Определение № 3370 от 03.12.2024, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3370 гр. Пловдив, 02.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Радослав П. Радев

Недялка Д. Свиркова Петкова като разгледа докладваното от Екатерина Вл. Мандалиева Въззивно частно гражданско дело № 20245300502984 по описа за 2024 година

Производство е по реда на чл. 274 във вр. с чл. 248 ГПК.

Постъпила е частна жалба депозирана от ЕАД Е. И. БУСТАТ 180978004 против Определение №11276/16.09.2024г. постановено по гр.д.№16406/2023г. по описа на ПРС, деветнадесети гр.с., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателят за изменение на Решение №3175/15.07.2024г. постановено по гр.д.№16406/2023/2022 г. по описа на ПРС, деветнадесети гр.с., в частта за разноските.. Жалбоподателят навежда оплакване за неправилност на постановеният съдебен акт, поради противоречие с материалния закон, доколкото съдът неправилно е определил размера на адвокатското възнаграждение и е приел, че след като предоставената безплатна помощ между страните по договора е безвъзмездна, то не следва да се присъжда ДДС, тъй като не е налице облагаема сделка.. Моли се, въззивната инстанция да отмени обжалвания акт, като вместо това, определи пропорционалност, възнаграждение. адвокатско възнаграждение при условията на разумност и както и да присъди ДДС върху определеното адвокатско

Ответната страна „Профи Кредит България“ ЕООД оспорва частната жалба като неоснователна, моли същата да се остави без уважение, а обжалваният първоинстанционен акт, като правилен и законосъобразен да бъде потвърден.

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, като взе предвид доводите на жалбоподателя и ответникът по жалбата, и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба се явява процесуално допустима, доколкото е депозирана в срок, от страна имаща правен интерес да обжалва, срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което подлежи на разглеждане по същество..

Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба от М. А. А. срещу „Профи 1

Кредит България“ ЕООД за прогласяване за недействителен на договор за паричен заем №30043007376 от 02.11.2022 г., поради нарушение на чл.11, ал.1 и т. 10 ЗПК, а в условията на евентуалност да се прогласи за недействителна клаузата касаеща заплащането на „пакет допълнителни услуги“ и даваща право на ответното дружество да получи заплащането на такса по пакет допълнителни услуги. С постановеният съдебен акт е осъден „Профи Кредит България“ ЕООД да заплати на ЕАД Е.И. БУСТАТ 180978004 на основание чл.38 ЗА, сумата в размер на 400 лева - адвокатско възнаграждение.

По реда на чл.248 ГПК, процесуалният представител на ищеца – ЕАД Е. И.

БУСТАТ 180978004, е поискал изменение на решението, в частта за разноските като му се присъди възнаграждение в разумен и справедлив размер, както и ДДС върху присъденото му адвокатско възнаграждение.

С обжалваното определение първоинстанционният съд е оставил молбата без уважение, като е приел, че определеното възнаграждение е преценено съобразно материалния интерес по делото и Наредба №1/09.07.2004г., а касаещо искането за присъждане на ДДС върху присъденото възнаграждение е приел, че доколкото предоставената безплатна помощ между страните по договора е безвъзмездна, то не следва да се присъжда ДДС, тъй като не е налице облагаема сделка.

Настоящият състав на съда намира жалбата за частично основателна по следните съображения:

Съгласно разпоредбата на чл.38, ал.2 от ЗА в случаите, когато адвокат е оказал безплатна правна помощ съгласно ал.1 на същата разпоредба, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение.

Спорът се свежда до размера на адвокатското възнаграждение и дали се дължи ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение за оказана безплатна правна помощ, при условие, че адвокатът е регистриран по ДДС.

Настоящият съдебен състав като съобрази критериите, изведени от СЕС в Решение от 25.01.2024 г. по дело C‑438/22, намира, че първоинстанционният съд правилно е определил адвокатско възнаграждение за процесуалния представител на ищеца в размер на 400 лева, вземайки предвид, както цената на вземането по чл.7 ал.2 т.1 Наредба №1/2004г., така и че по делото са предявени два отделни иска, които произтичат от един и същ юридически факт.

По отношение на дължимостта на ДДС - В непротиворечивата практика на ВКС, споделена и от настоящия състав, обективирана и в Определение №50093/11.05.2023г. по т.д.№1638/2021г. на ВКС, второ т.о. се приема, че с присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата се овъзмездява предоставената от адвоката правна услуга, която е обект на облагане по смисъла на чл.2 т.1 във вр. с чл.8 ЗДДС, съответно предоставяне на безплатна адвокатска помощ на предвиденото в чл.38 ал.1 ЗА основание не представлява безвъзмездна услуга по смисъла 2 на ЗДДС, поради което при присъждане на възнаграждение за оказана безплатна адвокатска защита и съдействие в полза на адвокат, регистриран по ЗДДС, дължимото възнаграждение по чл.38 ал.2 ЗА във вр. с парг.2 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение следва да включва ДДС.

В конкретният случай процесуалния представител на ищцата М. А. А. - ЕАД Е. И.

БУСТАТ 180978004, е регистриран по ЗДДС, поради което, върху присъденото адвокатско възнаграждение за осъществено безплатна правна помощ, се дължи ДДС. Ето защо като е достигнал до различни правни изводи, касаещо присъждането на ДДС, първоинстанционният съд е постановил незаконосъобразен акт, който следва да бъде отменен, като вместо това следва да бъде изменено Решение №3175/15.07.2024г., в частта за разноските в горния смисъл.

Разноски на страните в настоящото производство не се дължат.

По изложените съображения съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ Определение №11276/16.09.2024г. постановено по гр.д.№16406/2023г. по описа на ПРС, деветнадесети гр.с, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ Решение №3175/15.07.2024г. постановено по гр.д.№16406/2023г. по описа на ПРС, деветнадесети гр.с., в частта за разноските, касаещи присъденото в полза на ЕАД Е. И. БУСТАТ 180978004 адвокатско Възнаграждение в размер на 400лв, определено по реда на чл.38 ал.2 ЗА, като

ОСЪЖДА „Профи Кредит България“ ЕООД, със седалище и адрес гр.София да заплати на ЕАД Е. И. БУСТАТ 180978004 адвокатско възнаграждение в размер на 480лв / четиристотин и осемдесет лева/ с начислено ДДС, определено по реда на чл.38 ал.2 ЗА, за осъществено процесуално представителство пред първата инстанция на ищцата М. А. А..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3