Решение № 6043 от 02.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6043 гр. София, 02.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Златка Чолева

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Цветелина Ал. Костова Въззивно гражданско дело № 20251100513064 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 11273/12.06.2025 г., постановено по гр.д. № 28217/2024 г. по описа на СРС, ГО, 161 с-в, е признато за установено по предявените от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, против Ю. Г. М., ЕГН ********** с правно основание чл. 415 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 415 ГПК, вр. чл. 345 ТЗ и чл. 415 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца:

- сумата от 0,98 лв., включваща цена на предоставени мобилни услуги, за периода 05.03.2021-04.04.2021 г. по договор за мобилни услуги № 623216180 от 29.05.2020 г.,

- сумата от 10,99 лв. лизингова вноска за периода 05.03.2021 г-04.04.2021 г. по договор за лизинг от 02.02.2020 г. за Samsung Galaxy A30s 64GB Dual Green, - сумата от 3,83 лв. лизингова вноска за периода 05.03.2021 г.-04.04.2021 г. по договор за лизинг на 5 бр. базови аксесоари от 29.05.2020 г., - сумата от 2,15 лв. лизингова вноска за периода 5.3.2021 г.-4.4.2021 г. по договор за лизинг на 5 бр. базови аксесоари от 02.01.2020 г., - сумата от 62,59 лв. лизингова вноска за периода 5.3.2021 г.-4.4.2021 г. по договор за лизинг на Apple iPhone XR 64GB Product Red от 29.05.2020 г., ведно със законна лихва върху сбора на посочените главници за период от 18.07.2023 г. до изплащане на вземането, които вземания са предмет на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на 13.09.2023 г. по ч.гр.д.

№ 40093/2023 г., СРС 161 с-в.

1

Със същото решение са отхвърлени предявените от „Йеттел България“ ЕАД, ЕИК 130460283, против Ю. Г. М., ЕГН **********, искове с правно основание чл. 415 ГПК, вр. чл. 345 ТЗ и чл. 415 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца:

- сумата от 87,92 лв. предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 05.04.2021 г.-02.12.2021 г. по договор за лизинг от 02.02.2020 г. за Samsung Galaxy A30s 64GB Dual Green,

- сумата от 49,79 лв. предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 05.04.2021 г.-29.04.2022 г. по договор за лизинг на 5 бр. базови аксесоари от 29.05.2020 г.,

- сумата от 17,20 лв. предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 05.04.2021 г.-02.12.2021 г. по договор за лизинг на 5 бр. базови аксесоари от 02.01.2020 г.,

- сумата от 813,67 лв. предсрочно изискуеми лизингови вноски за периода 05.04.2021 г.-29.04.2022 г. по договор за лизинг на Apple iPhone XR 64GB Product Red от 29.05.2020 г.,

- сумата от 249,67 лв., неустойка поради предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 620126107 от 26.06.2018 г., изменен с допълнително споразумение от 02.01.2020 г. за тел *** и за Samsung Galaxy A30s 64GB Dual Green, - сумата от 164,33 лв., неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги № 623216180 от 29.05.2020 г. и за Apple iPhone XR 64GB Product Red и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 47,61 лв., разноски, сторени в производството по делото, и сумата от 28,03 лв., разноски, сторени по ч.гр.д. № 40093/2023 г., СРС, 161 с-в.

В законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК е подадена въззивна жалба от ищеца „Йеттел България“ ЕАД срещу решението в частта, с която са отхвърлени предявените от него срещу ответника установителни искове за неплатени лизингови вноски в размер на 87,92 лв., 49,79 лв., 17,20 лв. и 813,67 лв., общо 968,58 лв., и за неустойки за предсрочно прекратяване на договорите за мобилни услуги в размер на 249,67 лв. и 164,33 лв., общо 414 лв., ведно със законната лихва от 18.07.2023 г. до окончателното плащане. Въззивникът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Оспорва извода, че прекратяването на договорите за мобилни услуги освобождава абоната от задължението за плащане по договорите за лизинг. Сочи, че лизинговите вещи са предоставени на ответницата, не са върнати и договорите за лизинг не са развалени, а към подаване на заявлението всички вноски са изискуеми и по първоначално уговорените падежи. Позовава се на Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Относно неустойките твърди, че отделните им компоненти обезщетяват различни последици от предсрочното прекратяване: загубата на приходи от абонамент, предоставените отстъпки от абонаментната такса и предоставената отстъпка от цената на устройството. Поддържа, че клаузите са определяеми, не водят до значително неравновесие между страните и не накърняват добрите нрави. Позовава се и на спогодба от 11.01.2018 г. с Комисията за защита на потребителите. Иска отмяна на решението в обжалваната част, уважаване на исковете и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна – Ю. Г. М. в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не и депозирала отговор на въззивната жалба

2

Софийски градски съд, след като взе предвид доводите на страните и като съобрази събраните по делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 12 от ГПК и на чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.

Настоящият въззивен състав намира, че обжалваното решението е валидно и допустимо в обжалваната част. Не са допуснати нарушения на императивни материални норми, за приложението на които въззивният съд е длъжен да следи служебно. По доводите за неправилност на решението въззивният съд намира следното:

От представените договори и допълнителното споразумение се установява, че между страните са възникнали договорни отношения за мобилни услуги и за предоставяне на устройства и аксесоари на лизинг. Договорът за мобилни услуги № 620126107 от 26.06.2018 г. за номер *** е изменен с допълнително споразумение № 033655904 от 02.01.2020 г. Уговорена е стандартна месечна абонаментна такса 49,99 лв. с ДДС, съответно 41,66 лв. без ДДС. По договор за лизинг от 02.01.2020 г. е предоставен Samsung Galaxy A30s 64GB Dual Green срещу 23 месечни вноски по 10,99 лв. С договор № 622706394 от същата дата е предоставен комплект от пет базови аксесоара срещу 23 месечни вноски по 2,15 лв.

