Решение № 189 от 13.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 189 гр. София, 13.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Цветко Лазаров

Членове:

Ралица Димитрова

Нина Стойчева при участието на секретаря Десислава Ик. Давидова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20251000502025 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 2594 от 27.04.2025 г., постановено по гр.д. № 7229/2024 г. от Софийски градски съд е осъдил ответника - Прокуратурата на Република България да заплати на Б. Й. Г., ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т.

3, пр. 2 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие от незаконно повдигнато обвинение за престъпление по чл. 131а., пр. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК, за което е бил оправдан с присъда от 29.06.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 1211/2018 г. от Софийски районен съд, влязла в законна сила на 15.07.2020 г., ведно със законната лихва, считано от 21.06.2021 г., като е отхвърлил главния иск, за разликата над присъдения размер от 8 000 лева до пълния предявен размер от 30 000 лева, както и иска за присъждане на законната лихва върху главницата, за периода от 29.06.2020 г. до 20.06.2021 г.

Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ответника Прокуратура на Република България да заплати направените деловодни разноски на Б. Й. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в размер 1 на сумата от 676.67 лева.

Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Б. Й. Г., ЕГН ********** в частта, в която предявеният главен иск, имащ за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди е отхвърлен, за разликата над уважения /8 000 лв./ до пълния предявен размер от 30 000 лева, с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че присъденото обезщетение е занижено по размер и не съответства на действително претърпените неимуществени вреди от незаконното обвинение за престъпление, в което е бил обвинен и оправдан с влязла в сила присъда, постановена от наказателния съд.

Моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната част и вместо това да осъди ответника да заплати допълнително обезщетение за претърпените неимуществени вреди до пълния размер на предявения иск от 30 000 лева.

Моли да се присъдят направените деловодни разноски в двете съдебни инстанции.

Решението на първоинстанционния съд в осъдителната част се обжалва от ответника – Прокуратурата на Р. България с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.

Жалбоподателят поддържа, че ищецът не е претърпял неимуществени вреди от воденото против него наказателно преследване, поради което моли въззивния съд да отмени изцяло първоинстанционното решение и вместо това да отхвърли предявените искове, имащи за предмет обезщетяване на претърпените неимуществени вреди и присъждане на законната лихва.

При условията на евентуалност моли въззивния съд да определи обезщетение за претърпените неимуществени вреди в по - нисък размер от присъденото с обжалваното решение, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и с обстоятелствата по делото.

Процесуалният представител на ответника в съдебното заседание пред въззивния съд поддържа жалбата, като изрично заявява, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца неимуществените вреди да не надвишава сумата от 5000 лева.

Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:

Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срока по чл.

259, ал. 1 от ГПК от надлежни страни срещу валиден и допустим съдебен акт, 2 подлежащ на обжалване по посочения процесуален ред.

При преценката за основателността на всяка една от жалбите, съдът взе предвид следното:

Ищецът – Б. Й. Г., ЕГН ********** е предявил против Прокуратурата на Република България иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 2 от ЗОДОВ и иск по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди в обстоятелствената част на исковата молба, че на 20.03.2016 г. е образувано досъдебно производство № 3382 ЗМК – 676/2016 г. по описа на 07 РУ - СДВР срещу неизвестен извършител, за това, че на 19.03.2016 г. около 05:00 ч. в гр. София, кв. „Горубляне“, чрез нанасяне на удари с твърди предмети в областта на главата и тялото е причинил на С. Д. Б. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, скула и затворено ляво око от оток, което му причинило трайно затруднение на дъвченето и говоренето — престъпление по чл. 129, ал. 1 НК.

Ищецът твърди още, че:

Със заповед от 19.03.2016 г. е бил задържан за срок от 24 часа, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР.

С постановление от 20.03.2016 г. на прокурор при СРП е бил задържан за срок от 72 часа, считано от датата и часа на фактическото задържане по реда на ЗМВР – 19.03.2016 г.

С постановление от 20.03.2016 г., постановено по ДП № 3382 ЗМК 676/2016 г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр. пр. № 5685/2016 г. по описа на СРП е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем, за това, че на 19.03.2016 г. около 05:00 ч. в гр. София, кв. „Горубляне“, чрез нанасяне на удари с крака и ръце в областта на главата и тялото е причинил на С. Б. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст и скула, което е причинило трайно затруднение на речта, на дъвченето и говоренето, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив — престъпление по чл.

131а., пр. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК.

С постановление от 19.09.2016 г., постановено по ДП № 3382 ЗМК 676/2016 г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр. пр. № 5685/2016 г. по описа на СРП повторно е бил привлечен като обвиняем за същото престъпление, като е конкретизирано, че причинил счупване на лява ябълчна кост с разместване, което реализира медико-биологичната характеристика на счупване на челюст.

С протоколно определение от 22.03.2016 г., постановено по ч.н.д. № 5122/2016 г. от състав на Софийски районен съд му е била взета мярка за 3 неотклонение „задържане под стража“.

С протоколно определение от 29.09.2016 г., постановено по ч.н.д. № 16581/2016 г., влязло в сила на 04.10.2016 г. от Софийски районен съд му е била изменена мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в подписка.

