Решение № 328 от 18.01.2022, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 328 гр. София, 18.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 47 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: МАРИЯ В. БОГДАНОВА

НОНЧЕВА при участието на секретаря В. С. П. като разгледа докладваното от МАРИЯ В. БОГДАНОВА НОНЧЕВА

Гражданско дело № 20211110141341 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от А. Г. И. срещу Г. М. П., с която е предявен иск за опразване на наето помещение.

В исковата молба, уточнена с молба с вх. № 34464/29.07.2021 г., се твърди, че на 01.01.2020 г. между страните бил сключен договор за наем на собствен на ищцата недвижим имот, представляващ апартамент № 13, находящ се в АДРЕС при уговорен месечен наем в размер на 650,00 лева. Твърди се още, че по настояване на наемателя бил сключен втори, симулативен договор с наемна месечна цена от 200,00 лева.

Според изложеното от ищцовата страна, ответницата спряла да заплаща наем и консумативни разходи, каквото задължение било вменено по силата на сключения договор, като към датата на подаване на исковата молба Г. П. не била заплатила три месечни наема в общ размер от 1950,00 лева и разходи за консумативи в общ размер от 1054,65 лева. В съответствие с чл. 7.2.4 от договора, съгласно който всяка страна имала право да го прекрати едностранно без предизвестие при неизпълнение на задълженията по него от насрещната страна, ищцата изпратила нотариална покана до ответницата, съдържаща уведомяване за прекратяване на договора между тях, считано от датата на връчване на поканата, като същата била връчена на Г. П. на 25.06.2021 г. В дадения срок за предаване владението върху имота, ответницата не се явила, поради което бил изготвен констативен протокол от нотариус, удостоверяващ това обстоятелство. Въз 1 основа на изложеното е отправено искане ответницата да бъде осъдена да опразни наетото помещение и да предаде държането на същото на ищцата, както и да заплати сторените от същата разноски в хода на производството.

Исковата молба и приложенията към нея са изпратени на ответника Г. М. П. за отговор, като такъв е подаден в законово установения едномесечен срок. Ответницата оспорва предявения иск като неоснователен и недоказан и моли същият да бъде отхвърлен. Твърди, че в единствения договор за наем, подписан от нея, била уговорена наемна месечна цена в размер на 200,00 лева, а договор с наемна цена в размер на 650,00 лева тя не била подписвала. Сочи, че изплащала редовно задълженията си по наемното правоотношение, както и консумативните разходи, като заявява, че била заплатила включително и стари задължения, начислени по партидите на наетия имот. В отговора на исковата молба са изложени подробни доводи в подкрепа на така релевираните твърдения, като е отправено искане за прекратяване на производството като недопустимо.

В първото открито съдебно заседание по делото, проведено на 19.10.2021 г., ищецът е отправил искане в условията на евентуалност – в случай че не бъде установено прекратяването на наемното правоотношение между страните от датата на получаване от ответницата на изпратената до нея нотариална покана – да се приеме, че договорът за наем бил прекратен с изтичането на един месец, считано от датата на получаване на нотариалната покана, или с изтичането на един месец от датата на връчване на исковата молба по делото и приложенията към нея.

В о. с. з. по делото страните са релевирали подробни твърдения за съществуващи между тях насрещни парични вземания относно консумативните разходи по процесния апартамент, като са ангажирани и множество писмени доказателства в тази връзка.

Софийски районен съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

СРС, І-во ГО, 47-ми състав, е сезиран с иск, предявен по реда на чл. 310, ал. 1, т.

2 ГПК, с правно основание чл. 233, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за опразване на наето помещение и предаване фактическата власт върху него на ищеца, поради прекратяване на наемното правоотношение между страните, възникнало по договор за наем от 01.01.2020 г. За основателността на предявената искова претенция ищецът следва да докаже наличието на валидно възникнало между страните наемно правоотношение спрямо процесния имот при уговорен месечен наем в размер на 650,00 лева, както и прекратяването на така възникналото наемно правоотношение. От своя страна ответникът следва да установи точното изпълнение на задълженията си по сключения договор за наем, 2 включително за заплащане на уговорения месечен наем и дължимите разходи за консумативи. С отговора на исковата молба Г. П. е признала, че е получила фактическото държане върху имота по силата на така възникналото правоотношение и продължава да упражнява същото и към датата на подаване на отговора на исковата молба. Ответната страна не оспорва и обстоятелството, че е получила нотариална покана за освобождаване на наетия имот.

