Решение № 3027 от 26.06.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3027 гр. София, 26.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 103 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ при участието на секретаря ДАРИНКА Н. ЦАНЕВА като разгледа докладваното от ЧАВДАР АЛ. КОСТОВ Административно наказателно дело № 20221110214352 по описа за 2022 година при секретаря Даринка Цанева, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 14352 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д – чл. 63 и сл. от Закон за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на доц. д-р инж. А. К. Х. – Ректор на ххх гр. София срещу Наказателно постановление № НП-ПБЗН-СД080/01.08.2022 г., издадено от инж. хххх – Директор на Столична дирекция пожарна безопасност и защита на населението /СДПБЗН/, с което на А. К. Х., на основание чл. 260, ал. 1 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, за нарушение на чл.140, т.2 от ЗМВР.

В жалбата от доц. д-р инж. А. Х. се сочи, че обжалваното наказателно постановление е незаконосъобразно, тъй като същото е немотивирано и не отговаря м пълнота на обективната действителност.

В тази връзка и на първо място в жалбата се посочва отразеното 1 на стр 1, абз. 2 от обжалваното наказателно постановление, а именно, че „Х. като Ректор не е изпълнила писмено разпореждане от протокол с рег. № 560800-123/21.10.2019 г. за резултатите от комплексна проверка, извършена на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, а именно: да се довърши демонтирането на положената, в разрез с изискванията на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите“ горима стенна облицовка по пътищата за евакуация…“, като се твърди че административният орган мотивира заключението си използвайки “аргументите“ посочени в предходно връчения акт за установяване на административно нарушение /АУАН/, в който е посочено: В срок до 30.12.2021 г, удължен до 01.04.2022 г., с писма на Трета РСПБЗН, рег. № 560800-448/29.12.2021 г. и рег. № 560800452/30.12.2021 г., се довърши демонтирането на положената в разрез с изискванията на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна при експлоатация на обектите“. В тази насока и в жалбата се подържа, че твърдението е неточно, като е посочено „положената“ без да е уточнено и конкретизирано какво точно и къде точно е положено въпросното „нещо“ в разрез с нормативните изисквания.

На следващо място в жалбата се твърди, че за отстраняване на стенната облицовка в цялост в административната сграда на хххххх е необходим значителен финансов ресурс, както и че висшето строително училище „ххххххх е държавно висше училище и като такова разполага с ежегодно предоставян от държавата бюджет, а предвид факта, че предоставения срок за изпълнение на разпореждането на директора на СДПБЗН, а именно 31.12.2021 г., удължен впоследствие до 01.04.2022 г. съвпада с края на календарната и финансова година. В тази насока се посочва, че отпуснати бюджетни средства за строително – ремонтни дейности през 2021 г. към датата на установяване на административното нарушени са били 2 изразходвани, а бюджетът за следващата календарна година бил приет окончателно с доста голяма закъснение през първата половина на 2022 г. във връзка, с което и разпределението на разходите по пера било фактически реализирано на значително по – късен етап.

С оглед на всичко изложено и в жалбата се иска съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество жалбоподателят А. К. Х. не се явява, като същата се представлява от юрисконсулт хххх, редовно упълномощена, която подържа изцяло аргументите в жалбата за незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като твърди, че чл. 260, ал. 1 от ЗМВР регламентира налагането на имуществена санкция и глоба на физическите лица. В тази насока и същата заявява, че административно - наказващият орган неправилно е определил субекта на административно – наказателна отговорност в лицето на А.

Х., в качеството й на физическо лице, при условия, че видно от изложеното в обжалваното наказателно постановление се касае за нарушение установено на територията на хххххх. С оглед на изложеното и юрк ххх подържа, че в конкретният случай е налице несъответствие по отношение извършителя на административното нарушение, а именно юридическото лице – хххххх и привлеченото към административно – наказателна отговорност физическо лице.

На следващо място, с оглед на изложеното и процесуалният представител на жалбоподателя акцентира, че несъответствието между субекта на нарушението и носителя на административно – наказателната отговорност води до незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление.

Предвид всичко изложено и юрк. хххх отново пледира съдът да отмени обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно, издадено в противоречие с материално – правните норми и лишено от правна логика.

3

Процесуалният представител на въззиваемата страна – Директор на Столична дирекция „Пожарна безопасност и защита на неселението“ в лицето на главен юрисконсулт ххххх редовно упълномощен, пледира съдът да отхвърли жалбата като неоснователна и да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно и правилно, издадено от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия.

По този повод и гл. юрк. хххххх заявява, че по делото са представени доказателства относно компетентността на наказващият орган, както и че предметът на наказателното постановление не е чл.

14 от цитираните наредби, а неизпълнение на чл. 260, ал. 1 от ЗМВР, в текстовата част на който се казва - неизпълнение на разпореждане, а разпореждането в случая е дадено с протокол за резултатите от комплексна проверка, този протокол не е оспорван по реда на чл. 145 и чл.1 49 от АПК и е влязъл в сила. .

Не на последно място упълномощеният представител на въззиваемата страна акцентира, че АУАН и наказателното постановление са издадени на физическо лице като се има предвид че ректора на хххххх е физическо лице и съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗАНН същият може да носи административно – наказателна отговорност.

Предвид изложеното и гл. юрк. хххххх отново пледира съдът да отхвърли жалбата и да потвърди издаденото наказателно постановление.