По договор за мобилни услуги № 623216180 от 29.05.2020 г. за номер *** са уговорени стандартна месечна такса 26,99 лв. с ДДС, съответно 22,49 лв. без ДДС, и промоционална такса 22,99 лв. с ДДС. По договор за лизинг от същата дата е предоставен Apple iPhone XR 64GB Product Red срещу 23 месечни вноски по 62,59 лв. По договор за лизинг на базови аксесоари № 623216276 от 29.05.2020 г. е предоставен комплект от пет вещи срещу 23 месечни вноски по 3,83 лв.

Четирите договора за лизинг са подписани от ответницата и съдържат изрично потвърждение за получаване на вещите, както и погасителни планове. Приложени са подписани общи условия за лизинга. За договорите от 02.01.2020 г. е уговорен срок от 23 месеца, а за договорите от 29.05.2020 г. също 23 месеца. Не е установено плащане на спорните последващи вноски, връщане на вещите или разваляне на лизинговите договори. Не се установява обаче по какъв начин и на коя дата са прекратени предсрочно договорите за мобилни услуги.

Съгласно заключението на съдебно-счетоводната експертиза на Л.З.С., депозирано на 02.05.2025 г., счетоводството на ищеца е водено редовно. Документ № 7318458104 от 05.04.2021 г., означен като кредитно известие, съдържа начисления за отчетния период в общ размер 78,64 лв. и пренесен баланс 642,15 лв., общо 720,79 лв.

Експертът отчита остатък от текущите задължения 70,79 лв. след приспадане на 7,85 лв. Тази разлика спрямо уважените от СРС 80,54 лв. не може да доведе до изменение 3 на влязлата в сила част от решението. В таблица № 2 от заключението неплатените последващи лизингови вноски са индивидуализирани по договори: осем вноски по 10,99 лв. за Samsung, общо 87,92 лв.; тринадесет вноски по 62,59 лв. за Apple, общо 813,67 лв.; тринадесет вноски по 3,83 лв. за аксесоарите от 29.05.2020 г., общо 49,79 лв.; осем вноски по 2,15 лв. за аксесоарите от 02.01.2020 г., общо 17,20 лв. Сборът е 968,58 лв.

Във фактура № ********** от 05.05.2021 г. са отразени 968,58 лв. лизингови вноски и 423,75 лв. неустойки, както и пренесени 720,79 лв. от предходен период, общо 2113,12 лв. Счетоводната експертиза разпределя неустойките на 164,33 лв. за номер *** и 259,42 лв. за номер ***. В исковата молба за втория номер е отразено и отрицателно начисление от 9,75 лв., при което заявената претенция е 249,67 лв. Пренесеният баланс не представлява отделно ново начисление. Съдът преценява заключението по чл. 202 ГПК заедно с писмените доказателства; редовното счетоводно отразяване само по себе си не установява юридическите предпоставки за начисляване на неустойка.

Основателно е оплакването срещу извода, че след прекратяване на мобилната услуга отпада основанието за плащане на лизинговите вноски. Договорът за услуги и договорът за лизинг имат различни насрещни престации. По първия операторът осигурява достъп до мобилната мрежа и услуги, а по втория предоставя конкретна движима вещ за ползване срещу възнаграждение. Фактурирането на лизинговите вноски с месечната сметка не заличава самостоятелния им договорен източник.

Спирането или прекратяването на услугата за определен номер не е равнозначно на отнемане на предоставеното устройство и не установява неизпълнение на лизингодателя. Няма основание да се приеме и че апаратът може да бъде използван единствено чрез услугите на същия оператор. Отделно, част от вземанията се отнасят до аксесоари, чието ползване не е обусловено от достъпа до мобилна мрежа. Поради това заплащането на спорните вноски не представлява възнаграждение за непредоставена мобилна услуга. Чл. 12 от приложените общи условия за лизинг разграничава предсрочната изискуемост на вноските от развалянето на лизинговия договор, уредено отделно в чл. 10 и 11. Дори да бъде прекратен договорът за мобилни услуги, това не доказва упражняване на правото на разваляне на лизинга.

Предсрочната изискуемост променя срока за изпълнение, а не основанието на вземането. Обозначаването на остатъка като „неустойки“ на отделни места в експертизата не променя правната му природа.

В случая решаващо е, че към подаване на заявлението на 18.07.2023 г. всички спорни вноски са станали изискуеми и по първоначалните договорни падежи. За договорите от 02.01.2020 г. претендираният период приключва на 02.12.2021 г., а за договорите от 29.05.2020 г. на 29.04.2022 г. Следователно не е необходимо основателността на исковете да се обуславя от доказване на обявена предсрочна изискуемост през 2021 г. Този извод съответства на принципното разграничение между основание и изискуемост на вземането, проведено в Тълкувателно решение № 8 от 02.04.2019 г. по тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК на ВКС. Макар тълкувателното решение да разглежда вземания по банков кредит, съображението, че настъпилият договорен падеж не подменя основанието на претенцията, е приложимо и при разглежданите лизингови задължения. В случая падежите са настъпили още преди заявлението, а не едва в хода на исковото производство. При установени договорни отношения, предоставени вещи и неплатен остатък от уговорените вноски исковете за 87,92 лв., 49,79 лв., 17,20 лв. и 813,67 лв. са основателни изцяло. Решението в тази 4 част следва да бъде отменено и така предявените искове да бъдат уважени.