Решение № 14382 от 24.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14382 гр. *****, 24.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 56 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА

МИТОВА при участието на секретаря ПЕТЯ Н. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от НЕДЕЛИНА Д. СИМОВА МИТОВА

Гражданско дело № 20251110115330 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от „С. В.” АД срещу Д. Р. Ц. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК положителен установителен иск с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. с чл. 200, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че е в облигационни отношения с ответника, възникнали въз основа на договор за продажба на питейна вода при Общи условия. Поддържа, че съгласно тези ОУ е доставял на ответника за процесния период питейна вода, като е извършено отчитане на показанията на водомера в процесния имот и са начислени суми за В и К услуги. Твърди, че в сроковете, установени от ОУ на ищеца, не е извършено плащане на дължимите суми за процесния период. Иска се от съда да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца претендираните суми за главница в размер на 2822,47 лв., която сума в заповедното производство е заявена като главница за доставена и потребена вода, дължима в периода от 05.04.2024 г. – 08.06.2024 г., а в исковото производство заявява, че сумите са за задължения, начислени за периода от 10.03.2021 г. – 09.05.2024 г., за който били издадени фактури, дължими за период от 05.04.2024 г. – 08.06.2024 г., съобразно заявеното в заповедното производство, представляваща незаплатена цена за потребена вода за процесния имот, ведно със законната лихва от 12.12.2024 г. до окончателното изплащане, за което вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 21.01.2025 г. по ч.гр.д. № 74382/2024 г. по описа на СРС, 56 състав.

Ответникът в срока за отговор на исковата молба е оспорил иска по основание и размер, включително като оспорва количеството на потребената вода за посочения период и стойността на същата. Счита, че искът е недоказан, поради което следва да бъде отхвърлен.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за 1 установено от фактическа и правна страна следното:

Допустимостта на предявените искови претенции, предвид релевирането им по реда на чл. 422 ГПК, се обуславя освен от наличието на общите процесуални предпоставки, още и от специалните такива – подаване на възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, предявяването на установителните искове в едномесечен срок от уведомяването на кредитора, както и от пълно тъждество между вземането по заповедта за изпълнение и претендираното в исковото производство. Последната предполага предмет на исково производство по реда на чл. 422 ГПК да бъде вземане, претендирано на същото основание /фактически твърдения относно дължимостта на вземането/, като това, за което е издадена заповедта за изпълнение, като в производството по чл. 422 ГПК са неприложими правилата за изменение на иска по чл. 214 ГПК /в какъвто смисъл изрично са мотивите към т.11Б от ТР № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 на ОСГТК на ВКС/.

В случая ищецът за пръв път в исковото производство сочи, че претендираното вземане се отнася до задължения, начислени в периода от 10.03.2021 г. до 09.05.2024 г., без в заповедното производство да е индикирал по някакъв начин, че фактурите са издадени в определен период, но се отнасят до вземания, които са били начислени в предходен такъв. Напротив, употребеният в заявлението израз „фактури, дължими в периода“, недвусмислено сочи на период на дължимост на самите вземания, доколкото датата на фактуриране не променя периода, за който са начислени вземанията.

Несъответствието между заявените в заповедното и в исковото производство фактически обстоятелства в случая не се отразява на редовността на исковата молба, което да налага указания за отстраняването им. Това е така, тъй като ищецът не изоставя фактическите си твърдения в заповедното производство, а към тях добавя нови по начин, по който по същество заявява нов период за същото вземане. Това не може да бъде извършено по реда на уточнение на исковата молба, нито по реда на чл.

214 ГПК, както бе акцентирано. В този случай съдът следва да се произнесе по отношение на периода, заявен в заповедното производство, който представлява част от периода, уточнен в исковото производство, като с оглед диспозитивното начало краят на периода следва да е 09.05.2024 г. – последната дата, до която са начислени сумите по процесното вземане, или съдът да разгледа вземане за периода от 05.04.2024 г. до 09.05.2024 г. Нещо повече, произнасяне за период от 10.03.2021 г. до 08.06.2024 г. не следва да бъде отразено в диспозитива на съдебното решение, доколкото същото би било недопустимо с оглед специалните правила за допустимостта на установителния иск по чл. 422 ГПК от една страна и диспозитивното начало от друга, допускаща в исковото производство да се заяви по-кратък период от този, заявен в заповедното.

Липсата на отразяване не би представлявала и очевидна фактическа грешка поради липса не несъответствие между мотивите и диспозитива, напротив – именно в мотивите следва да намерят отражение формираните от съда изводи относно периода, за който следва да се разгледа исковата претенция. Същевременно липсва и основание за частично прекратяване на делото, доколкото съдът дължи произнасяне по целия заявен размер, респективно цялото заявено вземане, но при съобразяване на периода на същото.

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД във вр. чл. 200 ЗЗД за установяване съществуването на задължение за заплащане на дължима цена за предоставени услуги за доставка на питейна вода:

За основателността на иска следва да се установи от ищеца по делото съществуването на облигационно правоотношение за доставка на питейна вода между страните по делото, по силата на което ищецът е престирал съобразно уговореното, поради което за ответника е възникнало задължение за плащане на дължимата цена, 2 както и обемът на доставената и разходвана вода и дължимата за нея цена.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира, че искът е частично основателен. Съображенията за това са следните:

Съгласно легалното определение на понятието „потребител“, дадено в § 1, ал. 1, т. 2 от ДР на Закона за водоснабдителните и канализационните услуги, потребители на водоснабдителни и канализационни услуги са: а/ юридически или физически лица собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят В и К услуги; б/ юридически или физически лица - собственици или ползватели на имоти в етажната собственост; в/ предприятия, ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води.

