Решение № 2125 от 16.09.2026, Районен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2125 гр. Бургас, 16.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ при участието на секретаря КАТЕРИНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от АЛЕКСАНДЪР Д. МУРТЕВ Гражданско дело № 20252120106995 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. Победа, ул. Ген.

Владимир Вазов № 3, представлявано от Ц. М., с която се моли съда да осъди О. В. Л., гражданин на ***, БУЛСТАТ ***, род. на **********г, да заплати на ищеца -сумата от 133.94 лева, дължима по издадена фактура от 20.06.2023г., с отчетен период по фактура 04.04.2022г. – 04.04.2023г., както и лихвата от датата на на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението -сумата от 41.02 лева, представляваща с обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода от 21.07.2021г. до датата на подаване на исковата молба.

В исковата молба се твърди, че е налице възникнало облигационно правоотношение с предмет предоставяне на ВиК услуги по отношение на водоснабдяван обект: апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с административен адрес гр. Б., ж.к. ***, с идентификатор ***, със заведена партида в базата данни с аб.№ ***. Сочи се, че в полза на ответницата е възникнало качеството “потребител на ВиК услуги” от момента на придобиване на правото на собственост върху описания водоснабден обект, съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Наредба № 4 от 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи. Твърди се, че съгласно разпоредбата на чл. 8 от Наредба № 4, които правила са част от съдържанието на възникналото между страните по делото облигационното отношение, предоставянето на услугите ВиК се извършва по силата на публично известни Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК оператор /Общи условия/, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които са публично известни и са публикувани на интернет - страницата на водния оператор. В съответствие с клаузата от чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба № 4 за процесния период отчитането на водомера/водомерите на абоната се е осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство, поради което не съществува техническа възможност представител на абоната да положи подпис, каквото задължение е налице при използването на хартиен карнет. Прави се позоваване на чл. 23, 1 ал.1, т.3 и чл. 25 от ОУ. Сочи се, че след всяко отчитане по електронен път, в законоустановения срок са издавани за процесния период данъчни фактури, в чиито реквизити фигурират отчетените водни количества, отчетеният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване, които са одобрени от КЕВР, както следва: фактура № 45398901 от 20.06.2023г. Сочи се, че ответницата е следвало да заплати, но не е заплатила своевременно, задълженията по издадената фактура в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка от тях, съгласно изискванията на чл. 33, ал. 2 от Общите условия, поради което дължи и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Моли се за уважаване на претенциите и присъждане на съдебно-деловодни разноски. Приложени са писмени доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата, чрез назначения й особен представител адв. Ж.

А. е депозирала писмен отговор на исковата молба, с която оспорва предявените искове като неоснователни. Оспорва се размера на изразходеното количество вода, размера на претенцията, както и представените с исковата молба суми. По отношение на последните се излага, че не го обвързват, тъй като не носят неговия подпис. Оспорва се наличието на облигационно отношение между ищеца и ответника, като в тази връзка се излага възражение че същото не се установява от представената справка от Служба по вписвания, тъй като същата не носи подпис на официално длъжностно лице. Твърди се, че не е осъществена реална доставка на твърдяното количество вода от ВиК оператора. Оспорва се и размер на претендираната лихва за забава.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа страна следното:

Представена от ищеца е фактура № 0045398901 от 20.06.2023г., неносаща подписа на издател и получател на описаните в нея услуги, както и справка – извлечение за водоснабден обект в гр. Б., ж.к. ***, ул. ***, представляващ обект имащ сезонен характер на ползване, с титуляр на партиза О. В. Л.. В нея е посочено, че показанията са отчетени от клиента, като за периода от 04.04.2022г. до 04.04.2023г. са отчетени като изразходвани 35 куб.м. вода.

Представен е нотариален акт за продажба на недвижим имот от 11.10.2012г., видно от който ответницата О. В. Л. е закупила процесния имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *** по КККР на гр. Б., с административен адрес гр. Б., ж.к.

***, ул. ***.

Представена е справка № 924712/01.07.2025г. издадена от Служба по вписванията гр.

Б., от която се установява, че ответницата е продала описания по-горе недвижим имот на лицето Я. С. Б. по силата на нотариален акт от 06.04.2023г.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявените искове са с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

За да бъде уважен предявеният иск за главница, съобразно разпределената доказателствена тежест, ищецът следва при условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно правоотношение между него и ответника, провокирано от договор за предоставяне на ВиК услуги, че е изправна страна по същия и е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от договора, както и размера на дължимото възнаграждение.

