Определение № 16170 от 28.04.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 2019/2026
- Вид
- Определение № 16170
- Подписан
- 28.04.2026
- В сила
- 28.04.2026
- Състав
- СВЕТЛАНА ТОДОРОВА ПАНАЙОТОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 190 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 219, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 149 · Закон за енергетиката
- чл. 115 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 16170 гр. София, 28.04.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20261110102019 по описа за 2026 година
Производството по делото е образувано по депозирана от „.“ ЕАД срещу М. В. П. искова молба, с която са предявени обективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 ГПК с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 149 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване дължимостта на следните суми: 2527.25 евро, представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2023г. до 30.04.2024 г. за имот, находящ се в гр. .., абонатен номер ., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.11.2025 г., до окончателното изплащане; 384.97 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на лихва за забава за периода от 15.09.2024г до 17.11.2025г., сумата от 26.47 евро, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода от 01.05.2023г до 30.04.2024г, ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.11.2025 г., до окончателното изплащане и сумата от 6.60 евро, представляваща обезщетение за забава в размер на лихва за забава за периода от 16.07.2023г до 17.11.2025г, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 879/2025г. на Районен съд – ..
От името на ищеца се твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответницата в качеството и на ползвател на процесния топлоснабден имот, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника П. топлинна енергия, като тя не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, като дължимите от ответника суми за исковия период не били заплатени. Посочва, че съгласно общите условия клиентите заплащат услугата „дялово разпределение“, извършвана от избрания от тях търговец на продавача на топлинна енергия. Претендира установяване на 1 вземанията, за които е издадена заповедта за изпълнение.
В срока по чл. 131 от ГПК от името на ответника е депозиран отговор на исковата молба, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. Подчертава се, че не са представени доказателства за наличието на валидна облигационна връзка между страните, като изрично се оспорва ответницата да е носител на вещно право на ползване. Изтъква се, че липсват доказателства ответницата да е приемала наследство. Сочи се, че задължено лице за заплащане на топлинна енергия е не формалният собственик на имота, а този, който го ползва, като се позовава на съдебна практика. Във връзка с това се позовава на Тълкувателно решение № 2/2017г на ОСГК на ВКС. Поддържа се, че правоотношението с ищцовото дружество било възникнало с лице подало молба-декларация за сключване на договор с „.“ ЕАД, като именно това лице дължи заплащане на потребената топлинна енергия. Поддържа се, че размерът на начислените суми е нереално завишен, доколкото за един отоплителен сезон сумата от 4942.87 лева е прекомерно завишена. Сочи се, че следва да се прави разграничение между реално отчетена топлинна енергия и тази изчислена при неосигурен достъп. Излагат се и подробни аргументи относно недължимостта и на цената за услугата дялово разпределението. Оспорва се дължимостта и на претендираната мораторна лихва са аргумент, че не са ангажирани доказателства за спазване на изискванията на чл. 33, ал. 2 от ОУ за публикуване на фактурите по делото. Изрично се заявява, че ответникът не оспорва извършването на доставка на топлинна енергия до имота, както и размера на задължението. С оглед изложеното се моли исковете да бъдат отхвърлени, като в полза на ответницата бъдат присъдени и сторените от нея разноски. Във възражението по чл. 414 ГПК е релевирано възражение за давност.
По доказателствената тежест:
По исковете по чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи обстоятелствата, свързани със съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна енергия през исковия период; реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния период; че стойност на доставената топлинна енергия възлиза именно на спорната сума, както и че през процесния период в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, е извършвана услугата дялово разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор.
По възражението за давност направено във възражението по чл. 414 ГПК в тежест на ищеца е да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания, като същият не излага твърдения в тази насока и не сочи доказателства за това.
По иска по чл. 86 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника е да докаже погасяване на дълга на падежа, като същият не 2 излага твърдения в тази насока и не сочи доказателства за това.
По искането по чл. 219 ГПК и доказателствените искания:
В исковата молба ищецът е направил искане по чл. 219, ал. 1 ГПК за привличане на „..“ ЕООД като трето лице-помагач на негова страна, като обосновава правния си интерес с обстоятелството, че това лице е длъжно да извърши дяловото разпределение за процесния имот и в случай на неточно изпълнение на това задължение ще възникне вземане за обезвреда. Искането е основателно и следва да се уважи.
Искането на ищеца за изискване на документи от третото лице-помагач касае относими по делото факти и следва да бъде уважено.
Ищецът е представил към исковата молба писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.
Искането на ищеца за допускане на съдебно-техническа експертиза със задачи, посочени в исковата молба, следва да бъде уважено, като същата бъде изготвена и въз основа на намиращите се и у третото лице - помагач документи.
По отношение на искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза, съдът намира,че поради липса на твърдения за извършени плащания, искането следва да бъде оставена без уважение.
По делото следва да бъде приложено и ч.гр.д. №879/2025г. на Районен съд – ..
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, във вр. с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК „..“ ЕООД, ЕИК . като трето лице-помагач на страната на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице - помагач в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение да представи намиращите се у него документи, касаещи отчитането и разпределянето на топлинна енергия през исковия период от м.05.2023г. до м.04.2024 г. включително документи за главен отчет на уредите за дялово разпределение, съставяни за имота през процесния период, изравнителните сметки, касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот с абонатен номер ., протоколи за неосигурен достъп на служител на .. за отчет на измервателните уреди /ако такива са съставяни/ и т.н.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ПРИЛАГА по делото ч.гр.д. №879/2025г. на Районен съд – ..
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи, формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 200 евро., вносим от ищеца по сметка на СРС в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото определение.
3
НАЗНАЧАВА за вещо лице ., което да бъде уведомено за поставените и задачи след представяне на доказателства за заплатен депозит.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на съдебно-счетоводна експертиза по поставените в исковата молба въпроси.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание на 02.06.2026г. от 10:20 часа, за когато да се призоват страните (в това число и третото лице-помагач), като им се изпрати препис от настоящото определение, на третото лице-помагач – и препис от исковата молба, а на ищеца и препис от отговора на исковата молба.
НАПЪТВА страните към постигането на СПОГОДБА, като им указва, че при постигането на такава ще бъде възстановена 1/2 от внесената държавна такса, и че с постигането й спора им ще бъде разрешен окончателно още в производството пред първата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4