Решение № 1286 от 20.02.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1286 гр. София, 20.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 37 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от АНДРЕЙ КР. ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20211110138533 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 15 ЗЗДН.

Образувано е по молба за издаване на заповед за защита от домашно насилие, уточнена с молба от 14.07.2021 г. (на лист 17 от делото) и в съдебното заседание на 12.08.2021 г. (на лист 46 от делото), на С. АНТ. К., и чрез нея – от дъщеря ЕРМ. СТ. АЛТ., срещу ответника СТ. В. АЛТ., с която се иска издаване на заповед за защита от домашно насилие със следните мерки по чл. 5 ЗЗДН: задължаване да се въздържа от насилие; забрана да приближава молителите, дома им, работното място на първата молителка, детската градина на молителката-дете, като се определи временно местоживеенето на детето при майката и ответникът бъде задължен да посещава програми за преодоляване на насилнически наклонности.

В молбата се твърди, че на 29.06.2021 г. в жилище с адрес: София, кв.

„Овча купел“, ***, ет. 2, ап. 4, заплашил да удари молителката К. с раница с метални инструменти и се заканил да я убие, ако вечерта не си е вкъщи и не мълчи, като това се е случило пред малолетната Ерма.

В съдебното заседание от 12.08.2021 г. (на лист 46 от делото) ответникът чрез процесуалния представител адв. М. оспорва изложените в молбата твърдения, включително за осъществен на 29.06.2021 г. акт на домашно насилие. Сочи, действително е употребявал наркотици, но от 11.12.2017 г. до настоящия момент се лекува, състоянието му е под контрол и работи по трудово правоотношение. Твърди, че молителката е наркозависима и алкохолно зависима. Не оспорва, че на 29.06.2021 г. действително е възникнал конфликт между страните, по повод пътуване на детето до Каварна, където имат къща. Твърди, че не е извършил посочените в молбата деяния, родителите единствено си разменили реплики, след което ответникът 1 отишъл на работа, а когато се върнал молителката и детето не били у дома.

В молба от 05.07.2021 г. (на лист 12 от делото) молителката е посочила, че от 29.06.2021 г. до 02.07.2021 г. ответникът осъществява спрямо нея постоянен психически тормоз, като звънял не по-малко от 17 пъти на телефона на майка , при която е отседнала и не по-малко от 10 пъти на нейния личен. През посочения период няколко пъти идвал на адреса, на който живеят, а на 02.07.2021 г. около 13:00 часа ги е причакал на стълбищната площадка пред апартамента и в момента, в който излизали от асансьора – молителката, майка й и дъщеря им, нахлул в асансьора и искал да отвлече детето. След сигнал към 112 и идване на полиция, си тръгнал. Молбата следва да се разгледа като допълнение на искането с нови обстоятелства съгласно чл.

214 ГПК във връзка с § 1 ЗЗДН.

Ответникът е представил писмени бележки, в които излага подробни съображения за недоказаност на твърдения акт на домашно насилие.

Като разгледа доказателствата по делото с оглед твърденията и възраженията на страните съдът намира за установена следната фактическа обстановка:

Безспорно е между страните, че имат малолетна дъщеря ЕРМ. СТ.

АЛТ., с ЕГН: **********. В съдебно заседание на 12.08.2021 г. (на лист 48 от делото) е обявено за безспорно между страните, че и двете страни по делото са били зависими към наркотици.

Съгласно представена на лист 3 от делото декларация за извършено домашно насилие по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН от 02.07.2021 г. молителката декларира, че спрямо нея е извършен акт на домашно насилие от СТ. В. АЛТ., с ЕГН:

**********, без да са посочени време и място на извършване на насилието.

От представен на лист 37 – 40 от делото социален доклад № ПР/Д-СКС/381-002/03.08.2021 г. на Дирекция „Социално подпомагане“ – Красно село се установява, че от 29.07.2021 г. детето се отглежда в семейната среда на майката с подкрепата на роднините по майчина линия. Детето се отглежда в жилище собственост на бабата и дядото по майчина линия, където детето и майката разполагат със собствена стая. Жилището разполага с нужните хуманитарно-битови условия за отглеждане на дете. При среща на социалния работник с детето, същото било радостно, търсело е контакт с майка си, като двете си играли и разговаряли на различни теми. Ерма е записана е първи клас в Италианския лицей, а от близо месец посещава ежедневен детски център Веселата къща. Съгласно заключението понастоящем комуникацията между родителите е нарушена, като детето е свидетел на конфликта. Изразено е становище, че отхвърлянето на който и да е родител ще с отрази негативно на социалното функциониране на детето.

