Решение № 109 от 22.07.2024, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Свиленград, 22.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ВТОРИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Добринка Д. Кирева при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Добринка Д. Кирева Административно наказателно дело № 20245620200091 по описа за 2024 година Производството по делото е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба от страна на Т. Г. Ж. с ЕГН ********** от гр.************ против НП № 351А-201/29.12.2023г. н а Началника на РУ Свиленград, с което за извършено нарушение на чл.4 вр с чл.64 от Закона на Министерството на вътрешните работи /ЗМвР/ на основание 257, ал.1 ЗМВР му е наложено наказание „ГЛОБА” в размер на 500.00 лева.

Жалбоподателят Т. Г. Ж. моли за отмяна на обжалвания акт, който счита за незаконосъобразен и неправилен или в условията на алтернативност,съдът да намали размера на наложеното наказание до минимално предвидения от закона размер. Твърди се в жалбата,че бил нарушен както материалния,така и процесуалния закон,като допуснатите нарушения на процесуалните правила при съставянето на акта и НП били съществени и налагали отмяна на обжалвания акт.Оспорва се извършеното нарушение от страна на жалбоподателя.

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят, не се явява.

За него се явява адв.К.,преупълномощена от адв.В. ,която поддържа жалбата по изложените в нея доводи. Представя писмени бележки.

Претендират се разноски по делото,съобразно представени списък на същите.

В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) Началник на РУ – Свиленград, редовно призован, н е изпраща 1 представител.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

С т р а н а Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призована, не изпраща представител и не взема становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

На 14.12.2023г. около 12,30часа , свидетелите Х. Ж. Х. Д. Т. И., и двамата към онзи момент служители на РУ Свиленград по разпореждане на оперативния дежурен спрели за проверка жалбоподателя,който отвели в РУ Свиленград за проверка за наличие на НУВ в автомобила , собственост на жалбоподателя/по което обстоятелство не се спори/ и в тази връзка разпоредили на жалбоподателя да изчака на място,далеч от лекият си автомобил,но въпреки устното разпореждане,същият не го изпълнил , като се опитал да влезне в автомобила си, като полицейските служители приели,че по този начин жалбоподателя съзнателно им пречи да изпълнят задълженията си по служба .

В тази връзка и на същата дата св.Х. Ж. Х. съставил срещу жалбоподателя, акт за установяване на административно нарушение изведен с № 351А-201/21.12.2023г. в присъствието на св. Д. Т. И. и на жалбоподателя,за извършено нарушение по чл.4 от ЗМвР.

АУАН е предявен на жалбоподателя на същата дата ,като не е вписал възражения против констатациите в Акта .

АУАН е връчен срещу подпис на нарушителя.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не е постъпило писмено възражение. издал

След получаване на образуваната преписка, Началникът на РУ - Свиленград е процесното НП № 351А-201/29.12.2023г. н а Началника на РУ Свиленград, с което за извършено нарушение на чл.4 вр с чл.64 от Закона на Министерството на вътрешните работи /ЗМвР/ на основание 257, ал.1 ЗМВР на жалбоподателя е наложено наказание „ГЛОБА” в размер на 500.00 лева.

НП е редовно връчено на жалбоподателя на 10.01.2024 година, видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на актосъставителя и на Началника 2 на РУ – Свиленград издават съответно АУАН и НП за нарушения по З МВР и Заповед № 8121з-1371 от 11.11.2015 година изменена и допълнена със заповед № 8121з-1098 от 25.08.2017 година, всички на Министъра на МВР.

Видно от Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние от 06.03.2024г. на жалбоподателя се установява,че жалбоподателя е несемеен,не получава трудово възнаграждение или други доходи и не притежава недвижими имоти или МПС на свое име.

Изложената фактическа обстановка, съответстваща изцяло и на констатациите, обективирани в АУАН и възприети от АНО в НП, се установява по категоричен начин от писмените доказателства и от показанията на разпитаните в съдебно заседание,свидетели – Х. Ж. Х. и Д. Т.

И.. Писмените доказателствени източници по тяхното съдържание не се оспориха от страните и Съдът ги кредитира за достоверни, като цени същите при формиране на фактическите и правните си изводи. С тази правна преценка, за обективно верни се възприеха и свидетелските показания на Х.

Ж. Х. и Д. Т. И., които са безпротиворечиви, логични и взаимнодопълващи се, правдиво звучащи и при липса на индиции за предубеденост на свидетелите.

