Решение № 423 от 21.03.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 423 гр. София, 21.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-24, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Милена Богданова при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Милена Богданова Търговско дело № 20221100902161 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 365 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба с вх. № 80265/25.11.2022г., подадена от „ЦЕНТРАЛНА КООПЕРАТИВНА БАНКА” АД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:гр. София, „бул. „*******, срещу „БЪЛГАРСКА. АГЕНЦИЯ ЗА Е.З.” ЕАД, с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „******* Предявен е за разглеждане иск по чл. 208 КЗ (отм.), вр. § 22 от ПЗР на КЗ за заплащане на сума в размер на 380 000 лв. (триста и осемдесет хиляди лева), представляваща възникнало вземане за заплащане на застрахователно обезщетение, въз основа на сключен с ответника договор – рамкова полица № Д0М010800862 от 28.01.2008г., и настъпило в рамките на неговото действие застрахователно събитие, състоящо се в просрочване на изискуемо и безспорно задължение за главница и договорна лихва на длъжника – „М.И. ООД, произтичащо от договор за кредит овърдрафт №79400РО-АА-1160 от 31.07.2008г., ведно със законната лихва върху заявеното вземане дължима за периода, считано от 25.11.2022г. (датата на завеждане на ИМ в съда)до окончателното му изплащане.

В исковата молба се твърди, че между ищеца и ответника е сключен договор за застраховка по рамкова полица от Д0М010800862 от 28.01.2008г. Към застрахователната полица били подписани 12 бр. допълнителни споразумения. Срокът на валидност на полицата и допълнителните споразумения към нея бил до 24.00 часа на 22.10.2017г. Страните били договорили помежду си, че покрити рискове ще бъдат търговски рискове от неплащане на изискуема и безспорна сума по кредит, в това число по овърдрафт, или на отделна погаситела вноска по него, дължащо се на забавяне на плащането от страна на длъжник за период по-дълъг от периода на 1 изчакване илинеплатежоспособност или обявяване в несъстоятелност на длъжника със съдебно решение при условие, че вземанията на застрахования по договора за кредит са включени в списъка на кредиторите на длъжника. Уговорили, че размерът на застрахователно обезщетение ще бъде в размер на 95% от съответния кредитен лимит (главница и договорна лихва).

Твърди, че на 31.07.2008г. е сключил с „М.И. ООД договор за кредит овърдрафт №79400РО-АА-1160 за сума в размер на 400 000лв. Кредитът бил застрахован с рамковата полица, посочена по-горе.

Ищецът сочи, че длъжникът бил изпаднал в забава на задължението си за плащане, поради което на 16.12.2011г.с декларация ищецът бил уведомил ответника за неизъплението на кредита. По-нататък, на 04.01.2012г. ищецът уведомил ответникаиза намерението му да обяви кредита за предсрочно изискуем.Допълва, че междувременно били предприетидействия за събиране на вземането – ищецът се бил снабдил с изпълнителен лист по заповед за незабавно изпълнение срещу длъжника и поръчителите; било образувано изпълнително дело; били предприети действия срещу авалистите по запис на заповед, издаден като обезпечение по кредита.

Поддържа, че на 17.04.2012г. се обърнал към застрахователя с претенция за заплащане на застрахователно обезщетение на щета в размер на 380 000 лв. (триста и осемдесет хиляди лева), към която бил приложил всички изискуеми документи, обуславящи изплащането му. В отговор на предявената претенция, ищецът твърди, че на 22.01.2015г. ответникът бил направил към него изрично писмено признание, че застрахователната претенция е дължима от ответника, но плащането щяло да бъде извършено след изчерпване на възможностите в производството по принудително изпълнение срещу длъжника – за останалия непогасен размер на дълга. Счита, че това изявление представлява изменение в условията на застрахователния договор между страните, поради което бил продължил действията по принудително изпълнение срещу длъжниците по кредита-овърдрафт.

На 30.06.2021г. ищецът бил отправил покана до ответника за доброволно плащане на предявената претенция, в отговор на която с писмо от 08.07.2021г. ответникът бил отказал плащане. На 15.08.2022г. банката отново била поискала плащане на дължимото се според нея застрахователно обезщетение.

