Решение № 5524 от 12.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5524 гр. Пловдив, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева- Точевска Гражданско дело № 20255330111398 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са обективно съединени искове с правна квалификация чл. 367 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД.

Ищецът „СЕФ СПЕД ЛОДЖИК” ЕООД, ЕИК: 204729669 със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Пловдивска“ № 103, представлявано от управителя Г. Д. С., чрез пълномощника адв. Р. И., е предявил срещу „АДОНАЙ ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК: 160069144, със седалище и адрес на управление: област Пловдив, община Марица, село Бенковски, ул. „Първа“ № 29 Д, представлявано от управителя С. М. Х., иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от общо 3 536 лева (три хиляди петстотин тридесет и шест лева), представляваща неплатена цена за извършени транспортни услуги- превоз на товари от/ до различни дестинации в рамките на Република България, за заплащане на които са съставени следните фактури: фактура № ********** от 04.07.2024 г.- на стойност 540 лева, от която са платени 100 лева и остават за плащане 440 лева, по заявка- договор за транспорт № ***********/ 26.06.2024 г. за извършен превоз от П. до О.; фактура с № *********** от 15.07.2024 г. на стойност 600 лева по заявка- договор за транспорт № *********/ 18.06.2024г. за извършен превоз от П. до Ч.; фактура № ******* от 13.08.2024 г. на стойност 780 лева по заявка- договор за транспорт № *****/ 07.08.2024 г. за извършен превоз от К. до В.; фактура № ********* от 09.10.2024 г. на стойност 240 лева по заявка- договор за транспорт № ******/ 03.10.2024 г. за извършен превоз от К. до Б.; фактура № ********* от 31.01.2025 г. на стойност 300 лева по заявка- договор за транспорт № **********/ 31.01.2025 г. за извършен превоз от Б. до П.; фактура № ******** от 26.02.2025 г. на стойност 420 лева по заявка- договор за транспорт № *******/ 19.02.2025 г. за извършен превоз от К. до К.; фактура № ******** от 1

27.03.2025 г. на стойност 396 лева по заявка- договор за транспорт № *******/ 24.03.2025 г. за извършен превоз от К. до С.; фактура № ******** от 08.04.2025 г. на стойност 360 лева по заявкадоговор за транспорт № *********/ 02.04.2025 г. за извършен превоз от К. до Б., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска- 24.06.2025 г. до окончателното плащане на дължимите суми.

В исковата молба се твърди, че между двете дружества имало търговски отношения, свързани с извършване на превоз на товари в страната по възлагане на ответника. Били направени осем заявки за транспорт, който бил извършен, за което се издали фактури. До м. юли 2024 г. плащанията били редовни, но след това ответникът започнал да забавя, след което и изцяло преустановил плащанията. Въпреки многократните разговори, покани и опити за уреждане на отношенията, плащане липсвало, поради което се предявявал и настоящият иск. В тази връзка се моли за осъждането на ответника да заплати сумите за главници по гореописаните фактури на обща стойност от 3 536 лева. Претендират се още и разноските в процеса.

Препис от исковата молба е редовно връчен на ответника, като управителят лично е получил книжата на адреса на дружеството по седалище, на 15.08.25г., като от същия писмен отговор в срок не е постъпил. Ответникът е бил редовно призован на същия адрес, отново лично чрез управителя книжата са му редовно връчени. В изпратеното до същия съобщение изрично е вписано, че при неподаване в срок на писмен отговор и неявяване на представител в съдебно заседание, без да е направено изрично искане делото да се гледа в негово отсъствие насрещната страна може да поиска постановяване на неприсъствено решение или прекратяване на делото, както и присъждане на разноските. Последиците на чл. 238 и сл. от ГПК са били редовно разяснени на страните и с определението за насрочване на делото, препис от което е редовно връчен на ответника, лично на управителя.

В първото съдебно заседание по делото, проведено на 26.11.2025 г., на което е даден ход на делото и за което ответникът е бил редовно призован, същият не е изпратил представител, няма взето становище по делото и няма направено искане делото да се гледа в негово отсъствие. В първото заседание по делото ищецът чрез пълномощника си е поискал на основание чл. 238, ал. 1 от ГПК да бъде постановено неприсъствено решение.

