Решение № 262998 от 29.12.2021, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е

№…................/29.12.2021 г. гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав, в открито съдебно заседание, проведено на тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА при участието на секретаря Дияна Димитрова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16478 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.

Образувано е по предявени от М.Д. Й., ЕГН **********,***, срещу Е.С. С., ЕГН **********, с адрес: ***, обективно евентуално съединени конститутивни искове с правно основание чл. 29, ал. 1 ЗЗД и чл. 28, ал. 1, изр. първо ЗЗД за унищожаване поради измама, евентуално – поради грешка в предмета, на сключените между страните договори, както следва:

- договор за покупко-продажба от 07.05.2020 г., обективиран в нотариален акт № ***г. на нотариус П.П.с рег. № *** на НК, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 9127/07.05.2020 г., акт № 161, том XXIII, дело 5218/2020 г., с който е прехвърлено правото на собственост върху 1200/3001 кв.м. идеални части от поземлен имот с идентификатор ***по КККР, одобрени със заповед № РД-18-940/18.12.2017 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. ***, общ. Аксаково, обл. Варна, местност ***целия с площ от 3001 кв.м., при граници по скица: ***, - договор за покупко-продажба от 05.06.2020 г., обективиран в нотариален акт № ***г. на нотариус П.П.с рег.№ *** на НК, вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 11947/05.06.2020 г., акт № 2, том XXXI, дело № 6872/2020 г., с който е прехвърлено правото на собственост върху 1200/3001 кв.м. идеални части от същия поземлен имот, и

- предварителен договор за покупко-продажба от 23.09.2020 г. с нотариална заверка на подписите на страните с рег. № 4605/23.09.2020 г. на нотариус П.П.с рег. № *** на НК с предмет

601/3001 кв.м. идеални части от същия поземлен имот, както и съединени с тях обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 34 ЗЗД и чл. 82 ЗЗД за осъждане на ответницата да заплати на ищцата сумата от 15200 лв., представляваща сбор от заплатените продажни цени по трите договора, от които 8000 лв. по договора за покупко-продажба от 07.05.2020 г., 3200 лв. по договора за покупко-продажба от 05.06.2020 г. и 4000 лв. по предварителния договор за покупко-продажба от 23.09.2020 г., и сумата от 1351,62 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в направените разходи по сключване на сделките.

По твърдения в исковата молба, през м. април 2020 г. ищцата прочела обява във Facebook, че се предлагат за продажба няколко урегулирани имоти или идеални части от тях, находящи се в землището на с. ***, общ. Аксаково, при цена 4000 лв. за 600 кв.м., с посочен телефон за контакт, на който отговаряла ответницата. След проведен разговор по телефона страните се договорили да извършат оглед на имота, при който ответницата завела ищцата и нейния брат, който я придружавал, на мястото, което се намирало на север от центъра на селото и не било оградено, като обяснила, че се продават 1200 кв.м ид.ч. от посочения там имот с обща площ от 3000 кв.м., както и че за други 600 кв.м. ид.ч. вече имало сключен предварителен договор с друг купувач. Ищцата харесала показания от ответницата имот, тъй като се намирал на около 50-60 метра от последните къщи на селото и граничел с асфалтиран път. Затова и на 30.04.2020 г. между страните бил сключен предварителен договор за покупко-продажба на 1200/3001 кв.м. ид.ч. от процесния имот с идентификатор ***, а на 07.05.2020 г. – окончателен договор, срещу продажна цена от 8000 лв., която била заплатена изцяло, като при сключване на сделките ищцата била с убеждението, че купува именно имота, който й бил показан при огледа. След окончателния договор ищцата, ответницата и трето лице Г.В. - купувач по предварителен договор за 601 кв.м. ид.ч. от имота, се консултирали с архитект относно възможността за делба на имота на три дяла. Становището на експерта било, че имотът може да се подели само на два реални дяла, поради което ответницата предложила на ищцата да й продаде нейните 1200 кв.м. ид.ч. от имота на по-ниска продажна цена. Ищцата се съгласила и на 05.06.2020 г. между тях бил сключен договор за покупко-продажба на въпросните 1200/3001 кв.м. ид.ч. от процесния имот, по който ищцата заплатила продажна цена от 3200 лв. На 11.06.2020 г. ищцата и Г.В. подписали с архитекти договор за проектиране – изготвяне на ПУП-ПЗ за поземления имот и възложили на геодезист да изготви проект за разделяне на имота на два реални дяла, но същият не бил одобрен от СГКК-Варна. Затова и ответницата предложила на ищцата да й продаде и останалите 601 кв.м. ид.ч. от имота, предмет на сключения с Г.В. предварителен договор, на когото щяла да предложи друг неин имот. Ищцата се съгласила и след прекратяване на договора между ответницата и третото лице, на 23.09.2020 г. страните сключили предварителен договор за покупко-продажба на 601/3001 кв.м. ид.ч. от процесния имот срещу продажна цена от 4000 лв., която била изплатена изцяло и уговорен срок за сключване на окончателен договор до 31.01.2021 г. На 16.10.2020 г. ищцата възложила на геодезист да извърши трасиране на имота, с цел да бъде ограден, като при посещение на място геодезистът заявил, че закупеният имот по документи за собственост се намира на 700 м. от показания му такъв от ищцата, както и че същият е земеделски, а не урегулиран. Така ищцата разбрала, че закупила друг имот, различен от този, който бил предмет на извършения оглед и който всъщност мислела, че купува. След извършена от геодезиста проверка в общинската администрация било установено, че показаният на място от ответницата имот се формирал от имоти с пл. № 11 и 12, записани по разписен лист като собственост на „Делджоунс“ ЕООД, попадащи в УПИ XII-11 и XIII-12 в кв. 2 по действащия план на с. ***.