Ответникът в отговор на исковата молба, подаден в срока по чл. 367 ГПК оспорва предявения иск, както по основание, така и по размер, като счита, че същият е недопустим, неоснователен и недоказан. Прави възражение за изтекла погасителна давност по чл.197 от КЗ(отм.) / 378, ал. 1 - ал. 6 и ал. 8 КЗ (нов).

Застрахователният договор, Рамкова полица № Д0М010800862/28.01.2008г., бил сключен при действието на КЗ (обн. ДВ. бр. 103 от 23.12.2005г., в сила от 01.01.2006г., отм. ДВ бр. 102 от 29.12.2005г.). Валидността на застрахователния договор била от 00:00 часа на 28.01.2008 г. до 24:00 часа на 22.10.2017г., като същият бил сключен съгласно общи условия за застраховане на кредити и финансирания (последна редакция, приета с протокол №103/15.12.2007г. на Съвет на директорите на БАЕЗ ЕАД). С Допълнително споразумение № 1/28.04.2009г. към рамковата полица бил приет за застраховане и кредитополучателят „М. И.“ ООД с кредитен лимит от 400 000 лева, относим към Договор за предоставяне на кредит овърдрафт №79400РО-АА1160/31.07.2008г. с цел на кредита: построяване на обект „Вилни сгради“ в землището на град Батак с РЗП 3 388.61 кв. м., съгласно сключен договор за строителство и разрешение за строеж №77/06.08.2007г.Валидността на рамковата полица била до 24:00 часа на 22.10.2017 г., който краен срок бил уговорен с първоначалната рамкова полица и не е бил променян с писмена договореност между страните.

Твърди се, че претенцията за застрахователно обезщетение № 2

1201868/17.04.2012г. по настъпилото застрахователно събитие „забава на плащането" била предявена пред застрахователя при действието на отменения Кодекс за застраховане (обн. ДВ. бр.102 от 29.12.2015г.).

Покритите рискове, съгласно чл.5 от приложимите ОУ на БАЕЗ ЕАД, в редакцията им към датата на сключване на процесния договор за застраховка, били:

1. Забавяне на плащането от страна на длъжника за период по-дълъг от периода на изчакване;

2.Неплатежоспособност/свръхзадълженост или обявяване в несъстоятелност на длъжника със съдебно решение при условие, че вземанията на застрахования по Договора за кредит, финансиране и др. са включени в списъка на кредиторите на длъжника.

Сочи, че ищецът в своята претенция за застрахователно обезщетение се позовавал на настъпване на риска „забавяне на плащането" по чл. 5, т. 1 от ОУ.

Твърди, че с декларация за просрочено плащане №1200027 от 04.01.2012г. и съгласно чл.14 ал.1 т.10 от ОУ застрахованият ЦКБ АД уведомил застрахователя за допуснатото от страна на кредитополучателя просрочие по договора за кредит. С изтичането на периода на изчакване, който е 3 месеца, на 04.04.2012г. настъпва застрахователното събитие „забавяне на плащането“ по Договора за кредит и съгласно приложимите ОУ. Била представена и декларация от застрахования от 06.04.2012г. в която се посочвало, че във връзка с дължимата сума по договора за кредит било налице висящо изпълнително дело №51/2012г. по описа на ЧСИ И. Б. - ОС Бургас. С декларация ЦКБ АД се задължило периодично на всеки два месеца, считано от датата на депозиране на претенцията за застрахователно обезщетение да представя на застрахователя в писмена форма информация за развитието на изп.производство.

Твърди се, че от 2012г. до 2022г. ЦКБ АД не било изисквало от БАЕЗ ЕАД никаква информация във връзка с договора за кредит №79400РО-АА-1160/31.07.2008г. и претенция за застрахователно обезщетение 1201868/17.04.2012г.

Ответникът твърди, че с ликвидационен акт №259 от 28.12.2015г. претенцията за застрахователно обезщетение на ищеца била отказана и преписката по ликвидация на щетата била закрита поради изтекла давност.

