Решение № 39 от 15.01.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 39 гр. В. 15.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В. 13 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Сияна Генадиева при участието на секретаря Цветанка Ив. Кънева като разгледа докладваното от Сияна Генадиева Административно наказателно дело № 20233110202543 по описа за 2023 година Постъпила е жалба от И. В. С., против наказателно постановление № 220819-000830/06.04.2022г. на Началник група ОД на МВР-В. с-р ПП, с което и е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 100 лв., на основание чл.184 ал.4 вр. ал.3 от ЗДвП, в която се сочи, че същото е постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Моли съда по изложените съображения да отмени изцяло наказателното постановление.

Въззиваемата страна ОД на МВР-В. при редовност в призоваването, не се явява представител, ангажира писмено становище по жалбата.

Варненският районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Възз.С. на 01.02.2022г. около 09.10 часа в гр. В. изчаквала на автобусно спирка в близост до номер 14 на бул.“В.В.“. След като на спирката спрял автобуса, който чакала, тя се придвижила към горния край на спирката , за да се качи в него. За да избегне насъбралите се хора тя стъпила на платното и по този начин препречила пътя на следващия спиращ на спирката автобус с ДК № ******** Водачът на автобуса се наложило рязко да задейства спирачната система на превозното средство, за да не блъсне навлязлата на пътното 1 платно пешеходка – възз.С.. В следствие на рязкото използване на спирачната система на автобуса, намираща се в него пътничка загубила равновесие и паднала, при което получила наранявания.

Пострадалата пътничка била отведена в спешен център за оказване на медицинска помощ.

Произшествието било обслужено на место от полицейски служители, който приели, че въззивницата със своето поведение е нарушила чл. 114 ал.1 от ЗДвП и и съставили АУАН и това е довело до наранявания на возещ се в автобуса пътник.

Съставеният за това акт за нарушение е предявен и връчен лично на нарушителя, като по-късно въз основа на него е издадено и обжалваното наказателно постановление.

Въз основа на така изложените фактически обстоятелства, съдът направи следните правни изводи: Жалбата като подадена в срок от лице, имащо право на това и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол е процесуално допустима.

Съгласно дадените от закона правомощия, съдът следва да извърши цялостна проверка на обжалваното НП, досежно неговата законосъобразност.

Съдът намира, че обжалваното наказателно постановление не е издадено при спазване изискванията на чл.57ал.1 от ЗАНН, тъй като същото не съдържа изискуемите реквизити. Съгласно цитираната по-горе разпоредба, задължителните реквизити, които трябва да съдържа наказателното постановление, посочени в т.5 са: описание на нарушението, датата и мястото на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, както и доказателствата, които го потвърждават. В конкретния случай в наказателното постановление не се съдържат тези реквизити липсва описание на нарушенията и обстоятелства, при които е извършено, като непосочването им представлява съществено процесуално нарушение.

В хода на въззивното производство е разпитан св.Ст .С. актосъставител, който в показанията си сочи какви нарушения е констатирал. Настоящият съдебен състав кредитира показанията на свид.С., като отчита естеството на работа на свидетеля, свързана преимуществено с извършване на проверки по реда на ЗДвП, както и факта, че не е пряк очевидец на нарушението.

2

Съдът допусна до разпит и водача на спиращия автобус свид. Т.. В разпита си пред съда свидетелят сочи, че е управлявал автобус по линия № 13 на градския транспорт. На светофарната уредба преди посочената спирка той се е движел след друг автобус на градския транспорт и двата са се насочили към една и съща спирка. Свидетелят сочи, че двата автобуса са се движили един след друг на минимално разстояние, но движещият се преди него вече е бил спрял на спирката при неговия подход за спиране. При достигането на спирката на бул.“В.В.“ до номер 14 движещият се малко преди него автобус спрял в уширението на спирката, но се изтеглил напред за да му осигури и на него място да спре. Поради това и чакащите на спирката хора се раздвижили и се насочили към спрелия почти извън спирката автобус. Водач ът на автобуса видял раздвижването на чакащите на спирката хора, но продължил напред, за да спре като в един момент забелязал излизащата на пътното платно жена и набил рязко спирачки. Това довело до падане на пътник возещ се в управлявания от него автобус. В последствие било установено, че пътника се нуждае от медицинска помощ, поради което била извикана Бърза помощ и служители на ПП при ОД МВР Варна.

Свид.Тортуманов посочил като причина за рязкото си спиране изскочилата на пътното платно жена. За да кредитира показанията на този свидетел на първо място съда прецезира обстоятелството, че същият е заинтересован от изхода на делото и неговите показания по настоящото дело следва да се ценят през тази призма. Той е управлявал автобуса при рязкото му спиране, като вината за настъпилата телесна повреда на пътника би била негова, ако не се докаже виновно поведение на друго лице. Поради това съда не кредитира показанията му, като малко по-късно при анализира им ще се мотивира и защо.

Независимо от постановката на чл.189, ал.2 от ЗДвП, актът за установяване на административно нарушение няма обвързваща за съда доказателствена сила, тъй като в производството по чл. 59 и сл. от ЗАНН , съдът се ръководи от принципите на наказателния процес, включително чл.

