Решение № 6361 от 22.10.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 6361 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Ж, в закрито заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Свилен Станчев

Членове:

Елена Андреева

Даниела Г. Шанова като разгледа докладваното от Даниела Г. Шанова Въззивно гражданско дело № 20251100514213 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 и сл. от ГПК.

Образувано е по жалба с вх. № 71244/17.11.2025 г. по описа на ЧСИ С.Х., рег. № 863, р-н на действие СГС, на длъжника Л. А. И., ЕГН **********, срещу съобщение /имащо характер на постановление/ изх. № 44315 от 10.11.2025 г. по изпълнително дело № 20258630402291 по описа на частен съдебен изпълнител С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ, с което е отказано редуциране на приетите такси и разноски, включително и адвокатското възнаграждение.

Жалбоподателят счита, че приетото адвокатско възнаграждение е прекомерно. Наред с това счита и, че размера на разноските бил прекомерен с оглед чл. 73а, ал. 1, т. 3 ГПК. Моли да се постанови решение, с което да се намали определеният размер на разноските като прекомерен и неправилно определен, като намалите адвокатското възнаграждение за образуване на изпълнителното дело до сума в размер на 200 лв., а всички такси и разноски по изпълнението да не надвишават максималния законоустановен праг от 538,50 лв.

Писмено възражение по реда на чл. 436, ал. 3 ГПК не е постъпило от страна на взискателя.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК ЧСИ Х. приема, че подадената частна жалба е неоснователна.

Подадената частна жалба е процесуално допустима, тъй като е насочена срещу действия на съдебния изпълнител, подлежащи на обжалване по реда на чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК, и е подадена в законоустановения срок от надлежна страна.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

В разпоредбата на чл. 435, ал. 2 ГПК са посочени изрично подлежащите на обжалване от длъжника действия на съдебния изпълнител, сред които не попадат постановени от органа по принудителното изпълнение откази. В случая се касае за разноски, а този въпрос се поставя във всяко съдебно производство, предвид уредбата на материята в общите правила на ГПК. Съдебният изпълнител по образуваното пред него се е произнесъл с постановление, с което по искане на длъжника /настоящ жалбоподател/ е оставил без уважение искането на длъжника за редуциране на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение до размера на 200 лв. Това постановление подлежи на обжалване пред съда, в приложение на общия принцип за разпределение на отговорността за разноски съобразно дадената защита/санкция за страните в процеса.

1

В чл. 78, ал. 5 от ГПК е предвидена възможността да се иска намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение, като нормата е приложима и в рамките на изпълнителното производство.

При проверка за законосъобразността на частичния отказ на съдия-изпълнителя, съдът съобрази разпоредбата на чл. 78, ал.5 ГПК и намира следното:

Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК длъжникът не отговаря за разноски в изпълнителното производство само в два случая: когато не е дал повод за предявяване на изпълнителния лист, защото е платил дълга си преди това и когато изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или отменени от съда. Във всички останали случаи, дори когато длъжникът е платил в срока за доброволно изпълнение той отговаря за разноски в изпълнителното производство. В този смисъл са решение № 266 от 19.12.2013 г. по гр.д. № 1427/2012 г., ІV ГО на ВКС и решение № 82/08.5.2012 г. по гр.д. № 1891/2010 г.

Според нормата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за образуване на изпълнително дело се дължат 200 лв., а за процесуално представителство, защита и съдействие и извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания – ½ от размерите по чл. 7, ал. 2. Данни за извършени действия по процесуално представителство от страна на взискателя по изпълнителното дело не се съдържат. Посочването на изпълнителен способ от страна на взискателя не може да се възприеме като действия по водене на делото, доколкото същото съставлява задължителен реквизит от молбата за иницииране на изпълнителното производство по арг. на чл. 426 ал.2 от ГПК. От своя страна същото не се отличава с никаква правна или фактическа стойност, поради което определеното от ЧСИ възнаграждение за горницата над 200 лв. е неправилно и постановлението му следва да бъде отменено в тази част.

