Решение № 727 от 12.06.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 727 гр. Варна, 12.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря Пламен Б. Пламенов като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20243110203173 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предви следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от М. Ж. М., ЕГН **********, срещу Наказателно постановление №24-0436-000456 от 09.07.2024 г., издадено от Началник сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ, ОД МВР Варна, с което за нарушение по чл.103 ЗДвП, на въззивника са наложени административни наказания „глоба“ в размер 100.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок три месеца.

Въззивникът оспорва процесното НП като незаконосъобразно и необосновано и моли да бъде отменено. Твърди, че с друго НП е санкциониран за извършено по същото време – 06.55 ч. и на същата дата, друго, взаимноизключващо се с процесното нарушениене, с което е нарушено правото му да узнае, какво нарушение му е вменено. Оспорва да е извършил процесното нарушение като твърди, че веднага след като възприел подаден от движещ се след него полицейски автомобил, спрял и изпълнил дадените му указания.

Твърди също, че наложените наказания „глоба“ в размер 100.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок три месеца, са несправедливи. Навежда и твърдения за маловажност на санкционираното нарушение.

Въззиваемата страна, редовно призована, оспорва жалбата като твърди, че нарушението е извършено от обективна и субективна страна и моли съда, да остави същата без уважение като потвърди оспореното НП. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на приобщените доказателства, съдът прие за установена 1 следната фактическа обстановка:

На 09.06.2024 г. около 06.55 ч., при движение със служебен автомобил по ул.

„Ян Палах“, посока ул. „Прилеп“ в гр. Варна, свидетелите А. И. и Г. Г. – служители на Второ РУ, ОД МВР Варна, видели и спрели зад л. а. „Фолксваген Пасат“, рег.№В1612НМ, спрян срещу пекарна „Софи“, на непредназначено за паркиране място в дясната част на еднопосочното платно, върху намиращата се там означена велоалея. Скоро след това те възприели въззивника М. М. да се насочва към съответния автомобил, при което свид. А. И. го попитал, той ли е негов водач и след положителен отговор поискал от въззивника да си представи документите за проверка. Тогава въззивникът извадил и оставил калъф с документи върху тавана на своя автомобил, при което свид. А. И. му казал да представи документите си при служебния автомобил, но вместо да стори това, въззивникът взел калъфа с документи от тавана на своя автомобил, качил се в него и потеглил в посока ул.

„Прилеп“. Свидетелите А. И. и Г. Г. незабавно последвали автомобила на въззивника с подавани звуков и светлинен сигнал, но той продължил движението си. При достигане до ул.

„Прилеп“ въззивникът завил наляво по нея и следван от подаващия звуков и светлинен сигнал полицейски автомобил продължил напред към ул. „Отец Паисий“. Там завил надясно и се насочил към кръстовището с бул. „Цар Освободител“, при което завил наляво по булеварда. Непосредствено след кръстовището, продължаващият да следва въззивника по бул. „Цар Освободител“ полицейски автомобил с подаден звуков и светлинен сигнал се изравнил в съседната пътна лента с л. а. „Фолксваген Пасат“ като свид. А. И. указал с ръка и устно разпоредил на въззивника да спре за проверка и едва тогава той спрял и изпълнил дадените му разпореждания.

След осъществената там проверка на представените от въззивника документи спрямо него бил издадени АУАН №GA786970 от 09.06.2024 г. за нарушение по чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП, както и процесния АУАН №GA786969 от 09.06.2024 г. за нарушение по чл.103 ЗДвП, в който било отразено, че „ в гр. Варна, на 09.06.2024 г. около 06.55 ч., по ул. „Ян Палах“, в посока ул. „Прилеп“ до бул. „Цар Освободител“, управлява собствения си л. а.

„Фолксваген Пасат“, рег.№В1612НМ, като при подаден сигнал за спиране от контролните органи не изпълнява задължението си да спре плавно в най-дясната част на платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол място и да изпълнява неговите указания.

Въз основа на съставения акт било издадено и оспореното НП №24-0436000456 от 09.07.2024 г. срещу въззивника М. М., с което наказващият орган приел изцяло описаните в АУАН фактически констатации и правната квалификация на нарушението, и на основание чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП наложил административни наказания „глоба“ в размер 100.00 лв и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок три месеца.

Визираната фактическа обстановка по същество не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин, както от кредитираните като безпристрастно дадени в резултат на непосредствени възприятия, непротиворечащи помежду си и взаимно допълващи се показания на всеки един от свидетелите А. И., Г. Г., О. Димитров и Т. Павлова, 2 така и от напълно съответстващите им приобщени документи по процесната административно-наказателна преписка – НП №24-0436-000456 от 09.07.2024 г., АУАН №786969 от 09.06.2024 г., докладна записка УРИ 436р-19401 от 10.06.2024 г., справка за нарушител/водач М. М., Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г., Заповед №365з4229 от 24.06.2022 г., НП №24-0436-000455 от 09.07.2024 г., разпечатка за мобилен номер 359883444027, молба вх.№70500 от 03.09.2024 г., Заповед №РД-23-7706-178 от 14.12.2023 г., разрешение за достъп до класифицирана информация №188601 от 19.12.2023 г., допълнително споразумение към трудов договор №12 от 03.01.2024 г., писмо изх.№РД-249400-284 от 29.08.2024 г., молба вх.№73780 от 16.09.2024 г. и удостоверение №РД-24-9400284 от 12.09.2024 г.