Съдът намира, че в настоящия случай всички предпоставки за постановяване на неприсъствено решение срещу ответника са налице. Ответникът не е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК, не изпраща представител в първото по делото заседание и не е направил искане делото да се разглежда в негово отсъствие. Искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение е своевременно направено, като от представените заявки и фактури може да се направи изводът, че искът е вероятно основателен.

Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 239, ал. 1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение, поради което и на основание чл. 239, ал. 1 и 2 от ГПК следва да се постанови такова решение, с което предявените искове да се уважат изцяло, като се признае за установено, че ответникът дължи на ищеца търсените с исковата молба суми.

С оглед изхода на делото, а именно- уважаване на исковата претенция изцяло, на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК на ищеца се дължат направените по делото разноски. Същите се претендират и са налице доказателства за реалното им извършване - държавна такса в размер на 141, 44 лева (сто четиридесет и един лева и четиридесет и четири стотинки), адвокатско 2 възнаграждение в размер на 650 лева (шестстотин и петдесет лева), както и 5 лева (пет лева) –държавна такса за обезпечителна заповед, които разноски му се дължат с оглед крайния изход от спора.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „АДОНАЙ ЛОДЖИСТИК“ ООД, ЕИК: 160069144, със седалище и адрес на управление: област Пловдив, община Марица, село Бенковски, ул. „Първа“ № 29 Д, представлявано от управителя С. М. Х. да заплати на „СЕФ СПЕД ЛОДЖИК” ЕООД, ЕИК: 204729669 със седалище и адрес на управление: гр. Пазарджик, ул. „Пловдивска“ № 103, представлявано от управителя Г. Д. С., чрез пълномощника адв. Р. И. следните суми: главница в размер на 3 536 лева (три хиляди петстотин тридесет и шест лева), представляваща неплатена цена за извършени транспортни услуги- превоз на товари от/ до различни дестинации в рамките на Република България, за заплащане на които са съставени следните фактури: фактура № ****** от 04.07.2024 г.- на стойност 540 лева, от която са платени 100 лева и остават за плащане 440 лева, по заявкадоговор за транспорт № ******/ 26.06.2024 г. за извършен превоз от П. до О.; фактура с № **** от 15.07.2024 г. на стойност 600 лева по заявка- договор за транспорт № *****/ 18.06.2024г. за извършен превоз от П. до Ч.; фактура № ******* от 13.08.2024 г. на стойност 780 лева по заявкадоговор за транспорт № *****/ 07.08.2024 г. за извършен превоз от К. до В.; фактура № ******* от 09.10.2024 г. на стойност 240 лева по заявка- договор за транспорт № *******/ 03.10.2024 г. за извършен превоз от К. до Б.; фактура № ******* от 31.01.2025 г. на стойност 300 лева по заявкадоговор за транспорт № *******/ 31.01.2025 г. за извършен превоз от Б. до П.; фактура № ******* от 26.02.2025 г. на стойност 420 лева по заявка- договор за транспорт № ******/ 19.02.2025 г. за извършен превоз от К. до К.; фактура № ******* от 27.03.2025 г. на стойност 396 лева по заявкадоговор за транспорт № ********/ 24.03.2025 г. за извършен превоз от К. до С.; фактура № ******* от 08.04.2025 г. на стойност 360 лева по заявка- договор за транспорт № ******/ 02.04.2025 г. за извършен превоз от К. до Б., ведно със законната лихва върху главницата от завеждане на иска24.06.2025 г. до окончателното плащане на дължимите суми, както и разноските по настоящото дело - държавна такса в размер на 141, 44 лева (сто четиридесет и един лева и четиридесет и четири стотинки), адвокатско възнаграждение в размер на 650 лева (шестстотин и петдесет лева), както и 5 лева (пет лева) –- държавна такса за обезпечителна заповед.

Решението не подлежи на обжалване.

Ответникът разполага със защита срещу решението по реда на чл. 240 от ГПК.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________/п/__________

3