Решение № 657 от 29.07.2024, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 657 гр. Бургас, 29.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА при участието на секретаря ЖАНА ЗЛ. МАРИНОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ИВ. МАВРОДИЕВА

Административно наказателно дело № 20242120201176 по описа за 2024 година

Производството е образувано по повод жалба на С. И. Е., ЕГН ********** чрез адв. К.

Я. от БАК против наказателно постановление № 23-0769-004416/20.02.2024г., издадено от Началник Група в ОД МВР Бургас, сектор Пътна полиция, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на С. И. Е. ЕГН ********** е наложена „глоба“ в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

С жалбата жалбоподателят счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно, необосновано и неправилно, моли за отмяна. Сочи, че съпругата му била във влошено състояние и трябвало да я закара до болница затова увеличил скоростта.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и заедно с адв.

К. Я., води за разпит един свидетел. Моли за отмяна на НП.

За Административнонаказващия орган, юрк. * оспорва жалбата. Депозирано е и писмено становище, с което жалбата се оспорва, прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и се претендират разноски.

Съдът приема, че жалбата е подадена в срок, от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима.

На 27.10.2023г. в 12:52 часа в гр. Бургас, по бул. „Захари Стоянов“ местност „*“ в посока от кръстовище за кв. * към ж.к. * с АТСС ARH CAM S 1 с фабр. № 120cc68 е установено управление на МПС лек автомобил Мерцедес E 270 с рег. № * със скорост 102 км/ч, при ограничение за населено място до 50 км/ч като е отчетен и толеранс на измерената скорост от -3% .

Като собственик на МПС била установена А.С. Е.а и била изпратена за връчване декларация по чл. 188 ЗДвП и покана за явяване за съставяне на АУАН. Собственикът посочил, че МПС в посочения ден и час се управлявал от съпругът й С. И. Е., който потвърдил това обстоятелство с декларация, попълнена на 27.11.2023г. както и бил поканен 1 да се яви за съставяне на АУАН.

АУАН е съставен на 27.11.2023г. и е връчен на С. И. Е. на същата дата, който не е вписал възражения.

На 20.02.2024г. било издадено обжалваното наказателно постановление, с което наказващият орган приел, че е налице виновно нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП, поради което на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП наложил на С. И. Е. глоба в размер на 700 лева, както и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

За използваното техническо средство е представено Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126. Представя се протокол от проверка № 118-СГИСИС/01.09.2023г. за извършена последваща проверка на АТСС.

Представен е и протокол приложение № 1 към чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з532/12.05.2015г. като е посочено разположението на уреда, ограничението на скоростта от 50 км/ч, населено място, посока на движение, началото и край на работата на АТСС, изготвена е снимка за разположение на уреда, както и снимка на нарушението.

Представена е медицинска документация за здравословното състояние на съпругата на жалбоподателя, от която обаче не се установява хоспитализация на датата на нарушението 27.10.2023г.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства. Те са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти. Показанията на св. Н. А. са последователни, безпротиворечиви и изцяло се подкрепят от събраните писмени доказателства. Показанията на св. Е.а следва да се вземат предвид, че същата има влошено здравословно състояние, но не може да се приеме, че именно на датата на нарушението е била откарана на преглед като в тази насока показанията й са несигурни, а от друга липсват представени доказателства за извършен преглед или хоспитализация за дата 27.10.2023г.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразност и обоснованост, както и относно справедливостта на наложеното административно наказание и предвид така установената фактическа обстановка, направи следните правни изводи:

Спазени са сроковете по чл. 34 ЗАНН за образуване на административнонаказателното производство и за съставянето на НП, тъй като нарушителят е установен след попълване на декларация по чл. 188 ЗДвП на 27.11.2023г. Съгласно чл. 34, ал. 1 ЗАНН не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението. В случая към датата на съставяне на АУАН, не е изтекла една година от нарушението, нито са изминали три месеца от откриване на нарушителя. НП е издадено в законоустановения шестмесечен срок от съставяне на АУАН.

АУАН и НП са издадени от компетентни лица, в предвидените по закон правомощия.

В чл. 188 ЗДвП законодателят предвижда, че собственикът или този, на когото е предоставено моторно превозно средство, отговаря за извършеното с него нарушение. В случая собственикът е декларирал, че не той, а друго лице е управлявало автомобила, което именно е потвърдило, че то е било водач на МПС.