Съдът, като взе прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа страна:

На 11.10.2019 г. от служители на Трета Районна служба „Пожарна безопасност и защита на населението“ била извършена проверка за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите във хххххххх", находящо се в гр.

София, ул."Суходолска" № 175, а на 17.10.2019 г. бил съставен 4

Протокол с рег. № 560800-123/18.10.2019 г. за резултатите от комплексната проверка извършена на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на хххххх. С цитирания протокол били издадени съответните разпореждания, като това по т. 14 от тях било – „Да се довърши демонтирането на положената, в разрез с изискванията на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 за ПНПБЕО /респ. чл. 11, ал. 2 от ПСТН към чл. 1 от Наредба № 2 за ПСТН, горима стенна облицовка по пътищата за евакуация на ххххххх със срок за изпълнение 30.12.2021 г.

Впоследствие с писма с рег. № 560800-448/29.12.2021 г и рег. № 560800-452/30.12.2021 г. на Началника на Трета РСПБЗН срокът бил удължен до 01.04.2022 г., до когато следвало да се довърши демонтирането на положената в разрез с изискванията на чл. 14, ал. 1 от Наредба № 8121з-647 от 01.10.2014 г. за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите стенна облицовка, в съответствие с чл. 11, ал. 2 от Противопожарните строителнотехнически норми.

На 10.06.2022 г. свид. Я. К. - Началник на сектор „Държавен противопожарен контрол и превантивна дейност“ при Трета РСПБЗН заедно с други служители на службата извършили проверка във хххххх за във връзка с изпълнението на горепосоченото писмено разпореждане, но констатирали, наличието на горими облицовки по пътищата за евакуация, т.е. че не било довършено премахването на тези горими облицовки.

С оглед на тези констатации при проверката и свид. Я. К., в присъствието на Валя Любенова съставил на доц. д-р инж. А. К. Х. – Ректор на хххххх акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № АУАН-ПБЗН-СД3-3-2/21.06.2022 г., в който описаните фактически констатации са квалифицирани като нарушение на чл.

140, ал. 2 от Закон за Министерството на вътрешните работи (обн. ДВ.

Бр. 53/2014 г., посл. Изм. и доп. ДВ бр. 22/2022 г. ), който акт бил връчен на жалбоподателя и подписан от последната без възражения .

5

Възоснова на така съставения акт и от директора на Столична дирекция пожарна безопасност и защита на населението /СДПБЗН/ е издадено обжалваното наказателно постановление № НП-ПБЗН-СД080/01.08.2022 г., с което на А. К. Х., на основание чл. 260, ал. 1 от Закон за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 200 (двеста) лева, за нарушение на чл.140, т. 2 от ЗМВР.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие възоснова на събраните по делото гласни и писмени доказателства - показанията на свид. Я. К., заверен препис от Протокол с рег. № 560800123/18.10.2019 г. за резултатите от комплексната проверка извършена на основание чл. 125, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на хххххх, писма на Трета РСПБЗН на СДПБЗН рег. № 560800-448/29.12.2021 г. и рег. № 560800452/30.12.2021 г. и останалите съдържащи се по административно – наказателната преписка писмени доказателства.

Съдът кредитира показанията на свид. Я. К. като обективни, като изгради своите изводи и възоснова на писмените доказателства по делото.

От правна страна:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законосъобразността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП, са издадени от компетентни органи и в предвидената от закона писмена форма.

Съдът обаче намира, че в процедурата по ангажиране на административно – наказателната отговорност на жалбоподателя А.

К. Х. са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, 6 довели да накърняване на правото на защита на жалбоподателя, поради което и не намира за необходимо да обсъжда спора по същество.

В тази връзка и на първо място следва да се отбележи, че както в акт за установяване на административно нарушение № АУАН-ПБЗНСД3-3-2/21.06.2022 г., така и в издаденото възоснова на него Наказателно постановление № НП-ПБЗН-СД0-80/01.08.2022 г. като дата на извършване на нарушението по чл. 140, т. 2 от Закона за министерството на вътрешните работи вменено на А. К. Х. – Ректор на хххххх е посочена датата на установяване на нарушението /в частност датата на извършване на проверката/, а това е порочна практика която следва да бъде изоставена. В случая, както актосъставителят, така и наказващият орган са могли да посочат конкретната дата на извършване на нарушението, която в случая следва да е първия ден след 01.04.2022 г. до когато е бил удължен срока на изпълнение на даденото писмено разпореждане по т. 14 от Протокол с рег. № 560800-123 от 18.10.2019 г. /21.10.2019 г./ или период от време след това, с начален и краен момент, което обаче не е сторено и в случая реално липсва посочване на дата на извършване на нарушението. В контекста на изложеното е необходимо да се отбележи също така, че посочване на точната или приблизителна дата, или период от време на извършване на нарушението е от съществено значение за преценка на давностните срокове по чл. 81, ал. 3 във вр. с чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК и по чл. 34 от ЗАНН, за компетентността на актосъставителя, за приложимата законова разпоредба, за доказателствено - релевантните факти и др, а непосочването на датата на извършване на нарушението вменено на жалбоподателя А. Х. е довело до нарушение на императивните разпоредби на чл. 42, т. 3 и на чл. 57, ал.1, т. 5 от ЗАНН.