Присъда № 155 от 17.09.2026, Районен съд - Пловдив

МОТИВИ от 01.10.2026 г., към Присъда № 155/17.09.2026 г. по НОХД № 4081/2026 г. ПРС, ІV н.с.

Районна Прокуратура - Пловдив е повдигнала обвинение против подсъдимия С. Х. Г за това, че на на 04.10.2025 г. в гр. Пловдив, като помагач, в съучастие с неустановено лице – извършител, с цел да набави за себе си и за другиго неустановеното лице – извършител, имотна облага, умишлено улеснил извършителя на престъплението, който възбудил и поддържал заблуждение у М. В. Б., ЕГН **********, като взел от пострадалото лице парична сума в размер на 1300 лева, с което й била причинена имотна вреда в размер на 1300 лева - престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК.

Прокурорът поддържа повдигнатото на подсъдимия обвинение, като предлага на същия да бъде наложено наказание лишаване от свобода от десет месеца, след прилагане на редукцията на чл. 58а НК, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок.

Подсъдимият Г. се признава за виновен, както и фактите, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт. Същият заявява, че е съгласен да не се събират доказателства за тези факти, изразява съжаление за стореното деяние и моли за справедлива присъда, поради което и заявява, че не желае да се събират доказателства за тези факти, а желае производството да протече по реда на чл. 371, т. 2 НПК.

От страна на неговия защитник, адв. М. К., с оглед заявеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и желанието му производството да протече по реда на чл.

371, т. 2 НПК, се излагат съображения за наличие на смекчаващи вината обстоятелства, които се моли да бъдат отчетени при постановяване на присъдата, като наказанието бъде определено при условията на чл. 58а НК, а неговото изтърпяване да се отложи по реда на чл. 66 НК.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият С. Х. Г е роден на ****** г. в гр. Пловдив, ******, български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан към датата на деянието, работещ, живущ в ************, ЕГН **********.

Свид. М. В. Б. (родена на ****** г.) живеела с внука си на адрес в *************. Жилището се намирало в шестетажен блок.

На 04.10.2025 г., в късния следобед, свид. М. Б. била сама в дома си, когато получила телефонно обаждане на домашния си телефон с номер ********, като телефонният апарат нямал дисплей и съответно не се изписвал 1 номер на позвъняващия. Свид. Б. вдигнала телефона и чула мъжки глас, който попитал дали го е познала. Тя не била сигурна кой е, но изразила предположение, че се обажда деверът й Е. Б. /братът на покойния й съпруг/.

Лицето с мъжки глас /неустановен в хода на разследването/ потвърдил предположението й, с което възбудил у нея заблуждението, че тя разговаря именно с девера си Е. Б., което не отговаряло на истината. Неустановеното лице с мъжки глас престорено се поинтересувал тя как е, след което й казал, че му трябва голяма услуга. Свид. Б. го попитала каква услуга иска от нея, при което лицето с мъжки глас й казал, че има за него нещо, оставено в митницата, за което трябва да се плати малко над две хиляди лева, за да може да си го вземе. Това обстоятелство не отговаряло на истината, но пострадалата М. Б. му повярвала, с което у нея било възбудено заблуждение, че деверът й има нужда от паричен заем, за да заплати сума пари в митницата и да вземе оставена там стока за него. Свид. Б. му казала, че няма толкова пари. Тогава лицето я попитало колко пари има, а тя, след като проверила в дома си на местата, на които държи парите си, казала, че има 1300 лева. Събеседникът й по телефона я попитал в какви копюри са, колко са по 100 лева и колко по 50 лева. Пострадалата Б. ги изброила и му отговорила, че има три банкноти с номинал 100 лева, а останалите – с номинал по 50 лева. Събеседникът й я накарал да му продиктува и серийните номера на банкнотите, което тя направила. Лицето, с което разговаряла и което тя смятала за девера си, й казал, че ще изпрати човек, който да вземе парите. Това не породило съмнение у пострадалата Б., тъй като деверът й живеел в гр. ***** и й се сторило нормално да изпрати някого, който да вземе парите. В хода на целия разговор неустановеното лице поддържал вече възбуденото у свид. Б. заблуждение, че парите му трябват, за да заплати сума пари на митницата и да може да си вземе стоката. Неустановеното лице й дал указания, когато й се обади отново, да слезе пред входа си и да даде парите на човека, изпратен от него.

