Решение № 1679 от 29.11.2023, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1679 гр. Русе, 29.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XIV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милен Ив. Бойчев при участието на секретаря А.П.Х. като разгледа докладваното от Милен Ив. Бойчев Гражданско дело № 20234520102779 по описа за 2023 година за да се произнесе, съобрази:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК вр. 500, ал.1 т.3 КЗ.

Постъпила е искова молба от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД против В. С. С., в която се твърди, че ищцовото дружество е депозирало заявление срещу ответника по чл. 410 ГПК, по което било образувано ч.гр.д.

№***/2023г. по описа на РС - Русе и издадена Заповед за изпълнение, вземането по която произтичало от обстоятелството, че на 21.02.2019г., в гр.

Русе, ответникът управлявайки лек автомобил марка „***", с рег. № *** виновно е причинил пътно-транспортно произшествие при извършване на маневра на заден ход, като блъснал автомобил марка „***", модел „***", с ДКН № ***, като му причинил щети след което е напуснал мястото на произшествието. Виновният водач бил установен по-късно от органите на МВР и му бил съставен Акт за установяване на административното нарушение от 18.04.2019г. за настъпилото пътно-транспортно произшествие и е съставен Протокол за ПТП №*** също от 18.04.2019г., в които било отразено, че виновният водач е напуснал местопроизшествието без да уведоми и изчака контролните органи. Към датата на събитието, виновният водач бил застрахован по застраховка "Гражданска отговорност" в ищцовото дружество със застрахователна полица №BG/22/***, със срок на валидност от 1

13.09.2018г. до 12.09.2019г.

След като била предявена пред застрахователя претенция от собственика на лекият автомобил марка „***“, била образувана щета с №*** и извършен оглед и опис на вредите от ПТП-то, експертиза и остойностяване на същите и на собственика на пострадалия автомобил било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 257,87лв., която сума му била преведена на 16.05.2019 г.

Във връзка с изплатеното обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска отговорност", на основание чл. 500, ал. 1, т. 3 от Кодекса за застраховането, ищцовото застрахователно дружество придобило правото на регрес срещу виновния водач, напуснал мястото на ПТП - В. С. до размера на изплатеното застрахователно обезщетение. Срещу тази претенция ответникът депозирал възражение по заповедното производство.

С оглед на това се моли да бъде постановено съдебно решение, с което да се признае за установено по отношение на В. С. С., че дължи на ЗК "Лев Инс" АД сумите, както следва: 257,87 лева - главница, законна лихва върху сумата, считано от депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК, както и всички направени съдебно-деловодни разноски за заповедното и исковото производства.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът изразява становище за неоснователност на предявения иск. Отрича на датата на която е настъпило пътно-транспортното произшествие да се е намирал в гр. Русе. Твърди, че след като е бил потърсен от служители на полицията във връзка с процесния инцидент се явил в „Пътна полиция“ и дал обяснения, за които му бил съставен протокол. По автомобила му също не били открити следи, доказващи извършеното ПТП. Последствие му бил съставен Акт за установяване на административно нарушение, респективно и Наказателно постановление, които той обжалвал пред съда. С решението си по АНД № *** от 2020 г. на Районен съд - Русе изцяло бил потвърден административният акт. Решението на районния съд било обжалвано пред Административен съд Русе, който с решение от 10.03.2021г. по ***/2021г. отменило решението на районния съд в частта, с която било потвърдено Наказателното постановление на Началника на Сектор „Пътна полиция“ относно нарушение на чл.123 ал. 1, т. 3, буква „в“ ЗДвП, включително и в тази част било отменено наказателното постановление. Предвид това се счита, че ищцовата 2 претенция почива на отменено основание и се моли предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен.

Съобразявайки становищата на страните, събраните по делото доказателства по вътрешно убеждение и приложимият закон, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 21.02.2019г., в гр. Русе, ответникът В. С. С. е управлявал лек автомобил марка „***", с рег. № *** и виновно е причинил пътнотранспортно произшествие при извършване на маневра на заден ход, като е блъснал паркиран автомобил марка „***", модел „***", с рег. №*** и му причинил щети, след което е напуснал мястото на произшествието без да сигнализира и да изчака органите на МВР.

Настъпилото ПТП е възприето от свидетелите очевидци – В. М. П.-С. и И. Б. А.. Същите уведомили собственика на ударения автомобил П. К., когото познавали като свой съсед, след което дали показания и пред органите на „Пътна полиция“. Двамата познавали и причинителя на произшествието, който имал офис в близост и често паркирал автомобила си на това място. И двамата свидетели разпознали шофьора на автомобила „***“ и дали подробни обяснения за случая пред полицейските служители.

За настъпилото ПТП е съставен Протокол за ПТП от 18.04.2019г., в който е посочена като причина за реализирането му извършвана маневра на заден ход от управлявания от ответника автомобил „***", с рег. № *** при която удря паркиран зад него автомобил „***", модел „***", с рег. №***.

За причиненото ПТП ответникът е санкциониран с Наказателно постановление №*** от 31.05.2019г. на началника на Сектор „Пътна полиция“ при ОД МВР – Русе за нарушение на чл. 40, ал.1 ЗДвП – движи се на заден ход, без да се е убедил, че няма да създаде опасност за другите участници в движението и за нарушение на чл. 123, ал.1 т.3 б. В ЗДвП – при наличие на разногласия относно обстоятелствата за ПТП го напуска, не уведомява службата за контрол, както и не изпълнява указанията й.