Възражението на длъжника във връзка с приложението на чл. 73а, ал. 1 т. 3 от ГПК е основателно и следва да бъде уважено по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 73а, ал. 1 от ГПК посочва какви могат да бъдат максималните такси и разноски по изпълнението за сметка на длъжника. В конкретния случай изпълнителното производство е образувано за събиране на сумите, присъдени с изпълнителен лист № 6418 от 08.04.2022 г., издаден по ч.гр.д. № 68042/2021 г. по описа на Софийски районен съд, с който са присъдени следните суми: 132,97 лв. – главница; 32,15 лв. - мораторна лихва за периода от 29.11.2019 г. до 15.11.2021 г.; 25 лв. - държавна такса; 180 лв. - адвокатско възнаграждение. Общо присъдените суми са в размер на 370,12 лв., което представлява 34,36% от минималната заплата за Република България към момента на образуване на изпълнителното дело /370,12 лв. общо задължение, разделено на 1077 лв. минимална заплата = 0.3436583101207057, умножено по 100 = 34,36583101207057 %/.

Съгласно чл. 73а, ал. 1, т. 3 от ГПК сборът от всички такси по изпълнението за сметка на длъжника в едно изпълнително производство не може да надвишава за задължения в размер от 20 до 50 на сто от минималната работна заплата - 50 на сто от минималната работна заплата. Или в конкретния случай всички такси и разноски по изпълнителното дело за сметка на длъжника не може да надвишават сумата от 538,50 лв. /1077 лв. минимална работна заплата за страната, умножена по 50% = 538.5/. Въз основа на това императивно правило, общият размер на таксите в изпълнителното производство за сметка на длъжника следва да бъде редуциран до 538,50 лв.

Горницата, на осн. чл. 73а, ал. 3 от ГПК, следва да остане за сметка на взискателя.

Ето защо, отказът на ЧСИ да намали приетите с обжалваното постановление разноски, е неправилен. Постановлението на ЧСИ С.Х. следва да бъде отменено в частта му относно разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение и относно общия размер на таксите по изпълнението, като посочените разноски и такси бъдат намалени, съобразно изложените по-горе мотиви.

Относно разноските в настоящото производство:

Предвидената в ГПК отговорност за съдебни разноски произтича от принципа за неоснователно предизвикан съдебен спор. Съдебният спор, предмет на настоящото производство, е предизвикан от действия на ЧСИ, поради което последният би бил отговорен за евентуалните вреди от тези действия. Разпоредбата на чл. 81 ГПК предвижда, че във всеки акт, с който 2 приключва делото на съответната инстанция, съдът се произнася и по искането за разноски.

Разпоредбата следва от принципа, че въпросът за отговорността за съдебни разноски следва да се изчерпи в производството, по което са направени, тъй като разноските не могат да са самостоятелен предмет на друго производство и същият касае само случаите на разпределяне на разноските между страните по делото. Принципът не може да намери приложение по отношение на трети за спора лица, когато с действията са предизвикали правния спор, а в случая законът е предвидил специален ред за ангажиране на отговорността им, включително за направени от страната в изпълнението разноски, когато не са налице основание същите да бъдат понесени от насрещната /чл. 74 ЗЧСИ/. Доколкото става въпрос за разноски, разбирани като вреда, намиращи се в пряка причинна връзка със сочени незаконосъобразни действия на съдебния изпълнител, същите не следва да се понесат от страните в настоящото производство. Ето защо, разноски не следва да се присъждат на никоя от страните.

Мотивиран от всичко гореизложено, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ постановление за разноски, обективирано в съобщение /имащо характер на постановление/ изх. № 44315 от 10.11.2025 г. по изпълнително дело № 20258630402291 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ, с което е отказано намаляване на определения размер на таксите и разнодските по ТТР към ЗЧСИ, както и намаляване на разноските в частта за адвокатско възнаграждение по чл. 78, ал. 1 от ГПК, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОПРЕДЕЛЯ на разноските на взискателя за адвокатско възнаграждение в размер на 102,26 евро /равностойни на 200 лв./.

ОПРЕДЕЛЯ общ сбор на таксите по изп. дело № 20258630402291 по описа на ЧСИ С.Х., с рег. № 863 на КЧСИ за сметка на длъжника Л. А. И., ЕГН **********, в размер на 275,33 евро /равностойни на 538,50 лв./.

РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване , на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3