По делото е представено психологическо становище на Е.А., издадено от национален медицински център „Детско здраве“ (на лист 43 – 45 от делото), в което е възпроизведен разговор между клиничния психолог Г.

Аспарухова и детето Ерма, в който детето е казало, че баща му не си играе с него, само си говори по телефона, че е лош и бие мама. Малко по-късно детето казва, че обича баща си.

2

В съдебното заседание, проведено на 02.12.202г. (лист 122 от делото) е прието заключението на допуснатата по делото психологическа експертиза, от което се установява, че от края на месец юни 2021 г. дъщерята на страните Ерма живее с майка си в жилище, собственост на бабата по майчина линия.

През месеците на раздялата детето е имало две срещи с баба си Галя в парка и периодични разговори с баща си по телефона. Въпреки раздялата, малката възраст на детето и липсата на срещи с бащата, то показало комплекс от емоции, - когато баща му му липсва е тъжно, когато може да го вижда и е с него, е весело и щастливо. Проявява ярко емоционална привързаност към него - любов, доверие, желание за срещи. Повтаря, че иска да го види, да го гушне, да отиде в неговата къща и че го обича. При срещата с баща му, детето реагирало спонтанно, като без да попита отишло него, без признаци на страх или притеснение. Посочено е, че при срещата между двамата, детето и бащата били притиснати един към друг, детето се смяло, радвало си, борило се с него, било щастливо. Накрая се разплакало и не искало да се разделя с него. Вещото лице е посочило, че не се наблюдава трайно влияние и негативизиране на образа на бащата у детето, въпреки, че в началото повтаряло чужди заучени фрази, които е чуло от майка си. Майката твърди, че не желае детето да бъде ограничено да се среща с баща си, но се опасява за неговото здраве и сигурност. Дадено е становище, че поради крехката възраст на детето, в бъдеще има реална опасност от откъсване и отчуждаване на детето от бащата, ако срещите им бъдат прекъснати. След направеното експертно проучване, вещото лице е дало потвърждение, че бъдещите контакти на детето с бащата могат да имат риск, ако детето не желае да отива при него и по настояване. Към момента Ерма проявява дълбока привързаност и желание да се среща с баща си. Отношението на бащата към детето е с подчертано внимание, нежност, дори му позволява всичко. В заключение контактите на детето с бащата в бъдеще не могат да бъдат риск за неговата психика, а липсата на такива би предизвикала у детето негативни чувства като скръб, гняв, тъга, болка и би довела до когнитивни проблеми в бъдеще, свързани с внимание, памет, мислене, учене. От друга страна, трябва е подчертано, че и двамата родители се намират в рисковата група на наркозависими, в момента бащата се намира в период на лечение от зависимост към центрове за възстановяване, майката също. Детето не трябва да бъде поставяно в ситуации на риск за неговото здраве и сигурност.

Съдът изцяло кредитира заключението на вещото лице като обективно и безпристрастно.

По делото (на лист 107) е представена докладна записка от органите на 6 РУ на СДВР, получена с писмо с рег. № 230р-26869/02.07.2021 г. на полицай Георги Петров и Айше Кондушева за това, че на 01.07.2021 г. около 15:55 часа били изпратени по сигнал на адрес: София, ул. „Дамян Груев“ № 10, вх. 1, ет. 5. Пред апартамент 24 било намерена майката на ответника Галина А., а от жилището излязла молителката С.К., която заявила, че е помислила, че е звънял ответникът А., и затова е повикала полиция, тъй като по нейни данни той я заплашва и я бие. Претърсили входа, като не открили никой. А. заявила, че има рожден ден, поради което е дошла да види внучка 3 си, след което си тръгнала.

