Решение № 1690 от 19.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1690 гр. София, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-В СЪСТАВ, в публично заседание на шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

ТЕОДОРА М. ИВАНОВА при участието на секретаря Юлия С. Димитрова Асенова като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Въззивно гражданско дело № 20231100510418 по описа за 2023 година

Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от ответника Дирекция „Миграция“ МВР, чрез юрк. В.Т., срещу решение № 11085 от 27.06.2023 г. по гр.д. № 1883/2023 г. на СРС, 77 състав, с което са уважени предявените от Д. Ф. Ф. против Дирекция „Миграция“ - МВР искове с правни основания чл. 344, ал. 1 т. 1 КТ - за признаване за незаконно и отмяна на уволнението на ищцата от длъжността „системен оператор“, извършено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – съкращаване на щата, със заповед № 5364з-3227/30.11.2022 г. на директора на Дирекция „Миграция“ - МВР, считано от 01.12.2022 г., чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ - за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност и чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ – за присъждане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение за периода от 01.12.2022 г. до 01.06.2023 г., в размер на 7098 лв., ведно със законната лихва върху сумата от предявяване на иска (12.01.2023 г.) до окончателното й плащане, както и в частта за разноските.

Поддържа се неправилност на решението. Твърди се, че в случая се касае за съкращаване на единствената длъжност „системен оператор“ в сектор „Правнонормативна дейност“ при дирекция „Миграция“ – МВР, заемана от ищцата, което е станало със заповед № 8121К012941/04.11.2022 г. на министъра на вътрешните работи, тъй като е извън компетенциите на директора на дирекция „Миграция“ – МВР, поради 1 което работодателят не е разполагал с друга възможност освен да прекрати трудовото правоотношение. Сочи се, че след като към постановяване на съдебното решение длъжността вече не съществува, поради съкращаването й, то е невъзможно ищцата да бъде възстановена на същата длъжност. Излага се, че ищцата не е доказала обстоятелството, че е останала без работа за целия шестмесечен период, както и че оставането й без работа се дължи единствено на прекратеното трудово правоотношение, не и на други обстоятелства. Иска се отмяна на решението, отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за двете инстанции. Прави се възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Не е подаден отговор на въззивната жалба от ищцата Д. Ф. Ф.. В проведеното пред въззивната инстанция открито съдебно заседания процесуалният й представител адв. Е. Й. поддържа неоснователност на въззивната жалба, правилност на обжалваното решение и се иска потвърждаването му. Претендират се разноски за въззивната инстанция.

Софийският градски съд, в изпълнение на правомощията си по чл. 269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на решението и прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, съобразявайки основанията за неправилност, посочени във въззивната жалба, прие следното:

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато нарушение на императивни материалноправни норми.

На осн. чл. 272 ГПК настоящият състав споделя изводите на първоинстанционния съд, касаещи фактическата и правна страна на спора. В допълнение към изложеното от СРС и като съобрази доводите във въззивното производство, съдът намира следното:

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е основателен и следва да бъде уважен.

В случая страните не спорят, а и от представените трудов договор № 5364р22755/17.12.2018 г., заповед № 8121К012941/04.11.2022 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № 5364з-3227/30.11.2022 г. на директора на Дирекция „Миграция“ – МВР се установява, че между страните е било налице безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала при ответника длъжността „системен оператор“, както и че правоотношението е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 КТ – съкращаване на щата.

Съгласно разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ, в случаите по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ работодателят може да уволни работничка или служителка, която е майка на дете до 3-годишна възраст, само с предварително разрешение на инспекцията по труда, като 2 според чл. 333, ал. 7 КТ закрилата се отнася към момента на връчване на заповедта за уволнение. Съгласно нормата на чл. 344, ал. 3 КТ, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било искано или не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. Отговорът на компетентния орган трябва да бъде изричен и да съдържа разрешение за извършване на уволнението или отказ, според конкретния случай. Отговорът на компетентния орган под формата на разрешение или отказ е окончателен и не е необходимо да бъде мотивиран. Същият не подлежи на обжалване пред друг държавен (включително съдебен или административен) или синдикален орган.

В случая, видно от удостоверение за раждане № 7083200537, детето на ищцата (родено на 23.09.2020 г.) към датата на връчване на заповедта за уволнение (01.12.2022 г.) е било на 2 години, поради което ищцата се е ползвала от закрилата на чл. 333, ал. 1, т. 1 КТ. От писмо рег. № 5364р-00-48004/09.11.2022 г. се установява, че ответникът писмено и мотивирано е поискал разрешение от Инспекция по труда – София за прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата, с оглед обстоятелството, че същата е майка на дете до 3-годишна възраст, а заеманата от нея при ответника щатна бройка на длъжност „системен оператор“ се съкращава. По делото обаче няма данни, нито твърдения да е получено изричното разрешение от инспекцията по труда по чл.