Ищцата поддържа, че е налице порок във волята й при сключване на процесните сделки поради измама от страна на ответницата по смисъла на чл. 29 ЗЗД, тъй като била подведена от нея да сключи договорите чрез умишлено въвеждане в заблуждение относно местоположението и характеристиките на имота. В условията на евентуалност твърди, че е налице грешка в предмета по смисъла на чл. 28 ЗЗД. Изтъква, че не би сключила процесните договори, ако знаеше, че купува процесния имот, различен от харесания от нея при извършения оглед, поради което намира, че договорите са унищожаеми.

Претендира и връщане на заплатените продажни цени по тях в общ размер на 15200 лв., като се позовава на чл. 34 ЗЗД. Счита, че ответницата й дължи още и обезщетение за извършените разходи по сключването на оспорените сделки от общо 1351,62 лв., от които: 68,82 лв. такси за нотариални удостоверявания по предварителния договор от 30.04.2020 г., 86,40 лв. такси по предварителния договор от 23.09.2020 г. и по 598,20 лв. разходи по всеки от двата окончателни договора, включващи нотариална такса от 343,20 лв., местен данък от 243 лв. и такса за вписване в Службата по вписванията от 12 лв.

По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявените искове и претендира разноски по делото, вкл. и разноски по предхождащото исковия процес обезпечителното производство по ч.гр.д. № 13451/2020 г. по описа на ВОС.

В срока по чл. 131 ГПК ответницата депозира отговор на исковата молба, в който излага становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва, че ищцата се свързала с нея по повод публикувана в социалните мрежи обява, както и че извършили оглед на имота. Поддържа, че в местността имотите не били трасирани и оградени, но при посещението на място запознала ищцата с основните параметри на имота, вкл. местонахождение, площ, статут на земята, начин на трайно ползване, като изрично я уведомила и за проведена предходна процедура по смяна на статута на имота и изготвяне на плана за застрояването му. Отделно от това, непосредствено преди подписване на първия предварителен договор връчила на ищцата и копия на документи, касаещи целия имот с площ от 3001 кв.м. и неговите характеристики, в т.ч. и скица от 2008 г., в която имотът бил със статут „нива“ и скица от 2019 г., според която територията била урбанизирана, с начин на трайно ползване – за друг вид застрояване.

Счита, че не е налице твърдяната грешка в предмета на оспорените договори, доколкото в тях имотът бил описан коректно и тези съществени негови качества били известни на ищцата предварително, тъй като били видни от представените й документи.

Поддържа, че поведението й при преговорите било коректно и добронамерено, респ. волята на ищцата не била опорочена и поради измама от нейна страна.

По изложените съображения моли за отхвърляне на предявените искове.

В открито съдебно заседание ищцата, лично и чрез процесуалния й представител адв. С.Б., поддържа исковата молба и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.

Ответницата, също лично и чрез процесуалния й представител адв. А.А., поддържа отговора и претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Безспорно по делото е, а се потвърждава и от представените писмени доказателствени средства (л. 11-19), че между страните са сключени договори за покупко-продажба на следните идеални части от процесния недвижим имот, целия с площ от 3001 кв.м, а именно: договор за покупко-продажба от 07.05.2020 г. на 1200 кв.м. идеални части срещу продажна цена от 8000 лв., договор за покупко-продажба от 05.06.2020 г. на 1200 кв.м. идеални части срещу продажна цена от 3200 лв. и предварителен договор за покупко-продажба от 23.09.2020 г. на 601 кв.м. идеални части срещу продажна цена от 4000 лв. и уговорен срок за сключване на окончателна сделка до 31.01.2021 г. в нотариалната кантора на нотариус П.П.с рег. № *** на НК и посочен административен адрес на кантората.

Във всеки от договорите имотът е описан по идентичен начин – като поземлен имот с идентификатор № ***по КККР, одобрени със заповед № РД-18-940/18.12.2017 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. ***, общ. Аксаково, обл. Варна, местност ***целия с площ от 3001 кв.м., трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – за друг вид застрояване, с номер по предходен план: ***, при граници по скица: ***.

Такива са и характеристиките на имота според приобщената скица № ***г. (л. 12), която е била представена пред нотариуса при сключване на окончателните сделки от 07.05.2020 г. и от 05.06.2020 г., съобразно извършеното удостоверяване в този смисъл в нотариалните актове. Във всеки от договорите се съдържа и отбелязване, че при сключването му продавачът е получил изцяло уговорената продажна цена.

Представени към исковата молба са и счетоводни документи - сметки за нотариални такси (л. 28,29,31) и платежни нареждания (л. 30, 35) за заплатени разходи по сключване на сделките в общ размер на 1351,62 лв.

Не е спорно, че идеалните части от имота – предмет на процесния предварителен договор от 23.09.2020 г., са били предмет и на друг предварителен продажбен договор от 03.02.2020 г., сключен между ответницата, като продавач, и трето за спора лице – Г.В., като купувач (л. 98).

С последния договор е уговорена продажна цена от 4000 лв., платима на 24 месечни вноски с посочен размер и падеж, и срок за сключване на окончателната сделка при изплащане на цялата продажна цена, но не по-късно от 03.02.2022 г., когато е и падежът на последната вноска от цената. На гърба на първата страница от предварителния договор от 03.02.2020 г. са обективирани подписани от ответницата 8 бр. разписки, удостоверяващи плащането на първите осем вноски от продажната цена по договора в общ размер на 1440 лв., като последната вноска за м. септември е платена на 15.08.2020 г. На същата страница се съдържа и разписка от 12.10.2020 г., подписана от Г.В., според която на посочената дата същият е получил обратно от ответницата сумата от 1440 лв. и няма към нея никакви претенции.