Същият ден – 04.10.2025 г. /а и в следващите няколко дни/ подс. С. Х. Г улеснявал извършването на измами, предимно на възрастни жени, престъпление, станало известно в обществото като „телефонни измами“, като взимал парите от измамени лица на територията на област Пловдив. На посочената дата – 04.10.2025 г., около 17:00 ч., подс. Г. точно се бил прибрал от работа в квартирата си, находяща се на адрес *******************, когато чрез мобилно приложение „Уатсап“ получил обаждане от неустановеното лице, което вече било възбудило и поддържало заблуждение у свид. Б., че е нейният девер и трябва да му направи услуга, като му даде наличните си 1300 лева за лични нужди – освобождаване на стока от митницата. Същият бил с профилно име „С. С.“ в приложението „Месинджър“, където около две седмици по-рано се били запознали с подс. Г., след което комуникацията им продължила да се води в „Уатсап“. След като подс. Г. отговорил на обаждането му, неустановеното лице му казал, че трябва да отиде на адрес *********, като му казал веднага да въвежда адреса на навигацията и да тръгва натам. Поискал да знае колко време му показва на навигацията за 2 достигане на адреса и подс. Г. отговорил 15 минути. Неустановеното лице казал на подс. Г. да му се обади веднага след като стигне на адреса.

Подсъдимият Г. се придвижвал с личния си автомобил марка „Хонда“, модел „Сивик“ с рег. № ********, с който незабавно след обаждането на „С.“ се отправил към адреса на пострадалата Б.. Подминал точния адрес на пострадалата и паркирал автомобила си на паркинг на следващия блок, тъй като имал указания от „С.“ да не спира близо до адресите, които посещава.

След като паркирал, подс. Г. се придвижил пеша до блока, намиращ се зад блока, в който живее пострадалата Б. и до който адрес следвало да отиде, и се обадил на неустановеното лице „С.“, като му казал, че вече е много близо до адреса, до който трябва да отиде. Подсъдимият и неустановеното лице поддържали връзка по телефона и придвижвайки се до входа на пострадалата, подс. Г. забелязал, че над входната врата на блока има монтирана видеокамера, за което споделил на „С.“. Последният му казал да мине встрани от блока и да изчака там, докато до него дойде възрастна жена. Тогава неустановеното лице отново се обадил на свид. Б., като продължил да поддържа заблуждението, че е деверът й и парите са му необходими за да бъде „освободена“ стока за него от митницата, и допълнил, че изпратеният от него човек, на когото трябва да даде парите, е там. Казал й, че излизайки от входа си, трябва да тръгне надясно. Така и станало и около 10 минути, след като подс. Г. бил на мястото встрани от блока на пострадалата Б., последната отишла до него и го попитала дали той е куриерът. След като подс. Г. отговорил положително, пострадалата му дала банкнотите на обща стойност 1300 лева, които не били опаковани, а прегънати през средата в пачка, които той взел и прибрал в джоба си. Така пострадалата, мотивирана от неизвестния извършител, който с цел да набави имотна облага за себе си и за подс. Г., възбудил и поддържал у нея заблуждение, се разпоредила с личните си вещи – сума пари на обща стойност 1300 лева, с което за нея настъпила имотна вреда в посочения размер. Свид. Б. попитала подс. Г. къде е автомобилът му, при което той отговорил, че е с голям бус и е паркирал на по-широко място малко по-надолу по улицата.

Веднага след това пострадалата Б. се прибрала в дома си, а подс. Г. се върнал в автомобила си, след което също се прибрал в дома си.

След като взел парите от пострадалата Б. и се прибрал, подс. Г. се обадил на съучастника си „С.“, който му казал да преброи парите, които е взел. След като ги преброил, подсъдимият установил, че са 1300 лева, за което уведомил съучастника си. Неустановеното лице – извършител „С.“ му казал от тях да вземе 800 лева за себе си, а останалите 500 лева да скрие в дома си и да не ги носи никъде същата вечер, а да изчака, докато се събере по-голяма сума и от други пострадали. Подс. Г. изпълнил указанията на неустановения си съучастник.