От представена по делото справка от Служба по вписванията – гр. ***** /л. 6 и сл./ се установява вписване на договор за покупко-продажба на процесния обект – апартамент в гр. *****, ж.к. „***** 5“, бл. 514, вх. А, ет. 1, ап. 2, от 27.05.2020 г., по силата на който ответницата Д. Р. Ц. е придобила правото на собственост върху същия.

Доколкото по делото няма доказателства, опровергаващи принадлежността на правото на собственост в полза на ответницата, нито такива, от които се установяван настъпили след тази дата юридически факти, които водят до промяна на собствеността, следва да се приеме, че и в рамките на заявения период, следващ датата на транслативната сделка, ответницата е била собственик на посоченото жилище, което обосновава наличието на облигационно правоотношение между нея и ищеца по договор за продажба на питейна вода при общи условия за процесния имот и за процесния период.

Съгласно чл. 8 от Наредба N 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и канализационни системи получаването на В и К услуги става чрез публично известни Общи условия, предложени от оператора и одобрени от собственика на водоснабдителните и канализационни системи или от съответния регулаторен орган.

По делото не се спори, че Общите условия за предоставяне на В и К услуги на потребителите от В и К оператора „С. В.“ АД са одобрени от ДКЕВР на основание чл.

6, ал. 1, т. 5 от ЗРВКУ с решение N OУ – 064/17.07.2006 г., както и че същите са публикувани в централен и местен ежедневник. По делото не се твърди, нито има данни, ответникът да е упражнил правото си на възражение срещу Общите условия в срока по чл. 68, ал. 2 от ОУ, поради което същите са влезли в сила.

Отчитането на потребените количества питейна вода се определя по реда на гл.

VI. „Заплащане на В и К услугите“ на Наредба № 4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи и Общите условия на ищеца.

Два са подходите, въз основа на които се определят потребените водни количества, за имоти в сграда – етажна собственост – 1/. при наличие на водомери потребените количества се определят съобразно разпоредбите на чл. 32 и чл. 35 от Наредба № 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи; 2/. при липса на водомери потребеното водно количество се определя на база брой обитатели и определено месечно потребление по реда на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба N 4 за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи.

За установяване на обема на разхода за вода за процесния имот и дължимата 3 цена за ползваните В и К услуги по делото е изслушано заключение на СТЕ. От заключението на СТЕ се установява, че процесният имот – апартамент, находящ се в гр. *****, ж.к. „***** 5“, бл. 514, вх. А, ет. 1, ап. 2, е водоснабден и с изградена канализация. Вещото лице сочи, че през исковия период количеството на консумираната вода в имота е извършено по реда на чл. 39, ал. 5 и 6 на база 3 бр. обитатели и нормативно определена водоснабдителна норма. За периода от 10.03.2021 г. до 09.05.2024 г. били фактурирани 961,56 куб.м., от които 912,12 куб. м. потребление и 49,44 куб.м. за „общо потребление“, при средно потребление по 25,30 куб.м./месец при 3 обитатели. Въз основа на заключението на вещото лице и данните, отразени в таблицата, неразделна част от него, съдът изчисли, че за периода от 05.04.2024 г. до 09.05.2024 г. начислените суми възлизат на стойност 431,57 лева, като при това в задълженията за този период не могат да бъдат включени префактурирани суми /1554,80 лв. старо салдо/, доколкото това са вземания за предходен период.

На следващо място, липсват доказателства по делото, от които да се установява на какво основание ищецът взима норма от 3 обитатели. За установяване на това обстоятелство не могат да бъдат ползвани данните от предишния собственик Любка Киролова Тодорова съгласно приложено от ищеца уведомително писмо на л. 29 по делото от 13.08.2009 г. Ето защо сумата от 431,57 лв. следва да бъде редуцирана, като правилото на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4 се приложи при норма 1 обитател. Ето защо за процесния период от 05.04.2024 г. до 09.05.2024 г. ответницата дължи сумата от 143,86 лева, до която сума искът следва да бъде уважен, а за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 2822,47 лв. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

По разноските:

При този изход на спора право на разноски имат и двете страни.

Ищецът е направил разноски в размер на 356.45 лв. като следва да бъде присъдено и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. – или общо разноски в размер на 456,45 лв. за исковото производство, и 106.45 лв. разноски за заповедното производство. Съразмерно на уважената част от иска в полза на ищеца следва да бъде присъдена сумата от 23,27 лева за исковото производство, и 5,43 лв. за заповедното производство.

Ответницата е представила договор за правна защита и съдействие, в който не е вписана заплатена сума, поради което същият не може да служи за разписка. Сумата от 300 лв., която е внесла за депозит за вещото лице, не е била вносима от нея, поради което може да бъде възстановена при поискване, като в молбата изрично следва да е посочена банковата сметка, по която да бъде възстановена сумата. Ето защо в полза на ответницата не следва да бъдат присъждани разноски.