14, ал.2 от НПК, в който смисъл е и изричното тълкуване дадено в т.7 на ППВС № 10/1973 г. Предвид на това същия няма материална доказателствена сила в производството по оспорване на наказателното постановление, а следва да се цени единствено с оглед процесуалната законосъобразност на 3 административно-наказателното производство.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, в тяхната съвкупност, с уточнение направено по-горе, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

На първо място в хода на административнонаказателното производство на жалбоподателката С. е било повдигнато обвинение за осъществено от нейна страна административно нарушение, като съгласно съставения АУАН и издаденото НП, въззивницата е нарушила разпоредбата на чл.114 от ЗДвП , тъй като, като пешеходец е излязла внезапно на пътното платно.

Съгласно чл.114, т.1 от ЗДвП на пешеходците е забранено да навлизат внезапно на пътното платно за движение. Никъде не е посочено, че фактически възз.С. да е навлязла на пътното платно за движение, а е посочено и установено, че се е намирала на автобусна спирка и предприела качване на автобус. Ако е излязла на платното то това не е станало на платното за движение, а в оширението на спирката, което не се явява активно платно за движение на МПС.

АНО не е провел нужното разследване и не е събрал доказателства от незаинтересовани от изхода на делото свидетели. По никакъв начин не са били обсъдени евентуално извършените нарушения на правила на ЗДвП от страна на водача на автобуса. На първо място ЗДвП и ПП на ЗДвП извеждат множество задължения на водачите на автобуси, в това число и при ползване на автобусни спирки.

В чл.126 ал.1 от ПП на ЗДвП е посочено, че водачът на пътното превозно средство от редовните линии за обществен превоз на пътници е длъжен да спира на определените и обозначени по маршрута спирки, като осигурява възможност за безопасното качване и слизане на пътниците. АНО не е обсъдил поведението на свид.Т. при достигането му до спирката и осигуряване на възможност за безопасно качване и слизане на пътниците.

Видно от неговите показания движещият се преди него автобус е спрял на автобусната спирка, като се е изтеглил значително напред за да може и управляваното от него МПС да спре там. Това на първо място е принудило чакащите пътници да се придвижват към горния край на спирката и очаквано 4 някой от тях е да излезе на пътното платно.

Водачът е бил длъжен да предвиди това обстоятелство още повече, че е извършено и нарушение на правилата на ал.3 на чл.126 от ПП на ЗДвП, който сочи, че когато спирката е заета от спряло или спрели пътни превозни средства от редовните линии за обществен превоз на пътници, водачите на пристигащите след тях пътни превозни средства са длъжни да изчакат освобождаването на спирката. Ясно е, че спирката е предвидена само за едно МПС, а не за две както са се опитали да спрат водачите на двата автобуса.

Това именно е наложило чакащите на обозначената спирка да се придвижват напред, за да достигнат автобуса на който следва да се качат.

След като спирката не е архитектурно предвидена за спиране на два автобуса от градския транспорт то, водачът на втория е бил длъжен да изчака освобождаване на спирката и едва тогава да подходи към нея.

В тази посока е и задължението на водача на втория автобус подхождащ към спирката с вече спрял на нея бус визирано в ЗДвП чл.65 - при движение в пътна лента покрай спиращо, спряло или потеглящо пътно превозно средство от означена с пътен знак трамвайна, тролейбусна или автобусна спирка водачът на нерелсовото пътно превозно средство е длъжен своевременно да намали скоростта, за да може в случай на необходимост да спре. Безспорно тази необходимост е възникнала при настъпилото движение на пътниците насочващи се към автобуса спрял в горния край на спирката или малко извън нея. Именно свид. Т. е бил длъжен да се движи с такава скорост, която да му даде възможност безопасно да спре при възникнала необходимост и то да е безопасно за пътниците в автобуса.

АНО не е изследвал изобщо каква е била скоростта на управлявания от нега автобус, след като сочи, че е навлязъл в уоширението на спирката и се е готвел да спира. Дали в тази ситуация се е движел със скорост при която ако задейства рязко спирачната система това може да доведе до падането на пътник возещ се в автобуса. Абсурдно е навлязъл в спирката автобус, готвещ се да спира, и да се движи с такава скорост при която да се наложи рязко задействане на спирачките и това да доведе до падане на пътник. Няма как да ако е втори автобус навлязъл в спирката да се движи със скорост даваща възможност за толкова рязко спиране при което возещ се пътник да падне. В настоящият случай при спиране зад друг автобус на градския транспорт на 5 спирка с множество чакащи пътници водача - свид.Т. е следвало да изпълни задълженията си визирани в чл.132 от ЗДвП и да управлява МПС по начин осигуряващ безопасност, както на пътниците в автобуса, така и на тези предприели качване във вече спрелия бус на Градския транспорт.

Видно от показанията на свидетелят той е наблюдавал движението на въззивницата на тротоара и факта, че тя се е насочила към пътното платно.

Съдът имаше възможност лично да възприеме лицето и да прочете представената медицинска документация от която е видно, че тя не се движи бързо, а напротив движенията и са забавени и придвижването е бавно и несигурно. Това със сигурност е възприел и водача след като е забелязъл движението и на тротоара. Водачът на спиращият автобус – свид.Т. е следвало за изпълни законовите си задължения и по този начин да осигури безопасност, както на пътниците в автобуса, така не хората намиращи се на автобусната спирка насочили се към качване в другия автобус. Обяснението на ситуацията с поведението на въззивницата е изолирано и посочено само от лице заинтересовано от крайния изход на делото.

АНО не е събрал други доказателства даващи яснота по случая. Също така и не е анализирал данните за здравословното състояние на въззивницата и дали деянието е съставомерно от обективна страна.

Изложената в АУАН и НП фактическа обстановка, относима към посоченото нарушение не бе установена от настоящия съдебен състав в рамките на проведеното съдебно следствие.