Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 121 от 15.06.2026, Окръжен съд - Габрово

Съд
Окръжен съд - Габрово
Дело
Въззивно гражданско дело 105/2026
Вид
Решение № 121
Подписан
15.06.2026
В сила
07.08.2026
Състав
Полина Пенкова, Галина Косева, Кремена Големанова

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78 ал.1 и 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 50 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.23 ал.4 · Закон за управление на етажната собственост
  • чл.9 · Закон за управление на етажната собственост

РЕШЕНИЕ

№ 121 гр. Габрово, 15.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева като разгледа докладваното от Галина Косева Въззивно гражданско дело № 20264200500105 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Обжалвано е Решение №295/23.12.2025г. по гр.д.№673/2024г. на РССевлиево, с което е осъден ответника Етажна собственост на жилищна сграда, с адрес: гр. Севлиево, ул. „**” № 1, да заплати на основание чл. 49, вр. чл. 45 от ЗЗД, на А. И. С., с ЕГН **********, с адрес: с. **, общ. Севлиево, ул. „**” № 1, сумата от 2000 лева /частичен иск от общо 20 000 лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на настъпило на 27.07.2023г. травматично увреждане на ищцата, в резултат от падането й на неподдържани в нормално състояние стълби на ул. „**” № 1 в гр. Севлиево, ведно със законната лихва от датата на настъпване на увреждането- 27.07.2023г. до окончателното плащане, както и сумата от 2108 лева- обезщетение за претърпени имуществени вреди, претърпени в резултат на същото увреждане.

Присъдени са и разноски: Етажна собственост на жилищна сграда, с адрес: гр. Севлиево, ул. „**” № 1, е осъдена да заплати на А. С. сумата от 2164,32 лева, представляваща разноски по делото, а А. И. С., е осъдена да заплати на Община Севлиево, сумата от 1732 лева- разноски в производството. Етажна собственост на жилищна сграда, с адрес: гр.

Севлиево, ул. „**” № 1, е осъдена да заплати по сметката на РС- Севлиево, сумата от 170 лева

Решението е постановено с участието на Й. П. Ц., с ЕГН ********** и с адрес: гр. Севлиево, ул. „**” № 5, ет. 1, ап. 1- трето лице помагач на страната на ответника - Етажна собственост на жилищна сграда, с адрес: гр. Севлиево, 1 ул. „**” № 1.

Във въззивната жалба на Етажна собственост на жилищна сграда, с адрес: гр. Севлиево, ул. „**” № 1, чрез адв. И. И.- С., се излагат възражения за недопустимост, неправилност и незаконосъобразност на решението. Твърди се, че производството по делото: е проведено срещу процесуално ненадлежен ответник, тъй като Етажната собственост не е юридическо лице и не разполага със самостоятелна деликтоспособност; постановено е по недопустими искови претенции, насочени срещу ненадлежен ответник; по нередовна искова молба, което води до недопустимост на решението. Сочи се, че не са налице елементите на чл. 49 ЗЗД, етажната собственост не е възлагала работа на трето лице, чийто действия или бездействия да се вменят във вина, не е възложител, няма възложена работа, както и конкретно противоправно поведение на конкретен изпълнител. Съдът не направил коректна преценка на доказателствата по делото, че стълбите, на които се предполага да се е препънала ищцата, както и вертикалната планировка, са изградени в отклонение от одобрения инвестиционен проект, несъответствието е съществувало още при изграждането на строежа, а възложители на строежа са ** и СД „** и сие“, които са и единствените собственици на терена /поземления имот/. Съдът игнорирал изцяло заключенията на вещите лица, изготвили техническите експертизи по делото- в.л. * И. посочило, че за поддръжката на тротоара пред урегулирания поземлен имот отговаря общината, а за поддръжката на пешеходната алея покрай жилищната сграда с обществен партер, находяща се на ул. „**” № 1, както и за стълбите които са част от нея, в частта, попадаща в УПИ XVIII-1503 от кв. 51 по плана на гр.