333, ал. 1, т. 1 КТ, напротив, с отговора на исковата молба ответникът заявява, че и към момента на подаване на отговора не е получен отговор от инспекцията.

След като към датата на уволнението Инспекция по труда – София не е дала разрешение трудовото правоотношение между страните да бъде прекратено, то уволнението се явява незаконна и подлежи на отмяна само на това основание.

Уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ предпоставя уважаване и на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и ищцата следва да бъде възстановена на заеманата преди уволнението длъжност. В тази връзка следва да се посочи, че прекратеното трудово правоотношение между ищеца и ответното дружество е било безсрочно.

Неоснователно е оплакването на въззивника, че след като към постановяване на съдебното решение длъжността вече не съществува, поради съкращаването й, то е невъзможно ищцата да бъде възстановена на същата длъжност. Според практиката на ВКС, например решение № 316 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 1025/2011 г., IV г. о., възстановяването на предишната работа на работника или служителя със съдебно решение не е обусловено от това дали щатната бройка за длъжността съществува или не. Работодателят е длъжен в изпълнение на съдебното решение да допусне работника или служителя на предишната работа и в случите когато длъжността му е съкратена.

Той обаче няма задължение да изменя щатното разписание, като отново възстанови 3 тази длъжност, а може по своя преценка веднага да пристъпи към уволнение поради съкращаване на щата или да предложи на работника или служителя друга работа.

Искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ основателен.

Присъждането на обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ се предпоставя от установяването на следните обстоятелства: признаване уволнението за незаконно и отмяната му, незаетост по трудово правоотношение заради уволнението шест месеца след уволнението и установен размер на обезщетението.

В случая от извършената от първоинстанционния съд, в проведеното на 25.04.2023 г. открито съдебно заседание, констатация по представената в оригинал трудовата книжка на ищцата се установява, че след вписване в трудовата книжка на прекратяването на процесното трудовото правоотношение (30.11.2022 г.) към 25.04.2023 г. няма последващи вписвания за сключени трудови договори от ищцата.

Следва да се посочи, че представената от ответника за първи път пред въззивната инстанция справка за сключване, изменение или прекратяване на трудови договори и уведомления за промяна на работодател за лицето Д. Ф. Ф. не е приета от съда като доказателство по делото и не следва да се обсъжда, тъй като искането за приемането й е било преклудирано – не е направено с въззивната жалба, а в проведеното по делото открито съдебно заседание, и няма данни въззивникът да не е могъл да се снабди с тази справка и да я представи още в първоинстанционното производство. Тоест, касае се за бездействие от страна на ответника. На следващо място, тази справка няма доказателствена стойност, тъй като не е ясно кой е издателят й, същата не съдържа подпис и имена на издател и не е ясно дали отразената в същата информация, че ищцата е работила в „Лазур“ ЕООД от 04.05.2023 г. до 23.05.2023 г. (19 дни) е достоверна.

Последното брутно трудово възнаграждение на ищцата, получено за месеца предхождащ месеца на уволнението, възлиза на 1194,28 лв. (видно от справка рег. № 5364р-27504/1/12.12.2022 г. , л. 106 от делото на СРС). Размерът на обезщетението по чл. 225, ал. 1, вр. чл. 228 КТ за 6 месеца възлиза на 7165,68 лв., поради което искът се явява основателен за пълния предявен размер от 7098 лв.

Поради съвпадение между изводите на настоящата инстанция с тези на районния съд, обжалваното решение ще следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото въззивникът Дирекция „Миграция“ - МВР следва да бъде осъден да заплати на въззиваемата Д. Ф. Ф. сумата 1200 лв. разноски за въззивната инстанция, представляващи платено адвокатско възнаграждение.

Настоящият състав намира, че направеното от въззивника възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно предвид вида и броя на предявените искове, цената на осъдителния иск, правната и фактическа сложност на делото и обстоятелството, че възнаграждението е под размерите, предвидени в разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 (за 4 двата неоценяеми иска) и ал. 2, т. 2 (за оценяемия иск) от Наредба № 1/09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа.

С оглед на горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 11085 от 27.06.2023 г. по гр.д. № 1883/2023 г. на СРС, 77 състав.

ОСЪЖДА Дирекция „Миграция“ - МВР да заплати на Д. Ф. Ф., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 1200 лв. разноски за въззивната инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5