Решение № 218 от 13.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 218 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-12 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кирил Ст. П. при участието на секретаря Ирина Ст. Василева като разгледа докладваното от Кирил Ст. П. Гражданско дело №

20251100107843 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от М. П. А. срещу Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД.

В исковата молба са изложени твърдения, че на 10.06.2023 година е сключен валиден договор „Гражданска отговорност“ на автомобилистите с дружество „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД за моторно превозно средство лек автомобил марка Форд, с рег. № ******** На 20.09.2023 г. около 7.50 часа в град София, лек автомобил Форд, с рег. № ********при движение по бул. „Ботевградско шосе” с посока на движение от ул. „Летоструй“ към „Челопешко шосе“ и в района преди пешеходния светофар при строителна борса „Фактор трейд“ преди кръстовището с ул. „Батарея“, нарушил правилата за движение по пътищата, предприел маневра потегляне от спряло положение в крайна лява лента, излязъл от платното за движение, в резултат на което реализирал пътно транспортно произшествие с ищеца, който се намирал на тревната площ и му причинил умишлено средна телесна повреда, изразяваща се в травматично гръбначно увреждане на стабилни компресионни счупвания на телата на единадесети и дванадесети гръдни прешлени, което доведе до трайно затруднение на снагата за повече от 30 дни. След като допуснал първото ПТП водачът на автомобила избягал, ищецът го догонил, застанал с автомобила си пред неговия, като виновният водач го блъснал с автомобила си и отново избягал, не се опитал да ми окаже помощ. По НОХД № 2184/2025 г. водачът А. Г. сключил споразумение, с което се признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 342, ал.3, б. б, пр. 1, вр. с ал. 1, пр. 3 НК. Ищецът страдал повече от 3 месеца .травмата на гръбнака все още не била отшумяла. Не можел да спортува. Дълго време не можел да стои прав. Вечерно време се будил. Започнали болки в кръста, уморявал се. Получил и охлузвания на коляното и дланта на дясната ръка. Болките в тези части продължили три седмици. Оценява неимуществените вреди на общо 80 000 лв.

Предвид изложеното моли за осъждането на ответника да му заплати застрахователно обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 80000 лв., ведно с лихва за забава върху присъденото обезщетение за неимуществени вреди от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, съобразно уточнението в съдебно заседание на 1

18.12.2025 г.

Ответникът Застрахователно акционерно дружество ДаллБогг: Живот и Здраве АД намира искът за недопустим на основание чл. 380 КЗ. Не били предоставени точни данни за банкова сметка. Исковата молба била нередовна. Липсвало пълно описани на ПТП, поради което не можел да се установи механизма, не била посочена и банкова сметка. Ищецът нямал интерес от претенцията, тъй като не бил отправил доброволна покана. Оспорва иска като неоснователен и недоказан. Оспорва вина за ПТП да има само водачът на л. а. Форд. За настъпване на ПТП допринесъл пострадалият, който навлязъл в траекторията на автомобила. Движил се по пътното платно и навлязъл внезапно на платното при ограничена видимост с тъмни дрехи. Нарушил бил правилата за движение по пътищата и чл. 113, ал. 1 ЗДвП. Отделно пострадалият напуснал мястото на ПТП. Ударът за водача на л. а. бил непредотвратим. Липсвали доказателства за виновно поведение на застрахования, евентуално твърди съпричиняване. Оспорва причинно-следствената връзка, не се установявал механизма на ПТП. Оспорва в резултат на ПТП на ищеца да се причинени уврежданията, посочени в ИМ. След ПТП липсвали находки в областта на гръбнака, поради което твърди, че се претендирали вреди от друго събитие. Оспорва твърдението за търпени неимуществени вреди от инцидента. Травмите били настъпили от самоувреждане, евентуално при съпричиняване. Оспорва твърдението, че ищецът не се е възстановил.

Оспорва претенцията и по размер. Оспорва претенцията за лихва. Липсвали доказателства за отправена доброволна претенция, поради което не бил изпаднал в забава. Моли за отхвърляне на претенциите изцяло като неоснователни и недоказани. Евентуално за присъждане на по-малък размер. Претендира разноски, евентуално прави възражение за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Съдът, като съобрази правните доводи на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ:

По делото с протоколно определение от 18.12.2025 г. е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че към датата на настъпване на ПТП лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с рег. № ********е имал валидна застраховка Гражданска отговорност при ответника.

Приложено е по делото НОХД № 2184/2025 г. на СГС, което e приключило с одобряване на споразумение /в сила от 16.05.2025 г./, с което А. Л. Г. е признат за виновен за престъпление, извършено на 20.09.2023 г., около 07:50 ч., в гр. София, при управляване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Форд”, модел „Фокус”, с peг. № ********, по бул. „Ботевградско шосе”, с посока на движение от ул. „Летоструй” към ул.

„Челопешко шосе” и в района преди пешеходния светофар намиращ се на бул. „Ботевградско шосе“ при строителна борса „Фактор трейд“ /преди кръстовището с ул. „Батарея“/, нарушил правилата за движението по пътищата, а именно чл. 25, ал. 1 и чл. 116 ЗДвП и чл. 76 ППЗДвП, като водачът на лекия автомобил А. Г. предприел маневра потегляне от спряло положение в крайната лява лента на бул. „Ботевградско шосе“, за да се отклони наляво от платното за движение и да излезе от него, качил се с управлявания от него автомобил върху намиращата се отляво на платното тревна площ, в резултат на което реализирал пътно транспортно произшествие с намиращия се на тревната площ пешеходец М. П. А., ЕГН:

********** и умишлено му причинил средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2 НК, изразяваща се в следното травматично увреждане: гръбначна травма изразяваща се в стабилни компресионни счупвания на телата на единадесети и дванадесети гръдни прешлени /Th 11 и Th 12/, което е реализирало медико-биологичния признак трайно затруднение на движението на снагата за срок повече от 30 дни – престъпление по чл. 342, ал. 3, б. „б“, пр. 1, вр. ал. 1, пр. 3 НК.