С присъда от 29.06.2020 г., постановена по н.о..х.д. № 1211/2018 г. от Софийски районен съд, влязла в законна сила на 15.07.2020 г. е бил оправдан по повдигнатото обвинение, за това, че на 19.03.2016 г., около 05:00 ч. в гр.

София, кв. „Горубляне“ е нанесъл удари с юмруци в областта на лицето на С.

Д. Б., с което му причинил счупване на лява ябълчна кост с разместване, което по своята медико-биологична характеристика представлява счупване на челюст – средна телесна повреда, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като същият е бил осъден за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по реда на чл. 66 НК — престъпление по чл. 131 а., пр. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК.

Наказателното производство е продължило повече от четири години, което повлияло крайно негативно на неговото физическо и психическо здраве; на неговото добро име в обществото и на професионалната му реализиция като строителен работник – няколко трудови договори са били прекратени, включително два договора с месторабота в гр. Прага - Чешка република.

С предявените искове поискал ответникът да му заплати обезщетение за претърпените неимуществени вреди, в размер на сумата от 30 000 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на влизане на присъдата в сила 15.07.2020 г.

Поикал ответникът да му заплати направените деловодни разноски.

Ответникът – Прокуратурата на Р. България подал отговор на исковата молба /л. 105/, с който оспорил основателността на предявените искове и поискал да се отхвърлят с доводи, че ищецът не е претърпял неимуществените вреди от воденото наказателно преследване.

При условията на евентуалност поискал съдът да присъди обезщетение за неимуществени вреди, което да е съобразено с критериите на съдебната практика за справедливост и с конкретните обстоятелства по делото.

Направил възражение за изтекла погасителна давност по отношение на акцесорния иск, имащ за предмет присъждане на законната лихва върху обезщетението, за периода от 15.07.2020 г. до 21.06.2021 г.

4

От фактическа страна:

От събраните по делото доказателства се установява образувано на 20.03.2016 г. досъдебно производство № 3382 ЗМК – 676/2016 г. по описа на 07 РУ - СДВР срещу неизвестен извършител, за това, че на 19.03.2016 г. около 05:00 ч. в гр. София, кв. „Горубляне“, чрез нанасяне на удари с твърди предмети в областта на главата и тялото е причинил на С. Д. Б. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст, скула и затворено ляво око от оток, което му причинило трайно затруднение на дъвченето и говоренето — престъпление по чл. 129, ал. 1 НК.

На основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, със заповед от 19.03.2016 г. ищецът е бил задържан за срок от 24 часа.

С постановление от 20.03.2016 г. на прокурор при СРП ищецът е бил задържан за срок от 72 часа, считано от датата и часа на фактическото задържане по реда на ЗМВР – 19.03.2016 г.

С постановление от 20.03.2016 г., постановено по ДП № 3382 ЗМК 676/2016 г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр. пр. № 5685/2016 г. по описа на СРП, ищецът е бил привлечен в процесуалното качество на обвиняем в това, че на 19.03.2016 г. около 05:00 ч. в гр. София, кв. „Горубляне“, чрез нанасяне на удари с крака и ръце в областта на главата и тялото е причинил на С. Б. Д. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на челюст и скула, което е причинило трайно затруднение на речта, на дъвченето и говоренето, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив — престъпление по чл.

131а., пр. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК.

С постановление от 19.09.2016 г., постановено по ДП № 3382 ЗМК 676/2016 г. по описа на 07 РУ - СДВР, пр. пр. № 5685/2016 г. по описа на СРП, ищецът повторно е бил привлечен като обвиняем за същото престъпление, като е конкретизирано, че причинил счупване на лява ябълчна кост с разместване, което реализира медико-биологичната характеристика, счупване на челюст.

С определение от 22.03.2016 г., постановено по ч.н.д. № 5122/2016 г. от състав на Софийски районен съд му е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.

5

С определение от 29.09.2016 г., постановено по ч.н.д. № 16581/2016 г. от Софийски районен съд, влязло в сила на 04.10.2016 г. е била изменена мярката за неотклонение от „задържане под стража“ в „подписка“.

С присъда от 29.06.2020 г., постановена по н.о.х.д. № 1211/2018 г. от Софийски районен съд, влязла в законна сила на 15.07.2020 г. е оправдал ищеца по повдигнатото обвинение, за това, че на 19.03.2016 г., около 05:00 ч. в гр. София, кв. „Горубляне“ е нанесъл удари с юмруци в областта на лицето на С. Д. Б., с което му причинил счупване на лява ябълчна кост с разместване, което по своята медико-биологична характеристика представлява счупване на челюст – средна телесна повреда, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, след като същият е бил осъден за тежко умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което не е било отложено по реда на чл. 66 НК — престъпление по чл. 131 а., пр. 2 във вр. с чл. 129, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК.

Наказателното производство е приложено по делото.

На л. 39-41 е приложено свидетелство за съдимост, от което се установява:

1. С присъда от 12.06.1997 г., постановена по н.о.х.д.№ 389/1997 г. от СРС, влязла в сила на 27.04.1997 г., ищецът е бил осъден за извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. второ и т. 6 НК във вр. чл. 194, ал. 1 НК във вр. чл. 55, ал. 1, предл. второ, т. 1 НК, като му е наложено наказание десет месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години.