Решение № 526 от 23.04.2025, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. Плевен, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Инес Людм. Димитрова при участието на секретаря РУМЯНА ИЛК. КОНОВА като разгледа докладваното от Инес Людм. Димитрова Гражданско дело № 20244430105625 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по подадена искова молба от “***“ ООД, ЕИК *********, представлявано от М. М. И., чрез адв.П. Й. от ***, против Н. С. В. и Д. И. В., с която е предявен иск с правно основание чл.

135, ал.1 от ЗЗД, за обявяване на недействителен спрямо ищеца на договор за дарение на недвижим имот: сграда с идентификатор *** по кадастралните регистри на ***, с адрес на имота: ***, с площ 92 кв. м. и всички други подобрения в нея, обективиран в нот. акт № ***, том № ***, рег. № ***/***г. на Служба по вписванията - ***.

Твърди се, че на ***г. e сключен индивидуален договор за заем № ***г., като ответницата Н. В. е подписала редовен менителничен ефект – запис на заповед от ***г. Твърди се, че същата дарила притежавания от нея недвижим имот: сграда с идентификатор ***, с площ 92 кв. м., находяща се в ***, като сделката е реализирана чрез дарение от ***г., извършено с нот. акт № ***, том № ***, рег. № ***/***г., с което действие ответницата е увредила ищцовото дружество. Посочва се, че доколкото приобретател по сделката е Д. В., *** на ответницата се презюмира неговото знание за увреждането. В заключение ищецът моли съда да постанови решение, с което да обяви за недействителен спрямо кредитора договора за дарение на недвижим имот: сграда с идентификатор *** по кадастралните регистри на ***, с адрес на имота: ***, с площ 92 кв. м. и всички други подобрения в нея, обективиран в нот. акт № ***, том № ***, рег. № ***/***г. на Служба по вписванията - ***.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от първия ответник Н. В., чрез адв.Б. В., в който оспорват предявения иск. В отговора се твърди се, че 1 между ищеца „***“ ООД, и първият ответник по делото Н. В., е сключен индивидуален договор за заем с Код: ***. Въведени са доводи за нищожност на индивидуален договор за заем с Код: *** г., сключен между страните, поради противоречие със закона, на основание чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД във връзка с чл. ***3 ЗЗП, чл. 22 и чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Твърди се, че отв.

Н. В. е заплатила в цялост главницата по предоставения кредит, представени са платежни нареждания и извлечение от сметка за платени суми. Твърди се, че дарението, обективирано в нот. акт № ***, том № ***, рег. № ***/*** г. е продиктувано от желанието на отв. Н. В. и нейния *** да уредят личните си отношения след прекратяване на брака, като оставили съвместното им семейно жилище на техния *** – Д.. Твърди се, че вторият отв. Д. В. не е знаел на първо място за дарственото намерение на *** си, както и за сключения между отв. Н. В. и ищеца „***“ ООД договор за кредит. Твърди се още, че процесният недвижим имот, преди извършване на дарението, обективирано в нот. акт № ***, том № ***, рег. № ***/*** г. е бил съпружеска имуществена общност между отв. Н. В. и *** й И. В.. В заключение моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен.

В срока по чл.131 от ГПК е депозиран отговор от втория ответник Д. В., чрез адв.И. М., в който оспорват предявения иск. В отговора се твърди, че искът е предявен за обявяване на относително недействителна на цялата сделка за дарение, извършена с нот. акт № ***, том № ***, peг. № ***/ *** г. на Служба по вписванията - ***, като дареният имот е бил съсобствен при условията на съпружеска имуществена общност на първата ответница Н. В. и на бившият й *** И. Д. В.. Наведени са доводи, че отв. Д. В. не е знаел за сключения индивидуален договор за заем код: № ***/ *** г., както и, че отв. Н.

В. е подписала редовен менителничен ефект - запис на заповед от *** г.

