане за спиране, подадено от орган за контрол и регулиране на движението.

От всичко изложено съдът намира, че жалбоподателя не е осъществил състава на вмененото му административно нарушение по чл.103 от ЗДвП и неправилно е санкциониран на основание чл.175 ал.1, т.4 от ЗДвП чрез налагане на наказания глоба от 200 лв. и лишаване право да управлява МПС за 6 месеца и за нарушение на чл. 6, т. 1 от ЗДвП на основание чл. 183, ал. 2 т.3 пр. 1 от Закона за движение по пътищата е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 20 лв. (10.23 евро Поради това НП следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.