Наложените наказания за двете нарушения са 20лв. за първото, а за второто 100лв. и лишаване от право да управлява МПС за 1 месец.

Наказателното постановление е обжалвано пред съда, като е отменено с решение от 10.03.2021г. по ***/2021г. в частта относно второто нарушение по чл. 123, ал.1 т.3 б. В ЗДвП.

Няма спор по делото, а и се установява от представените 3 доказателства, че към датата на процесното ПТП, за лекия автомобил „***", с рег. № *** е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ в ищцовото дружество. След като е постъпило искане от собственика на увредения автомобил е образувана щета с №***, извършен е оглед и опис на вредите от ПТП-то, експертиза и остойностяване на същите. Изплатено е чрез банков превод от 16.05.2019г. застрахователно обезщетение в размер на 257,87лв.

По депозирано заявление от ищцовото дружество е образувано ч.гр.д.

№***/2023г. по описа на РС – Русе, по което срещу ответника на 21.02.2023г. е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 257,87лв. главница по регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение по застраховка „Гражданска отговорност“ във връзка с настъпило 21.02.2019г. ПТП, ведно със законната лихва върху нея считано от 20.02.2023г. и 75лв. разноски по заповедното производство.

Срещу заповедта ответникът е депозирал възражение в срока по чл.

414 ГПК.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Искът за установяване на вземането на ищцовото дружество по издадената в негова полза заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК е предявен в срока по чл. 415 ГПК и след своевременно депозирано възражение от длъжника, поради което се явява процесуално допустим.

Правото на регресен иск на застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите спрямо застрахован виновен водач е предвидена в чл. 500 КЗ. Една от възможните хипотези, на която е основал исковата си претенция ищецът, е предвидена в чл. 500, ал.1 т.3 КЗ – водачът е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана медицинска помощ или по друга неотложна причина. В този случай застрахователят има право да получи от виновния водач платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски.

В процесния случай се касае за ПТП само с имуществени вреди, поради което за водачите, участвали в произшествието, възникват 4 задълженията по чл. 123, ал.1, т.3, б. „а-в“ ЗДвП. При наличие на съгласие водачите следва да попълнят своите данни в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие и съвместно да уведомят Сектор „Пътна полиция“, на територията на която е настъпило произшествието. При липса на такова съгласие водачите участвали в ПТП са длъжни, без да напускат местопроизшествието, да уведомят съответната служба за контрол на МВР и да изпълняват дадените им указания. Според чл.

125, т.7 ЗДвП посещението от контролните органи на МВР ще е задължително и тогава, когато между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата, свързани с него.

Събраните по делото доказателства дават основание да се приеме, че е изпълнен фактическият състав на чл. 500, ал.1 т.3 КЗ. Липсата на оказано съдействие от страна на ответника за установяване вредите от произшествието и евентуалното съставянето на двустранен протокол са предпоставка ПТП задължително да се посети от контролните органи на МВР. Разногласие между водачите няма да е налице единствено при съставен двустранен констативен протокол, какъвто в случая не е налице.

Следователно, независимо кой от фактическите състави на административно нарушение по чл. 123, ал.1 т.3 ЗДвП е допуснал в случая ответника (според мотивите на касационната инстанция по т.“а“), след като не е бил подписан двустранен протокол е следвало да уведоми органите за контрол на движението по пътищата и да изчака тяхното пристигане. След като не го е направил е дал основание платилия обезщетение застраховател да предяви настоящия регресен иск.

Въпреки, че констатациите на съда в административно-наказателното производство по обжалване на наказателното постановление на ответника не са обвързващи съда в настоящото производство, то в настоящото производство не се установява различна фактическа обстановка от тази установена в административно-наказателното производство, а същата е изцяло потвърдена. Не са посочени и събрани каквито и да е доказателства, които да са в подкрепа на възраженията на ответника, че не е причинил процесното ПТП.

Въз основа на изложеното по-горе предявеният иск се явя доказан по основание и след като не е оспорен по размер следва да бъде изцяло уважен.

При този изход на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на 5 ответника следва да се възложат и направените от ищеца разноски за настоящото производство в размер на 285лв. (25лв. държавна такса, 60лв. депозит за свидетели и 200лв. юрисконсултско възнаграждение) и разноските за заповедното производство в размер на 75лв.

Така мотивиран, районният съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че В. С. С. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *** дължи на Застрахователна компания “Лев Инс” АД , ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №67А сумата от 257,87лв. – главница, представляваща регресна претенция за изплатено застрахователно обезщетение във връзка с ПТП от 21.02.2019г. в гр. Русе, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2023г. до окончателното изплащане, за която сума е издадена Заповед №***/21.02.2023г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на Районен съд - Русе.

ОСЪЖДА В. С. С. ЕГН********** с адрес гр. Русе, *** да заплати на Застрахователна компания “Лев Инс” АД, ЕИК 121130788, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Симеоновско шосе“ №67А, сумата от 285лв. разноски за настоящото производство и 75лв. разноски по ч.гр.д.№***/2023г. по описа на Районен съд – Русе.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Русе в двуседмичен срок от връчването му на страните.