Заявява, че към датата на депозиране на исковата молба правата на ищеца по застрахователния договор били погасени по давност.

Счита, че не следва да се приема като прекъсване на давността по смисъла на чл.

116, буква „а" от ЗЗД цитираното и приложено към исковата молба писмо изх. № 1500151 от 22.01.2015 г. на изпълнителния директор на БАЕЗ ЕАД относно претенции за изплащане на застрахователно обезщетение по рамкова застрахователна полица на портфейлен принцип №Д0М010800862/28.01.2008г. В писмото БАЕЗ ЕАД нямало признание, на което и да е вземане на ищеца по процесния застрахователен договор. В писмото не бил обективиран никакъв ангажимент или поемане на задължение при определени условия или при изтичането на определен срок да бъде изплащано застрахователно обезщетение.

В допълнителната искова молба банката-ищец поддържа фактическите си твърдения относно съществуването на заявените за присъждане вземания, а така също оспорва твърденията и възраженията на ответника.

В допълнителната искова молба банката-ищец поддържа фактическите си твърдения относно съществуването на заявените за присъждане вземания, а така също оспорва възражението на ответника за настъпила погасителна давност. По отношение на погасителната давност сочи, че ответникът неправилно е приел, че същата е започнала да тече на 04.04.2012г. Твърди, че на 22.01.2015г. БАЕЗ ЕАД с изрично 3 писмо признал пред ЦКБ АД, че дължи плащане по застрахователнатапретенция, като заявил, че ще извърши плащане след изчерпване на възможностите в производството по принудително изпълнение срещу длъжника – за непогасения остатък. Ищецът бил приел, че с това изявление на ответника е настъпило изменение на застрахователния договор относно изискуемостта на сумата, като според него застрахователното обезщетение щяло да се дължи едва след изчерпване на всички способи за изпълнение срещу кредитополучателя. Счита, че доколкото изискуемостта е настъпила след приключване на изпълнителното производство вземането на ищеца към застрахователя не се погасило по давност.

В допълнителния отговор ответникът поддържа възраженията си срещу предявените искове и оспорва твърденията на ищеца.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа страна следното:

Ищецът по делото представя рамкова полица № Д0М010800862/28.01.2008 г., с първоначален срок на покритие от 00:00 часа на 28.01.2008 г. до 24:00 часа на 22.10.2017г. В рамковата полица е предвидено, че застрахователното обезщетение е в размер на 95 %. Застрахователната премия се начислява върху размера на остатъчните салда по всеки един кредит въз основа на издадена от Застрахователя сметка за начислена застрахователна премия, изчислена на базата на месечна справка, подавана от застрахования.

Покритите рискове са търговските рискове съгласно чл. 5, ал. 1 и 2 от Общите условия за застраховане на кредити и финансирания, а именно: т. 1 - забавяне на плащането от страна длъжника за периода по-дълъг от периода на изчакване и т.2 неплатежоспособност/ свръхзадълженост или обявяване в несъстоятелност на длъжника по договор за кредит. Съгласно чл.3, ал.9 от ОУ „Периодът на изчакване“ е период от време, след изтичането на който застрахованият може да предяви пред застрахователя претенция за изплащане на застрахователно обезщетение, като в застрахователната полица е уговорен 3-месечен период на изчакване.

Представено е и допълнително споразумение № 1/28.04.2009г., с което по заявка за застраховане са включени още 40 бр. кредити в застрахователното покритие на процесната полица, в това число и кредитът на „М. И.“ ООД. С допълнителното споразумение срокът на покритие остава непроменен.

Ответникът представя приложимите към застрахователното правоотношение Общи условия за застраховка на кредити и финансирания (ОУ).

В чл.14 от ОУ са заложени задълженията на застрахования. В точка от 1 до 8 са предвидени задължения, свързани с предоставянето на информация и документи на застрахователя от страна на банката във връзка с отпуснатите кредити – суми, условия по договорите, обезпечения, счетоводни извлечения и др.