Съгласно § 1, ал. 1, т. 2, б. "а" от Допълнителните разпоредби на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (аналогична на чл. 3, ал. 1, т. 1 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи), а също и според представените действащи общи условия за предоставяне на ВиК услуги, потребители са "юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги". Отношенията по ползване на услугите, предоставяни от ищцовото 2 дружество, се уреждат от Наредбата и съгласно публично оповестени общи условия, предложени от оператора и одобрени съответно от собственика на ВиК системата или от регулаторния орган. Съдът намира за безспорно установено обстоятелството, че Общите условия са надлежно разгласени в два вестника - един местен и един национален, поради което имат действие за всички абонати на дружеството. От събраните писмени доказателства по делото се установи, че ответникът е потребител на ВиК услуги по отношение на процесния имот, доколкото е негов собственик, т. е. има качеството на задължено към ищеца лице.

Предмет на установяване в настоящото производство е дължимостта на задълженията по издадената фактура за процесния период. Титуляр на партидата на водомера в процесния период е ответницата, видно от събраните доказателства. Според съда е спазена процедурата на чл. 39, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2014 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на ВиК системи.

Противно на наведените от особения представител възражения, съдът намира, че правилно е начислено и калкулирано потребеното количество вода в процесния период.

Видно от събраните по делото писмени доказателства - фактури, справка извлечение, липсата на отправени възражения от страна на ответницата по смисъла на чл.40, ал.2 от Наредба № 4, имотът е бил водоснабден в процесния период и към него е била доставяна вода, като за размера на доставеното количество вода свидетелства извлечението от електронния карнет на индивидуалния и централния водомер. Видно от представеното извлечение, ответницата се е възползвала от възможността за “самоотчет” и за относимия за периода отчет сама е предоставила данните от измервателния си уред, което само по себе си представлява признание за съществуващото правоотношение между страните и реалното потребление на вода в посочения обем.

Съдът намира за неоснователно и възражението на ответника за негодност на представените от ищеца писмените доказателства. Това е така, тъй като годността на издадената фактура не е обвързана от наличието на подпис на получателя на услугата, нито е необходимо тя да е осчетоводени в неговото счетоводство. Закон за счетоводството предвижда изричните реквизити, които следва да притежават фактурите, като представените в настоящия процес такива изпълняват изискванията на този специален закон. Освен това дори да се приеме, че фактурата не е издадена в съответствие с изискванията на закона, това не променя факта, че по делото бе установено, че процесните ВиК услуги са предоставени на ответното дружество.

Въз основа на изложеното по-горе следва да се приеме, че ищецът е изправна страна по договора, а за ответника е възникнало задължение за заплащане на консумираната вода.

След като не е изпълнил поетото от него задължение по договора, той се явява неизправна страна и това е основание за ангажиране на отговорността му по отношение на ищеца за сумите, претендирани с исковата молба, представляващи задължение по фактура, издадена на 20.06.2023г. за отчетния период от 04.04.2022г. до 04.04.2023г.

Предвид горното съдът намира, че така предявената искова претенция е основателна и като такова следва да бъде уважена в цялост.

Тъй като искът за главница е основателен, то следва да се приеме, че основателен се явява и акцесорният иск за присъждане на обезщетение за забава, тъй като съобразно направените от съда изчисления в онлайн калкулатор, същото възлиза в размер над претендирания, а именно в размер на 41, 29 лв .

По разноските:

При този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски, за които в законоустановения срок е представен списък по реда на чл.80 от ГПК.

Съгласно същия, ищецът претендира разноски в размер на 51, 13 евро за заплатена държавна такса, депозит за особен представител в размер на 102, 26 евро, както и 205 евро за юрисконсултско възнаграждение. Настоящият състав намира, че в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сумите така, както са претендирани, с изключение на юрисконсултското възнаграждение, което следва да се определи в размер на 100 евро.

3

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА О. В. Л., гражданин на ***, БУЛСТАТ ***, род. на **********г, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. Победа, ***, представлявано от Ц. М., сумата от 133.94 лева (с равностойност в евро от 68,48 евро), дължима по издадена фактура от 20.06.2023г., с отчетен период по фактура 04.04.2022г. – 04.04.2023г., както и лихвата от датата на на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението сумата от 41.02 лева (с равностойност в евро от 20,97 евро), представляваща обезщетение за забавено плащане върху главницата, дължимо за периода от 21.07.2021г. до датата на подаване на исковата молба.

ОСЪЖДА О. В. Л., гражданин на ***, БУЛСТАТ ***, род. на **********г, да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ж. к. Победа, ***, представлявано от Ц. М., сторените в производството съдебно-деловодни разноски в размер на 253, 39 евро.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4