Севлиево, отговаря собственикът на парцела- **. Съдът не взел отношение дали Община Севлиево носи отговорност, или не, тъй като следва тя да приеме строежа, заедно с вертикалната планировка, ако отговаря на изискванията, а ако не- да откаже въвеждането му в експлоатация. Изводът на съда, че падането и причинените при него увреждания на здравето на ищцата са в резултат от бездействието от страна ответника /респ. на собствениците на самостоятелни обекти, който формират етажната собственост/ за поддържане и трайно обезопА.ване на стълбището към сградата- стълбите, които не са изградени съобразно техническите правила, но и не са предприети действия за обезопА.ването им или привеждането им в съответствие, сочел смесени понятия като: изграждане на стълбите и обезопА.ване на стълбите.

Подчертава се, че Етажната собственост не е собственик на общите части /собственици са отделните етажни собственици, притежаващи съответните идеални части/, не е собственик на поземления имот, не е юридическо лице.

Твърди се също, че обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС на РБ- цитирани са т. 6 на ППВС № 7/1959Г. на ВС, Р. № 60292/21.02.2022г. на ВКС, III Г. О,, по гражданско дело № 3992 по описа за 2020г., Р. № 89 на ВКС, III Г. О., по гражданско дело № 1694/2019г., Р. № 124 от 20.10.2014г. на ВКС по гр. д. № 2054/2014г., II г. о, Р. № 181 от 7.07.2011г. на ВКС по гр. д. № 1159/2010г., II г. о., ГК, Р. № 191 от 18.07.2011г. на ВКС по гр. д. № 1414/2010г., II г. о., ГК и др.

Претендирано е обжалваното решение да се обезсили, като недопустимо и да се прекрати производството по делото, или да се отмени и предявеният иск да се отхвърли. Претендират се разноски.

2

Пред РС- Севлиево са предявени искове от А. С. от гр. Севлиево, за обезщетение на неимуществени /частичен/ и имуществени вреди, срещу Етажна собственост на жилищна сграда, с адрес: гр. Севлиево, ул. „**” № 1, поради това, че на 27.07.2023г. при слизане по изградените 4 стъпала пред фризьорския салон на партерния етаж, с които завършвала пътеката около блока, поради неравност на последното стъпало, което било повдигнато на около 5 см от повърхността на тротоара, ищцата контузила десния си глезен, паднала на земята и получила увреждане- „фрактура на външния малеол на дясна глезенна става”, наложило наместване на счупеното, чрез операция, в условията на локална анастезия, била извършена репозиция и поставяне на гипсова имобилизация.

Като ответник по делото в исковата молба е посочена Етажна собственост на жилищна сграда, с адрес: гр. Севлиево, ул. „**” № 1- пред чиято сграда се намират стълбите, на които ищцата е паднала. В условията на евентуалност претенцията е предявена срещу Община Севлиево.

С определение №875/31.10.2024г. РС- Севлиево е конституирал Й. П.

Ц., като трето лице- помагач на ответника Етажната собственост, който е собственик на търговско помещение в сградата- самостоятелен обект 65927.501.*.

Първоинстанционният съд е квалифицирал претенцията по чл. 49 във вр.чл. 45 вр. чл. 52 от ЗЗД.

