Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 574 от 07.10.2022, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 1749/2022
Вид
Решение № 574
Подписан
07.10.2022
В сила
27.10.2022
Състав
Иван Валериев Никифорски

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.7, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 79, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 2 · Закон за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги

РЕШЕНИЕ

№ 574 гр. Враца, 07.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВРАЦА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иван В. Никифорски при участието на секретаря Нина К. Луканова като разгледа докладваното от Иван В. Никифорски Гражданско дело № 20221420101749 по описа за 2022 година

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ и чл.

79, ал. 1, вр.чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Водоснабдяване и канализация” ООД, гр. Враца e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу В. П. В. за следните суми:

352,12 лв. - главница за периода от 23.01.2020 г. до 26.08.2021 г., 35,77 лв. - мораторна лихва върху главницата за периода от 22.02.2020 г. до 31.01.2022 г., както и законна лихва върху главницата, считано от 09.02.2022 г. до окончателното погасяване на задължението, както и разноските по делото – 50,00 лв. юрисконсултско възнаграждение и 25,00 лв. за държавна такса.

Заповедта за изпълнение № 324 / 10.02.2022 г., постановена по ч.гр. дело № 494 /2022 г. по описа на РС – гр. Враца е връчена на длъжника чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК. След указание до заявителя, последният е предявил установителен иск за вземанията, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът твърди, че В. П. В. е абонат на “Водоснабдяване и канализация” ООД - Враца и потребител на услуги, предвидени в Закона за водите, ЗРВКУ, Наредба № 4/2004 г. на МРРБ за условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на ВиК системи и Общите условия на „В и К” ООД - Враца за имота на адрес: гр. *****, ул. ****** № ****.За потреблението през периода 23.01.2020 г. до 26.08.2021 г, на потребителя са издадени 15 бр. фактури /описани в приложената справка-извлечение/ за изплащане на общо дължимите 352.12 лв. - главница и за начислената лихва върху тях за периода 22.02.2020 г. до 31.01.2022г. в размер на 35,77 лв.Длъжникът е направил частично плащане, като предявява претенциите си към остатъка от вземането в размер на 312,24 лв./триста и дванадесет и 24 лв./ главница и 22,74 /двадесет и два и 74 лв./ мораторна лихва.За В. П. В. била изготвена покана за доброволно изпълнение, която е доставена до адреса на 1 потребление на 23.09.2021 г.

Ответникът не изпълни задълженията си в указания 30- дневен срок. По тази причина със заявление по чл. 410 от ГПК до районния съд поискали издаване на заповед и на изпълнителен лист. Издадената заповед за изпълнение по ЧГД № 494/2022г. по описа на PC - Враца била връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, което обосновава правния интерес на ищеца да се обърне към съда за установяване на вземанията си.Претендира сторените разноски в исковото и в заповедното производство.

В срока по чл. 131 ГПК по делото не постъпил писмен отговор от ответника.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически изводи:

Като доказателство по делото са приети фактури, издадени от ищцовото дружество за процесния период, който частни документи не са оспорени от ответника.

За установяване стойността на доставените ВиК услуги до имота и размера на обезщетението за забава е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза. След запознаване с материалите по делото и проверка в счетоводството на „Водоснабдяване и канализация” ООД гр.Враца, вещото лице е дало заключение, че при извършената проверка в счетоводството на ищеца, експертизата констатира, че за предоставените на В. П. В. от гр.

***, ул. „******“ № ****, Абонат ***** В и К услуги и потреблението на питейна вода през периода 23.01.2020г. -26.08.2021г, ищецът „ВиК“ ООД-Враца е издал 15 броя фактури.

Размерът на потребеното количество вода за периода от 23.01.2020г. до 26.08.2021г. е 108,00кубици, за което на потребителя са издадени 15бр. фактури за изплащане на общо дължимите 352,12лв.- главница и за начислената лихва върху тях за периода от 02.04.2020г. до 31.01.2022г.

За периода от 09.02.2022г.- датата на подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до 15.09.2022г.- дата на изготвяне на заключението, длъжникът В. П. В. е заплатил частично част от претендираните суми в общ размер на 236,78лв., от които 208,77лв. -главница за предоставените В и К услуги и потреблението за периода от 23.01.2020 г. до 26.01.2021г и 28,01лв.-мораторна лихва върху тази главница за периода от 02.04.2020г. до 31.01.2022г., за което са издадени 9бр. фактури.

Размерът на оставащото задължението на ответника за предоставените В и К услуги и потребеното количество вода – 44 кубици за периода от 26.01.2021г. - 26.08.2021г, към 15.09.2022г.- датата на изготвяне на съдебно - счетоводната експертиза е главница- 143,35лв. и 7,76лв,- мораторна лихва върху неплатената главница за периода от 31.03.2021 г. до 31.01.2022г., за което са издадени 6 бр. фактури.