На следващия ден – 05.10.2025 г. подс. Г. отново бил изпратен от същото неустановено по делото лице на адрес в гр. Пловдив, а именно на ******, откъдето отново взел пари от въведена от неизвестния извършител в 3 заблуждение възрастна жена, която хвърлила през терасата си найлонова торба, съдържаща сумата от 3750 лева. /По случая има образувано и се води досъдебно производство №190/2025 г. по описа на Отдел „Криминална полиция“ при ОДМВР гр. Пловдив, пр. пр. №12540/2025 г., като подс. Г. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.209, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК/. Тази сума подс. Г. прибавил към сумата, която взел от пострадалата Б., и отново изчакал указания на неустановения си съучастник.

На 08.10.2025 г. през деня „С.“ отново се свързал с подс. Г. и го изпратил на адрес в гр. Карлово, където отново да вземе пари от възрастна жена. Подс.

Г. отишъл на указания адрес и взел пари, които възрастна жена хвърлила през терасата си в найлонова торба и за които след преброяването им установил, че са на обща стойност 2800 лева. /За този случай е бил внесен ОА в РС Карлово, като с Присъда №1/10.02.2026 г. по НОХД №558/2025 г. на РС – Карлово, влязла в сила на 26.02.2026 г., подс. Г. е признат за виновен за извършено от него на 08.10.2025 г. в гр. Карлово, обл. Пловдив престъпление по чл.290, ал.1, вр. чл.20, ал.4, вр. ал.1 от НК/. По указания на неустановения си съучастник подс. Г. се прибрал в дома си в гр. Пловдив и отново прибавил сумата към останалите пари, които предните дни взел от възрастните жени.

Малко по-късно същия ден, по указания на неустановеното по делото лице, подс. Г. на два пъти се срещнал с непознатия за него свид. Б. М. Д., който имал задачата да приеме парите от него и да ги занесе на неустановеното лице в гр.

Букурещ, Румъния. Двете срещи се провели на спирката срещу стадион „Христо Ботев“ в гр. Пловдив, като при първата свид. Д. взел сумата от 90 лева, а при втората – от 6100 лева. Това били парите, които били събрани от подсъдимия Г. от трите възрастни жени, в това число и от пострадалата М. Б., и след като подс. Г. удържал една част за себе си според указанията на неустановения си съучастник.

Свид. Б. Д. също бил координиран от същото неустановено по делото лице – извършител, непознат за него, когото познавал от социалната мрежа „Фейсбук“ като „Ж.“ с нарочно създаден фалшив профил с имена „Г. И.“.

След като взел парите от подс. Г., обаче, свид. Д. не изпълнил указанията на неустановения извършител да занесе парите в Румъния, а вместо това ги заложил и загубил на хазартни игри.

Няколко дни след като свид. Б. дала парите на подс. Г., считайки, че той ще ги предаде на девера й, изчаквала обаждане от последния, за да й каже кога ще й върне парите. Тъй като не получила такова, на 10.10.2025 г. пострадалата се свързала с девера си Е. Б. и го попитала как е и кога ще й върне сумата от 1300 лева. След като последният й казал, че не е искал и взимал пари от нея и не знае за какво говори, тя разбрала, че е станала жертва на измама, след което посетила сградата на Трето РУ при ОДМВР гр. Пловдив и съобщила за случилото се.

По случая и със съставяне на протокола от първото действие по разследването – разпит на свидетел от 13.10.2025 г. било образувано 4 наказателно производство – ДП № 593/2025 г. по описа на Трето РУ при ОДМВР гр. Пловдив. В хода на образуваното досъдебно производство били събрани достатъчно доказателства за причастността на С. Х. Г към процесната престъпна деятелност, поради което същият бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. чл. 209, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 4, вр. ал. 1 НК, за което в последствие, с процесния обвинителен акт, бил предаден на съд.