Ясно е посочено нарушението, обстоятелствата при които е извършено - ясно е посочено мястото на нарушението и кога е извършено, посочена е и посоката на движение, видим е номерът на автомобила. Скоростта е установена с АТСС, за което е съставен съответния протокол по Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015г. В протокола е посочено конкретно АТСС, мястото на поставяне, посока на задействане, ограниченията в участъка.

Техническото средство е от одобрен тип и е преминало проверка, което го прави годно да 2 установи нарушението. Същото е от одобрен тип средство за измерване съгласно удостоверение за одобрен тип средство за измерване и е преминало проверка.

Посочено е в протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015г. въведеното ограничение на скоростта като същият е официален документ, чиято доказателствена сила не е оборена. Липсват доказателства, които да поставят под съмнение компетентността на служителя, който е работил с АТСС и протоколът като официален удостоверителен документ обвързва съда (така и в Решение от 27.05.2022 г. по к. адм. н. д. № 100 / 2022 г. на Административен съд – Габрово; Решение № 1995 от 27.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1530 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив; Решение № 415 от 10.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 380 / 2021 г. на I състав на Административен съд - Стара Загора и пр.).

Видно е, че актосъставителят е проверил наличната информация, автомобилът е бил разпознат от техническото средство, отчетена е скоростта на движение, надлежно е съставен протокол съгласно Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015г., а жалбоподателят е потвърдил, че именно той го е управлявал на посочената дата и час.

Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗДвП при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава скоростта от 50 km/h в населено място.

Правилно нарушението е квалифицирано под материалната норма на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В случая ясно е посочено в какво се изразява нарушението и забраната да се движи със скорост повече от 50км/ч. в населено място и въпреки това жалбоподателят се е движил със скорост 102 км/ч или се касае за превишение от 52 км/ч.

Безспорно е установено в хода на административнонаказателното производство, че на инкриминираните място, дата и час именно С. Е. е управлявал процесния автомобил. Това е доказано по надлежния ред и чрез попълнена декларация по чл.188 от ЗДвП.

От събраните в хода на производството доказателства се установява съставомерността на констатираното нарушение, тъй като автомобилът, който е управлявал жалбоподателят е заснет при движение с наказуема скорост от 102 км/ч и се касае за превишение с 52 км/ч.

Санкционната норма на чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП предвижда, че водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място, се наказва за превишаване над 50 km/h-с глоба 700 лв. и три месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство, като за всеки следващи 5 km/h превишаване над 50 km/h глобата се увеличава с 50 лв.

Ето защо предвид превишението от 52 км/ч наказващия орган правилно е индивидуализирал наказанието и е определил размерът на санкцията, която не подлежи на промяна, тъй като е във фиксиран размер. Не се споделят аргументите на жалбоподателя, че деянието е извършено при крайна необходимост. Съдът не приема, че именно в деня на нарушението св. Е.а е била с влошено здравословно състояние, но в случай, че това е било така, то е следвало да се потърси спешна помощ, за да бъде откарана със специален автомобил, а с превишението на скоростта се поставят в опасност живота и здравето на всички участници по ЗДвП и няма как да се приеме, че извършеното нарушение е обществено оправдано.

Отделно съгласно чл. 189з ЗДвП за нарушенията по този закон не се прилагат чл.

28 и 58г от Закона за административните нарушения и наказания.

С оглед на изложеното наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да се потвърди.

Съдът дължи произнасяне по разноските, в случая право на такива има наказващия орган, който претендира такива, поради което следва да му се присъдят. В конкретния случай АНО е бил защитаван от юрисконсулт, депозирано е становище. Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН в полза на учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование. Размерът на 3 присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, който от своя страна препраща към чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ, съгласно който възнаграждението е в размер от 80 до 150 лева. Предвид правната сложност и извършените действия, съдът счита, че справедлив размер на конкретното възнаграждение се явява 80 лева.

Така мотивиран, Бургаският районен съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 23-0769-004416/20.02.2024г., издадено от Началник Група в ОД МВР Бургас, сектор Пътна полиция, с което за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП на С. И. Е., ЕГН ********** е наложена „глоба“ в размер на 700 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

ОСЪЖДА С. И. Е., ЕГН ********** да заплати на ОД МВР БУРГАС разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд Бургас в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

4