Не е спорно по делото, а и се установява от представените към исковата молба Заповед № РД41-88/22.01.1987 г. на Изпълнителен комитет към Столичния народен съвет и Удостоверение за наследници с изх. № РВТ18-УГ01-3962/10.04.2018 г., че А. Г.

И. е собственик на 4/6 идеални части от апартамент № 13, находящ се в АДРЕС С исковата молба са представени два договора за наем от 01.01.2020 г. на недвижим имот, представляващ апартамент № 13, находящ се в АДРЕС В единия договор (л. 12 – л. 13 от делото) сумата на уговорения между страните месечен наем за имота е в размер на 200,00 лева, а в другия договор (л. 14 – л. 15 от делото) – в размер на 650,00 лева. Последните страници и на двата договора са подписани както от наемодателя А. Г. И., така и от наемателя Г. М. П.. Върху първата страница от договора с наем от 650,00 лева месечно (л. 14 от делото), на която именно страница е изписана тази наемна месечна цена, също са положени подписи и от двете страни по правоотношението. В о. с. з. на 19.10.2021 г. ответницата Г. П. изрично заявява, че подписите, положени за „наемател“ на договора с наемна месечна цена от 650,00 лева, са нейни. Като съобрази така установените по делото факти, съдът намира, че на 01.01.2020 г. между А. Г. И. и Г. М. П. е бил сключен договор за наем на апартамент № 13, находящ се в АДРЕС при уговорен месечен наем от 650,00 лева. Горният извод се налага от обстоятелството, че чрез полагането на своя подпис върху този договор, което ответницата П. не оспорва, същата е обективирала съгласието си насрещната престация за ползването от нея на предоставения под наем имот да е заплащането на сумата от 650,00 лева месечно. Не се доказаха в хода на производството възраженията на страната, че действителната уговорка между страните относно размера на месечния наем е била за сума от 200,00 лева, а при подписването на страниците от договора били приложени без нейно знание тези със сумата от 650,00 лева. За установяване на така релевираните твърдения ответницата е отправила искане за разпит на свидетел, оставено без уважение от съда, предвид установената в чл. 164, ал. 1, т. 5 и т. 6 ГПК забрана, а други доказателства в тази връзка не са ангажирани. За да приеме, че действителната уговорка между страните е тази за размер на дължимия месечен наем от 650,00 лева, съдът съобрази и обстоятелството, че по делото е представена годишна данъчна декларация за 2020 г. на А. Г. И. (л. 89 и сл. от делото), ведно с Приложение № 4 към същата, касаещо доходи, придобити от наем. В него като размер на придобитите от ищцата доходи от наеми за 2020 г. е посочена сумата от 7800,00 лева, т. е. декларираният от ищцата месечен доход от наеми за 2020 г. възлиза на сумата от 3

650,00 лева (650,00 х 12 = 7800,00), която съответства на твърдения от нея действителен размер на уговорения между страните месечен наем по процесния договор. В подкрепа на извода за уговорена наемна цена от 650,00 лева се явяват и представените от ответницата с отговора на исковата молба платежни документи в полза на А. Г. И.: л. 67 – вносна бележка от 14.05.2020 г. за сумата от 1950,00 лева с основание „наем за три месеца – *** г.“; вносна бележка от 22.07.2020 г. за сумата от 650,00 лева с основание „наем за месец 07 юли“; л. 68 – вносна бележка от 01.12.2020 г. за сумата от 650,00 лева с основание „наем м. 11.2020 г.“; л. 70 – вносна бележка от 19.05.2021 г. за сумата от 650,00 лева с основание „наем за месец април“; л.