Не се установява посочените свидетели да има личностно отношение към жалбоподателя, което да го провокира да състави АУАН. Основания за критика по отношение на свидетелските показания на посочените свидетели не се намериха, а единствено поради служебното им качество – служители в РУ – Свиленград към ОДМВР - Хасково, в този смисъл служебната зависимост и отношения на пряка подчиненост спрямо АНО, не е достатъчно за да обоснове заинтересованост от тяхна страна, от тук и превратно или недостоверно пресъздаване на обстоятелствата от конкретната проверка и случилите се събития, които възпроизвеждат в показанията си. И това е така предвид липсата на противоречия – вътрешни и помежду им (както вече бе посочено), от друга страна те не се компрометират и при съотнасяне и с останалите доказателствени източници – писмените такива, нито пък се опровергават от насрещни доказателства, ангажирани от страна на жалбоподателя. Точно обратното, свидетелските показания на двамата свидетели са в цялостна корелация и напълно убедително се подкрепят от фактическите обстоятелства, съдържими се в писмените доказателства от Административнонаказателната преписка (АНП). В допълнение към изложеното следва да се посочи, че от доказателствата по делото е видно, че свидетелят по Акта – Д. Т. И., е и свидетел, присъствал при установяването на нарушението, а относно факта, че това лице, както и актосъставителят са в служебно правоотношение с АНО, следва да се има предвид, че в ЗАНН не е предвидено, че лицата, работещи при АНО, не могат да бъдат участници при съставянето на АУАН. В този смисъл е Решение № 39 от 15.02.2019 година по КАНД № 1241/2018 година, докладчик Съдията Пенка Костова. Ето защо, според Съда показанията на посочените двама свидетели не са и не се считат за насочени към прикриване на обективната истина по делото. По своя доказателствен ефект и стойност, така обсъдените и оценени с кредит на доверие гласни доказателства са пряко 3 относими към изпълнителното деяние на процесното нарушение и неговото авторство, времето и мястото на осъществяването му, като потвърждават фактическото му извършване от жалбоподателя, с оглед установения факт, че не е изпълнил устно полицейско разпореждане. Поради това Съдът ги кредитира изцяло за достоверни.

С правна преценка за достоверност, Съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в АНП, приобщени по реда на чл. 283 от НПК, вр.чл. 84 от ЗАНН, които не се оспориха от която и да е от страните в процеса. Същите се цениха изцяло по съдържанието си спрямо възпроизведените в тях факти, респ. автентични по признак – авторство.

При така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН, вр.чл.14 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в преклузивния срок за обжалване/обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 10.01.2024г видно от Разписката, инкорпорирана в самия документ и надлежно оформена – датирана и подписана,а жалбата срещу него е входирана в регистратурата на АНО на 23.01.2024г./, от легитимирано лице и е процесуално допустима / доколкото и липсва плащане от страна на жалбоподателя на законно предвидения процент от глобата-съгласно писмо от АНО,приложено по делото –л.27/.

Преценена по същество, съдът намира жалбата за основателна, за което се излагат следващите правни съображения:

Настоящото производство е от административнонаказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние, което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН , същото извършено ли е от посоченото в Акта лице и извършено ли е виновно предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху АНО.

Следва да се има предвид, че отразеното в АУАН не се счита за доказано, т. е. за безспорно установено. Това е така, тъй като по силата на чл.

84 от ЗАНН в административнонаказателното производство са приложими правилата на НПК, а съгласно чл. 16 от НПК обвиняемият (в административнонаказателното производство това е лицето посочено като нарушител) се счита за невинен до доказване на противното.

Това означава, че е в тежест на АНО (по аргумент на чл. 84 от ЗАНН, вр. чл. 103, ал. 1 от НПК ), тъй като именно той е субектът на административнонаказателното обвинение, да докаже по безспорен начин пред Съда с всички допустими доказателства, че от обективна страна има административно нарушение и че от субективна страна е извършено виновно от лицето, посочено като нарушител.

Настоящата Съдебна инстанция е такава по същество и задължението на Съда е служебно да следи за законосъобразността на обжалваното НП.

4

Настоящият Съдебен състав намира че е доказано извършването на визираното в АУАН и в НП нарушение от страна на жалбоподателя. От показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Х. Ж. Х. и Д. Т. И. се установява, че на жалбоподателя е било устно разпоредено да изчака на мято,далеч от автомобила си за да му бъде извършена полицейска проверка за наличие на незаконни упойващи вещества/НУВ/,като същият не е изпълнил същото и е влезнал в лекия си автомобил.

Нормата на чл. 64 от ЗМВР разписва правилата, при които полицейски органи издават Разпореждания писмено (ал. 1), устно или чрез действия (ал. 2), чрез положение на тялото и/или ръцете, действия или знаци, посочени в закон както при изпълнение на функциите по контрол на правилата за движение по пътищата (ал. 3), които са задължителни за изпълнение, освен ако налагат очевидно за лицето престъпление или нарушение, или застрашават живота или здравето му (ал. 4), какви са реквизитите на Писмените разпореждания и възможността им да бъдат обжалвани (ал. 5 и ал.

6). Разпоредбата на чл. 64, ал. 1 от ЗМВР предвижда възможност за полицейските органи да издават Разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции, които са писмени. Нормата на чл.

64, ал. 2 от ЗМВР предвижда изключение от писмената форма, предвидена за Полицейските разпореждания, а именно: при невъзможност устно или чрез действия.

Установява се, че съгласно обстоятелствената част на АУАН и НП на жалбоподателя е вменено, че не изпълнил отправено спрямо него устно Полицейско разпореждане.

Същевременно като правна квалификация на нарушението в АУАН и в НП е посочена разпоредбата на чл. 64 от ЗМВР,без да се посочи коя от всички хипотези/различни алинеи и подточки/ на посочената разпоредба ,жалбоподателя е нарушил.

С оглед на изложеното, налице е допуснато процесуално нарушение, което е довело до неяснота относно фактическите и правни рамки на вмененото нарушение и са накърнили правото на защита на санкционираното лице. Формалността на административнонаказателното производство изисква прецизност при описание на административното нарушение, като следва да е налице конекситет между фактическата и правната част, с оглед осигуряване правото на защита на санкционираното лице. Поради изложеното, обжалваното НП следва да бъде отменено като незаконосъобразно на това самостоятелно основание.