За да уважи предявеният частичен иск за неимуществени вреди и предявеният иск за имуществени вреди срещу Етажната собственост на жилищна сграда, с адрес: гр. Севлиево, ул. „**” № 1, районният съд е приел, че са налице всички предвидени в закона елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане, обуславящи ангажиране отговорността на ответника, по опредЕ.та правна квалификация- чл. 49 от ЗЗД, поради което следва да обезщети причинените вреди. Позовал се е на съдебнотехническата експертиза, че алеята и прилежащите към нея стълби, където е станал инцидента с ищцата, не са самостоятелен обект по ЗУТ, а са неразделна част от строежа- жилищна сграда, с адрес: гр. Севлиево, ул. „**” № 1, разрешен с разрешението за цялата сграда- че външното стълбище е част от основния обект. Посочил е, че по време на самия инцидент, както и в момента, стълбите не са с еднакви размери, еднаква височина, няма изграден парапет. Приел е, че увреждането е резултат от падането на ищцата по стълбите, посочени в геодезическото заснемане като стълбищната клетка точки 6, 7, 8 и 9 /изобразено в зелено/, които представляват част от жилищната сграда и са предназначени да обслужват именно нея. Падането и причинените при него увреждания на здравето на ищцата са в резултата от бездействието от страна ответника /респ. на собствениците на самостоятелни обекти, който формират етажната собственост/ за поддържане и трайно обезопА.ване на стълбището към сградата- стълбите не са изградени съобразно техническите правила, но и не са предприети действия за обезопА.ването им или привеждането им в съответствие. Според РС- Севлиево при ползването на дадена вещ не са допуснати нарушения на предписаните или общо приети правила, за да се ангажира отговорността по чл. 50 ЗЗД /ППВС № 4/30.10.1975г./. Обстоятелството, че точно процесната стълба /по геодезическото заснемане/ попада в терен, собственост на Община Севлиево, 3 не може да обуслови отпадане на отговорността на главния ответник- Етажна собственост на жилищна сграда, с адрес: гр. Севлиево, ул. „**” № 1, тъй като стъпалото е част от тези стълби, изградени именно да се осигури достъп на лицата до сградата- комуто ползите, нему и тежестите. В тази връзка районният съд е приел, че заключението на съдебно- техническа експертиза, вх. № 2732/13.05.2025г., в частта, с която вещото лице приема, че за поддръжката на стълбите, които са част от алея покрай жилищната сграда с обществен партер, находяща се на ул. „**” № 1, в частта, попадаща в УПИ XVIII-1503 от кв.51 по плана на гр. Севлиево, отговаря собственикът на парцела, не следва да се кредитира.

Решението на първата инстанция е недопустимо и следва да се обезсили, по следните съображения:

В конкретния случай не се твърди и няма данни по делото да е налице учредено сдружение на собствениците в Етажна собственост на жилищна сграда, с адрес: гр. Севлиево, ул. „**” № 1. Етажната собственост не притежава процесуална правосубектност, освен в случаите, когато е учредено сдружение на собствениците по чл.9 ЗУЕС /какъвто не е настоящия случай/ и не е страна по граждански дела, свързани със спорове относно обезщетение за вреди- извъндоговорно отношение, а такава са всички собственици на самостоятелни обекти в сградата. Поради това следва да намерят приложение разпоредбите на закона, уреждащи правилата, по които следва да съществува етажна собственост, създадена по естеството на сградата и наличието на отделни самостоятелни обекти в нея, принадлежащи на отделни собственици, като при липса на регистрирана ЕС, следва, че пасивно процесуално легитимирани са собствениците на сградата. В чл.23 ал.4 ЗУЕС е посочено кога Председателят на управителния съвет (управителят) представлява пред съда собствениците в етажната собственост- по исковете, предявени срещу тях във връзка с общите части, и по исковете, предявени срещу собственик, ползвател или обитател, който не изпълнява решение на общото събрание или задълженията си по този закон, както и по искове срещу трети лица, във връзка с общите части, председателят на управителния съвет (управителят) представлява собствениците, ако бъде упълномощен от общото събрание. В случая не е налице нито една от така посочените законни хипотези.

По настоящето дело спецификата е, че етажната собственост е ответник по осъдителен иск от неучастващо в същата лице, за обезщетение на имуществени и неимуществени вреди, поради което надлежен ответник би следвало да бъдат собствениците, притежаващи обекти в етажната собственост, с конкретизиране процентното им притежание на идеални части, при отчитане, че не се касае за договорна, а за извъндоговорна отговорност. В противен случай, без посочване на имена и адреси на етажните собственици, не би било възможно да се изпълни едно осъдително решение срещу етажните собственици- възниква въпросът как би се изпълнило едно осъдително решение срещу етажните собственици, дали на фаза изпълнение ще се установява конкретно кой каква част от общата сума дължи по предявените искови претенции и какъв е персоналният състав на етажната собственост, към кой момент ще се определи същият при изпълнението, без самите етажни собственици да са посочени като страна в производството.

При липса на пасивна процесуална легитимация, първоинстанционният 4 съд е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено, като делото се върне за конкретизиране и конституиране на надлежен ответник, а именно собствениците на имоти в сградата към момента, като се прецени правната квалификация и обстоятелствата на които се основава претенцията.