Решение № 17945 от 02.11.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17945 гр. София, 02.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря ДЕНИЦА Ж. ВИРОНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА Гражданско дело № 20221110114892 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, уточнена с молба с вх. № 155042 от 25.07.2022 г., подадена от Е. В. Т. срещу „Т************* и „*********** Предявен е иск за признаване за установено спрямо ответните дружества, че ищецът не дължи на „Т************* заплащането на сумата от 149,07 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия, и на сумата от 11,93 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, неправилно начислени като дължими за периода от 01.06.2021 г. до 15.03.2022 г., поради погрешно извършено от „***********отчитане на топлинна енергия.

В исковата молба се твърди, че ищецът бил абонат на „Т************* за недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. ********** При годишното изравняване за отоплителен сезон 2020 г. – 2021 г. било извършено неправилно отчитане на топломер № ********* монтиран в спалнята на описания недвижи имот, като били записани 1000 единици повече от реално потребената и отчетена от уреда топлинна енергия. Проверката и подаването на неточни показания било направено от страна на топлинния счетоводител „*********** Ищецът уведомил за така допусната неточност фирмата за дялово разпределение на 10.09.2021 г. и получил устен отговор от служител на дружеството, че грешката щяла да бъде коригирана със сметката за м. октомври 1

2021 г. Това, обаче, не било сторено, а служители на „Т************* уведомили ищеца, че при незаплащане на така фактурираната сума, щяло да се пристъпи към принудителното събиране. Въз основа на изложеното е отправено е искане за уважаване в цялост на исковата претенция и за присъждане на сторените по делото разноски.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответниците за отговор, като с постъпилите в законоустановения срок такива ответните дружества оспорват изцяло предявената искова претенция и молят същата да бъде отхвърлена като неоснователна. Поддържат, че процесното неправилно отчитане на топлинна енергия било своевременно коригирано. Ответникът „***********излага доводи за недопустимост на исковата претенция спрямо дружеството.

В проведеното на 03.10.2023 г. о. с. з. производството по делото е прекратено спрямо „***********поради оттегляне на предявения от ищеца срещу дружеството иск, на основание чл. 232 ГПК.

Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на делото е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните, че Е. В. Т. не дължи на „Т************* заплащането на сумите от 149,07 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия, и от 11,93 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, неправилно начислени като дължими за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г. (съгласно изменение на проекта за доклад в о. с. з. на 03.10.2023 г.), поради погрешно извършено отчитане на топлинната енергия от топломер № ** в недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. ********** Не е спорно между страните обстоятелството, че в периода от 01.06.2021 г. до 15.03.2022 г. ищецът е бил потребител на топлинна енергия в недвижим имот, находящ се в гр. София, бул. ********** дяловото разпределение за потребената в който топлинна енергия се е извършвало от „***********

В производство по предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК ищецът следва да докаже фактите, от които произтича правния му интерес, а в тежест на ответника е установяването при условията на пълно и главно доказване на фактическите обстоятелства, от които произтича отричаното право.

Съгласно принципа за разпределение на доказателствената тежест в процеса, всяка страна носи тежестта да докаже фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК. При предявен отрицателен 2 установителен иск за недължимост на определена сума, какъвто е настоящият казус, кредиторът-ответник по иска трябва да докаже фактите, от които произтича вземането, а длъжникът-ищец – релевираните възражения за недължимост на същото, поради което именно ответникът по отрицателния установителен иск следва да докаже, че вземането е възникнало и съществува. В този смисъл е и константната практика на върховната съдебна инстанция (вж. Решение № 240 от 15.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 1438/2011 г., III г. о.; Решение № 173 от 12.01.2011 г. на ВКС по т. д. № 901/2009 г., I т. о., ТК; Решение № 22 от 27.05.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5260/2013 г., II г. о., ГК).

Съдът намира, че в хода на делото ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване твърдяното от него основание за недължимост на процесните суми, а именно начисляването им в резултат на неправилно отчитане на топлинна енергия.

По делото е прието неоспореното от страните заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира в цялост като логично и компетентно изготвено. Съгласно изложеното в експертизата, за процесния период е извършен редовен отчет на топлинната енергия от фирмата за дялово разпределение, като отразените в него данни за топломер № ********* находящ се в процесния недвижим имот, са 441 топлинни единици (както твърди и ищецът в уточняващата си молба на л. 59 от делото) и именно за това количество потребена топлинна енергия е начислена цена на стойност 66,01 лева. Предвид така установеното от вещото лице, съдът приема, че първоначално допуснатата грешка в отразяването на топлинната енергия по топломер № ** е коригирана своевременно, като за погрешно отразените топлинни единици не е начислявана цена и те не са включени в крайния отчет на топлинната енергия за исковия период, съответно - ответното дружество не е претендирало заплащането им. Това води до извод за недоказаност на твърдяното от ищеца основание за недължимост на процесните суми, поради което предявеният отрицателен установителен иск се явява неоснователен.

Необходимо е изрично да се посочи, че основанието за начисляване на изравнителната сума за процесния отоплителен сезон, възлизаща на -282,54 лева за възстановяване на потребителя, е различно от основанието на предявения иск, поради което не може да обуслови неговата основателност. Сумата за възстановяване е изчислена въз основа на реалния отчет на потребената топлинна енергия в имота на ищеца, възлизаща на общо 1070 топлинни единици, при отразени 441 топлинни единици от топломер № **. Следователно сумата за възстановяване не е резултат от допусната първоначална грешка при отразяването на потреблението на топломер № ********* а се дължи на ежегодното дялово разпределение на топлинната енергия след съпоставка на потребената в съответния и в миналия отчетен период. Така начислената сума за възстановяване от -282,54 лева не подлежи на реално връщане на потребителя, а следва да бъде приспадната от фактурираните месечни задължения през следващия отоплителен сезон, в съответствие с общите условия на „Т************* за 3 продажба на топлинна енергия.

Въз основа на изложените аргументи исковата претенция следва да бъде отхвърлена в цялост като неоснователна.

По разноските:

Предвид изхода на спора по делото, право на разноски ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, като такива му бъдат присъдени в общ размер от 300,00 лева за юрисконсултско възнаграждение и платен депозит за съдебно-техническа експертиза.

Така мотивиран, Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 47-ми състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ в цялост като неоснователен предявения от Е. В. Т., ЕГН:

**********, с адрес гр. ************* срещу „**********, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление гр. **********, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1, предл. 3 ГПК за признаване за установено между страните, че ищецът не дължи на ответника заплащането на сумите от 149,07 лева, представляваща главница за потребена топлинна енергия, и от 11,93 лева, представляваща лихва за забава върху главницата, неправилно начислени като дължими за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2021 г., поради погрешно извършено отчитане на топлинна енергия от топломер № ** в недвижим имот, находящ се в гр.

София, бул. **********

ОСЪЖДА Е. В. Т. , ЕГН: **********, с адрес гр. ************* на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на „**********, ЕИК: ***********, със седалище и адрес на управление гр. **********, сумата от 300,00 лева, представляваща сторени от ответника разноски по делото.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Препис от решението да се изпрати на страните.

На „***********да се връчи препис от протокола от о. с. з., проведено на 03.10.2023 г.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

5