Решение № 62 от 13.03.2026, Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ №51

№ 62 гр. Самоков, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – САМОКОВ, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Адриана Ат. Велева при участието на секретаря Екатерина Вл. Баракова като разгледа докладваното от Адриана Ат. Велева Гражданско дело № 20251870100439 по описа за 2025 година

С. съд е сезиран с искова молба, подадена от „Ф. Б. 1“ ЕООД, ЕИК *********, чрез процесуалния представител на дружеството – адв. Д. К. от АК – Б., с която са предявени кумулативно съединени осъдителени искове, с правно основание чл. 232, ал. 2, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу „А.“ ЕООД, ЕИК *********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца общата сума от 1 478,44 лева.

В обстоятелствената част на исковата молба се твърди че между страните на 26.06.2024 г. е сключен договор за наем на земеделска земя № ФБ1-24***, съгласно който ищецът в качеството си на наемодател предоставил за временно и възмездно ползване на ответника като наемател свои собствени 12 имота, представляващи земеделски земи в землището на с. Я. срещу задължението за заплащане на наемна цена в размер на 794,58 лева.

Твърди се още, че с Анекс № ФБ1-24*** от 26.06.2024 г. страните са променили единствено цената по наемното правоотношение, като същата е уговорена в размер на 1 191,87 лева за една стопанска година. Съгласно клаузите на договора страните са уговорили заплащането на лихва за забава, 1 както и начисляване на неустойка, в случай на забавено плащане.

Ищецът твърди, че за дължимият за стопанската 2024/2025 г. наем в размер на 1191,87 лева е издадена фактура № 454 от 03.11.2024 г., която сума не е заплатена от ответника, въпреки изпратеното писмо уведомление, получено от ответника на 16.01.2025 година. Претендира се лихва за забава в размер на 92,06 лева и неустойка в размер на 194,51 лева.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът признава предявените искове, като посочва, че не ги оспорва, както и че е заплатил сумата от 1608,44 лева, след получаване на преписа от исковата молба. Моли за постановяване на решение в този смисъл. Представя преводно нареждане за сумата от 1608,44 лева, в това число претендираната обща сума от 1 478,44 лева и 130,00 лева представляващи разноски по делото.

В съдебно заседание процесуалните представители на страните не се явяват. От адв. К. е направено искане за присъждане на допълнителна сума от 570,00 лева, представляваща разноски в производството, останала незаплатена от ответника.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.

235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Между страните не са спорни обстоятелствата, свързани със сключените между тях договор за наем на земеделски земи и анекс към него, както и че е възникнало задължението на ответника в общ размер от 1 478,44 лева. Тези обстоятелства се установяват и от представените по делото писмени доказателства.

Видно от представеното към отговора на исковата молба платежно, след образуване на производството ответникът е заплатил обща сума в размер на 1 608,44 лева, с която твърди, че е заплатил претендираната сума, както и разноски, сторени от ищеца в общ размер от 130,00 лева.

Извършеното в хода на производството плащане от страна на ответника следва да се цени като признание на факт, че вземането действително е възникнало и е станало изискуемо. Предвид обстоятелството, че претендираната сума е изцяло заплатена, то предявените осъдителни искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

2

По разноските

Въпреки изводът на съда за неоснователност на претенцията, ответникът следва да бъде задължен да заплати на ищеца сторените от него разноски в производството. Това е така тъй като съгласно чл. 78, ал. 2 ответникът би бил освободен от отговорността за разноските, в случай че с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска, като посочените две предпоставки са кумулативни. В настоящия случай съдът намира, че въпреки признанието на ответника, същият е дал повод за завеждане на делото, чрез неизпълнението на договорното задължение. Поради това следва да понесе отговорността за разноските по делото сторени от ищеца. Такива се претендират и установяват в общ размер от 700,00 лева, в това число 500,00 лева адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и 200,00 лева държавни такси. Доколкото от ответника е заплатена сума в размер от 130,00 лева, то следва да бъде осъден да заплати на ищеца остатъка от 570,00 до пълния размер на разноските. Съобразявайки, че към момента на постановяване на решението единствената валута в Република България е еврото, съдът превалутира посочената сума, като я изчисли в евро в размер на 291,44 евро, която сума на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена в тежест на ответника.

Така мотивиран, С. районен съд

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ поради плащане извършено в хода на производството, предявените от „Ф. Б. 1“ ЕООД, ЕИК *********, осъдителени искове, с правно основание чл. 232, ал. 2, вр. чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, срещу „А.“ ЕООД, ЕИК *********, за осъждане на ответника да заплати на ищеца общата сума от 1 478,44 лева, представляваща незаплатени суми по сключените между страните Договор за наемане на земеделска земя № ФБ1-24*** от 26.06.2024 г. и Анекс към него от 26.06.2024 година.

ОСЪЖДА „А.“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на „Ф. Б. 1“ ЕООД, 3

ЕИК *********, сумата от 291,44 евро, представляваща незаплатената част от разноските, сторени от ищеца в производството.

Решението може да бъде обжалвано пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му от страните.

Съдия при Районен съд – Самоков: _______________________ 4