Съдът, предвид становищата на страните и императивно вмененото задължение за цялостна проверка на оспореното НП относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Началник на сектор „Охранителна полиция“ при Второ РУ, ОД МВР Варна съобразно Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 г.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Процесните АУАН и НП са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените форма и съдържание.

Съдът счита за неоснователно застъпеното от въззивника становище за допуснато съществено процесуално нарушение, състоящо се в накърнено право на защита, поради невъзможност да узнае какво нарушение му е вменено при наличие на два отделни акта за различни нарушения с посочено идентично време на извършване. Преди всичко, с оглед конкретния вид на съответните нарушения по чл.98, ал.1, т.1 ЗДвП и по чл.103 ЗДвП, констатирани с два отделни АУАН и санкционирани с две отделни НП, настоящият съдебен състав счита не само за напълно възможно, но и за напълно съответстващо при посочената от двамата непосредствени очевидци фактическа обстановка, в рамките на една минута да бъде констатирано спряното превозно средство и същевременно, намиращият се в непосредствена близост негов водач да приведе автомобила в движение и да потегли, без да спира при подадения му веднага след това звуков и светлинен сигнал от последвалия го полицейски автомобил. И дори при осъществяване на съответното поведение от въззивника да е изминал малко по-продължителен период, същият обективно няма как да е и значително по-голям, а следва да се обърне и внимание, че времето на извършване на всяко от двете 3 нарушения все пак е посочено в съответните НП не с някаква прецизна точност, а е използван израза „около 06.55 ч.“. При това, следва да се изтъкне, че дори при некоректно посочване на точния момент на осъществяване на твърдяното нарушение, подобен пропуск не би препятствал възможността на санкционираното лице да узнае в какво всъщност се състои вмененото му нарушение, тъй като процесното описание съдържа повече от ясно и конкретно посочване на приетото за установено фактическо поведение на въззивника и на обстоятелствата, при които нарушението е счетено за извършено.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Приетата за установена фактическа обстановка води до категорична констатация за осъществен състав на твърдяното административното нарушение по чл.103 ЗДвП от въззивника. Същественият обективен елемент от фактическия състав на тази норма е наличието на своевременно и ясно за възприемане подаден сигнал за спиране на превозното средство. Това обстоятелство съдът счита за несъмнено установено чрез категоричните и напълно съвпадащи показания на двамата непосредствени очевидци – свидетелите А. И. и Г. Г., които ясно и категорично посочват, че непосредствено след потеглянето на въззивника с л. а. „Фолксваген Пасат“ от ул. „Ян Палах“, са го последвали с включен светлинен и звуков сигнал от служебния автомобил и този сигнал е подаван през целия период на движението им зад него, без същият да осъществи спиране до застигането на л. а. „Фолксваген Пасат“ по бул. „Цар Освободител“. Сигналите от служебния автомобил определено са били ясно възприети от движещия се непосредствено пред него въззивник и това обстоятелство той всъщност не оспорва, но твърди, че не е имал възможност да осъществи спиране в по-ранен момент поради липса на място за това при движението до бул. „Цар Освободител“. Това твърдение е определено несъстоятелно, защото, макар да е не особено продължително, отстоянието от пекарна „Софи“ на ул. „Ян Палах“ до кръстовището на ул. „Отец Паисий“ с бул. „Цар Освободител“ е с дължина над половин километър и включва преминаване през три улици с достатъчна възможност за спиране, както по всяка от тях (особено по ул. „Ян Палах“), така и в наличните по посоката на движение на л. а.

„Фолксваген Пасат“ пресечка с ул. „Зюмбюл“ (по ул. „Ян Палах“), пресечка към паркинг към бл.9, бл.11 и бл.13 на ул. „Прилеп“ и пресечка с паркинг между ул. „Отец Паисий“ и ул.

„Чавдар Войвода“ (по ул. „Отец Паисий“).

При така изтъкнатите констатации съдът намира за напълно доказано и правилно квалифицирано твърдяното нарушение от въззивника по чл.103 ЗДвП.

Не са налице основания случаят да бъде счетен за маловажен по смисъла на чл.28 ЗАНН, тъй като същият не се отличава с по-малка степен на тежест от обичайните случаи на нарушения от този вид. Липсват и някакви особени извинителни или смекчаващи отговорността обстоятелства, които да обусловят извод за маловажност.

Наказващият орган правилно е приложил съответстващата на процесното нарушение санкционна норма по чл.175, ал.1, т.4 ЗДвП, предвиждаща кумулативно налагане както на наказанието „глоба“, така и на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ като съдът счита, че правилно е определен размер между минимални и средния предвиден за 4 наказанието „глоба“ и размер към средния предвиден за наказанието „лишаване от право да управлява МПС“, доколкото конкретния механизъм на осъществяване на нарушението чрез потегляне с превозното средство при ясно дадено предварително разпореждане да се представят документи за проверка и последвалия продължителен период на неизпълнение на даваните чрез звуков и светлинен сигнал разпореждания за спиране определено сочи завишена степен на тежест на конкретното нарушение.

При този изход на спора, на основание 143, ал.3 АПК, въззиваемата страна има право да й бъдат присъдени разноски за възнаграждение за юрисконсулт. Като съобрази, че делото не се отличава с особена фактическа и правна сложност и е приключено в рамките на две съдебни заседания, съдът намира за съответстващо възнаграждение в установения минимален размер 80.00 лв, съгласно чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, вр. чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.37 ЗПП, вр. чл.27е от Наредба за заплащането на правната помощ.

Водим от гореизложеното, съдът