2

Фактическият състав на вземането по чл. 432 КЗ включва осъществяването на следните юридически факти: ответникът да е застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобил, като в срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно поведение на водача на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило застрахователно събитие, което е покрит риск, в причинна връзка с което ищецът да е претърпял болки и страдания, причинени от настъпилите от събитието телесни увреждания.

В чл. 380 КЗ е предвидено, че лицето, което желае да получи застрахователно обезщетение, е длъжно да отправи към застрахователя писмена застрахователна претенция.

Съответно в чл. 496, ал. 1 КЗ е установено, че срокът за окончателно произнасяне по претенция по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 КЗ пред застрахователя, сключил застраховката „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, или пред неговия представител за уреждане на претенции. В чл. 498, ал. 3 КЗ се предвижда, че увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл. 496 КЗ, откаже да плати обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или изплатеното обезщетение.

По делото липсват доказателства за отправена застрахователна претенция, получена от ответника преди датата на подаване на исковата молба /застрахователната претенция е отправена на 19.12.2025 г. виж молба с вх. № 154481 от 22.12.2025 г./. Дори посочената предпоставка, изразяваща се в изтичане на срока за доброволно уреждане на спора, да не е налице към датата на образуване на производството, настъпването в хода му има саниращ ефект и същото следва да продължи като допустимо. Тримесечният срок по чл. 496 КЗ тече в полза на пострадалия. Поради това, неговото изтичане докато производството по делото е висящо, е факт, който съдът е длъжен да съобрази, доколкото той е длъжен да следи за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск през всяко време на производството. По отношение на процесуалната предпоставка по чл. 498, ал. 3 вр. ал. 1 КЗ се приема, че макар задължението по чл. 498, ал. 1 КЗ да не е изпълнено, след като исковата молба е връчена на ответника и той ясно е изразил становище за неоснователност на претенцията, то съдържанието на това становище на практика осъществява резултата, целян с процедурата по чл. 498, ал. 1 КЗ, с размяна на волеизявленията на страните по спора, поради което липсва необходимост от преповтарянето й извън вече образуваното съдебно производство, щом отговорът на застрахователя предпоставя предявяване по съдебен ред – виж определение № 123 от 16.02.2023 г. по ч. т. д. № 119/2023 г. на I т. о. на ВКС. Исковата молба представлява уведомление и има характер на покана за плащането на застрахователното обезщетение, поради което и тримесечният срок по чл. 496 КЗ е изтекъл най-късно на 12.11.2025 г., доколкото препис от исковата молба е връчен на ответника на 12.08.2025 г. /л. 18/. Оттук, производството е допустимо.

Съгласно чл. 300 ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Осъдителната присъда е задължителна за гражданския съд досежно всички признаци на престъпния състав, вкл. квалифициращите признаци от обективна страна на престъплението, и правната квалификация на деянието – решение № 115 от 11.11.2014 г. по т. д. № 2542/2013 г. на II т. о. на ВКС, решение № 150 от 22.11.2011г. по т.д. № 1147/2010г. на ІІ т. о. на ВКС. Съгласно чл. 383, ал. 1 НПК, одобреното от съда споразумение за решаване на делото има последиците на влязла в сила присъда. С одобреното споразумение фактическият състав на престъплението е установен по съдебен ред и постановеното от наказателния съд има обвързващата сила по чл. 300 ГПК за граждански съд относно извършването на деянието с оглед на всички негови признаци, доколкото обаче същите са въздигнати като елемент от престъпния състав – решение № 25 от 17.03.2010 г. по т. д.№ 211/2009г. на ІІ т. о. на ВКС.

3

Оттук, се установява противоправното поведение на водача на л. а., който е нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл. 25, ал. 1 ЗДвП, чл. 76 ППЗДвП, чл. 116 ЗДвП и умишлено е причинил на М. А. средна телесна повреда. Противоправното деяние на А. Л. Г. е доказано с одобреното споразумение, което е задължително за гражданския съд относно извършването на деянието от осъдения, неговата вина и противоправността на извършеното.

Следва да се посочи, че деянието е извършено на намиращата се отляво тревна площ, т. е. извън платното за движение по смисъла на § 6, т. 3 ЗДвП. Освен присъдата в тази насока са и показанията на свидетеля-очевидец Г. В. З., който присъствал на ПТП-то. Излизал от гр.

София посока за гр. Пловдив, бил трета кола след две спрели коли. Видял, че господинът от първата кола излязъл в тревните площи, това се случило в лявата лента, като с ръце жестикулирал. В същия момент задната кола рязко навила ляв волан и с пълна газ се качила върху бордюра, тревните площи, блъснала господина, като го прекатурила през предното стъкло и човекът паднал на земята. След това колата продължила през тревните площи, като свидетелят тръгнал след нея. Съдът кредитира показанията, като подробни, логични и съответстващи с останалия доказателствен материал. Доколкото не се установява пострадалият да е навлязъл на пътното платно и да е нарушил разпоредбата на чл. 113 ЗДвП, то възражението за съпричиняване на ответника е основателно. Следва да се посочи, че в тази насока са и свидетелските показания на водача А. Л. Г., който не оспорва, че след като пострадалият излязъл от колата и тръгнал към него, той го блъснал и продължил напред.