73 – разписки от 18.06.2020 г. и 01.03.2020 г. за заплатен месечен наем в размер на 650,00 лева с посочено основание съответно „наем за месец юни“ и „наем за месец февруари“; л. 74 – разписки от 25-ти август, 31.12.2020 г. и 31.10.2020 г. с основание съответно „наем за месец 08 (август)“ в размер на 650,00 лева, „част от наема за месец декември от 400,00 лева“ и „наем за месец – 10 – октомври“ в размер на 650,00 лева. Съгласно тези документи, видно от заявеното основание за превод на заплатените суми, Г. П. е заплащала сумата от 650,00 лева като наем, дължим за един месец. Така представените документи съдържат извънсъдебно признание от страна на ответницата касателно обстоятелството, че дължимият от нея месечен наем е бил в размер на 650,00 лева, поради което съдът кредитира същите в цялост. Чрез тях се оборват и изявленията на ответната страна, че сумата от 650,00 лева била внасяна въз основа на устна уговорка между нея и ищцата за едновременно заплащане лично на наемодателя на месечния наем от 200,00 лева и съответните разходи за консумативи. Доказателства в подкрепа на този извод не са ангажирани, напротив – с отговора на исковата молба са представени платежни документи за заплатени консумативни разходи, от които се установява, че през месеците, за които е заплащан месечен наем в размер на 650,00 лева (м. март – м. юли 2020 г., м. ноември 2020 г., м. април 2021 г.), съответните дължими битови сметки са заплащани от ответницата пряко на доставчиците на комунални услуги (вж. л. 37 – л. 39, л. 41, л. 45, л. 48 – л. 50, л. 52, л. 54, л. 57 – л. 58, л.

116 – л. 118, л. 121 – л. 122 от делото).

С оглед така събраните по делото доказателства, като съобрази правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса, настоящият съдебен състав намира, че действителният размер на уговорения между страните по процесния договор месечен наем възлиза на сумата от 650,00 лева. Горното налага да се установи налице ли е надлежно изпълнение на задължението за заплащане на тази сума за срока на договора от страна на ответницата в качеството на наемател, както и на дължимите за същия срок консумативни разходи, доколкото съгласно чл. 5.2 от договора, режийните сметки за имота следва да се заплащат лично от наемателя.

Съгласно твърденията в уточнителна молба с вх. № 34464/29.07.2021 г., до датата на подаване на исковата молба (14.07.2021 г.) Г. П. не била заплатила месечните наем за 4 м. април, май и юни 2021 г. в общ размер от 1950,00 лева, а незаплатените консумативни разходи – в размер на 1054,65 лева. Както бе посочено по-горе, представени са доказателства за заплатен месечен наем в пълен размер от 650,00 лева за месеците март – юли 2020 г., ноември 2020 г. и април 2021 г., както и за част от дължимия за месец декември 2020 г. наем. Представени са и платежно нареждане от 01.10.2020 г. за сумата от 650,00 лева с основание „Захранване на сметка“ (л. 68), както и платежни нареждания за заплатени суми като остатък от дължимия наем (вж. л.

69). Ответницата е представила платежно нареждане от 19.05.2021 г. (л. 70), от което, предвид посоченото в него основание за превода, е видно, че – противно на твърденията на ищеца – наемът за месец април 2021 г. е заплатен преди датата на подаване на исковата молба по делото, както и преди съставянето на процесната нотариална покана (на 08.06.2021 г.). Не са ангажирани, обаче, доказателства за заплащането на дължимия месечен наем за месеците май и юни 2021 г. Поради тази причина съдът намира за установено, че е налице неизпълнение от страна на ответницата в качеството на наемател по процесния договор за наем на задължението по чл. 5.1 от договора да заплаща наемната цена от 650,00 лева в уговорения срок – авансово, не по-късно от 30-то число на месеца (съгласно чл. 2.3 от договора). При забава в изпълнението на това задължение с повече от 15 дни страните са уговорили неговото прекратяване в чл. 7.2.5 от договора, като след писмено предизвестие по смисъла на чл. 87 ЗЗД наемателят е длъжен да опразни имота до края на месеца. В случая ищцата А. И. е изпратила нотариална покана от 08.06.2021 г. до ответницата Г.