Твърди се, че процесният договор за заем, е недействителен на осн. чл. 22 от ЗПК. защото не са спазени изискванията на чл. 10. ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12. ал. 1, т. 7 - 9. от ЗПК. Твърди се, че по делото не са представени платежни нареждания и/или други доказателства, които да доказват дали сумата от *** лв., която ищецът съгласно чл. 2 от договора се задължил да предостави в заем на първия ответник по делото действително са й били предоставени от него. Твърди се, че по делото не е представен погасителен план към процесния договор за заем, който съгласно чл.3, ал. 4 и чл. 5 от договора представлява неразделна част от него, в който следва да бъде посочен размера на дължимите погасителни вноски и датите на тяхното падежиране. Твърди се, че запис на заповед от *** г. не е подписана от първия ответник. Твърди се, че към датата на която първата ответница Н. В. е дарила собствената си идеална част от процесният недвижим имот - *** г. не е било налице неудовлетворено вземане на ищеца към първата ответница. Твърди се, че втория отв. Д. В. не е занел, че към датата на извършване на дарението първата ответница Н. В. е сключила договор за заем с ищцовото дружество. В заключение моли съда да бъде прекратено производството като недопустимо и предявеният иск да бъде оставен без уважение като неоснователен.

В с. з. ищецът, чрез процесуалния представител адв.П.Й. поддържа исковата молба. Претендират се разноски.

2

В с. з. ответникът Н. В., чрез процесуалния представител адв.Б.В. поддържа депозирания отговор. Претендират се разноски. В писмената защита са изложени подробни доводи по същество на спора.

В с.з. ответникът Д. В., чрез процесуалния представител адв.Ив.М. поддържа депозирания отговор. В писмената защита са изложени подробни доводи по същество на спора.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, обсъди доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа страна:

Между “***“ ООД в качеството на кредитор и ответника Н. В. в качество на кредитополучател е сключен индивидуален договор за заем с код *** на ***г. по който е отпуснат заем на кредитополучателя в размер на *** лв., със срок на погасяване 12 месеца, при месечна вноска в размер на *** лв., ГЛП 60% и ГПР 79,59%.

Между същите страни на ***г. е сключен Анекс № *** към договор за паричен заем ***г., с който е изменен срокът на плащане на задължението и е изменен размерът на възнаградителната лихва по договора за заем.

От договор за дарение, обективиран в нот. акт № ***, том № ***, рег. № ***/***г. на Служба по вписванията - ***, се установява, че И. Д. В. и Н. С. В. са дарили на отв. Д. И. В., притежаваният от тях, в режим на СИО, поземлен имот с идентификатор *** по КККР на ***, заедно с построената в имота , сграда с идентификатор *** по КККР на ***, с адрес на имота: ***, с площ 92 кв. м. и всички други подобрения в нея.

Съгласно удостоверение на Община *** от *** г., данъчната оценка на сграда с идентификатор ***, находяща се в ***, е *** лв.

От заключението на съдебно икономическа експертиза се установява, че по договора за заем №***г., е предоставена сума в размер на *** лв., със срок от 12 месеца, с размер на месечна вноска *** лв., ГЛП 60%, ГПР 72,49 %.

Вещото лице посочва, че на ***г. е сключен Анекс № *** към договора за заем №***г., с който договорът за заем е предоговорен, размерът на главницата е *** лева, със срок от 30 месеца, договорната лихва е 40%, а ГПР 50%. Извършените плащания по договора за заемс код ***г. са в размер общо *** лева, в това число до датата на Анекс №*** - ***г. са в размер на *** лв., а след тази дата в размер на *** лв. В с.з. вещото лице поддържа изготвеното заключение.

По делото са изискани и приложени изп.дело №***/***г. по описа на ЧСИ *** и изп.д. № №***/***г. по описа на ЧСИ *** с район на действие ОС ***, от които се установява, че спрямо отв. Н. В. са образувани изпълнителни производства по издадени изпълнителни листове. От материалите по изпълнителните производства е видно, че вземанията, предмет на изпълнителен лист, не са погасени и изпълнителните производства не са прекратени.