От представената докладна записка №230р-27274/02.07.2021 (на лист 108 от делото) се установява, че на 02.07.2021 г. около 14:05 часа, старши полицай Калин Младенов посетил адрес в София: ***, вх. 1, ет. 5, във връзка с получен сигнал за скандал с дете. На място била намерена молителката С.К., която заявила, че е имала само словесен конфликт с мъжа, от който има дете. В жилището бил и ответникът С.А., който е предупреден, съгласно чл. 65 ЗМВР. Не е представено съдебно решение или ограничителна заповед.

Съгласно представения на лист 31 от делото протокол за предупреждение от 07.07.2021 г., ответникът е бил предупреден да се въздържа от домашно насилие спрямо С.К. и Е.А., както и да спазва Заповед за незабавна защита на Софийския районен съд, 37. състав.

Приложени са сведения, дадени от страните по делото, както и от свидетелите А. К. и Анелия К. по образуваната преписка с вх. № 230000-9667/2021 г. (на лист 86 – 87 и 102 – 106 от делото). Доколкото от тях не се установяват факти, различни от тези, установени по настоящото производство, същите не следва да се обсъждат.

Съгласно медицинско удостоверение с изх. № 29/11.08.2021 г., издадено от „АИСПМП – д-р Александър Ангелов“ ЕООД (на лист 41 от делото), Стефан Велинов А. е постъпил на лечение в програма за лечение с опиеви агонисти и аагонисти-антагонисти на 11.12.2017 г., с диагноза „Синдром на зависимост към опиоиди, като лечението се провежда с медикамента Субститол.

От представени на лист 42 – 45 от делото удостоверения от ЦПЗ „Никола Шипковенски“ – София, се установява, че ответникът СТ. В. АЛТ. не е настаняван за лечение на психиатрични болести и не се води на отчет като страдащ от такива.

Съгласно представеното писмо с рег №. 230р-29910/23.07.2021 г. на 6 РУ към СДВР, за лицето СТ. В. АЛТ. няма издадени разрешения за съхранение, носене или употреба на огнестрелно оръжие и боеприпаси за него.

В съдебното заседание на 12.08.2021 г. (на лист 47 – 48 от делото) е разпитана свидетелката Анелия К. – майка на молителката, която дава показания, че на 29.06.2021 г. дъщеря

– молителката, се обадила по телефона към 08:50 часа, като й казала „Маме, нещата станаха непоносими.

Стефан ми нанесе поредния побой, идвай да ни прибереш с Ерма.“.

Свидетелства, че след около 40 минути отишла на адреса, където живеели с ответника, като я помолила предварително да си събере нещата, тъй като щяла да води детето на море. Дава показания, че когато пристигнала в жилището, дъщеря й панически събирала багаж, а детето пищяло от ужас.

Когато отишли в жилището на свидетелката, молителката разказала за случилото се, а именно, че ответникът е искал да води детето на палатки на морето, с което майката не била съгласна, вследствие на което се разразил скандал. Ответникът бил заплашил, че ако вечерта не са вкъщи и тя не мълчи, 4 ще я убие. Замахнал с раница с инструменти, но я е хвърлил в краката й, защото малката започнала да крещи. Свидетелката сочи, че не е виждала белези по тялото на дъщеря си, но докато пътували била неспокойна, уплашена, неспособна да шофира и вкопчена в детето.

Съдът кредитира показанията на свидетелката относно влошените отношения между страните, както и за обстоятелствата, при които е взела дъщеря си от обитавания от нея дом на 29.06.2021 г. Не следва обаче да се кредитират показанията на свидетелката за това, че на молителката е нанесен побой, тъй като такива твърдения не са изложени от нея в молбата за защита.

Не следва да се кредитират и показанията на свидетелката за отправените заплахи и замахването с раницата от страна на ответника, тъй като това са данни от разказ на молителката – т.е. е налице косвено доказателство, изхождащо от заинтересовано лице по делото.