Съдът кредитира приетото експертно заключение, като намира, че същото е изготвено компетентно и обективно, като същото не е оспорено от страните по делото.

С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

По иска по чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ:

В чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. е предвидено, че потребители на В и К услуги са собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на водоснабдени имоти, която постановка е залегнала и в чл. 2, ал. 1 точки 1 и 2 от общите условия на оператора. Тази разпоредба регламентира няколко основни групи потребители: собственици, носители на ограничено вещно право на ползване, предприятия, препродаващи непитейна вода след обработката й, субекти по чл. 2 ЗРВКУ – наематели. За да възникне задължението за заплащане на ВиК услуги, за който и да е субект, то той на първо място трябва да има качеството на ползвател на тези услуги. Ответникът не е оспорил обстоятелството, че е потребител на ВиК услуги. Напротив, има частично погасяване от негова страна на претендираните с исковата молба суми.Освен това, приет като доказателство по делото е и договор за предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги от 05.10.2015 г., сключен между ищцовото дружество и ответника В. В., за адреса, 2 посочен в исковата молба, а именно: гр. Враца, ул. „Милин камък“ № 2.Поради това съдът приема, че искът е доказан в своето основание.

Вещото лице, по назначената ССчЕ е дало заключение, че размерът на непогасените задължения за главница, след приспадане на извършените от ответника плащания към датата на изготвяне на заключението – 15.09.2022 г. е в размер на 143.35 лева, до който размер искът следва да бъде уважен, а за горницата до 312.24 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради погасяване в хода на процеса от ответника на тази сума, което обстоятелство съдът на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да отчете.

По иска по чл.422 ГПК вр. чл.86 ЗЗД:

Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването му. По делото се установи по несъмнен начин наличието на главен дълг на ответника към ищцовото дружество.Съобразно заключението на назначената ССчЕ, за исковия период, в хода на процеса ответникът е погасил част от мораторната лихва, като остатъчното незаплатено задължение възлиза на 7.76 лева за периода от 31.03.2021 г. до 31.01.2022 г.

Следователно, искът следва да бъде уважен до този размер, а за горницата до 22.74 лева следва да бъде отхвърлен като неоснователен, поради погасяване в хода на процеса от ответника на тази сума, което обстоятелство съдът на основание чл.235, ал.3 ГПК следва да отчете.

По разноските:

С оглед изхода на делото и направеното искане на ищеца следва да се присъдят разноски в размер на 557.79 лева / държавна такса – 75.00 лева, юрисконсултско възнаграждение определено по реда на чл.78, ал. 8 ГПК – 100.00 лева и депозит за вещо лице – 250.00 лева /.

С оглед задължителните указания, дадени в т. 12 от Тълкувателно решение от 18.06.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът в исковото производство дължи да разпредели отговорността за разноските и в заповедното производство съобразно изхода от спора. Издадената заповед за изпълнение включва и вземане за разноски в размер на 75,00 лв. /държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/.

Така мотивиран, Врачанският районен съд

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че В. П. В., ЕГН:

********** дължи на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК: 816090199 сумите, както следва:

- на основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. чл. 198о, ал. 1 ЗВ – сумата от 143,35 лева,представляваща главница за незаплатени „В и К” услуги за периода 26.01.2021 г. до 26.08.2021 г. в имот на адрес: гр. *****, ул. „*******“ № ****, за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 324 / 10.02.2022 г., по ч.гр.д. № 494 / 2022 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 09.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането , като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния му предявен размер от 312.24 лева и за периода от 22.06.2020 г. до 31.03.2021 г. като неоснователен.

- на основание чл. 86 ЗЗД - сумата от 7,76 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата за периода от 31.03.2021 г. до 31.03.2022 г. , за която сума е издадена заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК с № 324 / 10.02.2022 г., по ч.гр.д. № 3

494 / 2022 г. по описа на Районен съд – гр. Враца, като ОТХВЪРЛЯ иска за горницата до пълния му предявен размер от 22.74 лева и за периода от 22.06.2020 г. до 31.03.2021 г., като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. П. В., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ н а „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК: 816090199 сумата о т 425,00 лева, представляваща направени разноски в производството по гр. дело № 1749 /2022 г. по описа на РС Враца.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК В. П. В., ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация” ООД, ЕИК: 816090199 сумата от 75,00 лева, представляваща разноски по ч.гр.д. № 494 / 2022 г. по описа на Районен съд – гр. Враца .

ПРЕПИС от решението да се връчи на страните съгласно чл.7, ал.2 ГПК.

Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд гр. Враца в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Враца: _______________________

4