Горната фактическа обстановка се установява от събраните писмени 3 доказателствени средства и заключение на вещо лице. Съдът дава пълна вяра на анализираните писмени доказателствени средства, тъй като са последователни и се ползват с придадената им по закон доказателствена сила и стойност, и са неоспорени от страните. Съдът дава пълна вяра на представеното от вещото лице заключение, същото е обстойно аргументирано от лице със специални познания.

Не взетите превид писмени доказателствени средства неотносими към предмета на делото, отнасящ се до вземане, произтичащо от договора за заем №***г., чието действие е продължено с Анекс №***.

При така установено от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е допустим конститувен иск с правно основание чл. 135,ал.1 от ЗЗД, с който се иска да бъде обявен за относително недействителен договор за дарение от *** г. в частта, в която е дарена сграда с идентификатор сграда с идентификатор *** по КККР на гр. Плевен, с адрес на имота: *** , находяща се в поземлен имот идентификатор ***. Именно до този предмет и обем ищецът е определил търсената от него защита, която съдът на основание чл.

7,ал.2 от ГПК е дължен да съобрази.

Предмет на иска по чл. 135, ал. 1 от ЗЗД е потестативното право на кредитора да обяви за относително недействителни-по отношение на себе си сделките или други правни действия, с които длъжникът го уврежда. Такова увреждане е налице винаги, когато длъжникът се лишава от свое имущество, намалява същото или по какъвто и да е начин затруднява удовлетворяването на своя кредитор. С иска се цели това увреждане да бъде преодоляно като чрез обявената по отношение на кредитора относителна недействителност на действието на длъжника се даде възможност на кредитора да се удовлетвори от имуществото предмет на действието. Относителната недействителност обаче е само в отношенията между кредитора и длъжника и между кредитора и третото лице съконтрагент на длъжника.

Основателността на иска по чл. 135 от ЗЗД е предпоставено от наличие на действително вземане. Това вземане може да не е изискуемо или ликвидно; не е необходимо и предварително да бъде установено с влязло в сила решение.

Съдът по Павловия иск изхожда от положението, че вземането съществува, ако произтича от твърдените факти /предмет на делото по чл.135 ЗЗД не е самото вземане на кредитора, а потестативното му право да обяви за недействителна по отношение на себе си сделка или друго действие, с които длъжникът го уврежда (правоотношението, легитимиращо ищеца като кредитор, става предмет на делото единствено когато Павловият иск е обективно съединен с иск за вземането),( Тълкувателно решение №2/2019 по тълк. дело №2/2017 г. на ОСГТК на ВКС). Качество на кредитор не може да бъде отречено в иницирания от тази страна процес поради възражения, които намалилият своето имущество длъжник би имал във връзка със съдържанието на облигационното отношение между него и ищеца, съществуването му, т.е дали страните продължават да са обвързани от договор, или изискуемостта.

Възражения от подобно естество, включително и възражение за изтекла 4 погасителна давност, са неотносими към спора по чл. 135 ал.1 от ЗЗД, съответно не следва съдът да ги приема и решава инцидентно в този процес, щом те не засягат материалното право да се иска отмяна на увреждащата сделка (Решение №328/2010 г. по гр.д. №879/2010 г. на III г.о. на ГО на ВКС).

В разглеждания случай, съдът намира, че безспорно се установява първата предпоставка на предявения конститувен иск, а именно наличието на вземане в полза на ищеца „***“ ООД спрямо ответника Н. В.. Този факт безспорно следва от сключения между страните договор за заем с код ***г. По силата на договора за заем е бил отпуснат кредит в общ размер за сумата от *** лева, със срок от 12 месеца -27.09.2022 г., при месечна вноска в размер на *** лв., при в размер на ГЛП 60% и ГПР в размер на 79,59 %. Сключеното заемно правоотношение е продължено с Анекс № *** от ***г., тъй като с него е продължен срокът за изплащане на отпуснатия заем в размер на *** лв.